МОТИВИ
към Присъда №38
от 28.11.2018г. по НОХД №255/2017 година по описа на РС-Харманли
14.12.2018г.,
гр.Харманли
Срещу подсъдимия Ш.И.А., роден
на ***г***, турчин, българско гражданство, със средно образование, неженен,
лозар, осъждан (реабилитиран), с ЕГН: **********, е повдиганото обвинение за това, че през периода 18.02.2015г. - 19.02.2015г. в гр.Тр ,
провинция Ба , ФР Германия в съучастие с Г.А.Г. *** и неустановени лица, като
извършител с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у П.Х.Д.
от гр.Тр у, провинци Бавария, ФР Германия заблуждение, че е спечелил в рамките
на игра с награди голяма сума пари и следва да преведе чрез "Уестърн
Юниън"(„Western Union") сумата от 4950,00 евро, и с това му причинил
имотна вреда в размер на 4950,00 евро в левова равностойност 9681,36 лева -престъпление
по чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Срещу
подсъдимата Г.А.Г., родена на ***г***, българка,
българско гражданство, с висше образование, неомъжена, продавач, неосъждана, с
ЕГН: ********** е повдигнато обвинение
за това, че през периода 18.02.2015г. -
19.02.2015г. в гр.Т , провинция Бавария, ФР Германия в съучастие с Ш.И.А.
*** и неустановени лица, като
извършител с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у П.Х.Д.
от гр.Тр , провинция Бавария, ФР Германия
заблуждение, че е спечелил в рамките на игра с награди голяма сума пари и
следва да преведе чрез "Уестърн Юниън"(„Western Union") сумата от 4950,00 евро, и с това му причинила имотна вреда в
размер на 4950,00 евро
в левова равностойност 9681,36 лева -престъпление
по чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Харманли поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимите, като сочи, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установявало извършване на престъплението, за което е
повдигнато обвинението. Моли съда да ги признае за виновни за извършеното престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като по
отношение на подсъдимата Г. предлага прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК и
налагане на наказание „пробация”, а по отношение на подсъдимия А. предлага
налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца на
основание чл.54 от НК.
Защитникът на подс.А. – адв.И. счита за недоказано обвинението и моли
да се оправдае подзащитния му.
Подсъдимият Ш.А.
в съдебно заседание моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимата Г. – адв.К.
счита за недоказано обвинението, като излага подробни съображения в тази
насока. Моли за оправдаване на подзащитната й.
Подсъдимата Г.Г. в съдебно заседание също моли за оправдаването си.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На
18.02.2015г. в гр.Тр у,
п-я Бавария, ФР Германия неустановено лице от женски пол се свързало по
телефона със св.Х.П.Д. и му казало, че спечелил сумата от 48 000 евро от
лотарийна игра, като за получаване на печалбата следвало да си закупи таксова
марка “Paysafe”. Св.
Д. заблуден си набавил въпросната таксова марка, при което отново получил
телефонно обаждане и в тази връзка съобщил номера на таксовата марка.
По същото време неустановено по
делото лице се свързало с подс.Ш.А.
и му предложил да участва в измамата, като получи сумата от 4950 евро, които
св. Д. щял да преведе от Германия в България чрез системата
„Уестърн Юниън”, като подс.А. се съгласил. Същият решил да предложи на подс.Г.Г.
парите да бъдат преведени на нейно име срещу получаване от нейна страна на част
от сумата, за да не фигурира неговото име. Подс.Г.Г. се съгласила именно тя да
получи и изтегли сумата от 4950 евро, преведена на нейно име. Така трите имена
на подс.Г.Г. били предоставени на неустановено по делото лице с цел да бъдат
дадени тези данни на св. Д. за изпращане на парите от Германия в България.
На 19.02.2015г. св. Д. отново
получил телефонно обаждане, при което му било съобщено, че печалбата се
увеличила на 84 000 евро и за да запази разликата между двете стойности
следвало да сключи застраховка за разликата, като изпрати сумата от 4950 евро
от Германия в България на името на подс.Г.А.Г. чрез системата „Уестърн Юниън”.
Така заблуден св.Д. на същата дата
от „Пощенска Банка”-Вунзидел чрез „Уестърн Юниън” изпратил в България сумата от
4950 евро на името на подс.Г.А.Г., видно и от формуляр с транзакция № **********. Превеждайки
парите, свид. Х.П.Д. получил десетцифрен код - контролен номер на паричния
трансфер - „**********”, след което съобщил този код на неустановеното по
делото лице, което от своя страна казало същия на подсъдимите.
През същия
ден на 19.02.2015г. в гр.Харманли, след като свид. Х.П.Д. изпратил от Германия
по "Уестърн Юниън” („Western Union”) сумата от 4950,00 евро на името
на подс.Г., тя заедно с подс.А. отишли до обменно бюро в хотел
"Хеброс", стопанисвано от ЕТ "Р.Х.", което бюро осъществявало
и дейност по „Уестърн Юниън”, откъдето подс.Г. изтеглила
сумата от 4950,00 евро, посочвайки контролния код на транзакцията, подписвайки
квитанция и представяйки копие от личната си карта. След като взела парите
подс.Г. предала същата на подс.А., който разпределил сумата между съучастниците.
На 19.02.2015г., веднага след като привел сумата по
"Уестърн Юниън" ,свид. Д. отново получил обаждане, но този път с
искане за превеждане на нова сума от 6 460 евро, в чиято достоверност вече се
усъмнил, с оглед на което и подал оплакване в полицията.
Според фиксинга на БНБ към
19.02.2015г. - 1 евро се равнява на 1,95583 лева или сумата от 4950 евро е с
левова равностойност на 9681,36 лева, видно от писмо от „УниКредит
Булбанк”-филиал Димитровград.
Съгласно справките за съдимост, подсъдимата Г. е неосъждана, а подс.А. към
момента на деянието се счита за осъждан.
От
съдържащите се в ДП характеристики на подсъдимата Г. е с добри характеристични данни – няма
криминалистически регистрации и се ползва с добро име сред съседите си, а подс.А.
е с лоши характеристични данни – наличие на криминалистически регистрации.
Съгласно приложените декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние, подсъдимите Г.
и А. са с недобро материално положение и имат непълнолетни деца, които издържат.
Така установената
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства: приложените
карти “Paysafe”, депозит-изпращане
на пари в България чрез „Уестърн Юниън” с изпращач св.Д. и
получател подс.Г.Г. за сумата от 4 950 евро – с посочен контролен номер на
транзакцията - **********, справка от „Дойче Постбанк” АД,
писмо от Инспекция на полицията Вунзидел от 23.03.2015г., документ за оборот по
сметка:********* от 03.03.2015г., справка от "Уестърн Юниън" от 02.06.2015г. за транзакция с
контролен номер **********, справка
за банкови институции от РУ-Харманли от
12.11.2015г., справка от ЕТ „Р.Х.”*** относно транзакция с контролен номер **********, ведно с приложено към нея копие
на лична карта на подс.Г.Г., протокол за разпознаване на
лица от 25.01.2016г. Гореописаните
доказателства са изцяло в синхрон и със
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н.Х., Т.Г., Л.Л., както и съгласно протокол за разпит по делегация
на св. Д., които като логични, последователни, вътрешно убедителни и непротиворечиви помежду си и с останалия
доказателствен материал, се кредитират от съда с доверие. В подкрепа на горните факти са и обясненията (частично) на подсъдимите Г. и А., прочетени
по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 от НПК.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
РС-Харманли намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което са
предадени на съд подсъдимите Ш.А. и Г.Г..
От обективна страна се доказа, че подсъдимите Ш.А. и Г.Г. като извършители в съучастие с неустановени лица, с цел да набавят за себе си имотна облага
възбудили и поддържали у П.Х.Д. от гр.Трьостау,
провинци Бавария, ФР Германия заблуждение, че е спечелил в рамките на игра с
награди голяма сума пари и следва да преведе чрез "Уестърн Юниън"(„Western Union") сумата от 4950,00 евро, и с това му причинили имотна вреда в размер на 4950,00
евро, в левова равностойност 9681,36 лева - престъпление
по чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Безспорно се доказаха по делото всички обективни елементи от състава на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние на процесното
престъпление е било реализирано в двете му иначе алтернативно предвидени форми,
а именно чрез възбуждане (формиране на неверни представи у дригуго) и
поддържане на заблуждение (затвърждаване на вече формираните неверни представи
у другиго) в случая у св.П.Х.Д. от гр.Трьостау, провинци Бавария, ФР Германия. Формираните и
поддържани неверни представи се изразяват във въвеждането в заблуждение и след
това поддържането на това заблуждение на 18.02.2015г. – 19.02.2015г., че св. П.Х.Д. спечелил от лотарийна игра и
следва да получи сумата от 84 000 евро. Именно чрез телефонните
обаждания, осъществявани от друго неустановено по делото лице, у св. П.Х.Д. са формирани, а после и
поддържани неверни представи, че е спечелил от лотария горепосочената сума,
която за да получи следвало да сключил застраховка, превеждайки сумата от 4950
евро на името на подс.Г.Г. чрез „Уестърн юниън”. Така неустановеното по делото
лице е въвело св. П.Х.Д. в заблуждение и впоследствие е поддържало същото,
осъществявайки по този начин изпълнителното деяние на измамата по чл.209, ал.1
от НК. Така мотивиран и именно вследствие на заблуждението си, св.П.Х.Д. извършил разпоредително увреждащо действие, изразяващо се в
превеждане на сумата от 4950 евро на името на подс.Г.Г. чрез „Уестърн юниън”, с което на същия е причинена имотна вреда в посочения размер,
равняващ се на 9681.36 лв. съгл. писмо от „УниКредит Булбанк”-филиал Димитровград.
Тези факти се потвърдиха и доказа от протокола за разпит на св.П.Х.Д., обективиращ разпита на същия по
делегация, в който подробно обяснява начина, по който е бил заблуден, което не
се опроверга от други доказателства в обратна насока, както и от писмените
доказателства, установяващи нанесената на пострадалия имотна вреда в размер на
4950 евро, а именно: документ депозит-изпращане на пари в
България чрез „Уестърн Юниън” с изпращач св.Д. и получател подс.Г.Г. за
сумата от 4 950 евро с посочен контролен номер на транзакцията - **********, справка от „Дойче Постбанк” АД,
документ за оборот по сметка:********* от 03.03.2015г., справка от "Уестърн Юниън" от 02.06.2015г. за транзакция с
контролен номер **********,
справка от ЕТ „Р.Х.”*** относно транзакция с контролен номер ********** с посочени изпращач св.Д.,
получател подс.Г.Г. и сума-4950 евро, ведно с приложено към нея копие на лична
карта на подс.Г.Г., всички удостоверяващи изпращането на сумата от пострдалия
на подсъдимата Г.Г.. Самите подсъдими също не оспорват получаването на сумата
от 4950 евро, което се потвърди и от показанията на св.Л.Л..
Що се касае до участието на двама подсъдими по
делото Ш.А. и Г.Г. следва да се отбележи следното: Съгласно
утвърдената съдебна практика съучастието като задружна дейност е възможно само
при умишлените престъпления, ако са налице следните три предпоставки: участие
на най-малко две наказателноотговорни лица, задружност в усилията им за
постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не
само за престъплението, но и за съучастието в него. /напр.Решение № 865 от
13.12.2007 г. на ВКС по кас. д. № 601/2007 г., I н.о./ За да е налице съизвършителство, не е задължително съизвършителите
едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, с която се
осъществява съставът на едно престъпление. Тяхната дейност може да бъде
осъществена и последователно, а в определени случаи дори с известен интервал от
време. Достатъчна е в такива случаи наличността на конкретен общ умисъл на
дейците като обединяващ момент на съизвършителството. Това означава, че всеки
при осъществяването на своята проява трябва да съзнава, че участвува в
изпълнението на престъплението заедно с други извършители и иска или допуска
настъпването на престъпните последици,
независимо от това дали винаги знае точно за действията на останалите
извършители. Няма да бъде съизвършител един последващ деец, макар да се е
стигнало до фактическо възползване на единия от проявите на другия, само ако
същият не е имал обективна и субективна връзка с предшествуващия деец, какъвто
настоящия случай не е. /напр.Решение № 126 от 14.VI.1985
г. по н. д. № 103/85 г., I н.о./
Имайки предвид изложеното, съдът счита, че в случая е налице съучастие между неустановеното по делото
лице и подсъдимите А. и Г., всеки един от тях като извършител по смисъла на
чл.20, ал.2 от НК, макар едновременно да не са извършили заедно цялата
престъпна дейност, с която се осъществява съставът на престъплението по чл.209,
ал.1 от НК. Тяхната дейност е осъществена последователно, а именно първоначално
неустановено по делото лице е възбудило и поддържало заблуждението у
пострадалия св.П.Х.Д. относно печалбата от лотария на процесната сума, а след
това се включва вече и проявата на другите двама съучастници - подсъдимите А. и
Г. при осъществяването на изпълнителното деяние, изразяваща се в причиняването
на имотна вреда на пострадалия св.П.Х.Д. чрез превеждането на сумата от 4950 евро от последния в полза на подс.Г.Г.
и получаването на тази сума от последната на 19.02.2015г. От своя страна подс.Г.
непосредствено след това е предала получената сума на другия подсъдим Ш.А.,
който разпределил така полученото между съучастниците. Следователно подсъдимите
А. и Г. са съизвършители, тъй като те също участват при самото изпълнение на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК – в случая във втората фаза на
изпълнителното деяние – причиняването на имотна вреда на пострадалия. По същия
начин за съизвършител на кражба се счита и този, който пази, докато другият съучастник отнема вещта и след това двамата заедно с
вещта се отдалечават от местопрестъпленето, за да установят трайна власт върху
него. В този смисъл е тълкуванието, дадено в т.5 от Тълкувателно решение N: 54 от 16.09.1989 г. по н.д. N: 49/89 г., ОСНК ,
т. 11 на Постановление N: 6 от 26.IV.1971 г. на Пленума на Върховния съд, изменена с т. 11 на Постановление N: 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на Върховния съд.
Двамата подсъдими А. и
Г. не само са участвали в крайната фаза на измамата чрез причиняването на
имотна вреда на св.Д., но същите са били уведомени и са били
наясно с въвеждането и поддържането на заблуждение у пострадалия Д.,
осъществено от другия им съучастник – неустановено по делото лице, и независимо
от това са се съгласили да участват в престъпната измамна схема, получавайки имуществената облага,
реализирана от тях вследствие на формираните и поддържани неверни представи,
провокирали пострадалия да извърши съответното имуществено разпореждане с
процесната сума в полза на подс.Г.. Доказателство за това е обстоятелството, че
именно имената на подсъдимата Г. са били предоставени на третото неустановено
по делото лице, което от своя страна ги е съобщило по телефона на св.Д., както
и това че подс.Г. е знаела точно десетцифрения контролен код на транзакцията – **********, който им е бил съобщен от
неустановеното по делото трето лице-съучастник, и въз основа на който код и
единствено тя е имала правото да получи преведената на нейно име сума от 4950
евро, за което е представила и копие на личната си карта, приложено по делото.
Нелогични са твърденията на подсъдимите, че не са знаели какво точно се случва,
доколкото нелогично и абсурдно е предоставянето на лични данни на непознато
лице с цел свършане на услуга срещу незначително заплащане. Поради това тези
твърдения съдът приема за съставляващи защитна версия на подсъдимите, целяща да
изключи субективната страна на престъплението и неподкрепени от други
доказателства в тази насока.
Участието на
подсъдимите А. и Г. в измамата се потвърди още и от показанията на св.Л.Л.,
който потвърди, че подс.Г. е получила определена сума пари вследстие на
увещанията на подс.А. сумата да бъде преведена на нейно име с цел имотна
облага, както и от гореописаните писмени доказателства, потвърждаващи
изпращането и получаването на сумата от 4950 евро от подсъдимите, от обясненията
на подсъдимите, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 от НПК,
от които се потвърждава, че подс.А. предложил на подс.Г. да бъде преведена на
нейно име сумата от 4950 евро с цел получаване от същите на имотна облага, вкл.
и от протокол за разпознаване на лица от 25.01.2016г.
Именно с оглед на така
изложеното съдът приема за безспорно и несъмнено доказано участието на подс.А.
и подс.Г. в измамната схема, реализирана спрямо св.Д., осъществявайки по този
начин обективните съставомерни признаци на престъплението измама по чл.209,
ал.1 от НК.
За да бъде довършено престъплението измама е нужно още да е настъпил и
определен престъпен резултат, а именно да е причинена имотна вреда за другиго в
резултат именно на създадените и поддържани неверни представи у пострадалия.
Настъпилите вредносни последици в случая се установяват по делото също по
категиричен и несъмнен начин от писмените доказателства по делото: документ депозит-изпращане
на пари в България чрез „Уестърн Юниън”, справка от „Дойче Постбанк” АД, документ за оборот
по сметка:********* от 03.03.2015г., справка от "Уестърн Юниън" от 02.06.2015г. за транзакция с
контролен номер **********,
справка от ЕТ „Р.Х.”*** относно транзакция с контролен номер **********, всички удостоверяващи
изпращането на сумата от пострдалия и получаването й от подсъдимите, което не
се и оспорва от последните. Така с постъпването на сумата в полза на подс.Г. и
изтеглянето й от последната за пострадалия са настъпили съставомерните
вредоносни последици.
За
да се реализира състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК е нужно още да
е налице и допълнителния предвиден в закона субективен признак, а именно
наличие на цел у подсъдимите за набавяне на имотна облага, която принципно не е
задължително да бъде и реализирана. Този допълнителен субективен елемент съдът
счете също за доказан по делото, до който извод съдът достигна след съвкупен
анализ на всички събрани по делото доказателства, дававащи основание да се приеме
за доказано наличието на субективното им намерение да набавят за себе си имотна
облага от средствата, получени от пострадалия Д.. Това се потвърди от
обясненията на самите подсъдими, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1,
т.3 и т.4 от НПК, в които те самите заявяват, че действията им са били
продиктувани от това насреща да получат определена парична сума, каквото са и
получили, т.е. реализирали са за себе си имотна облага, постигайки субективната
си цел. В този смисъл са и показанията на св.Л.Л., който също потвърди, че
подсъдимите са целели и съответно дори получили парични средства вследствие на
осъщественото от тях. С оглед на това съдът счита за доказано наличието на
общи усилия на подсъдимите за постигането на общата
престъпна користна цел- чрез причиняване на имотна вреда на трето лице (св.Д.) да постигнат
собственото си материално облагодетелстване.
От
субективна страна престъплението е
извършено при общ пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимимите А. и Г. са съзнавали
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици. Предвиждали са и са разбирали, че у пострадалия Д. ще се формират и
затвърдят неправилни представи, както и са предвиждали и искали в резултат на
тези неверни представи св.Д. да извърши акт на имуществено разпореждане, с
което безспорно са осъзнавали настъпването на имотна вреда за последния. В този
смисъл неоснователни са твърденията на подсъдимите и на защитниците им, че не
са знаели, че по този начин участват в измамна схема, тъй като най-малкото, ако
са искали наистина да бъдат добросъвестни, те са
могли да получат допълнителна информация откъде и за какво са тези пари, защо
се налага именно те да участват със своите лични данни за изтеглянето на
сумата, а не лицето, на което твърдят, че се изпращат паричните средства и т.н.
Или, налице са данни не просто за предположения, а за обстоятелства, които
насочват към знанието им да са част от схема за измама, с което са се
съгласили, при целта да получат и те имотна облага от това.
Поради гореизложено съдът прие, че обвинението е доказано както от
обективна, така и от субективна страна, поради което изхождайки от доказателства, събрани по делото, призна подс.А. и подс.Г. за виновни в извършването на престъплението по чл. 209 ал.
1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
По наказанието:
При определяне вида и
размера на наказанията съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимата Г., положителното й процесуално поведение, наличието
на непълнолетно дете, за което се грижи и издържа, добрите характеристични
дани, недоброто й материално положение съгл. ДСМПИС. Като оттегчаващи
отговорността на обстоятелства за тази подсъдима се взеха предвид високата
стойност на причинената имотна вреда и липсата на критично отношение за
стореното.
По отношение на подс.А.
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства наличието на
непълнолетно дете, за което се грижи и издържа и недоброто му материално
положение съгл. ДСМПИС. Като оттегчаващи отговорността на обстоятелства за този
подсъдим се взеха предвид високата стойност на причинената имотна вреда,
липсата на критично отношение за стореното, лошите му характеристични дани,
както и фактът, че същият се счита за осъждан към момента на деянието. Видно от
справката му за съдимост реабилитацията настъпва считано от 13.09.2017г., на
основание чл.88а, ал.4, вр. ал.2 от НК, и доколкото деянието по второто му
осъждане по НОХД №491/2011г. по описа на РС-Харманли, наказуемо с лишаване от
свобода, е осъществено преди да е изтекъл 3-годишният срок от изтърпяване на
наказанието по първото му осъждане съгл. чл.86, ал.1, т.2 от НК по НОХД №70/2007г.
по описа на ОС-Хасково.
За престъплението по чл.209, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до шест години, поради което, отчитайки
превеса на смекчаващите отговността обстоятелства и съгл. чл.54 от НК, съдът
наложи и на подсъдимата Г.Г.
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, т.е. минимума,
предвиден в закона за това престъпление. Не се установи по делото наличие на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което наказанията
бяха определени съгл. чл.54 от НК, отчитайки превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства и съобразявайки тежестта на престъплението,
степента на обществена опасност на деянието и деца.
Предвид наличието на формалните предпоставки на нормата
на чл.66, ал.1 от НК, а именно на подсъдимата Г. се
налага наказание до 3 години лишаване от свобода, същата към момента на
деянието не е осъждани за престъпление от общ характер на наказание лишаване от
свобода, като за поправянето й и за постигане целите на наказанието не е наложително да бъде реално изтърпяно същото, съдебният състав постанови
отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години. Изпитателният срок от три години съдът намира за подходящ с оглед личността
на подсъдамата и достатъчен за
превъзпитаване на същата.
По отношение на подс.Ш.А. съдът
определи наказанието му „лишаване от свобода” съгл. чл.54 от НК в размер на 2 (две) години,
след като отчете превеса на оттегчаващите отговорността обстоятелства. Т.е. наказанието на същия бе наложено в размер над
минималния и под средния, предвиден в закона за това престъпление, доколкото по отношение на подсъдимия
А. превес имат не смекчаващите, а оттегчаващите вината обстоятелства, както и
съобразявайки тежестта на извършеното, личността на дееца и по-високата му
степен на обществена опасност – същият към момента на деянието се счита за
осъждан по изложените по-горе съображения.
Съдът счита, че така наложените наказания са справедливи и че съответстват на обществената опасност на деянието и на авторите му и счита, че чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да
се превъзпитат и поправят дейците да спазват законите в страната, да се въздейства върху тях и останалите членове на обществото предупредително и възпитателно, както и
да им се отнеме възможността да
извършат други престъпления. Така определените наказания според съдебния състав са подходящи и с оглед личността на дейците и тежестта на престъплението. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
постанови подс.А. да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален
общ режим.
При
този изход на процеса, и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят
по равно направените
по делото разноски в размер на 240.00
лв. за писмен превод на документи в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково, а по сметка на
РС-Харманли в размер на 180 лв. също за писмен превод на документи.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
СЪДИЯ: