Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 07.12.2016 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 7109 по описа на съда за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК.
Исковата
молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.,
против И.С.А., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на сумата от 448.42 лв., за която е издадена заповед
за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 4607/2016г. на РС
Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Ищецът
твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение и съдът му е
указал, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата
не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца,
поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска
признаване дължимостта на вземанията, както следва: 395.71лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2013г.
до 30.04.2016г. и 52.71лв. – лихва за забава от 04.01.2013г. до 14.06.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4607/2016г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
Ответникът твърди, че не дължи исковите
суми, т.к. всички отоплителни радиатори в жилището му са откачени и не е
ползвал ТЕ. Заявил е, че е не ползвал жилището, т.к. е бил в А., а и през
жилището не преминават тръби от сградната инсталация. Твърди, че не е запозната
с общите условия на ищеца, т.к. не е била в страната. Заявява, че тези норми не
са пряко договорени с нея и са неравноправни, поради което – нищожни. Възразява
за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията, като твърди и че
подаването на заявление не прекъсва давността. Твърди впоследствие в писмената
си защита, че сумите по заповедното и по исковото производство са различни и че
предявяването на частичен иск е недопустимо. Твърди, че не е доказано, че имота
ѝ е топлоснабден. Моли съда, ако уважи исковете, да присъди частично
искането на ищеца за разноски, като има предвид, че е предявено вземане само за
част от сумата по заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата и
изявленията на страните и представените по делото доказателства, намери за
установено следното: На 22.06.2016г., ищецът „Т.П.” ЕАД, е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по което е
образувано ч.гр.д.№ 4607/2016г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение № 2896/23.6.2016г. за следните суми: 1 513, 59 лв. главница за
периода от 01. 11. 2008 год. до 30. 04. 2016 год., сумата 694, 76 лв. лихва за
забава за периода от 05. 01. 2009 год. до 14. 06. 2016 год., законната лихва
върху главницата, считано от 22. 06. 2016 год. до изплащане на вземането, както
и сумата 224, 16 лв. разноски по делото. По тази заповед е постъпило възражение
от длъжника в законоустановения срок. Кредиторът „Т.П.”ЕАД е подал иск в срока
по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим,
предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на иск.
Видно от приложеното копие от в.
„Посоки”, бр. 239 от 10.12.2007г., в същия вестник са публикувани общите
условия на „Т.П.” ЕАД. Не е спорно по делото, че ответницата е собственик на
жилището в гр. ***, това е видно както от представената по делото молба за
откриване на партида при ищеца/л. 7/, така и от становищата на ответницата в
хода на делото. От приложеното към заповедното производство – л.6-8 –
препис-извлечение от сметка за задълженията на консумирана ТЕ на посочения
адрес с потребител И.С.А., е видно, че
начислените суми не са заплащани редовно и са в общ размер от 1 513, 59 лв. -
главница за периода от 01. 11. 2008 год. до 30. 04. 2016 год., и 694, 76 лв. - лихва
за забава за периода от 05. 01. 2009 год. до 14. 06. 2016 год. От тези суми, в исковото производство са
претендирани само част от сумите – за последните три години преди предявяване
на вземането - за периода 395.71лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и
52.71лв. – лихва за забава от 04.01.2013г. до 14.06.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4607/2016г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Изискуемостта на главницата за исковия период се
установява от справката и не е оспорена своевременно от ответницата относно
счетоводните записвания.
При така обсъдените доказателства,
съдът прави следните правни изводи: Спазени са изискванията на закона, като
ищецът съобразно разпореждането на съда и законоустановения срок е предявил
настоящия иск по чл.415 от ГПК. Обстоятелството, че имотът на ответницата е
топлоснабден, е оспорено едва с писмената защита, и независимо, че това
възражение е направено несвоевременно, то съдът следва да посочи, че то
противоречи на признанието във възражението в заповедното производство, според
което ответницата е ползвала в това жилище услугите на ищеца преди време и е
искала да се откаже от тях, а също и на съдържанието на приетата молба за
откриване на партида, подадена от нея до ищеца през 1995г. Жилището се явява
топлоснабдено, т.к. блокът, в който то се намира е такъв, независимо, че, както
твърди ответницата, тя е „откачила“ радиаторите в жилището си. Заплащането на
суми за сградна инсталация, дори и тази сградна инсталация да се изнесе извън
жилището на ответницата, както иска тя, също е дължимо от собственика на
жилище, което се намира в етажна собственост. Това е така, т.к. съгласно чл.
153 ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, а
съгласно ал. 6 на същия член - клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Именно тази разпоредба замества договора между
ищеца и ответника и на нейна база, собственикът на жилище в етажна собственост,
в която има работеща абонатна станция на ищеца, като собственик на идеални
части от етажната собственост дължи заплащане на топлоенергията, отдадена от
сградната инсталация. Именно поради наличието на собственост върху определен
процент ид.части от общите части на сградата, е определена и дължимата сума за
ТЕ, отдадена от сградна инсталация, поради което не е основателно и
възражението на ответницата, че не е измерено това, което ѝ е начислено. Относно
възражението за изтекла погасителна давност и твърдението, че подаването на
заявление не прекъсва давността, следва да се отбележи, че в случая, цитираната
т. 14 от ТР № 2/2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, касае производството
по отменения ГПК,различно от настоящето заповедно, и изрично в мотивите на тази
точка е посочено, че давността се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, и съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този
иск има обратно действие, ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая
той е спазен, и по силата на изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението –
22.06.2016г. Претенцията за главница е за ТЕ, отдадена с начален период
01.11.2013г., поради което възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно, т.к. всички искови претенции са в тригодишния период преди предявяване
на исковете. Възражението за неравноправност на ОУ е лишено от конкретика,
поради което няма как да бъде обсъдено, а твърдяното отсъствие на ответницата
от страната не е във връзка с влизането в сила на ОУ на ищеца и не е основание
тя да бъде освободена от заплащане на припадащата ѝ се част от
задълженията за сградна инсталация, още повече, че това задължение произтича не
от ОУ, а от Закона за енергетиката.
Възражението за недопустимост на
предявения иск също е неоснователно, т.к.
няма пречка кредиторът да заяви с иска по чл. 422 от ГПК претенцията си в различен размер и различен
времеви период, стига те да са обхванати от размерите и периодите, за които е
било подадено заявлението, респективно - за които е издадена заповедта за
изпълнение. В чл. 414 , ал.1 от ГПК е
предвидена за длъжника в заповедното производство възможността да възрази
писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Така се дава
възможност на длъжника да прецени
вероятната основателност на
своята защита срещу заповедта за изпълнение и да я ограничи само до тази част
от вземането, която счита за
неоснователно и по отношение на която би могъл да релевира действително
значими за материалното право възражения в евентуалния бъдещ исков процес,който
ще се развие след предявяване на иска по
чл. 422 от ГПК. На тази възможност за преценка от страна на длъжника, отговаря и
възможността на кредитора да извърши преценка за вероятната основателност на иска,
който би предявил, и да съобрази и факти, които евентуално са настъпили
междувременно, след подаване на заявлението и преди подаване на исковата молба
и тяхното отражение - било върху размера, било върху времевия период, през
който е формирано заявеното със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вземане, и с оглед на тази преценка да реши дали следва да бъде
предявяван иск за цялата първоначално заявена в заповедното производство сума
на претендираното вземане и за целия период или пък само за част от този период
и за част от сумата. Аргумент в подкрепа
на извода, че е възможно и допустимо искът по чл. 422 от ГПК да бъде предявен
само за част от първоначално заявеното вземане е и нормата на чл. 415 ал. 2 от ГПК, който сочи, че когато заявителят не представи доказателства, че е предявил
иска в посочения срок, съдът следва да обезсили заповедта за изпълнение
частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. От тази редакция на закона се налага извод, че
поначало се допуска възможността заявителят да не предяви в срока по чл. 415 ал.1
от ГПК установителния иск за цялото
първоначално заявено вземане, в какъвто случай е дадено достатъчно ясното и
категорично разрешение на въпроса – обезсилва се издадената заповед за
изпълнение, касаеща тази част на вземането, за която не са представени
доказателства, че е предявен установителния иск в срок.
При тези правни изводи, съдът намира,
че по делото се доказва от събраните писмени доказателства, и че към датата на
подаване на заявлението – 22.06.2016г., цялата искова сума е била дължима като
главница и като лихви, след редуцирането ѝ за период в рамките на три
години преди подаване на заявлението в съда. Поради горното, исковите претенции
следва да бъдат уважени изцяло, а т.к. е налице разлика между предявените
искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 4670/2016г. на ПлРС, за разликата,
за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 2896 от 23.06.2016г.,
следва да се обезсили.
При този изход на делото, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноските
в исковото производство. С оглед обстоятелството, че същият е представил списък
на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди от
сочените в него суми претендираните 75.00 лв. - заплатена държавна такса и
300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като след направеното възражение за
прекомерност, редуцира същото до посочения размер, представляващ минимума по
Наредба №1/09.07.2004г., на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от
ищеца в заповедното производство. С оглед обезсилването на заповедта за част от
сумите, съдът следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски в размер
на 45.52лв. за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във
вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ И.С.А., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „Т.П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *** с представител Й.В.В., следните суми: 395.71лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 52.71лв.
– лихва за забава от 04.01.2013г. до 14.06.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.06.2016г. до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 2896 от 23.06.2016г. по
ч.гр.д. № 4607/2016г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 2896 от 23.06.2016г. по ч.гр.д. № 4607/2016г. на ПлРС за сумите
над 395.71лв. – главница, за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 52.71лв.
– лихва за забава от 04.01.2013г. до 14.06.2016г.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, И.С.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.”ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. *** с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в размер на 375.00лв.
ОСЪЖДА
И.С.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
Т.П.” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. *** с
представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д.
№ 4607/2016г. на ПлРС в размер на 45.52лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: