Решение по дело №105/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 878
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20207150700105
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 878 /9.11.2020г..

 

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 105, по описа на съда за 2020 г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба на В.П.К., чрез адв. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0367-000176 от 24.09.2019 г. на началник РУ Велинград към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пазарджик, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Д” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до заплащане на дължимата глоба. В жалбата се представят доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на минимално адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – началник РУ Велинград към ОДМВР – Пазарджик, представя писмено за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е основателна.

От административната преписка се установява, че е съставен АУАН № GA 108722/23.09.2019г. против В.П.К., затова, че на 23.09.2019г. около 23.40 часа, в гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ като водач на лек автомобил, извършва следните нарушения: 1) управлява МПС с наложено наказание глоба с НП, незаплатена в срока за доброволно заплащане, с което виновно е нарушил чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Въз основа на установеното е издадена Заповед № 19-0367-000176 от 24.09.2019 г. на началник РУ Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с която за нарушение на чл. 190, ал. 3 и чл. 171, т.1, б. „Д“ от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът има неплатена глоба по ЕФ К 929390 от 27.05.2015г. 26.08.2018г. на ОДМВР Враца. Съгласно справка за лице водач ЕФ К 929390 от 27.05.2015г. е връчен на дата 26.08.2018г. Не е обжалван и е влязъл в сила.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик и Заповед № 8121з-48/16.01.2015г. г. на министъра на вътрешните работи.

Представено е Решение № 93/09.07.2020г., по анд № 537/2019г. на РС Велинград, с което се отменя НП № 19-0367-001458 от 08.10.2019г. на началник на РУ Велинград. Това НП е издадени именно въз основа на АУАН № GA 108722/23.09.2019г. против В.П.К., който е послужил и за основание за издаване на процесната заповед.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „Д” от ЗДвП, ПАМ се прилага, в случаите когато водачът управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Съгласно чл. 172 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и не е налице порок по смисъла на чл.146,т.1 от АПК.

Оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма за валидност и съдържа всички законово регламентирани реквизити, като е посочен издателят на акта, посочени са установените правнорелевантни факти и са изложени мотивите на административния орган относно наличието на материално-правните предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП е издадена при спазване на административно-производствените правила. Липсва допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила.

Съдът счита, че в случая е налице неправилно приложение на закона. Видно от приетото по делото Решение № 93/09.07.2020г., по анд № 537/2019г. на РС Велинград, влязло в сила на 19.08.20г. се отменя като незаконосъобразно НП № 19-0367-001458 от 08.10.2019г. на началник на РУ Велинград, издадено въз основа на АУАН № GA 108722/23.09.2019г. против В.П.К., който е послужил и за основание за издаване на процесната заповед.

         Със сила на присъдено нещо е отречено да съществува основанието, послужило за издаване на оспорената заповед. Поради това, съдът счита, че същото следва да бъде преценено на основание чл. 142, ал. 2 от АПК и да се счете, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В случая, по делото не се доказа да е налице наложено наказание „глоба“, която да не е заплатена в съответния срок.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер на 400 лв.

Съгласно разпоредбата на  чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0367-000176 от 24.09.2019 г. на началник РУ Велинград към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на адвокат Е.К., личен номер: **********, вписана в Адвокатска колегия - София, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ:/п/