Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 215
05.06.2020г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка К.
Росица Чиркалева - Иванова
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 102 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Т. Илев Т. ***, действащ като ЕТ „Т.Т. – Титан“, със седалище и адрес
на управление гр. Д., ул. „Б.“ №., вх…, ап.., с посочен съдебен адрес:***-А-.,
чрез адв. Д.К., против Решение №268 от 16.12.2019г., постановено по АНД №477 по
описа на Димитровградския районен съд за 2019г., в потвърдителната му част.
Касаторът счита решението
за незаконосъобразно в обжалваните части, постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено. Навеждат се
твърдения, че съдът неправилно не споделил изложените доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,
като единственото съображение, за да достигне до този довод, било напълно
идентично и по отношение на двете нарушения, а именно – че е налице съотносимост
и безпротиворечие между установена фактическа обстановка, разпоредба на
нарушена правна норма и разпоредба на санкционна норма. Съдът се задоволил
единствено да възпроизведе правните норми, което довело и до погрешни изводи за
правилност на наказателното постановление. Сочи се, че съдът не съобразил, че в
постановлението било посочено, че второто нарушение било квалифицирано по чл.9,
ал.1 от ЗЗП. В конкретния случай въобще не било посочено, че част от стоката, а
именно – 500 бр. тениски, са внос от Турция. В ал.2 липсвало изискване
информацията да е на български език. Разпоредбата на ал.2 от ЗЗП не се сочела
като нарушена, което било задължително при стоки от внос и следвало нарушението
да се квалифицира по чл.9 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗП за част от стоката – 500 бр.
тениски. Липсата на етикет на български език не била част от фактическия състав
на нарушението по ал.2, поради което санкция не следвало да се налага, тъй като
стоките били вносни. Извън това, от обстоятелствената част на постановлението
било видно, че стоките имали етикети с информация за техните съществени
характеристики, но липсвала информация на български език за фирма производител
и фирма вносител. От тук следвало да се направи извода, че била налице
информация за производител и вносител, но тя не била на български език. В
обстоятелствената част на постановлението не се посочвало дали стоката е от
внос, за да е налице изискване за вносител, нито пък се посочвало дали тези
стоки не попадат в изключенията по ал.1 на чл.9 от ЗЗП, за да се изисква
подобна информация на български език. Следвало да се вземе предвид и че
съгласно §13 т.3 и 5 от ДР на ЗЗП, производител и съответно вносител било всяко
физическо или юридическо лице. В този случай, в наказателното постановление не
се съдържала информация дали е налице етикет, указващ като производител и
вносител ФЛ, тъй като се сочело само, че липсвала фирма производител и фирма
вносител. Административният орган не взел предвид и никъде не упоменал, че част
от стоките били собствено производство и те имали етикети на български език,
съдържащи елементите на чл.15 ал.1 от Наредбата, поради което и това нарушение
не било налице. Административният орган не разграничил кои стоки са внос и кои
- собствено производство и не посочил тези обстоятелства нито в протокола за
проверка, нито в акта, нито в самото постановление. Сочи се, че видно от
цитирания в наказателното постановление констативен протокол за проверка на
документи и в самия протокол било, че наказващият орган бил наясно, че част от
стоките са собствено производство – били са му предоставени фактури за плат,
описани в протокола и въпреки това не посочил тези обстоятелства. Относно
нарушението по чл.15 от ЗЗП, наказващият орган не посочил и разграничил стоките
по вид, което нарушавало правото на защита. Нямало данни как наказващият орган
приел бройката на стоките и се твърди, че липсвало надлежно преброяване, което
било съществено нарушение. Тези нарушения били съществени и не можело да бъдат
санирани в съдебното производство, поради което се твърди, че съдът неправилно
потвърдил постановлението в тези части. Моли се за отмяна на решението в
обжалваните части, като се отмени и наказателното постановление и относно
нарушенията по чл.15 ал.1 от ЗЗП и за нарушението по чл.9 ал.1 от ЗЗП.
Претендират се разноски по делото за двете инстанции.
Ответникът, Комисия за
защита на потребителите – РД – Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд –
Димитровград като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно
постановление №К-0048075 от 20.08.2019г., издадено от Директор на Регионална
Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора със седалище Пловдив, на ЕТ „Т.Т. – Титан“ ЕИК: …., са наложени
имуществени санкции, както следва: 1. За нарушение на чл.15, ал.1 от Закон за
защита на потребителите 300 лева, на основание чл.200 от ЗЗП; 2. За нарушение
на чл.9, ал.1 от Закон за защита на потребителите 300 лева, на основание чл.198
от ЗЗП; 3. За нарушение на чл.15, ал.1 във връзка с чл.3, ал.4 от Наредбата за
етикетирането и наименованията на текстилните продукти (НЕНТП) 300 лева, на
основание чл.198 от ЗЗП.
С обжалваното Решение №268
от 16.12.2019 г., постановено по АНД №477/2019 г., Димитровградският районен
съд е изменил Наказателно постановление №К-0048075 от 20.08.2019г., като е отменил
същото в частта му относно извършено нарушение на чл.15 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.3,
ал.4 от Наредба за етикетирането и наименованията на текстилните продукти,
заради което на основание чл.198 от ЗЗП на ЕТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева, като съдът е потвърдил
наказателното постановление в останалата му част.
При постановяване на решението
районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение като цяло са спазени изискванията на ЗАНН. По
отношение на първото и второто описани нарушения, съдът е приел, че
административно-наказателното производство за всяко от тях е протекло по
законосъобразен начин. Правилно наложеното за всяко от нарушенията
административно наказание било определено в минималния предвиден размер. По
отношение на третото описано нарушение, съдът е цитирал разпоредбата на чл.15, ал.1
от ЗЗП и е посочил, че без да има видима връзка, административно-наказващият
орган е направил препратка от така описания текст към разпоредбата на чл.3,
ал.4 от Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти. В
случая не ставало ясно на кои по-конкретни изисквания на наредбата не отговаря
етикетирането, а и не било задължение на наказаното лице само да издирва или
доизяснява нарушението, което му било вменено, за да може да организира
защитата си. При всички случаи на несъответствие на установената фактическа
обстановка с текста на разпоредбата на материалната норма, която била нарушена,
наказателното постановление следвало да се отмени в тази му част, като
незаконосъобразно, доколкото било свързано със съществено нарушаване на правото
на защита на нарушителя, който бил поставен в невъзможност да организира
адекватна защита, тъй като липсвало ясно административно обвинение. Фактът, че
в АУАН и НП било описано, че липсва обозначение на състава на текстилните
продукти, не можел да запълни празнотата
и несъответствията между описаната фактическа обстановка и текста на нарушената
материална норма. В тази връзка съдът приел, че издаденото наказателно
постановление следва да се отмени в тази му част – като незаконосъобразно.
Касационната инстанция намира решението в обжалваната му част за правилно.
Направените от районния съд констатации относно описаните в т.1 и т.2 от НП нарушения напълно съответстват на
фактическата обстановка и на събраните гласни доказателства, поради което
правилен се явява и изводът за потвърждаване на наказателното постановление в тази част.
АУАН и НП изхождат от компетентни органи и
съдържат всички реквизити по чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Констатираните административни нарушения по т.1 и т.2 от НП са описани точно и ясно.
Относно първото описано нарушение, следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗП, всеки търговец предварително поставя на видно място в
непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. В случая, както правилно е приел и районният съд,
контролните органи са
установили по безспорен начин, че върху етикетите, върху дрехите или в близост
до тях в търговския обект, е липсвала посочена продажна цена за всеки един от
описаните 580 броя стоки. По това обстоятелство не се спори, установено е от
събраните по делото доказателства, не са налице съмнения или противоречия,
поради което обосновано съдът е приел за установено и доказано осъществено
нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗП от страна на ЕТ. Съгласно разпоредбата на чл.200
от ЗЗП (редакция към момента издаване на НП), за нарушение на разпоредбите по
чл.15, 16, 17, 19, чл.20, ал.1 и чл.21-29 и на наредбите по чл.31 на виновните
лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 300 до 3000 лв. Правилен в изводът на районния съд, че е налице съотносимост и безпротиворечие между
установена фактическа обстановка, разпоредба на нарушена материална норма и
разпоредба на санкционна норма, при което административно - наказателното производство е протекло по
законосъобразен начин. Правилно наложеното административно наказание е било
определено в минималния предвиден размер, доколкото не са налице обстоятелства,
които да водят до извода за налагане на по-висок размер.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че наказващият орган не
посочил и разграничил стоките по вид, което нарушавало правото на защита.
Нямало данни как наказващият орган приел бройката на стоките и се твърди, че
липсвало надлежно преброяване, което било съществено нарушение.
Видно от описаното в НП, при извършената на 15.06.2019г. проверка, проверяващите установили, че в обекта са изложени и се предлагат за
продажба на потребителите дамски тениски с къс ръкав, потници, панталони, рокли, поли, без ценови
етикет. Изрично е отразено, че с това, че търговецът не е обявил предварително
продажните цени на наличните в обекта общо 580 броя стоки в непосредствена
близост до тях, е нарушил чл.15, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Следва
да се отбележи, че самият жалбоподател на практика не оспорва констатациите в
АУАН и НП, по отношение на това, че за описаните в т.1 от НП стоки не е имало
поставени цени при проверката. Предвид изложеното, жалбоподателят е осъществил
описаното нарушение.
По същия безспорен начин се доказва и второто
нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление - това по чл.9, ал.1 от ЗЗП. Доказателственият материал по
делото еднопосочно сочи, че изброените от органа в постановлението стоки са
били без етикети на български език, съдържащи
данни за производител, вносител, вид на стоката, съществени характеристики и
указания за употреба. В
този случай търговецът нарушава именно изискването на чл.9, ал.1 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на
чл.198 от ЗЗП (в приложимата редакция), за нарушение на изискванията за
етикетиране на стоките по чл.9, 10 и 11 и на наредбите по чл.12 на виновните
лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв. Отново наложеното наказание е в минимума и е
съответно на извършеното.
Следва да се посочи, че въпреки, че с ДВ бр. 13 от 2020г., в сила от
14.02.2020г. разпоредбите на чл.198 и чл.200 от ЗЗП са изменени, от текста на
същите е видно, че не са налице основания да се приеме, че до влизане в сила на
НП е последвал по-благоприятен закон, който на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН да
бъде приложен като основание за налагане на административна санкция.
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си
съдът е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е
допуснал нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради
което е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон
решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №268/16.12.2019 г., постановено по АНД
№477 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019 година, в обжалваната част.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.