РЕШЕНИЕ
№ 1024
гр. Плевен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430102908 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД-
Плевен против М. Б. Б., в която се твърди, че ответникът е собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. №1027287 и е
клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна
енергия за периода 01.03.2019г.-31.12.2020г., която не е заплатена и чиято
цена възлиза на 1695,63лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава
за периода 03.05.2019г.-15.02.2021г. в размер на 128,68лв. Твърди се, че по
повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед
спрямо ответника и *** Б.а при условията на солидарност за посочените суми
по ч.гр.д.№1317/21г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните
обстоятелства ищецът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е
доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед
изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
1
областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във
в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к
“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено
заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч.гр.д.№1317/2021г., като
по отношение на другия длъжник, заповедта е влязла в сила.Твърди се, че в
законовия срок е постъпило възражение от М.Б. и на осн. чл. 415 от ГПК,
кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си, поради което
моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
2
посочените в заповедта суми, както и да осъди ответника да заплати
направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№1317/2021г. по описа на ПлРС е, че от
страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено
заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена
заповед№840/24.02.2021г. спрямо ответника и *** Б.а, при условията на
солидарност, както следва: сумата от 1695,63лв. – главница за периода от
01.03.2019г. до 31.12.2020г., лихва върху главницата в размер на 128,68лв. за
периода от 03.05.2019г. до 15.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 23.02.2021г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на
36,48лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: ответниците са
длъжници на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, тъй като са ползвали топлинна
енергия доставена от дружеството в недвижимия на посочения в адресната
част на заявлението адрес, без да заплатят горепосочената сума.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му
преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до
съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по
определението№1896 на съда от 16.07.2021г., не изпраща представител в с.з.,
за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от
3
неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно
заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е
вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239,
ал.1 от ГПК.Още повече, че от справка в САС- е установено, че са водени
дела за същия имот и ответник в предходен период.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни
искове, се явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.Като за
разноските по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно
предявените и уважени искове.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 86,48лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника
да заплати направени разноски в настоящето производство общо 175лв., от
които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т.
Водим от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника М. Б. Б., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ / при условията на
солидарност/на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
със седалище и адрес ***, следните суми: 1695,63лв. – главница за периода от
01.03.2019г. до 31.12.2020г., лихва върху главницата в размер на 128,68лв. за
периода от 03.05.2019г. до 15.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 23.02.2021г. до окончателното
изплащане на същата, за които суми е издадена заповед №840/24.02.2021г. по
ч.гр.д.№1317/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със
седалище и адрес на управление ***, сумата общо 175лв., направени
деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
сумата общо от 86,48лв. / при условията на солидарност/- разноски по ч.гр.д.
№ 1317/2021г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5