РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 31.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 15 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5113 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327,
ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 25.04.2018г. до 21.02.2019г. доставял разпределена топлинна енергия на обща
стойност 571,39 лева в имота на ответника В.Т.П. с ЕГН: **********,*** с
абонатен N: 24080210170.
Твърди, че ответникът не заплатил
дължимата за това цена от общо 571,39 лева по
издадените за посочения период 20 бр. фактури. Поради забавата в
плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 16,70 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда.
Поддържа, че за посочените суми се
снабдил със заповед № 1587/ 29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3246/
2019г. по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните
разноски в заповедното и исковото
производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител депозира отговор с който оспорва основателността на иска по
размер. Не сочи доказателства, не прави доказателствени искания.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Основно
задължение на ищеца
„Топлофикация Русе“, съгласно притежавания лиценз N: Л-030-05/15.11.2000г.
е да снабдява своите контрагенти по
договор с топлинна енергия. Ищецът
е представил писмени доказателства ( 20 броя фактури ), с които е удостоверил, че през процесния период е доставял
топлинна енергия на ответника.
Видно от
представения по делото договор N:337/ 30.10.1998г. между ищеца и
етажната собственост на бл. „Дочо Михайлов “ в гр.Русе е договорена доставка за
топлинна енергия.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената и изготвена СТЕ, в сградата в която
се намира процесния имот е въведено дялово разпределение на топлинната енергия
с договор за индивидуално отчитане на разходите за отопление, сключен между
етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД гр.София.
Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода. За отоплителните месеци е начислено топлинна енергия за дял
„Сградна инсталация".
Видно от
заключението на експерта, с отчитане таксите за услуга „Дялово разпределение на
топлинната енергия за БГВ“ общата дължима сума за процесбния абонат 547,84 лева
.
При така
установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен до размер от 547,84 лева, като в
останалата му част до пълно предявения размер от 571,39 лева, иска следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. С
оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за мораторната лихва в размер на 14,73 лева, съгласно уважената част на иска.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство
в размер на 75,00 лева - държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно уважената част на иска, по
аргумент на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и сумата
от 300,00 лева за възнаграждение на вещо лице по назначената и изготвена СТЕ и
150 лева за възнаграждение на особен представител.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, които в случая
са в размер на 75,00 лева.
Така общият размер на разноските, на
които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 675,50 лева, съгласно
уважената част на исковете.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
В.Т.П. с ЕГН: **********
*** че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев,
сумата от общо 547,84 лева представляваща
неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 6 бр. фактури за периода от 25.04.2018г. до 21.02.2019г. в имота на ответника В.Т.П. с ЕГН: **********,*** с
абонатен N: 24080210170, както
и сумата от общо 14,73 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по
всяка една от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.05.2019г. до
окончателното й изплащане, за които
вземания по ч.гр.д. № 3246/ 2019 г.
по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 1587/ 29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като отхвърля предявения иск в
останалата му част до сумата от 571,39 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Т.П. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
сумата общо от 675,50 лева –
деловодни разноски в исковото и заповедното производства, съобразно уважената част на исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/