Решение по дело №9879/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.02.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                    

                                                        Съдия: Евгени  Георгиев

                                           

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 879 по описа за 2013 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттеглянето от „Т.“ ЕООД на следните исковете за заплащането на 42 450,00 лева обезщетение за вреди:

а. на основание чл. 4, пар. 3, изр. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) срещу Народното събрание за това, че Народното събрание не е уредило във вътрешното законодателство ред, по който купувач по публична продан може да поиска да му бъде възстановен недължимо внесен ДДС;

б. на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу М.НА П.(М.) за това, че ДСИ Е.Г. В. (с предишно фамилно име М.) неправомерно е начислила ДДС без такъв да се дължи за продажбата на публична продан на „Т.“ ЕООД на две сгради с постановление от 21.07.2008 г.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.“ ЕООД по чл. 4, пар. 3, изр. 2 от ДЕС срещу Народното събрание за заплащането на:

а) 5 843,88 лева обезщетение за вреди от това, че във вътрешното законодателство не е предвиден ред, по който купувач по публична продан може да поиска да му бъде възстановен недължимо внесен ДДС без да е налице влязъл в сила съдебен или административен акт;

б) 3 278,63 лева лихва върху претендираното обезщетение от 5 843,88 лева за периода от 21.07.2008 г. до датата на исковата молба;

в) 29 488,19 лева лихва за периода от плащането на ДДС до момента, в който данъкът е трябвало да бъде възстановен - 08.11.2014 г.

[3] ОСЪЖДА М. на правосъдието на основание чл. 49 от ЗЗД  да заплати на „Т.“ ЕООД:

а) 18 790,82 лева законна лихва за периода от 16.07.2010 г. до 07.11.2014 г. върху 42 450,00 лева ДДС, които ДСИ Е.Г. В. (с предишно фамилно име М.) му е начислила да заплати;

б) 537,19 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

 

[4] ОТХВЪРЛЯ следните искове на „Т.“ ЕООД срещу М. на правосъдието:

а) по чл. 49 от ЗЗД за заплащането на 5 843,88 лева обезщетение за вреди от това, че ДСИ Е.Г. В. (с предишно фамилно име М.) е начислила ДДС без такъв да се дължи за продажбата на публична продан на поземлен имот, възложен с постановление от 21.07.2008 г.

б) по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на 3 278,63 лева законна лихва за периода от 21.07.2008 г. до датата на исковата молба върху търсените 5 843,88 лева;

в) по чл. 49 от ЗЗД за заплащането на 29 488,19 лева законна лихва за периода от плащането на ДДС до момента, в който данъкът е трябвало да бъде възстановен - 08.11.2014 г. за разликата над 18 790,82 лева до пълния предявен размер от 29 488,19 лева.

 

[5] ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД да заплати следните суми на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК:

а) на Народното събрание – 2 000,00 лева разноски по делото;

б) на М.НА П.– 200,00 лева разноски по делото.

 

[6] Решението в частта по § 1 може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[7] Решението в частта по § 2-4 може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[8] В случай, че някоя от страните обжалва решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[9] Решението е постановено при участието на ДСИ Е.Г. В., като трето лице - помагач на ответника Министерство на правосъдието.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[10] В искова молба от 16.07.2013 г. и уточнителни молби от 16.05.2014 г., и 25.01.2018 г., ищецът „Т.” ЕООД (Т.) заявява, че на 09.02.2009 г. е влязло в сила постановление, с което държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Е.М. му е възложила три недвижими имота – две сгради и поземлен имот. Те са били закупени от ищеца на публична продан. ДСИ М. е определила 55 206,00 лева ДДС, които Т. е следвало да внесе. Т. е направил това.

 

[11] През 2012 г. Т. се е регистрирал по Закона за ДДС. Той е поискал да му бъде възстановен заплатеният ДДС. Възстановяването на ДДС първоначално му е било отказано.

 

[12] Т. е обжалвал отказа за възстановяването на ДДС. Затова на 09.12.2014 г. НАП му е възстановила 42 450,00 лева ДДС, като недължимо платен. Т. смята, че не е дължал ДДС за прилежащия на сградите терен, част от закупения от него поземлен имот. Затова е следвало да му се възстановят 48 293,88 лева.

 

[13] Ищецът твърди, че според НАП връщането на недължимо платения данък е следвало да стане на 08.11.2014 г. Затова приходната агенция е платила на Т. и 366,62 лева лихва върху възстановените 42 450,00 лева за периода от 08.11.2014 г. до 09.12.2014 г. Т. счита, че му се дължат лихви за целия период от плащането до момента, в който сумата е следвало да бъде възстановена (21.07.2008 г. до 07.11.2014 г.). Техният размер е 29 488,19 лева.

 

[14] Т. твърди, че продажбата на сгради, които не са нови, и на прилежащ към тях терен е била необлагаема сделка. Затова продажбата им е необлагаема с ДДС. Същевременно, съгласно българското законодателство, данъчен кредит може да се ползва при заплащане на ДДС по облагаеми доставки.

[15] Според Т. законодателството не предвижда ред за възстановяване на недължимо внесен ДДС, когато няма влязъл в сила съдебен или административен акт, който да предвижда възстановяването. Българската държава обаче, има задължение да осигури наличието на такъв нормативен ред, предвид членството ѝ в Европейския съюз и прякото приложение на правото му.

 

[16] Т. твърди, че е претърпял вреди от това, че ДСИ М., чийто работодател е ответникът М. на правосъдието (М.), неправомерно е начислила ДДС по необлагаема сделка, и от това, че ответникът Народното събрание не е приело нормативен ред за възстановяване на ДДС за случаи като процесния. Те се изразяват в размера на заплатения и невъзстановен ДДС. Затова Т. моли съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят:

а) 5 843,88 лева – разликата между това, което ищецът счита, че е следвало да му се възстанови, и това, което реално му е било възстановено от ДДС, заплатен за покупката на поземления имот. Той е оттеглил иска си до пълния размер от 48 293,88 лева;

б) 3 278,63 лева законна лихва върху търсените 5 843,88 лева за периода от 21.07.2008 г. до датата на исковата молба;

в) 29 488,19 лева лихва върху платените 42 450,00 лева ДДС за целия период от плащането до момента, в който е трябвало да бъдат възстановени - 08.11.2014 г. (исковата молба, л. 3-9; уточнителните молби, л. 107-109, л. 146-148 и л. 193-194; изявлението на процесуалния представител на ищеца в с.з. от 09.03.2018 г., л. 226-231).

 

2.             На ответниците

 

2.1.       на Народното събрание

 

[17] Народното събрание е оспорило предявения спрямо него иск. То е заявило, че искът е недопустим, защото:

1. Народното събрание не отговаря за действията на ДСИ;

2. ищецът не е посочил правилно правната норма, на която основава иска си;

3. по иска следва да отговаря Министерство на финансите;

4. компетентността за уреждането на материята, в която ищецът твърди, че липсва нормативна уредба за конкретния случай, е на Министерски съвет, а не на Народното събрание;

5. недопустимо искът е предявен солидарно.

 

[18] Народното събрание също твърди, че искът е неоснователен. Според него българското право предвижда нормативен ред за възстановяване на ДДС при хипотезата, описана от ищеца. Също така Народното събрание твърди, че в случая не е налице неправилно събран ДДС. Затова Народното събрание моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 83-87).

 

2.2.       На ответника М.

 

[19] М. е подало писмен отговор. В него то е заявило, че предявеният иск е недопустим, защото е налице данъчна ревизия, която не е приключила. Също така М. твърди, че искът е неоснователен, защото:

1. не са налице неправомерни действия на ДСИ, тъй като към момента на публичната продан Т. е дължал ДДС;

2. като е платил цената, включително и ДДС, и не е обжалвал постановлението за възлагане, Т. се е съгласил, че ДДС се е дължал, ако Т. не е бил съгласен с дължимостта на ДДС, той е могъл да не внася цената по публичната продан;

3. невнасянето на ДДС не би довело до увеличаване на имуществото на Т., защото тогава той би платил всичко на взискателя;

4. сделката е подлежала на облагане с ДДС;

5. искането за лихва е погасено по давност (вж. писмения отговор, л. 46-53).

 

3.             На третото лице помагач на ответника ДСИ Е.М.

 

[20] ДСИ Е.М. е заявила, че подкрепя възраженията на М.. Допълнително тя твърди, че искът е неоснователен, защото:

1. всички предпоставки за отчисляване на ДДС по продажбата са били налице, понеже:

а) длъжникът е бил регистриран по ЗДДС;

б) продаваният имот е бил част от УПИ ;

в) ДСИ е бил длъжен да води делото от името на длъжника и да упражни правото му да избере, че дадена доставка е облагаема;

д) купувачът не е оспорил продажбата, т. е. той се е съгласил с условията при които е била проведена;

2. купувачът по публична продан не може да бъде увреден;

3. преди образуване на делото на ищеца са били възстановени 12 756,00 лева, а след подаването на исковата молба още 42 450,00 лева. Така на Т. са били възстановени толкова, колкото ДСИ е начислил за ДДС. ДСИ М. е възразила също, че претенциите за законна лихва са погасени по давност (отговор, л. 235-237).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[21] На 10.07.2008 г. ДСИ Е.М. е обявила публична продан на недвижим имот. Той е включвал:

а) бивш стол;

б) спомагателен корпус I (промишлено хале) със застроена площ от 3 060,00 кв. м. и прилежащ терен от 3 858,40 кв. м.;

в) спомагателен корпус – компресорно с площ от 600,00 кв. м. и прилежащ терен от 1 025,00 кв. м.;

г) поземления имот, върху който са били изградени сградите с площ от 10 630,00 кв. м. (протокол, л. 57-60; постановление, л. 61-62; заключение на вещо лице по изп. дело 38/2004 г. и скица към него, л. 72-76; заключение на вещото лице Е.Ц., л. 216-219). Не се спори, че ДСИ Е.М. и третото лице-помагач Е. В. са едно и също лице (протокол от с.з. от 21.09.2018 г., л. 254-256).

 

[22] Т. е предложил 191 250,00 лева за спомагателния корпус I, 21 000,00 лева за спомагателния корпус-компресорно и 63 780,00 лева за поземления имот, или общо 276 030,00 лева. На 21.07.2008 г. ДСИ М. е обявила ищеца за купувач на двата спомагателни корпуса и на поземления имот и му ги е възложила с постановление (протокол, л. 57-60; постановление, л. 61-62).

 

[23] В същия ден ДСИ М. е постановила, че за продажбата на двете сгради и терена е следвало допълнително да се начисли и ДДС. Тя е определила данъка върху данъчна основа от 276 030,00 лева и е постановила, че Т. е следвало в тридневен срок да внесе 55 206,00 лева ДДС за възложените му имоти (постановление, л. 63). На същата дата ДСИ М. е превела ДДС по сметка на НАП и е издала уведомление до териториалната дирекция на приходната агенция за извършената продажба (преводно нареждане, л. 65; уведомление, л. 66). Не се спори, че на 24.07.2008 г. Т. е заплатил ДДС, който ДСИ М. е била определила (констатациите в ревизионен акт, л. 155).

 

[24] На 18.03.2014 г. е бил издаден ревизионен акт, с който НАП е признал правото на Т. на възстановяване на ДДС за 12 756,00 лева – ДДС-то, което Т. е платило за покупката на процесната земя. НАП обаче е приел, че покупката от Т. на сградите е била освободена доставка и ДСИ М. неправомерно е начислила ДДС върху нея. НАП не е признал на ищеца право на данъчен кредит за 42 450,00 лева по публичната продан на двете сгради (ревизионен акт, л. 131-132).

 

[25] Т. е обжалвал ревизионния акт в частта, с която е било отказано правото му на приспадане на данъчен кредит за 42 450,00 лева. В останалата част Т. не е обжалвал акта (решението, л. 149). Така ревизионният акт от 18.03.2014 г. е влязъл в сила в частта, с която на Т. е било признато право на ползване на данъчен кредит за 12 756,00 лева.  

 

[26] С решение от 06.10.2014 г. директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (директорът на ОДОП) е потвърдил ревизионния акт от 18.03.2014 г. Той е приел, че сградите, които Т. е закупил, не са били нови, продажбата им е била освободена доставка, а данъчен кредит е можело да се ползва единствено за облагаеми доставки. Затова според директора не е било възникнало право на възстановяване на данъчен кредит за 42 450,00 лева, но сумата е подлежала на прихващане или възстановяване по искане на заинтересованото лице или служебно от приходната администрация (решението, л. 149-156).

 

[27] На 05.12.2014 г. инспектор по приходите е издал акт за прихващане или възстановяване, с който е признал на Т. право на възстановяване за 42 450,00 лева ДДС, които той е внесъл без да дължи. Инспекторът по приходите е приел, че НАП не е дължал на Т. законна лихва, защото погрешното начисляване на ДДС не се е дължало на органите на НАП. Затова той е отказал да възстанови на Т. законната лихва върху 42 450,00 лева (акт за прихващане или възстановяване, л. 13-16 от делото на АССГ).

 

[28] Т. е обжалвал акта за прихващане или възстановяване пред директора на ОДОП, който е приел, че законна лихва върху 42 500,00 лева се е дължала от деня, в който е следвало да бъдат възстановени - на 07.11.2014 г. Ето защо директорът е изменил акта, като е определил 366,62 лева законна лихва за възстановяване за периода от 08.11.2014 г. до 09.12.2014г. (решение, л. 9-11 от делото на АССГ).

 

[29] Ищецът е обжалвал това решение на директора пред административен съд. С влязло в сила решение съдът е отхвърлил жалбата (решението на АССГ, л. 57-59 от адм. дело № 2163/2015 г. на АССГ; решението на ВАС, л. 26-27 от адм. дело 1563/2016 г. на ВАС).

 

[30] Т. е заплатил: 1 931,76 лева държавна такса (л. 19); 300,00 лева на вещо лице (л. 187); 2 400,00 лева за адвокат (л. 220-223). Народното събрание е заплатило 2 000,00 лева на адвокат (л. 100-103) и е било представлявано от юрисконсулт (л. 208 и л. 254). М. също е било представлявано от юрисконстул (л. 213 и л. 254).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[31] Т. е предявил искове по чл. 4, пар. 3, изр. 2 от ДЕС срещу Народното събрание и искове по чл. 49 от ЗЗД срещу М. на правосъдието. В доклада си съдът е приел, че исковете срещу Народното събрание са по чл. 45 от ЗЗД. Иск за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз е с правно основание чл. 4, пар. 3, изр. 2 от ДЕС (Oпределение на ВКС 269-2015-III Г. О. по ч. гр. д. 1867/2015 г.). Затова съдът променя правната квалификация на тези искове от чл. 45 от ЗЗД на чл. 4, пар. 3, изр. 2 от ДЕС. Предпоставките за уважаването на иск по чл. 4, пар. 3 от ДЕС са част от тези за уважаване на иск по чл. 45 от ЗЗД. Затова не е необходимо съдът да отменя определението си, с което е дал ход на делото по същество, за да уведомява страните за новата квалификация на исковете.

 

1. По иска по чл. 4, пар. 3, изр. 2 от ДЕС срещу Народното събрание

 

[32] Съгласно чл. 4, пар. 3, изр. 2 от ДЕС, държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Принципът за отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие на нарушения на общностното право, за които държавата носи отговорност, е присъщ на системата на Договора. Затова държавите-членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които държавите носят отговорност (решения на СЕС по следните дела: Francovich и др., C‑6/90 и C‑9/90, пар. 35; Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, пар. 31, Transportes Urbanos y Servicios Generales, C‑118/08, пар. 29)

 

[33] Отговорността на държавата за нарушения на общностното право е обективна. При нея се преценява характера на извършеното нарушение. Фактическият ѝ състав включва:

а) общностна норма, която предоставя права на частноправните субекти;

б) достатъчно сериозно нарушение на тази общностна норма;

в) пряка причинна връзка между нарушението и вредата. Нарушението може да бъде извършено с действие или бездействие. За да бъде нарушена норма чрез бездействие е необходимо да е предписано нормативно задължение за действие (Oпределение на ВКС 269-2015-III Г. О. по ч. гр. д. 1867/2015 г.).

 

[34] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ответникът Народно събрание да е извършил действие/бездействие;

2. това действие/бездействие да е нарушило общностна норма, която предоставя права на частноправните субекти;

3. нарушението да е достатъчно съществено[1];

4. от него ищецът да е претърпял вреди;

5. ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца.

 

1.1. По първата предпоставка за уважаването на иска

 

[35] Твърдението на ищеца е, че Народното събрание е бездействало като не е приело нормативна уредба, която да урежда възстановяването на неправомерно внесен ДДС при покупка на публична продан, извършена от ДСИ. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е налице нарушение, на увреждащия трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Затова първо трябва да се установи дали за Народното събрание е налице такова задължение за действие.

 

[36] Първичното право на ЕС не съдържа разпоредби, свързани с коригирането на недължимо фактуриран ДДС от издателя на фактурата. Държавите-членки са тези, които определят условията, при които може да се коригира недължимият ДДС (решения на СЕС по следните дела: от 15.03.2007 г. по дело Reemtsma Cigarettenfabriken GmbH срещу Ministero delle Finanze, C-35/05, пар. 38; от 19.09.2000 г. по дело Schmeink & Cofreth et Strobel, C 454/98, пар. 48-49).

 

[37] При липсата на общностна правна уредба в тази област процесуалните гаранции за защита на правата, предоставени на лицата от правото на Общността, се определят от вътрешния правов ред на всяка държава-членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите-членки. В това отношение, ако възстановяването на ДДС стане невъзможно или изключително трудно, принципите на неутралност и на ефективност могат да изискват получателят на услуги да може да насочи претенцията си за възстановяване пряко срещу данъчните органи. За да спазят принципа на ефективност, в този случай държавите-членки трябва да предвидят необходимите процесуалните средства и условия, за да може посоченият получател да си върне недължимо фактурирания данък (Решение на СЕС от 15.03.2007 г. по дело Reemtsma Cigarettenfabriken GmbH срещу Ministero delle Finanze, C-35/05, пар. 40-42 и цитираната там практика).

 

[38] Ето защо за Българската държава е налице задължение да предвиди във вътрешното си законодателство средства и условия, за да може посоченият получател да си върне недължимо фактурирания данък. Това задължение следва да бъде изпълнено от националния законодателен орган, т.е. Народното събрание. Затова то следва да представлява държавата при ангажирането на отговорността ѝ за това, че не е предвиден ред за възстановяване на недължимо внесен ДДС (арг. от т. 5 на ТР №3/2004 г. от 22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК).

 

[39] След като е налице задължение за действие, то следва да се прецени дали Народното събрание е бездействало и не е приело нормативна уредба, която да урежда възстановяването на неправомерно внесен ДДС при покупка на публична продан, извършена от ДСИ. Съдът установи, че Т. е внесъл ДДС по публичната продан, извършена от ДСИ М.. Сделката е била освободена доставка и затова ДДС не се е дължал. Затова НАП е отказала на Т. да признае право на приспадане на данъчен кредит за внесения по публичната продан ДДС, но НАП е приел, че покупката по отношение на сградите е била освободена от ДДС сделка, съответно тя е била недължимо внесена и я възстановил на ищеца. И приходната администрация и съдилищата са приели, че това е редът, по който следва да се възстанови ДДС, който е начислен от съдебен изпълнител без да се дължи. Този ред не изисква влязъл в сила съдебен или административен акт.

 

[40] Затова съдът приема, че във вътрешното законодателство е предвиден ред, по който купувач по публична продан може да поиска да му бъде възстановен недължимо внесен ДДС. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът отхвърля исковете на Т. срещу Народното събрание.

 

2.      По исковете по чл. 49 от ЗЗД срещу М.

 

2.1. По търсеното солидарно осъждане на М. и Народното събрание

 

[41] Когато се претендира солидарност, а такава предвид материалното правоотношение не е налице, за съда съществува задължение по чл. 129, ал. 1 от ГПК да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на уточнените субективно съединени искове. Ако ищецът подържа искането за солидарно осъждане, без да уточни евентуално друго, тогава при липса на солидарност съдът дължи произнасяне с акта по същество. С него като установи същността на спорното правоотношение, съдът отхвърля претенцията за солидарно плащане на търсената сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви за „по-малкото“ по отделните субективно съединени претенции (следните решения на ВКС: 15-2017-III Г. О. по по гр. д. 40/2016 г.; 445-2016-IV Г. О. по гр.д. № 2535/2015 г.; 163-2013-I Т. О. по т. д. № 642/2011; 181а-2016-I Т. О. по т. д. № 2079/2014 г.).

[42] В случая искът срещу Народното събрание е неоснователен. Затова не е налице солидарна отговорност между ответниците. Ето защо съдът приема, че ищецът претендира сумите изцяло от М..

 

2.2. По исковете срещу М.

 

A) По иска по чл. 49 ЗЗД за плащане на 5 843,88 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между това, което ищецът счита, че e следвало да му се възстанови от платения ДДС за покупката на поземления имот, и това, което реално му е било възстановено

 

[43] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[44] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ответникът М. да е възложило работа на трето лице;

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[45] По делото не е спорно, че М. е възложило работа на ДСИ М.. Затова е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[46] По отношение на втората предпоставка, твърдението на ищеца е, че ДСИ М. го е увредила, като е начислила ДДС без такъв да се дължи за продажбата на прилежащия терен на двете сгради. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

 

[47] Съдът установи, че с влязъл в сила административен акт НАП е признал на ищеца право на ползване на данъчен кредит за продажбата на поземления имот. Така НАП е приел, че продажбата на поземления имот е била облагаема доставка. В противен случай Т. не би получил право на данъчен кредит.

 

[48] Твърдението, че Т. не е дължал ДДС за продажбата на прилежащия терен на сградите, който ищецът е закупил като част от УПИ, по съществото си е твърдение за незаконосъобразност на административния акт, с който е признато право на ползване на данъчен кредит за продажбата на поземления имот. Затова съдът не може да преценява законосъобразността на този акт при постановяване на решението си. Ето защо приема, че няма разлика между данъка, който е следвало да се възстанови на ищеца, и данъка, който реално му е бил възстановен. Затова искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

Б) По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на 3 278,63 лева законна лихва върху търсените 5 843,88 лева за периода от 21.07.2008 г. до датата на исковата молба

 

[49] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да има парично вземане към ответника;

2. ответникът да е изпаднал в забава;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[50] Съдът не установи Т. да има вземане за 5 843,88 лева. Затова не е налице предпоставка за уважаване на иска и съдът го отхвърля.

 

В) По чл. 86, вр. с чл. 49 от ЗЗД за заплащане на 29 488,19 лева законна лихва върху 42 450,00 лева заплатено и възстановено ДДС за периода от плащането на ДДС до 08.11.2014 г. – момента, в който е трябвало да бъдат възстановени на ищеца тези 42 450,00 лева

 

[51] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[52] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да има парично вземане към ответника;

2. ответникът да е изпаднал в забава;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).

 

[53] Съдът установи, че: М. е възложило работа на ДСИ М.; при изпълнението на тази работа ДСИ М. е начислила ДДС за продажбата на двете сгради; продажбата им е била освободена от ДДС. Ето защо действието на съдебния изпълнител е противоправно. То е и виновно, защото вината се предполага, а обратното не е доказано (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

 

[54] На 24.07.2008 г. Т. е платил 42 450,00 лева ДДС, които не е дължал. По този начин ДСИ М. му е причинила вреда. Тази вреда е била възстановена на ищеца на 09.12.2014 г. За този период той е бил лишен от ползването на паричните средства. Затова му се дължи обезщетение. То е в размер на законната лихва за периода от изпадането на ответника в забава до окончателното плащане.

 

[55] Платеното от Т. е било резултат от виновното противоправно поведение на ДСИ М.. Затова ответникът изпада в забава от момента на увреждането - моментът, в който Т. се е лишил от парите, т. е. от 24.07.2008 г.

 

[56] Същевременно на 09.12.2014 г. НАП е платила обезщетение на Т. за това, че е бил лишен от ползването на парите за периода от 08.11.2014 г. до плащането. М. не е заплатило обезщетение за забава (законна лихва) на Т.. Затова са налице всички предпоставки за уважаване на иска за плащане от М. на Т. на 29 434,46[2] законна лихва върху 42 450 лева за периода от 24.07.2008 г. до 08.11.2014 г.

 

[57] М. е възразило, че правото на иск е погасено по давност. Възражението е частично основателно.

 

[58] Вземанията за лихви и такси са периодични задължения. Затова те се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ от ЗЗД). Т. е подал исковата молба на 16.07.2013 г. Затова лихвите преди 16.07.2010 г. са погасени по давност. Така ответникът дължи на ищеца 18 802,65 законна лихва за периода от 16.07.2010 г. до 08.11.2014 г. [3].

 

4. По разноските

 

[59] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

 

[60] Предявените искове са за общо 81 060,70 лева (48 293,88+29 488,19+3 278,63). Съдът уважава исковете само срещу М. за 18 802,65 лева и ги отхвърля за разликата от 143 318,75 лева. Поради това на ищеца следва да се присъдят 537,19 лева[4] от които 278,35 лева за адвокат[5] и 258,84 лева[6] за разноски за държавна такса и вещо лице.

 

[61] Съгласно чл. 78, ал. 3, във вр. с, ал. 1 от ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът има права на разноски и при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 от ГПК).

 

[62] Съдът прекратява производството срещу Народното събрание. Затова то има право на разноски. Когато страната прецени, че следва да бъде представлявана от двама адвокати, при благоприятен изход на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Разноските за втори адвокат следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила. Терминът „за един адвокат“ следва да се тълкува в смисъл на едно адвокатско възнаграждение в рамките на уговорения, съответно установения размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответното производство (Определение на ВКС 290-2017-III Г. О. по ч. гр. д. № 2956/2017 г.)

 

[63] Народното събрание претендира възнаграждение за адвокат и за юрисконсулт. Отговорността за разноски е отговорност за непозволено увреждане. С неоснователно предизвикания спор ищецът принуждава насрещната страна да направи разходи, с което имуществото ѝ намалява. Затова съдът приема, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника действително сторените от него разходи, т.е. тези за адвокат. Съдът не присъжда възнаграждение на юрисконсулт, защото за него не е направен разход. Ако съдът предпочете да присъди юрисконсултско възнаграждение вместо това за адвокат, за Народното събрание ще останат разходи, които няма да бъдат възстановени от страната, която неоснователно е предизвикала правния спор.

 

[64] На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. М. е било представлявано от юрисконсулт. Затова в негова полза съдът присъжда 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдия: