РЕШЕНИЕ
№260218 21.10.2021 г. гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А
Н А
Р О Д
А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
На двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
СЕКРЕТАР:Катя Кентова
Като разгледа
докладваното от съдия Ралинова
Гражданско дело
№174 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК000694749, със седалище и адрес гр.София, район Витоша,
ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Ш.и П.Д.– изп. директори, със
съдебен адрес ***, адв. Д.М., „М. и Р.“ АД,
срещу К.В.М.,с ЕГН**********,
с адрес *** и А.С.М., ЕГН**********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на 04.07.2008 г. между „Юробанк и ЕФ Джи
България" АД - кредитодател, и К.В.М.,с ЕГН ********** и А.С.М., с ЕГН **********
– кредитополучатели е сключен договор за потребителски кредит №HL 40443/04.07.2008г., по силата на
който банката предоставила на
кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 195 550 лева, по курса
„купува" за швейцарски франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България"
АД, а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. За връщането на
кредита и за другите задължения по договора, лицата, подписали договора като
кредитополучатели и отговаряли солидарно. За усвоения кредит
кредитополучателите дължали на банката годишна лихва в размер на сбора на
/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Юробанк и
ЕФ Джи България"АД за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер
на 4,5 %. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита, а при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателите дължали лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, определена в ал.1 на чл.3 на договора, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. Действащият БЛП на банката за жилищни кредити не
подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно задължителни за
страните. Кредитополучателите заплащали на банката следните такси: такса за
управление - 1,5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по
кредита; комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената
последователност на плащането, спрямо месечната погасителна вноска. Сочи се, че
Банката имала право по своя преценка да предприема действия по принудително
събиране на вземанията си, както във валутата на кредита, така и в друга
валута.
Твърди се, че с подписването на
договора, кредитополучателите се съгласявали, че при непогасяване, изцяло или
частично, на която и да е вноска по главницата и/или лихвата, по който и да е
договор за кредит, сключен между банката и съответното лице или между банката и
лице, което е свързано по друг начин с кредитополучателите по ЗКИ и наредбите
за приложението му, както и във всички случаи на предсрочна изискуемост на който и да е от тези кредити, банката имала право по своя преценка да
обяви изцяло и предсрочно изискуеми всички или който и да е от останалите
кредити и да се удовлетвори чрез реализация на предоставените й обезпечения.
С Приложение №1 от 10.07.2008г. страните удостоверявали,
че заемната сметка по процесния договор за кредит е открита на 10.07.2008г. Към
датата на усвояване на кредита, посочена в предходното изречение, приложимия
курс „купува" за швейцарски франк на „Юробанк и Еф Джи България" АД
към лева била 1,183900, като определения съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски
франкове по чл.1 от договора бил 165 175 швейцарски франка. С допълнително споразумение от 17.06.2010г. страните
констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателите по процесния договор били както следва: 629,77 швейцарски
франка - просрочена главница, 2166,91 швейцарски франка - просрочена лихва,
146,66 швейцарски франка - просрочени такси, 160 544,68 швейцарски франка -
редовна главница. Освен тези задължения страните се съгласявали, че
кредитополучателите дължали и редовната лихва, която се начислява за периода от
датата на падежа, предхождащ, датата на допълнителното споразумение, до датата
на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на
допълнителното споразумение все още не била изискуема. Кредитополучателите се
задължавали при подписване на допълнителното споразумение да внесат еднократно
по сметката, обслужваща процесния кредит сумата от 618 швейцарски франка, като
внасянето на тази сума било задължително условие за влизане в сила на
споразумението. Страните се съгласявали, че само и единствено след изпълнение
на условието за внасяне на сумата по чл. 3, ал.1 от допълнителното
споразумение, кредитополучателите ще ползват дванадесет месечен период на
облекчено ползване на дълга, считано от следващия падеж. През периода на
облекчено погасяване, върху дълга се начислявала годишна лихва в размер
съгласно договора за кредит и/или последващи допълнителни споразумения към
договора за кредит, но кредитополучателите заплащали намалени равни месечни
вноски в размер на 619 швейцарски франка, считано от следващия падеж. След
изтичането на периода на облекчено ползване върху дълга се натрупвала
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което
с подписване на споразумението, кредитополучателите давали своето изрично и
неотменимо съгласие. След изтичането на периода на облекчено погасяване върху
общия размер на дълга след договореното натрупване на лихвите се начислявала
годишна лихва в размер съгласно договора за кредит и/или последващи
допълнителни споразумения към договора за кредит, като след изтичане на периода
на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички други
разноски, свързани с него, кредитополучателите погасявали дълга на равни
месечни погасителни вноски. В случай, че в рамките на уговорения период на
облекчено погасяване на кредита кредитополучателите не заплатели две дължими
месечни погасителни вноски, същите губели правото да ползват облекчението,
договорено в допълнителното споразумение. В този случай, банката прекратявала
действието на периода на облекчено погасяване. Дължимите от кредитополучателите
такси и комисионни в договора за кредит или
последващи допълнителни споразумения, оставали непроменени и продължавали да се
дължат както през периода на облекчено погасяване, така и след изтичането му,
до окончателното погасяване на дълга.
Сочи се, че с допълнително споразумение от 27.06.2011г. страните
констатирали, че към датата на сключване на споразумението, задълженията на
кредитополучателите били както следва: 1 920,91 швейцарски франка - просрочена
лихва, 242,88 швейцарски франка - просрочени такси, 167 897,83 швейцарски
франка - редовна главница. Страните се съгласили, че кредитополучателите ще
ползват шест месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия
падеж. През периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислявала
фиксирана годишна лихва в размер на 2,82 %, като през периода на облекчено
погасяване кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни погасителни
вноски в размер на 400 швейцарски франка на месец. След изтичане на периода на
облекчено погасяване върху дълга се натрупвала начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата, се
начислявала годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата
базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 0.76 пункта, като след изтичане на
периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички
други разноски, свързани с него, кредитополучателите погасявали дълга на равни
месечни погасителни вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските през
периода на облекчено погасяване било задължително условие за начисляването на
намалената фиксирана лихва върху дълга. В случай, че в рамките на периода на
облекчено погасяване на дълга, кредитополучателите не заплатят изцяло или
частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, същите губели
право да погасяват дълга при условията на намалена фиксирана лихва върху дълга.
Считано от датата на подписване на допълнителното споразумение, ползваният
кредит ще се погасява на 10-то число на съответния месец.
Посочени са и останалите споразумения сключени между страните.
Ищецът е посочил, че с последното допълнително споразумение от 29.03.2013г.
страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението,
задълженията на кредитополучателите са както следва: 106,79 швейцарски франка -
просрочена главница, 1201,95 швейцарски франка - просрочена лихва, 235,79
швейцарски франка - просрочени такси, 173 707,25 швейцарски франка - редовна
главница. Страните се съгласили, че кредитополучателите ще ползват шест месечен
период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През
периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислявала годишна лихва в
размер равен на действащия към същата дата базов лихвен процент на банката за
жилищни кредити в съответната валута, намален с 3,53 пункта, като през периода
на облекчено погасяване кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни
погасителни вноски в размер на 500 швейцарски франка на месец. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването
на лихвата, се начислявала годишна лихва в размер равен на сбора на действащия
към същата дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,74 пункта,
като след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното
погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него,
кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни погасителни вноски. Към
датата на подписване на допълнителното споразумение базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 6,95 процента.
При промяна на приложимия годишен лихвен процент към договора вследствие на
увеличаване на БЛП за жилищни кредити в съответната валута, кредитополучателите
имали право в рамките на срок от 3 месеца, считано от датата на влизане в сила
на новия БЛП, да погасят изцяло или частично кредита, без да дължат таксите
съгласно договора за кредит. Плащането на падеж на всяка от вноските през
периода на облекчено погасяване било задължително условие за начисляването на
намалената фиксирана лихва върху дълга.
Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 05.09.2008г., „Юробанк и Еф Джи България" АД,с ЕИК *********
(сегашно „Юробанк България" АД), в качеството си на кредитор, прехвърлил
на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД вземанията си по договор за
потребителски кредит № HL 40443/04.07.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучатели ответниците М..
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 20.05.2016г..
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, с ЕИК *********, в качеството си на
кредитор, прехвърлил обратно на „Юробанк България" АД, вземанията си по
процесният договор.
Ищецът твърди, че изпълнил задължението
си да покани ответниците и нот. покана
от нотариус А.Г., връчена чрез ЧСИ Д. Д. лично на длъжника К.В.М. на
03.05.2018г., същият бил уведомен, че поради неплащане на дължимите вноски по
кредита обявяват същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД дала и седемдневен срок на К.В.М., в който да погаси изцяло
задълженията си към банката, със същата го уведомявали, че в противен случай
Банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора. Сочи се,че
по същият начин А.С.М. била уведомена на
03.05.2018г., за обявяване на предсрочната изискуемост по договора.
Ищецът твърди, че и двамата ответници били надлежно уведомени, за
извършените цесии.
Сочи се, че до момента на подаване на исковата молба не били извършвани
каквито и да било плащания във връзка със задължението на ответниците по
процесния договор за кредит.
Твърди се, че към
настоящия момент не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен
контакт от страна на длъжника, а непогасените вноски били, както следва 78
непогасени вноски за главница, считано от 10.09.2013г. и 78 непогасени вноски
за лихва, считано от 10.09.2013г.; поради което бил налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
Сочи се,че към настоящият момент ответниците
дължали следните суми: 175 962,29 швейцарски
франка - главница за периода от 10.09.2013г. до 25.02.2020г.;
-91 136,67 швейцарски франка - възнаградителна
лихва за периода от 10.09.2013г. до 25.02.2020г.;
-15 281,79
швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за
забава на просрочени плащания) за периода от 10.09.2013г. до 25.02.2020г;
-5 163,88 швейцарски
франка - банкови такси от 09.10.2013г.
до 25.02.2020г.;
- 584,27 швейцарски франка
- застраховки по кредита;
-1 094,74 лв. - нотариални
такси.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да
осъди К.В.М. с ЕГН ********** и А.С.М. с ЕГН **********, да заплатят на ищеца „ЮРОБАНК - България“ АД, солидарно част от общо дължимите суми по договор за потребителски кредит № HL 40443/04.07.2008г.,
ведно с прилежащите му Приложение №1 от 10.07.2008г., Допълнително споразумение
от 17.06.2010г., Допълнително споразумение от 27.06.2011г., Допълнително
споразумение от 23.01.2012г., Допълнително споразумение от 24.01.2012г.,
Допълнително споразумение от 28.08.2012г., Допълнително споразумение от
29.03.2013г., в общ размер на 83757,59
швейцарски франка от които:
-81 333,87 швейцарски франка - част от общо
дължимата главница за периода от 10.03.2015г. до 25.02.2020г.;
-2 243,81 швейцарски франка - банкови такси от
10.03.2017г. до 25.02.2020г.
-179,91 швейцарски франка - застраховки по кредита за
периода 26.07.2017г. до 25.02.2020г.
-1 094,74 лв.- нотариални такси за периода от 16.06.2018г.
до 25.02.2020г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 26.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират присъждане на направените в настоящото
производство съдебни, деловодни разноски и разходи за адвокат.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците К.В.М. и А.С.М. по делото е постъпил
писмен отговор в който правят следните възражения:
Оспорват предявения иск по основание
и размер.
Видно било от представеното
Приложение №1 към договора за кредит, подписано на 10.07.2008г., че към датата на усвояване на кредита,
приложимият курс купува за швейцарски франк на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД към лева
бил в размер на 1,1839 лева.
Независимо,
че в чл.2 ал.1 от договора за кредит било предвидено, че кредитът се усвоява в
швейцарски франкове, същевременно кредитополучателят нямал достъп до тях, тъй
като банковата сметка, по която се усвоявали била блокирана от ищеца. Швейцарските
франкове от блокираната сметка съгласно чл.2, ал.3 от договора служебно се
превалутирали от банката в лева преди усвояването им, като реалното усвояване
на кредита от потребителя ставало именно в лева. Видно било също от горните уговорки, че реален паричен поток
от банката към кредитополучателя в швейцарски франкове не е бил налице.
Процесният кредит бил изтеглен в лева, реално швейцарски франкове не са били
отпускани от банката, въпреки поетото задължение за това. Затова не следвало кредитополучателят да понесе целия риск от покачването на
курса на валутата, която изобщо не бил усвоил. Твърди се, че били нищожни клаузи в договора за кредит и
допълнителните споразумения към него по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП,
които са неравноправни и не отговаряли на изискванията за добросъвестност, като
водели до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
потребителя. Неравноправни били и клаузите на чл.23 от договора за кредит. Според чл.23, ал.1
кредитополучателят се съгласявал при
промяна на обявения от банката курс купува или продава на швейцарския франк към
български лев/евро, както и превалутирането по чл.21 от договора да има за
последица повишаването на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева, като напълно приемал да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване и, че приемал да поема всички вреди, включително
пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на чл.23 кредитополучателят
декларирал, че разбира икономическия смисъл и правните последици на клаузите на
договора и се съгласявал с настъпването им.
Твърди се, че клаузите на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора
били неясни и неразбираеми за тях. Към момента на сключване на договора за
кредит в чуждестранна валута не била им предоставена цялата относима
информация, която би им позволила да преценят икономическите последици от
клаузата за валутния риск за финансовите им задължения при значимо обезценяване
на валутата, в която получавали доходите си. Договорът за кредит бил
предварително изготвен в централното управление на банката и поради това те
нямали възможност да влияят върху съдържанието му, бил им предоставен готов за
подпис, още повече, че договора бил с общи условия.
При сключването на договора за
кредит, който е със срок на погасяване 25 години, не им била предоставена
информация от банката какви са очакваните прогнози относно промяната на
швейцарския франк, спрямо, който националната валута няма фиксиран курс, както
и какви действия можели да предприемат, за да минимализират валутния риск, вкл.
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. Банката
с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на
курса на щвейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки им
тази информация била нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно
предоставен паричен поток в швейцарски франкове.
Правят възражение за нищожност на
клаузите на чл.23 от договора за кредит на основание чл.143, т.19, вр. чл.146,
ал.1 от ЗЗП.
Твърди се, че била неравноправна и клаузата на чл.6, ал.2 от договора, с която
било уговорено потребителят да погасява задълженията си по договора в швейцарски
франкове, въпреки, че сумата по кредита фактически е усвоена в лева и
нямала реално захранване на сметката на кредитополучателя с швейцарски
франкове.
По същите съображения правят
възражение за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит,
която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски
франкове по сметката по чл.2, ал.1 на съответния падеж на погасителната вноска
по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева
или евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от
банката с тези средства след служебното им превалутиране в швейцарски франкове
по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро. Тази клауза
била проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл.23, ал.1 от
договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, които могат да
имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева.
Правият възражение за нищожност на
клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора за кредит като неравноправни.
Клаузата на чл.6, ал.3 предвиждала, че ако по време на действието на договора
банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се
променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Клаузата
на чл.3, ал.5 предвиждала, че действащият Базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити не подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно
задължителни за страните, Банката уведомявала кредитополучателя за новия размер
на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяване на
видно място в салони. Разпоредбата на чл.3, ал.5 била нищожна като
неравноправна по чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Базовият лихвен процент на банката
за жилищни кредити към момента на сключване на договора за кредит е бил в
размер на 4.5 %, а договорната надбавка е в размер 1,65 пункта. Т.е. дължимата годишна лихва по кредита е в размер на 6,15
%.
Сочи се, че в своята практиката ВКС
многократно се е произнасял по материално - правния въпрос „Неравноправна ли е
по смисъла на чл.143 от ЗЗП клауза от договор за кредит, съгласно, която всички
вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и
намират ли приложение за валутните разлики изключенията по чл.144, ал.3 от
ЗЗП?”. ВКС давал положителен отговор на поставения въпрос (решение №384 от
29.03.2019г. по т.д. М2520/2016г. на ВКС, TO,
II т.о., решение N° 294 от 27.03.2019г. по
т.д. №1599/2017г. на ВКС, TO, II т.о. и решение № 295 от
22.02.2019г. по т.д. №3539/2015г. на ВКС, ТО, 11 т.о.)
Твърди се, че изключенията на
чл.144, ал.3 от ЗЗП не намирали приложение, тъй като са относими единствено към
основанията чл.143, т.7, т.10, т.12 от ЗЗП, в които не попадала клауза,
регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута
(щвейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в същата валута. Следвало
да се има предвид, че договорът за кредит не е ценна книга, нито е сделка с
финансови инструменти /цит. Се решение № 95/13.09.3016г. по т.д. №240/2015г. на
ВКС, II т.о./, а цената на кредит в чуждестранна валута по см. на чл.144, ал.3,
т.1 вр. чл.143, т.12 от ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и
допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на
валутния риск.
Сочи се, че гореописаните
неравноправни клаузи са възпроизведени и в последващите сключени допълнителни
споразумения към договора за кредит.
Молят съда да отчете, че допълнително
споразумение към договор за кредит № HL 40443, сключено на 17.06.2010г. не е
било подписано от тях като кредитополучатели. Положените върху него подписи не
били техни. Твърди се, че са подали жалба в РПУ Пазарджик и Пловдив и това
обстоятелство било установено по образуваната преписка.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.366 ЗЗД, сключената спогодба
върху непозволен договор била нищожна, дори и страните да са се спогодили
относно неговата нищожност. Нищожни били
и клаузите в допълнителните споразумения към договора за кредит за
капитализиране към редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които отново се начислява възнаградителна лихва, тъй като същата представлявала
анатоцизъм, който е допустим само между търговци.
В проведените открити съдебни
заседания, страните поддържат становищата си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият
отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представен договор за потребителски кредит HL40443/4.07.2008 година, от който се установява, че Банката
ищец е предоставила на ответниците М. потребителски кредит за текущи нужди в
размер на 195 550 швейцарски
франкове по курс „купува“ за швейцарски франк към лева, като страните, са
уговорили, че крайният срок на издължаване е 300 месеца, считано от усвояване
на кредита.
От договора се установява, че разрешеният кредит се
усвоява по блокирана сметка на ответниците в швейцарски франкове. Уговорили са
и месечните вноски по чл.6 от договора, включващи главница и лихва, съответно
размера на всяка вноска по погасителен план, който е неразделна част от
договора.
Погасяването на кредита според чл.6 ал.2 от договора, става във валутата в
която е разрешен –швейцарски франкове, като са се споразумели, че в случай, че
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си в чл.2 ал.1, но има средства в лева или евро по други свои сметки в
Банката, то погасяването на кредита може да се извърши с тези средства, след
служебно изкупуване от Банката на дължимите швейцарски франкове по курс
„продава“ на Банката за швейцарски франк към лева/ евро, за което
кредитополучателят дава безусловното си съгласие на Банката. Базовият лихвен процент на банката
за жилищни кредити към момента на сключване на договора за кредит е бил в
размер на 4.5 %, а договорната надбавка е в размер 1,65 пункта. Т.е. дължимата годишна лихва по кредита е в размер на 6,15
%.Страните са уговорили в чл.18 ал.2, че при неиздължаване
на три последователни месечни вноски, банката може да направи кредита изцяло
предсрочно изискуем, считано от падежа на последната вноска, без да е
необходимо уведомяване. В чл.21 е уговорено, че кредитополучателят - ответник
има право да поиска от ищеца да превалутира предоставения му кредит в
швейцарски франкове, съответно в български лева или евро, като за услугата се
заплаща комисионна.В този случай лихвата следва да се изчислява като съответния
лихвен процент на банката за новата валута. В чл.23 кредитополучателят
декларира че е запознат, че превалутирането по чл. 21 може да има за последица
увеличаване на размер на вноската в лева и че разбира икономическия смисъл на
чл.6 ал.2 и чл.21-23 от договора и че е съгласен с настъпването им.
За
обезпечение на кредита е учредена договорна ипотека.
След това страните са подписали няколко споразумения, с
които са предоговорили условията и размер на дължимият дълг.
Според
допуснатата и приета в настоящото производство СГрЕ, подписите за
кредитополучатели в допълнително споразумение от 17.06.2010 година към договор за кредит HL40443/4.07.2008
година, не са положени от ответниците К.В.М. и А.С.М..
По делото
е допусната СИЕ, на вещо лице Б.Д., в която са изготвени варианти на
задълженията според подписаните споразумения.
От заключението на вещото лице се
установява, че последната погасителна вноска постъпила по разплащателната
сметка на К.В.М. за погасяване на задълженията по кредита е от 11.03.2014г. След тази дата е
преустановено обслужването/плащането на кредита.
Първоначално
договорения размер на кредита по договор за потребителски кредит №HL40443/04.07.2008r.
е
за сума в размер на 165 175.00 CHF (швейцарски франка). Кредитът е
усвоен по разплащателна сметка на К.В.М. *** в „Юробанк
България“ АД на 10.07.2008г.
Размерът
на остатъка от редовната главница по кредита, към съответната дата на сключване
на допълнителните споразумения и клаузите в тях е увеличен, както следва:
-
на
17.06.201 със сума в размер на 2 325.12 CHF -
допълнително споразумение от 17.06.2010г.;
-
на
10.06.2011г. със сума в размер на 5 028.03 CHF -
допълнително споразумение от 17.06.2010г.;
-
на
27.06.2011г. със сума в размер на 2 163.79 CHF -
допълнително споразумение от 27.06.2011г.;
-
на
10.01.2012г. със сума в размер на 676.33 CHF -
допълнително споразумение от 24.01.2012г.;
-
на
24.01.2012г. със сума в размер на 950.92 CHF -
допълнително споразумение от 24.01.2012г.;
-
на
10.08.2012г. със сума в размер на 635.91 CHF -
допълнително споразумение от 28.08.2012г.;
-
на
28.08.2012г. със сума в размер на 813.65 CHF -
допълнително споразумение от 28.08.2012г.;
-
на
10.03.2013г. със сума в размер на 751.93 CHF -
допълнително споразумение от 29.03.201Зг.;
-
на
29.03.2013г. със сума в размер на 1 544.53 CHF -
допълнително споразумение от 29.03.201Зг.;
-
на
10.10.2013г. със сума в размер на 712.65 CHF -
допълнително споразумение от 29.03.201Зг.;
Общо
усвоените суми по допълнителните споразумения са 15 602.86 CHF. Усвоен размер
по кредита на 10.07.2008г. - 165 175.00 CHF.
Или
според заключението на вещото лице размера на договорената главница, съобразно
последното подписано споразумение с увеличенията по кредита е в размер на 180 777.86 CHF.
Издължената по кредита главница е в
размер на 4 815.57 CHF, в това число:
-
4
285.83 CHF
погасени
задължения за главници по кредита от внесени суми по разплащателна сметка на К.В.М.;
-
529.74
CHF
погасени
задължения за главници по кредита от усвоени суми по сключените допълнителни
споразумения;
Остатъкът
за плащане по главницата е в размер на 175
962.29 CHF.
Дължимите
лихви за редовна главница по погасителен план /Приложение №1/ са в размер на
134 020.34 CHF.
Такса са управление в размер на
1.5% върху размера на разрешения кредит, платима еднократно при първо усвояване
по кредита. Платената такса е в размер на 2 477.63 CHF, платена е на
10.07.2008г. от разплащателната сметка на ответника и не е включена в изследването
по-долу.
-
9
176.14 CHF
-
начислени такси за управление, по погасителен план, съгласно чл.4 от Договор за
кредит №HL40443/04.07.2008 г. в размер 0,04% платими ежемесечно на
датата на падеж на съответната погасителна вноска върху размера на непогасената
главница към същата дата.
-
484.73
CHF
-
начислени такси за просрочие, съгласно тарифата на банката;
Общо
начислените такси са в размер на 9 660.87 CHF.
Платени
такси:
-
4
142.93 CHF
-
събрани такси за управление, по погасителен план, от разплащателната сметка на К.В.М.;
-
354.06
CHF-
събрани
такси за просрочие, съгласно тарифата на банката от разплащателната сметка на К.В.М.;
Общо
платените такси са в размер на 4 496.99 CHF.
Остатъкът
за плащане на такси по кредита е в размер на 5 163.88 CHF.
Дължимите
суми за застрахователни премии са в размер на 584.27 CHF.
Общият
размер на платените нотариални такси е 1094.74 лв.
Според заключението на
вещото лице, общият размер на дължимите вноски за претендираният в исковата
молба период от 10.03.2015г. до
25.02.2020г. по курса на швейцарския франк към лева, определен в приложение №1
към договора за кредит, както и при годишна лихва в размер на 6.15
пункта/според чл.3 ал.1 от договора/, възлиза на 255 355.28 лв. в т.ч.:
-
190 476.69 лв. главница или 160 889 CHF
-
48 113.00 лв. лихви върху редовна главница;
-
3 727.19 лв. такси;
-
11 251.64 лв. лихва върху просрочена главница;
-
691.72 лв. застраховки (584.27 CHF х 1.1839лв.);
-
1 094.74 лв. нотариални такси.
Общият размер в левова
равностойност на погасените суми за кредит №HL40443/04.07.2008г. по курса на швейцарския франк към лева, определен в приложение №1 към
договора е 71 526.63 лв.
Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл.430 ал.1 от ТЗ, с този договор банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответниците са
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за
кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката
възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните
срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по
търговски сделки (чл.
305 от ТЗ), при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. Съдът приема,че между ответниците и Банката са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ и банката е изпълнила поетото задължение да
предостави сумата предмет на страните по договора.За ответника е възникнало насрещното задължение в срок да върне
заетата сума.
Безспорно е
,че ответниците са преустановили плащането на задълженията към 11.03.2014
година.
Установява се
от представените нот.покани, че Банката ищец е уведомила ответниците и на
основание чл.18 от договор HL40443/4.07.2008
година е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като е дала и
7-дневен срок за доброволно погасяване.
Тези покани
са получени от ответниците на 3.05.2018г. чрез кантората на нотариус А.Г.и
помощник-нотариус К.Й..
В производството е
установено, че банката е изпълнила задължението си по договора за предоставяне
на сумата по кредита, като той е бил надлежно усвоен. Не се установи ответниците,
да са изпълнили задължението си да върнат кредита и заплащане на дължимите
такси, разноски, включително застрахователната премия за ежегодно подновяваната
застраховка на предоставения за обезпечаване на кредита недвижим имот съгласно
уговореното с кредитния договор. Последното плащане за погасяване на
задълженията по кредитния договор е извършено на 11.03.2014 г. С оглед на
това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и
той го е упражнил, посредством изпратени до ответниците нотариални покани.
Същите са редовно връчени при спазване на изискванията на ГПК.
Ответникът счита, че договорът за кредит
съдържа неравноправни клаузи –чл.3 ал.5, чл.6, ал.2 и чл.23 по смисъла на
чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
Ответниците са физически лица, които при
сключване на договора не са действали в рамките на своята професионална и
търговска дейност, предвид което , следва да се приемат за потребители по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от
ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание (чл.143, т.10 от ЗЗП) или дава право на търговеца
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143, т.12 от
ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в
потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Предвид това, за да бъде нищожна конкретната клауза е
необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е
изготвена предварително и потребителят да не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й. Тежестта да докаже, че
определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146,
ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от
забраните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно
доставката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния
договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
В чл.3, ал.5 от договора е предвидено, че
действащия БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от
която той е в сила чрез обявяване на вид- но място в банковите салони.
Договорените с кредитния договор надбавки не се променят. Договорната
клауза урежда изменението на размера на възнаградителната лихва,
дължима от ответника за предоставения му кредит, уговорена в чл.3, ал. 1 от
договора, като към момента на сключването, уговорения между страните БЛП е в
размер на 4.5%.
Възможността банката да уговори промяна на
лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ.
Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с
дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия,
включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива,
да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е
уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да
избегнат на неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Но
същевременно за да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския
оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и
изчерпателно определяне на разходите с договора за кредит. Което означава, че
те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към
други банкови документи, тарифа или общи условия. С процесният договор не са
уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Действително банката е
приела Методология за определяне на БЛП, публикувана на сайта й през 2008 г.
Съгласно действащата методология, БЛП се определя като сбор от трансферна цена
на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се определя в
процентно изражение и представлява цената на ресурса, на която банката оценява,
че би могла да привлича ресурс от депозитори и външни финансирания при равни други
условия и се влияе от пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители – Софибор,
Юрибор, Либор и от рискова премия приложима за банката при привличане на
финансов ресурс. Факторите които влияят върху рисковата премия са оценката за
кредитоспособността на финансовата система, ликвидността и достъпът до
финансиране, като цяло на финансовите пазари. Следователно банката определя
изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи специфични икономически
критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими
към кредитната й дейност. Но банката е тази която, чрез своя орган – Комитетът
за управление на активите и пасивите, съобразно интереса си из бира критериите
и показателите, по които ще направи промяната в БЛП. За потребителя, неразполагащ
със специални знания те са неясни и немогат да му помогнат да формира представа
как ще рефлектират върху паричните му задължения, произтичащи от кредитния
договор. С оглед на това клаузата е неравноправна съгл. чл. 143, т.10 от ЗЗП.
Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно
изменение на договора от страна на банката, въз основа на икономически критерии
и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до неравновесие в
негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изменение в
договора, направено само от едната страна.
В хода на процеса не са събрани доказателства
клаузата да е уговорена индивидуално. Представените с допълнителната искова
молба документи – искания за усвояване на суми по кредит, искане за определяне
на кредитни лимити и искане за превалутиране на сума във връзка с кредита не
дават основание да се приеме, че е налице индивидуално договаряне по отношение
на чл.3, ал.5 от договора.
В случая не е налице и соченото от ищеца
изключение предвидено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Съгласно този текст
разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Предметът на кредитния договор е предаване на
определена парична сума с ясно определена в договора цел, като неговата цена е
уговорената между страните възнаградителна лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ. При
съпоставката на договора за кредит, в качеството му на основен вид банкова
сделка, с изброените в чл.4 от Закона за пазарите на финансови инструменти, сделки
показва, че той не е сделка с финансови инструменти. В този смисъл Решение № 95
от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 384 от
29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о. Предвид
гореизложеното клаузата на чл.3, ал.5 от договора е нищожна, не поражда
действие и необвързва ответниците.
Клаузите на чл.6, ал.2, чл.22 и чл.23 от
кредитния договор се отнасят до превалутирането на предоставения кредит. С
чл.23, ал.1 от договора ответникът се съгласява с обстоятелството, че промяната
на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към
български лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да
има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 повишаване размера на
дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. В ал.2 от клаузата ответникът декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
В хода на процеса не бяха представени
доказателства, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са индивидуално
уговорени, поради което съдът приема, че те са неиндивидуално уговорени.
Предвид неравноправния характер на посочените
клаузи на чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора за кредит, същите са нищожни на
основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, не пораждат действие и
необвързват ответника.
Клаузата
на чл.22 от договора дефинира какво по смисъла на договора се разбира под
понятието „превалутиране“. Съдът в настоящия си състав счита, че клаузата на
чл.22 от договора е изразена по ясен и разбираем начин по смисъла на чл.145,
ал.2 от ЗЗП, поради което не следва да се преценява като неравноправна.
В допълнителното заключение депозирано на 13.09.2021 година
вещото лице е дало вариант на задълженията, при отпускането на кредит в лева по
курс на швейцарският франк – 1.1893 лева, към датата на усвояване на кредита и
при фиксирана годишна лихва от 6.15 %, изчислен по същият курс от 1.1893 лева,
задълженията на ответниците са, както следва:дължима главница към 25.02.2020
година – 142 563.71 швейцарски франка, дължима лихва върху редовната
главница за периода от 10.03.2015г. до 25.02.2020 година в размер на
40 639.41 швейцарски франка, дължима лихва върху просрочена главница за
периода от 10.03.2015г. до 25.02.2020 година в размер на 9503.88 швейцарски
франка,както и дължими такси за периода от 10.03.2017г. до 25.02.2020 година, в
размер на 6.15 пункта, които според експерта са в размер на 1 819.85 швейцарски
франка.
С оглед извода за неравноправност и нищожност на клаузите в
договора за кредит даващи право на банката – ищец едностранно да повишава
лихвения процент и тези, прехвърлящи валутния риск изцяло върху потребителя,
съдът намира, че размерът на главния кредитен дълг следва да се определи
съобразно варианта посочен по-горе на допълнителното заключение на ССЕ, в който
са елиминирани курсовите разлики, и е приложен първоначално уговорения лихвен
процент без да се вземат предвид извършените едностранно от банката увеличения
на базовия лихвен процент. Съгласно този вариант и оформената претенция за частично предявен иск за главница в
размер на 81 333.87 евро, която
се явява част от дължимата за периода от 10.03.2015г. до 25.02.2020
година/преди датата на депозиране на иска, исковата молба е входирана на
26.02.2020 година п.кл./, следва претенцията изцяло да се уважи.
В основното заключение са установени размера на
застраховките по кредита, които са - 584.27 CHF, респ. претенцията в размер на 179.91
швейцарски франка също следва да се уважи.Размера на нот.такси също е
установен в основното заключение и следва изцяло да се уважи в размер на 1094.74 лева.
Единствено следва частично да бъде уважена претенцията за банкови такси
за периода от 10.03.2017г. до 25.02.2020 година, които са в размер на 1 819.85 швейцарски франка и за разликата над тази сума до претендираният размер от
2 243.81 швейцарски франка, следва искът да се отхвърли, като
неоснователен.
Направено е искане за присъждане на
разноските от ищеца,представен е списък за общо дължими разноски в размер на
12142.13 лева, от които 5569.55 лева –адв.хонорар, 350 лева- депозит за вещо
лице и 6 222.58 лева- внесена държавна такса, които на основание
чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответниците М., да бъдат осъдени да ги заплатят солидарно.
Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.В.М.,с ЕГН**********,
с адрес *** и А.С.М., ЕГН**********, с адрес ***, да заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК000694749,
със седалище и адрес гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ №260,
представлявано от Д.Ш.и П.Д.– изп. директори, със съдебен адрес ***, офис 9,
адв. Д.М., „М. и Р.“ АД, на основание сключеният договор за потребителски кредит №HL 40443/04.07.2008г.,
следните суми: 81 333,87 швейцарски франка - част от общо дължимата
главница за периода от 10.03.2015г. до 25.02.2020г., ведно с дължимата
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
26.02.2020г. до окончателното изплащане
на вземането;179,91 швейцарски
франка - застраховки по кредита за периода 26.07.2017г. до 25.02.2020г., 1094,74 лв. - нотариални такси за периода от 16.06.2018г.
до 25.02.2020г., 1 819.85 швейцарски франка банкови такси, за периода от 10.03.2017г. до 25.02.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 1819.85 швейцарски франка до претендираният размер от 2 243,81 швейцарски
франка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.В.М.,с ЕГН**********, с адрес *** и
А.С.М., ЕГН**********, с адрес ***, да
заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК000694749,
със седалище и адрес гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ №260,
представлявано от Д.Ш.и П.Д.– изп. директори, със съдебен адрес ***, адв. Д.М.,
„М. и Р.“ АД, разноски в размер на 12
142.13 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните,пред Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: