Определение по дело №394/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от А. И. К.Ч., в качеството му на процесуален представител на „Б. ” Е.- гр. С., ищец по гр.д. № 594/2013г. по описа на РС С., срещу Определение №1178/23.05.2014г. по гражданско дело № 596/2013г. по описа на Районен съд С., с което съдът е прекратил производството по делото, след като е било спряно по взаимно съгласие на страните и в законноустановения срок никоя от тях не е поискала възобновяване на производството по делото.

В частната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното прекратително определение, като жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените.Изложените доводи за незаконосъобразност се основават на твърдението за грешна преценка от съда прекратил гр.д. № 596/2013г. по описа на РС С., за това че след като делото е било спряно по взаимно съгласие на страните, с предходно определение от 14.11.2013г., никоя от страните не е поискала в установения от закона 6 месечен срок същото да бъде възобновено. Сочи се че не са били налице основанията на чл. 231 ал.1 от ГПК за прекратяване на делото, тъй като искане за възобновяване на производството по делото е било депозирано своевременно и от надлежната страна- „Б. 78” Е., но с отговора исковата молба по чл. 131 от ГПК депозиран по друго дело между същите страни- гр.д № 66/2014г. по описа на РС С., с което е било поискано обединяването на двете дела и възобновяването на производството по гр.д. № 596/2013г. по описа на РС С.. Излагат се съображения, че ГПК непредвижда изрична форма на молбата за възобновяване на спряното по взаимно съгласие гражданско производство, като няма пречка искането за възобновяване да бъде направено своевременно и от надлежната страна и по друго висящо гражданско дело между същите страни, стига искането да е ясно и да е депозирано в законноустановения преклузивен срок.

С писмен отговор по чл. 276 ал.1 от ГПК, депозиран от А. Е. П., в качеството и на процесуален пълномощник на „Й. Б.- У.- Х.”, изказва становище че депозираната частна жалба срещу прекратителното определение на съда по гр.д. № 596/2013г. по описа на РС С. е допустима, но по същество същата е неоснователна. Изложени са с отговора съображения, че депозирането на молба за възобновяване на производството по спряното по взаимно съгласие гражданско дело, но по друго висящо дело между същите страни, съставлява ненадлежно искане за възобновяване, което макар и направено в законоустановения срок, не е направено пред компетентния съд. Нито съдията докладчик разглеждащ другото гражданско дело е длъжен да препрати молбата за възобновяване по другото дело, нито съдията докладчик по спряното по взаимно съгласие гражданско дело, е длъжен служебно да следи дали искане за възобновяване на спряното дело, не е направено по друго дело, между същите страни, висящо в същия съд. Надлежното заявление за възобновяване на спряното по взаимно съгласие гражданско производство, следва да е направено от надлежната страна, в 6 месечен срок от постановяването на определението за спиране и освен това същото следва да е направено пред съда спрял делото, а не пред друг съд и по друго дело висящо между същите страни в същия или в друг съд. С писмения отговор се иска от въззивния съд, да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение на РС С., като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК, намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Пред РС С. е бил депозиран иск с правно основание чл. 422 от ГПК от А. Ч., в качеството му на процесуален представител на „Б. ” Е., срещу „Й. Б.- У.- Х.”, въз основа на който е образувано гр.д. № 594/2013г. по описа на РС С.. С Определение № 2865/14.11.2013г. по образуваното гражданско дело, производството е било спряно от съда, на основание чл. 229 ал.1 т.1 от ГПК, по взаимно съгласие на страните.

От представените с частната жалба пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че между същите страни висящо за разглеждане е било и гр.д. № 66/2014г. по описа на РС С.. На 18.03.2014г. по гр.д. № 66/2014г. е бил депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника - „Б. ” Е., Ч. пълномощника му А. И. Ч.. С писмения отговор е направено особено искане- за обединяване на основание чл. 213 от ГПК на производствата по гр.д. № 594/2013г. и гр. д. № 66/2014г. и двете по описа на РС С., тъй като страните са идентични, а споровете изхождат от едно и също правоотношение между тях. С писмения отговор по гр.д. № 66/2014г. е направено изрично искане и за възобновяване на спряното по взаимно съгласие между страните гр.д. № 594/2013г. по описа на РС С.. С Определение от 04.04.2014г., постановено от закрито съдебно заседание по гр.д. № 66/2014г. по описа на РС С., съдът е отхвърлил като неоснователно искането за обективното и субективно съединяване на двете граждански дела, но не се е произнесъл по искането за възобновяване на производството по гр.д. № 594/2013г. по описа на РС С., което е постановил да се върне в деловодството, след отпадане нуждата от послужването му. Няма данни искането на „Б. 78” Е., изразено в писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, за възобновяване на гр.д. № 594/2013г. по описа на РС С., да е било изпращано служебно на съдията докладчик по делото.

С обжалваното по настоящото дело Определение № 1178/23.05.2014г. по гр.д. № 594/2013г., съдът след като е констатирал, че производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните и на основание чл. 229 ал. 1 т. 1 от ГПК, с определение постановено на 14.11.2013г. и в установения от закона 6 месечен срок, не е постъпила по делото молба от която и да е от страните за неговото възобновяване, е счел че са налице основанията на чл. 231 ал. 1 от ГПК, като е прекратил производството по делото на посоченото в закона основание за това.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателя в частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство, за основателни.

Безспорно с разпоредбата на чл. 231 ал.1 от ГПК, законът поставя възобновяването на производството по едно гражданско дело, спряно по взаимно съгласие на страните, в зависимост от депозирането на изрично искане за възобновяване на делото, направено от която и да е от страните, не по-късно от 6 месеца от постановяването на определението за неговото спиране. Логично е възобновяването на делото де зависи от волята на страните, в случай че не са постигнати целите поради които производството по делото е било спряно. Посочения в цитираната разпоредба на закона срок е преклузивен, за който съдът следи и служебно, като в случай на неподаване на молба за възобновяване на делото в 6 месечен срок от неговото спиране, съдът постановява определение с което прекратява производството, като в този случай се предполага че страните са загубили интерес от неговото продължаване.

Съдът с оглед на задълженията му и служебното начало, е длъжен при спиране на делото на основание чл. 229 ал.1 т.1 от ГПК, да укаже на страните за неблагоприятните последици съобразно чл. 231 ал. 1 от ГПК, като ги предупреди, че в случай на неподаване на молба за възобновяване на производството в посочения от закона срок, делото ще бъде прекратено служебно от съда. Върху страните тези задължението да следят за преклузивния срок, като в случай че желаят производството по делото да продължи, следва преди същият да е изтекъл, да депозират изрична писмена молба за възобновяване на производството, пред съда постановил определението за спиране. Съдът следи за изтичането на преклузивния срок и служебно, но не е длъжен да извършва проверка дали молба за възобновяване на производството не е депозирана пред същия съд или по друго дело, тъй като върху страните по делото тежи задължението да депозират писмена молба и то по делото, по което съдът ще извърши проверка дали преклузивния 6 месечен срок е изтекъл и дали молбата за възобновяване не е просрочена. Изложеното дава основание да се счете, че дължимото процесуално действия на една от страните- депозиране на молба за възобновяване на производството, по което делото е спряно по взаимно съгласие на страните, в нормалните случаи е логично да бъде извършено пред съда спрял производството и по спряното дело.

В настоящия случай искането за възобновяване на производството по гр.д. № 594/2013г. по описа на РС С., е направено по друго висящо дело между същите страни в същия съд- гр.д. № 66/2014г., ведно с искане за съединяване на двете производства по реда на чл. 213 от ГПК. Безспорно е, че молбата за възобновяване на производството по гр.594/2013г., е подадена от надлежната страна- процесуалния пълномощник на „Б. 78” Е., което е страна по спряното по взаимно съгласие гражданско дело. Искането обаче е адресирано до съда по друго гражданско дело- гр.д. № 66/2014г. по описа на РС С., чийто съдия докладчик не е компетентен да се произнесе по това за което е сезиран. В този смисъл основателни са възраженията с отговора на частната жалба, че искането за възобновяване е адресирано до некомпетентния за неговото разглеждане съд. Касае са следователно до порочно процесуално действия на страната, която е адресирала погрешно своето искане по друго дело макар и пред същия граждански съд.

В разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от ГПК изрично е предвидено, че срока не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата или жалбата е станало по пощата, до друг съд или прокуратура. Следователно макар и порочно, едно процесуално действие на страната, каквото е и молбата за възобновяване на делото, спряно по взаимно съгласие на страните, не се смята за просрочено, ако същото е подадено в рамките на установения от закона срок, но погрешно е адресирано до друг съд или прокуратура. Без съмнение в настоящия случай депозирането на молбата за възобновяване по друго дело пред същия съд, следва да се квалифицира като депозиране на молбата „пред друг съд”, по смисъла на чл. 62 ал.2 от ГПК, тъй като обичайно адресат на такава молба е съдът постановил определението за спиране на делото.

Поради изложените съображения от правна страна, настоящия състав на въззивния съд счита, че определението на съда по гр.д. № 594/2013г. по описа на РС С., с което производството по делото е било прекратено е неправилно и следва да бъде отменено. Съдията постановил същото не е бил длъжен и не е могъл да знае, че в същия съд по друго дело, в 6 месечния срок от спирането на делото, е подадена молба за възобновяване на делото. Съдията докладчик по гр.д. № 66/2014г. по описа на РС С., не е изпълнил добросъвестно задълженията си, като не е препратил искането за възобновяване на производството по гр.д. № 594/2013г. от надлежната страна- „Б. ” Е. Ч. неговия пълномщоник, на компетентния за разглеждането на това искане съд- съдията докладчик по гр.д. № 594/2013г. по описа на същия съд, като при това не се е произнесъл по това искане, тъй като не е бил и компетентен за това. Обективно обаче, не се налице предвидените в разпоредбата на чл. 231 ал.1 от ГПК основания, за прекратяване на производството по гр.д. № 594/2013г. по описа на РС С.. По съображенията на разпоредбата на чл. 62 ал.2 от ГПК, 6 месечния срок за възобновяване на производството по гр.д. № 594/2014г. по описа на РС С., не следва да се счита за просрочен, след като молбата за възобновяване на производството по делото, погрешно е била адресирана до съда по друго гражданско дело в същия съд, след като е била депозирана в установения от закона срок. Следователно налице е редовно искане за възобновяване на производството по делото от надлежната страна по спряното дело и в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 231 ал.1 от ГПК, като единствения порок на това процесуално действие се състои в това, молбата поради определени правни съображения/депозирана ведно с искане за обединяване на две дело по реда на чл. 213 от ГПК/, не е била депозирана пред комтепентния съд за нейното произнасяне. Това обаче не може да бъде основание същата да бъде оставена без разглеждане, като същата е следвало да бъде препратена служебно от съдията докладчик по гр.д. № 66/2014г., която не се е произнесъл по това искане, тъй като е преценил че не е компетентен за това. Макар да не е разполагал с цялата информация при своята преценка, съдията докладчик по гр.д. № 594/2013г. по описа на РС С. е постановил едно неправилно определение, като е прекратил делото на основание чл. 231 ал. 1 от ГПК, след като обективно не са били налице основанията за това. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено от въззивния съд като незаконосъобразно.

Налице е и друго основание според въззивната инстанция за отмяна на обжалваното прекратителното определение по гр.д. № 594/2013г. като незаконосъобразно. Като е спрял производството по делото по взаимно съгласие на страните и на основание чл. 229 ал.1 т. 1 от ГПК, съдът е пропуснал да укаже на страните по делото неблагоприятните последици от разпоредбата на чл. 231 ал. 1 от ГПК- за прекратяването на делото, в случай че никоя от страните не депозира по делото молба за неговото възобновяване, преди изтичане на посочения в закона 6 месечен срок. След като не е изпълнил служебното си задължение да укаже на страните за неблагоприятните последици от пропуска да се извърши определено процесуално действия, съдът не би следвало да санкционира страната заради това че не го е извършила.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, обжалваното определение на първоинстанцинния съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото изпратено на РС С., за възобновяване на делото и продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1178/23.05.2014г. по гражданско дело № 594/2013г. по описа на Районен съд С., с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 231 ал.1 от ГПК, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС С., за възобновяване и за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 594/2013г. по описа на съда.

Определението на съда не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: