Решение по дело №659/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 574
Дата: 30 септември 2020 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20207170700659
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 574

гр.Плевен, 30.09.2020 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:                                                        Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура –Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 659 описа  на Административен съд - Плевен  за 2020 год и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 295 от 26.06.2020 г., постановено по нахд № 759/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 20-0938-000268 от 24.01.2020 г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на М.З.Т. ***, с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, във връзка с чл.6 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ  за това, че на 14.01.2020 г. в 13,34 часа в община Плевен, на път Първи клас № 3, като водач на колесен трактор марка ***с рег.№ ****, собственост на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД, се движи по пътя с ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, установени от МРРБ.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М.З.Т., чрез адвокат Г.Г. ***, който счита същото за постановено при съществено нарушение на материалния закон. Счита, че при издаването на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в следното: Съгласно чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. В този смисъл следва да е налице правно единство както между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, отразена в НП. В конкретния случай твърди, че като нарушени са посочени разпоредбите на наредба №11 на МРРБ и на чл. 139, ал.1, т.2, от ЗДП. Нормите в тях имат бланкетен характер. Затова при ангажиране на административно-наказателната отговорност позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушена законова разпоредба и води до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Счита, че визираната като нарушена норма на чл. 139, ал. 1, т.2, предл. I-во от ЗДвП е бланкетна, тъй като в диспозицията й липсва конкретно и пълно описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й със съответните нарушени други правни разпоредби, в които се регламентира дължимото поведение или неизпълненото предписание. Затова, за запълване на бланкетния й състав, същата е следвало да бъде обвързана със съответната разпоредба от Наредба № 11 на МРРБ. Твърди, че  в издаденото наказателно постановление не е посочено от коя конкретна разпоредба от съответния подзаконов нормативен акт е нарушена, поради което за нарушителя остава неясно за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Сочи, че нормите относно допустимите размери на ППС са регламентирани в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Пропускът на наказващият орган да посочи разпоредбата от цитираната наредба, за която твърди, че е нарушена, според касатора представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като е пречка наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си.

От друга страна счита, че констатирането на превишаване на размера на управляваното ППС само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността на нарушителя, тъй като според изричния текст на чл. 177, ал. III от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 39 от 2011 г.), съставомерността на нарушението, респ. наказването на дееца, са обусловени от това управлението на ППС при визираните в текста обстоятелства, да е в нарушение на установения за това ред, поради което  отново е налице препращане към нормативите, определени в Наредба №11/2001 г. МРРБ, тъй като именно в нея са регламентирани условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС, от които е видно, че забраната за движение на такива не е абсолютна, доколкото се допуска със съответно разрешително. При това положение, пълното и точно описание на нарушението във всички случаи изисква констатация, че управлението на ППС с надвишени норми за размери, маса или натоварване на ос е при неспазване на установения за това ред. В конкретния случай счита, че такова пълно описание не е извършено.В заключение моли съда да отмени решението и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен,   в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че  на 14.01.2020 година Т. е управлявал колесен трактор марка „ ****“ с рег. № ***, собственост на „ Октопод инвест холдинг ЕАД град Варна. . Движел се по републиканската пътна мрежа на главен път І-3  - Гара бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград. На км 86 + 833 на същия  път Т. бил спрян за проверка от служители на сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен. В хода на същата и посредством ролетка, полицейските служители установили, че общата ширина на превозното средство е 4,40 метла при максимално допустима обща такава от 2,50 метра съгласно чл. 5 от Наредба № 11/2001 година на МРРБ. Изискали от водача да представи издадено надлежно разрешително от собственика или администрацията, управляваща пътя за движение по Републиканската пътна мрежа или пътища, отворени за обществено ползване. Водачът не представил такова.  За констатираното обстоятелство на Т. бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДП във вр. чл. 6 от Наредба № 11 на МРРБ, а именно: управлява по първокласен път І – 3 пътно превозно средство – колесен трактор с размери,  надвишаващи нормите, установени от МРРБ  като с това създава опасност за движението. Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на Т.,  връчен му и подписан без възражения. Въз основа на съставения АУАН на Т. било издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 500 лева   за извършено нарушение по  чл. 139, ал.1, т. 2 от ЗДП във вр. с чл.5 от  Наредба № 11/2001 година на МРРБ.

Горната фактическа обстановка съдът установил по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства  и от показанията на свидетелите Г. Р. и М.Н., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направил извод, че разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства установява допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване., а именно  широчината на всички ППС  не следва да надвишава 2,55 м/ освен за предвидените нарочни изключения в наредбата/. Приел за установено, че към датата на проверката ширината на колесния трактор, управляван от Т. била  4,40 метра, далеч надхвърляща максимално допустимата. Позовал се на разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредбата, според който текст  колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат и с едногодишно разрешително, валидно за посочената в  заявлението по образец област и граничещите с нея области, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР, като разрешителното не важи за автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътищата от първи, втори и трети клас, включени в приложение № 6. Направил извод, че събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства установяват по категоричен начин, че на процесната дата, Т. е управлявал колесен трактор по републиканската пътна мрежа на главен път І-3  - Гара бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград, като за управляваното ППС колесен трактор марка „ ****“ с рег. № ***, собственост на „ Октопод инвест холдинг ЕАД град Варна има издадено Разрешително № РИ-179 от 09.01.2020 година на Агенция „Пътна инфраструктура“. Констатирал, че главен път І-3  - Гара бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград попада в списъка на пътищата, посочен приложение № 6 към чл. 8 ал. 3 от Наредба № 11 на МРРБ,  за които едногодишното разрешително за колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделскотостопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника не важи.  Направил извод, че към момента на проверката, Т. се е движил по републиканската пътна мрежа с колесен трактор, чиято ширина е надвишавала нормативно установените норми за това, с което е  осъществил състава на нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДП.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция  намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност  и доказаност на вмененото на Т. деяние. Ето защо правните изводи на  районния съд се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви  и препраща към тях, за да обоснове решението си. 

Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания. Касационната инстанция споделя доводите на касатора, че забраната за движение на извънгабаритни и тежки превозни средства по пътищата не е абсолютна, като последните могат да се ползват след снабдяване със съответно разрешително. Установеният ред за движение на такива ППС,  е описан подробно в обстоятелствената част на издаденото НП, а именно- при липса на издадено разрешение  от собственика или администрацията, управляваща пътя, за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е спазено и  изключението от забраната ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя, и то за движение по съответния пътен участък. За да управлява законосъобразно по пътя процесното ППС, водачът е  следвало  да разполага с разрешително, без значение чия е отговорността за снабдяване с последното.  Вярно е, че по делото е представено  Разрешително  №РИ-179/9.01.2020 год., което  по принцип съставлява разрешение  за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в самото  разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и  III клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.3 и 4 от Наредба №11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението,  съставлява път от първи клас №3, включен в приложението. Поради което издаденото разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за този пътен участък и се приравнява на липса на издадено разрешително.

Неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснати нарушения на  чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, предвид, че в АУАН и в НП са посочени като нарушени бланкетни разпоредби и позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушената законова разпоредба. Видно е, че в издаденото наказателно постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Вярно е, че непосредствено  след посочване на нарушената норма на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП не е направена привръзка със съответната норма от приложимия подзаконов нормативен акт, в който са установени конкретните размери на движещите се по републиканските пътища ППС, но самата приложима норма и нейните изисквания са посочени в описателната част на нарушението, в която, от една страна е направено препращане към чл.5 от Наредбата, и от друга страна е описано какви са изискванията на нормата за ширина на съответното ППС съгласно приложимата Наредба. Посочено е конкретно, че максималната ширина за движение по Наредба №11 на МРРБ е 255 см., а такова е изискването на нормата на чл.5, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, към който текст се препраща изрично в описателната част на нарушението.. Като е описана и конкретно установената ширина на ППС, измерена по надлежния ред със съответното техническо средство, поради което е налице яснота относно основните елементи на състава на нарушената нормативна разпоредба. Посочена е  ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора – тази на чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва всяко лице, което  управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред. Вярно е, че не е посочено конкретното предложение на текста на санкционната разпоредба, но в обстоятелствената част и на АУАН, и на НП, изрично и недвусмислено е посочено, че се касае за управление на ППС с размери-ширина, над установените в нормативната уредба. „Установения за това ред” от своя страна е описан в самото наказателно постановление, а именно- при липса на издадено разрешение по Наредба №11 на МРРБ, а именно- разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е спазено и  изключението от забраната на чл.139 ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя, и то за движение по съответния пътен участък. Ето защо според касационната инстанция са описани всички типични признаци на състава на вмененото нарушение, включително е направена привръзка с  конкретните норми от приложимия подзаконов нормативен акт. Затова не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на привлеченото лице.

Като е достигнал до извод за правилност и законосъобразност на НП , ПРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 295 от 26.06.2020 г., постановено по нахд № 759/2020 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                           ЧЛЕНОВЕ:  1./п/

 

                                                                                

                                                                                         2./п/