Решение по дело №3807/2005 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3859
Дата: 3 септември 2012 г. (в сила от 9 април 2014 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20053110103807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2005 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                 3859 /3.9.2012г. 

 

                    В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

  ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на  пети юни  две хиляди и дванадесета  година  в състав:                                                   

                                                        

                                                 Районен съдия: Даниела Павлова 

 

 при участието на секретаря Хр.И.   като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3807 по опис на ВРС за 2005 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Предявени са съединени искове  с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.   

  Ищцата Р.Т.П. *** твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ имот пл.№ 997 по КП на ЗПЗ на гр.*** с площ 12544 кв.м. възстановен с решение № 818 от 14.09.2001 г. на ПК ***. С решение № 749 от 02.11.2000 г. на ПК *** й е възстановено правото на собственост за 521 кв.м. от същия имот. Общо възстановения имот е с площ 17226 кв.м. по КП. Ответниците  ***, със седалище и адрес на управление ***, рег. по ф.д.№ 698/98 г. на ДОС, представлявано от Д. И. И. и ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ЗПЗ,  рег. по ф.д.№ 6559/91 г. на ВОС, представлявано от П. Г. Щ.  осъществяват фактическа власт  без основание  върху общо 13065 кв.м. от собствения й имот, описан по-горе, представляващи реална част с площ от 298 кв.м. от ПИ № 1162, повдигната в зелено, реална част с площ от 521 кв.м. от ПИ № 1161, повдигната в зелено, реална част с площ от 8323 кв.м. от ПИ № 997, повдигната в кафяво, реална част с площ от 460 кв.м. от ПИ № 9550, повдигната в кафяво, реална част с площ от 3463 кв.м. от ПИ № 301, повдигната в кафяво  на скицата на л.62 от делото по плана на ЗПЗ на гр.***.

  В обстоятелствената част на молбата ищцата сочи, че е собственик на имота по наследяване от Т. Р. Т.,*** и земеделска реституция по силата на цитираните по-горе две решения на ПК ***. Правото на собственост на наследодателя й  е установено с протокол за съдебна спогодба от 20.06.1938 г. по ч.гр.д. № 587/38 г. на Варненски околийски съд. През 1991 г. имота е включен в строителните граници на гр.***. Моли ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението на описаните реални части и да й заплатят съдебно-деловодни разноски за производството. 

    В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител  поддържа молбата.

    Ответниците чрез процесуалните си представители оспорват исковете като твърдят, че са собственици на процесните имоти въз основа на приватизационни сделки и са проведени процедури по чл.10б от ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на имота на наследниците. Оспорват правото на собственост на ищцата и на наследодателя й като сочат, че решение № 818/04.09.2001 г. с което е допълнено решение № 749/00 г. двете на ПК *** е незаконосъобразно, тъй като противоречи на пар.6, ал.6 ПЗР на ЗПДОП. 

   Съдът като взе предвид становищата на страните,  събраните в производството  доказателства, въз основа на закона и по свое убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

   Искът  с правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен, петиторен и ищците носят тежестта на доказване относно твърдяното от тях право на собственост за процесния имот на заявеното основание, както и относно твърдението, че ответниците осъществяват фактическа власт върху същия  без основание.

   Видно от Решение № 818 от 14.09.2001 г.  на ПК ***, издадено по  заявление № 30196 от 17.01.1992 г.,  подадено от Р.Т.П.  в качеството й на наследник на Тодор Радулов Т.,***  е признато правото на собственост  в стари реални граници върху  земеделски имот, представляващ нива от 22.000 дка в строителните граници на кв.Владиславово, м-ст Дере бою,  съставляващ имот № 367 по КП от 1999 г.  Имота е заявен с пореден № 6 от заявлението и е установен с опис-декларация. С прехождащо решение № 749/02.11.2000 г. на ПК *** е признато правото на собственост за същия имот като са възстановени 4.682 дка и е налице отказ за възстановяване на 17.318 дка. Мотиви за отказа е застрояване от КФ „Чайка” и „Метални конструкции и монтаж”.  Посочено е че правото на собственост е установено с опис-декларация. В решение № 818/01 г. е посочено че част от имота се възстановява въз основа на съдебно решение по гр.д. № 105/01 г. на ВРС, Х състав.

   Видно от представеното влязло в сила решение на ВРС по гр.д.№ 105/01 г.  по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решение № 749/00 г. на ПК в частта в която е отказано възстановяване за 12544 кв.м. от имот пл.№ 367 по ПКП на м-ст „Дере бою”, кв.Владиславово и е възстановено правото на собственост за част от същия имот с площ 12544 кв.м., защриховано в червено на скицата на вещото лице.

 Видно от представеното  удостоверение за наследници  издадено от дл.лице по гр.състояние при  Община *** се установява, че ищцата е  наследник по закон на лицето в чиято полза е издадено позитивно реституционно решение. 

 От заключението на СТЕ от 21.03.2007 г., което съдът цени като компетентно дадено се установява, че част от имота по решението на ПК е идентичен с имота, описан в АДС № 314/01.09.1997 г. и не е налице идентичност с имота по АДС № 315/01.09.1997 г. От допълнителното заключение е установена идентичност между имота по съдебната делба и имот пл.№ 367 по ПКП на ЗПЗ, описан в решенията на ПК ***.

 От заключението на проведената СТЕ с участието на три вещи лица, което съдът цени като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява,   че е налице идентичност по две граници между имота по протокол за съдебна делба  от 20.06.1938 г. на Тодор Радулов Т. и имота описан в решение № 749 от 2000 г. и № 818 от 2001 г. на ПК ***, възстановен на  наследниците на Тодор Радулов Т.. Вещите лица не могат да дадат заключение за идентичност или съседство на местностите „Дере Бою” и местност „Ада Тарла”. Двете попадат в обхвата на западна промишлена зона. В терена отреден за улица попадат 156 кв.м. от възстановения имот, останалата част от 3268 кв.м. попадат в терена, отреден по регулация за картонажна фабрика. 

    От приложените към административната преписка доказателства от л.157 до л.183 вкл., както и  от удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, издадени от Община *** се установява, че от признатия имот пл.№ 367 по ПКП на ЗПЗ с площ 22003 кв.м. могат да бъдат възстановени на бившите собственици общо 4682 кв.м., от тях 4161 кв.м. в южната част на имота и 521 кв.м. в северната част на имота, защриховани в черен цвят на приложената скица – л.219 и л.220 от делото.  Останалата част с  площ 17321 дка не може да се възстанови, тъй като е застроена при спазване на всички нормативни изисквания съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и собствениците следва да бъдат обезщетени.

    Видно от представените от ответните търговски дружества доказателства – АЧДС № 315/01.09.1997 г. и АЧДС № 314/01.09.1997 г. се установява, че имота е частна държавна собственост. 

      От изисканите от Община *** доказателства се установява, че за изградените в имота сгради са налице строителни книжа и за същият е проведена приватизационна процедура.

      Основателността на предявения иск е обусловена от установяване на кумулативното наличие на активна и пасивна материалноправна легитимиция на страните. Собствеността на ищцата върху процесния недвижим имот, находящ се в строителните граници на ЗПЗ на гр.*** и упражняването на фактическа власт от ответниците върху същия имот  без правно основание са обстоятелствата, които определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В настоящият случай ищцата се легитимира като собственик на претендирания за ревандикация имот по наследяване и земеделска реституция  по силата на позитивно реституционно решение № 818 от 14.09.2001 г. Ответниците се легитимират като собственици  на същия имот чрез придобити право по  ЗППДОбП.

      Ищцата е заявила пред органа по реституция основание за възстановяване на притежавания от наследодателя й имот преди кооперирането с опис-декларация видно от решение № 818 от 2001 г. При оспорвания от страна на ответниците на правото й на земеделска реституция и на правото на собственост на наследодателя й същата  е заявила придобивно основание съдебна делба по протокол от 20.06.1938 г. по ч.гр.д.№ 587/38 г., видно от който на наследодателят й Т. Р. Т. ***, представляващ нива от 22 дка, без посочени съседи.  Предвид оспорванията от страна на ответниците на активната материалноправна легитимация на ищцата и тази на наследодателя й, същата е следвало да установи в исковото производство твърдяните права на собственост.

       От събраните в производството доказателства,  съдът намира, че ищцата не е установила по безспорен начин правото си на собственост за процесния имот на заявеното основание, както и се установява, че са били налице пречките по чл.10б ЗСПЗЗ  за възстановяване на имота. Установи се също така, че  ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти и владеят същите на правно основание, поради което предявените  ревандикационни искове са неоснователни  и следва да се отхвърлят. 

       По направеното искане по реда на чл.78 ГПК от ответника  ищцата  следва да им заплати разноски за производството. 

 

       Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

       ОТХВЪРЛЯ предявените от  Р.Т.П. *** искове  против ***, със седалище и адрес на управление ***, рег. по ф.д.№ 698/98 г. на ДОС, представлявано от Д. И. И. и ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ЗПЗ,  рег. по ф.д.№ 6559/91 г. на ВОС, представлявано от П. Г. Щ.  за предаване владението на   реална част с площ от 298 кв.м. от ПИ № 1162, повдигната в зелено, реална част с площ от 521 кв.м. от ПИ № 1161, повдигната в зелено, реална част с площ от 8323 кв.м. от ПИ № 997, повдигната в кафяво, реална част с площ от 460 кв.м. от ПИ № 9550, повдигната в кафяво, реална част с площ от 3463 кв.м. от ПИ № 301, повдигната в кафяво  на скицата на л.62 от делото по плана на ЗПЗ на гр.***, на осн.чл.108 ЗС.

 

                      ОСЪЖДА  Р.Т.П. *** да заплати на  ***, със седалище и адрес на управление ***, рег. по ф.д.№ 698/98 г. на ДОС, представлявано от Д. И. И. разноски в размер на 1950 лева на осн.чл.64 ГПК отм.

 

     ОСЪЖДА  Р.Т.П. *** да заплати на  ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ЗПЗ,  рег. по ф.д.№ 6559/91 г. на ВОС, представлявано от П. Г. Щ.  разноски в размер на 3750 лева на осн.чл.64 ГПК отм.

 

 

     Решението може да се обжалва с въззивна жалба  пред ВОС в двуседмичен  срок от   съобщението до страните.

 

 

 

Районен съдия: