МОТИВИ към
присъдата по ВНОХД № 426 по описа на
Варненски апелативен съд за 2019г.
Предмет на въззивното
производство е присъда на Окръжен съд-Варна № 70, постановена на 30.10.2019г.
по НОХД № 405/2019г. по описа на същия съд, с която подсъдимият В.К.А. е
признат:
1.
за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 вр.чл. 115 от НК, за това, че за времето
от 13.02.2018г. до 14.02.2018 г. в гр. Варна, умишлено умъртвил Я. С. Й., ЕГН **********,
като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена
жестокост. Наложено е
наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК в размер от ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ, което на основание чл.57,
ал.1, т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален строг режим;
2.
за невинен в извършване на деяние по чл.157 ал. 1 от НК, за това, че на
13.02.2018 г. в гр.Варна извършил действия на полово удовлетворение с лице от
същия пол-Я. С. Й., ЕГН **********, като употребил за това сила, поради което и
на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по възведеното му обвинение.
Със същата присъда
подс. А. осъден да заплати на Г.Ц. сумата от 100 лева /сто/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр.чл.115 от НК, като е
отхвърлен предявения граждански иск за разликата от 100 лева до 500 000 лева
като недоказан; направените по делото разноски, както и д. т. върху
уважения гр. иск; на основание чл.59 ал.3 от НК е зачетено предварителното задържане
на подсъдимото лице, считано от 16.02.2018г до влизане на присъдата в сила.
Въззивното производство пред АС -
Варна е образувано:
- по протест на прокурор при ОП – Варна, в който се твърди
неправилност на така постановения съдебен акт в две насоки: - на
несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за деянието по
чл. 116 от НК с искане за налагане по втората алтернатива - „доживотен затвор“;
- на незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част за деянието по
чл.157 ал. 1 от НК с искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. А. бъде признат за
виновен и осъден по това обвинение.
- по жалба на
подсъдимия В. А. чрез служебния му защитник – адв. П. В. ***/ с твърдения за
неправилност на съдебния акт поради материална и процесуална
незаконосъобразност - наведени са доводи за липса на преки и категорични доказателства
относно авторството на деянието по чл. 116 от НК; за допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на провеждане на съдебното производство пред ВОС с
твърдение, че присъдата е постановена от незаконен състав, поради наличие на
основание за отвод на член от същия, с оглед демонстрирана предубеденост по
отношение на събрани гласни доказателства на ДП. Прави се искане за отмяна на
осъдителната част на ревизираната присъда и постановяване на нова, с която
подс. А. бъде оправдан и за деянието по чл. 116 от НК, респ. за отхвърляне на
предявения гр. иск.
Пред състава на
АС-Варна протестът се поддържа изцяло от представителя на АП-Варна, като се
излагат и допълнителни мотиви в подкрепа на основателността му. Наведените
доводи в жалбата на подсъдимия се оспорват и се развиват съображения за
неоснователност на същите, респ. за правилност на първоинст. присъда в
осъдителната й част.
Служебният защитник на подс. А. оспорва протеста като
цяло и поддържа наведените в жалбата доводи.
В последната си дума пред въззивния съд подс.А. заявява,
че е невинен и моли да бъде оправдан.
Варненският апелативен съд, след
като прецени доводите и становищата на страните, изложени в протеста и жалбата
и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на
присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че
протестът е частично основателен, а
жалбата на подсъдимото лице - неоснователна.
Преди да пристъпи към
обсъждане на възраженията на страните по същество, съставът на АС-Варна счита,
че следва да даде отговор на поставения в жалбата и в хода на въззивното
производство въпрос за допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се
в проява на пристрастност и предубеденост, налагащо отмяна на съдебния акт и
връщане на делото за ново разглеждане на съда, доколкото в хода на проведеното съдебно
следствие при четене на протоколи
за разпит на свидетели от ДП по реда на чл.281 от НПК, член от състава на съда ги
е заменял с израза „тинтири- минтири”, демонстирайки
предубедеността си и като краен резултат - делото не е решено от независим,
обективен и безпристрастен съд. Тези твърдения не намират опора в
доказателствата по делото: Съдебният процес
в окръжния съд е протекъл в три заседания /вкл-но и разпоредително такова/,
проведени на 29.05., на 16.09. и на 30.10.2019г., като по делото са налични
протоколи, за които е отбелязано, че са изготвени в съдебно заседание.
Разпоредбата на чл.131 от НПК определя
съдебния протокол като доказателствено средство за извършените действия в
съдебно заседание, както и за условията и реда на тяхното извършване. Всички
предвидени в закона изисквания, на които трябва да отговаря съдебният протокол,
гарантират от една страна спазване на процесуалните права на страните по
делото, а от друга възможността за втората инстанция да провери правилността на
съдебния акт. Доколкото протоколът от съдебно заседание е единственото
допустимо от закона доказателствено средство за удостоверяването на
осъществените съдебни действия и реда, по който те са извършени, въззивната
инстанция не констатира отразяване на подобни изрази действия на член от
състава на съда, каквито са твърденията на подс. и защитника му. Липсват и
писмени искания от страните по реда на чл. 312 ал. 1 от НПК за поправки или
допълнения на съдебните протоколи.
В този смисъл възражението се преценява като несъстоятелно.
По наведените съображения по същество:
Съдебното производство пред ОС-Варна е
проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, с оглед изразеното от подс. А.
чрез защитника му искане /съгласие/ да не се провежда разпит на определени свидетелите
- Л. С., Г. Г., Д. д., Ст. Д.а, Д. Г., Св. С., И.Н., както и на вещите лица,
изготвили заключенията - Д. К. по ДНКЕ,
Г. Б. по СХЕ, В. Д.а по СДакт.Е, П. М.. по ДНКЕ и д-р Р. Б. и Р. Г. по СПЕ,
респ. че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва
съдържанието на протоколите за разпит и заключенията по изготвените експертизи.
Първостепенният съд е одобрил по реда на чл.372 ал. 3 от НПК изразеното
съгласие, отчитайки, че
процесуално-следствените действия по разследването са извършени при условията и
реда, предвидени в НПК, респ. преди приключване на съдебното следствие,
протоколите за разпит на тези свидетели и експертните заключения са били прочетени
по реда на чл. 283 от НПК.
Изложеното
по-горе и извършеният собствен анализ на всички доказателствени източници, събрани на досъд. производство и в
хода на първоинст. съдебно следствие, относими към предмета на доказване,
дават основание на въззивната инстанция да приеме от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.А. ***. Заедно с него в жилището живеела св.П. С., с
която от дълги години имали интимна връзка. Тя имала апартамент в същия жилищен
вход, но на 9-тия етаж - ап.48, където живеели двете й дъщери. В жилището й по
това време била отседнала заедно със сина си св.СТ. Г.. Двете домакинства се издържали
основно от подсъдимия А., който имал автосервиз.
В същия квартал заедно с майка си живеел и пострадалият Я. С.,
който имал психични проблеми и това било известно на живеещите в района. Реално,
пострадалият трудно осъществявал някаква комуникация, освен само с познати хора,
към никого и никога не е проявявал агресия, бил тих и срамежлив. След смъртта
на майка му жилището им било продадено и последните 7 години той бил бездомен,
поради което останал да преживява преимуществено в квартала, в който израснал. Повечето
хора го познавали и му помагали според възможностите си - давали му храна,
дрехи и цигари. Подсъдимият А. също от дълги години се познавал с постр. С..
В края на м.декември 2017 год. времето застудяло
значително и подсъдимият видял на улицата премръзналия С., поради което го приютил
в една от стаите на жилището си. През деня пострадалият го придружавал в
автосервиза, който подс. притежавал, а вечер двамата се прибирали в апартамента.
Постр. комуникирал основно с подсъдимия, който му казвал какво да прави, къде
да отиде, какво да яде, кога да се къпе и т.н., а приятелката му – св.С.
приготвяла храната за всички, грижила се за домакинството, но реално с
пострадалия не се занимавала. Тя не одобрявала присъствието му в жилището,
което било често повод за конфликти между нея и подс. А..
На 13.02.2018 год. помежду им възникнал поредния
скандал и С. решила да прекрати връзката им. След като подс. и пострадалият отишли
в автосервиза, тя изпратила CMC на мобилния телефон на А., че прекратява
връзката си с него. Започнала да събира багажа си от жилището и да го пренася в
собствения си апартамент, което продължило до късните следобедни часове. През
това време била посетена от св.Янита ХР., на която разказала за случилото се между
нея и подсъдимия. Св. ХР. живеела в същия вход, на третия етаж и била близка
приятелка на подсъдимия. Докато двете били заедно, към 15.00 часа към тях се
присъединила и св.Г., която също разбрала за случващото се между св.С. и подс. А..
Около 16.00 часа трите се разделили и св. Г. заедно със С. отишли до близкия
магазин „СБА" за продукти. След като се върнали, двете слезли до жилището
на А., което С. отключила с намиращия се в нея ключ, за да приключат със
събирането на багажа й. Тогава споделила със св.Г., която също от години познавала
подсъдимия, че той е станал безразличен към нея и че я обвинява за финансовите
им проблеми, както и че присъствието на Я. в апартамента на А. я дразнело. В
18.53 часа св. Г. се обадила по телефона на подсъдимия, виждайки, че той
паркира автомобила си на паркинга до блока. Няколко минути по-късно той се
прибрал заедно с постр. Я. С., заварвайки ги със С. в помещение, служещо като спалня
и хол, тъй като апартаментът бил в ремонт. Подсъдимият и св.С. отново започнали
да обсъждат проблемите между тях и в частност, присъствието на постр. в
жилището. Афектиран от случващото се, подс. ударил няколко шамара по лицето на С.,
питайки го защо ядосва приятелката му, на което пострадалият не отговорил нищо.
Подсъдимият казал на св. Г. да отиде до магазина за да купи продукти за вечеря,
но С. решила тя да стори това, а св. Г. да остане и изпържи шницели. Докато ги приготвяла
на котлона на терасата, през отворената врата св. Г. видяла, как подсъдимият
започнал да нанася многобройни удари с ритници и юмруци по цялото тяло на
пострадалия. Той седял на ниско столче в близост до вратата на стаята и в
резултат на силните удари, паднал на земята, но не викал за помощ, а само
издавал скимтящи звуци. Подс. А. го вдигнал отново да седне на столчето, като държейки го за блузата с едната си ръка и
продължил да му нанася удари с юмруци по главата и тялото. След това взел от
стаята дървена пръчка с дължина около метър, с която започнал да нанася силни
удари по гърдите и гърба му, при което постр. отново паднал на земята. Св. Г.
видяла, че пострадалият правел опити да се предпази с ръце, поставяйки ги пред
лицето си, но подсъдимият продължавал да го удря с пръчката по цялото тяло,
както и да го рита с крака. Няколко пъти пострадалият падал и няколко пъти
подсъдимият го вдигал, като продължавал да му нанася удари. Според възприятията
на св.Г., побоят продължил около 1 час, като през това време св.С. се върнала в
жилището, но не се намесила, като подсъдимият спирал временно да нанася побой на
пострадалия и после отново започвал да нанася удари с юмруци и ритници по главата,
гърдите и корема му. Св. Г. много се уплашила от случващото се с пострадалия,
поради което се качила в обитаемото от нея и сина й жилище, собственост на С..
По-късно слязла до жилището на подсъдимия за да разбере, какво се случва се с Я.
С., при което подс. и С. й казали, че са го изгонили от апартамента.
Свидетелката заедно със С. се прибрали в апартамента на деветия етаж.
Около 20.30 часа в жилището на Сургов дошъл брат й
- св. С.М. заедно със св.СТ.. Отношенията между св. М. и подс. А. били влошени -
няколко месеца преди инкриминираната дата М. също живеел в апартамента на С.,
но тъй като не допринасял с нищо за издръжката на семейството, между него и А.
имало сериозно скандали, което принудило свидетеля да се изнесе.
Виждайки паркирания пред блока автомобил на св. М.,
подс. А. се обадил на св.Г. и афектирано й казал да предаде на М. да излезе пред
блока, за да се разберат. Последният отказал да се разправя с него, затова А.
се качил до апартамента на св.С., където избухнал отново скандал между него и св.М..
Подсъдимият бил видимо алкохолно повлиян, а поведението му - агресивно и
нападателно. Конфликтната ситуация продължила около 5-10 минути, след което
подсъдимият се върнал отново в жилището си, където се намирал пострадалият С..
Афектиран от появата на св. М. и размяната на реплики помежду им, както и
предхождащите я конфликт със св.С. и употребата на значително количество
алкохол, подс. решил да „излее“ яда си върху безпомощния Я. С., като извърши действия
на полово удовлетворение с него чрез анално вкарване на предмет. Принудил го със
сила да застане на колене и лакти на пода, събул бельото и долнището на анцуга
му и насилствено вкарал в ануса му твърд предмет, неустановен в хода на
разследването. Това действие причинило изключително силна болка на пострадалия,
който извикал силно. За да заглуши виковете, с лявата си ръка подс. му запушил
устата, стискайки го силно, докато с другата пъхал и изваждал предмета от ануса
му. Поради изпития алкохол, подс. не успял да еякулира. Обул смъкнатите бельото
и анцуг на пострадалия и го „изритал“ от жилището.
В 21.45 часа подс. А. се
обадил на св.Събева, с която се познавали от известно време, с молба да я
посети. По време на разговора той бил силно разстроен и плачел. Разбирайки, че
е силно разстроен и въпреки късния час, тя го поканила в дома си.
През това време св.М. напуснал жилището на сестра
си, но установил, че е забравил телефона си. Той звъннал от телефона на св.СТ.,
за да предупреди, че ще се върне и около 22.00 часа двамата със св. СТ. отново
били пред блока на подс. и сестра му - св.С.. Пред входа на блока забелязали
седнал на площадката млад мъж с видими следи от побой по лицето, който охкал и
пъшкал от болка. Когато влезели в жилището на С., св Г. ги попитала, дали не са
видели Я. пред входа. Те й отговорили, че пред входа на площадката пред
външната врата действително седи млад мъж. Тогава св. Г. им разказала за
нанесения му побой от подс.А., който бил афектиран от раздялата си със С..
Помолила ги също така да преместят автомобила на паркинга зад блока, за да не
го види подсъдимият и да последва нов скандал. Св.И. СТ. отишъл да премести автомобила,
а малко по-късно св.Г. слязла до входа да го посрещне, тъй като домофонната
уредба не работела. Там срещнала свидетелите Н. и Янита ХР., близки приятели на
подс. А.. Те знаели, че С. живее в дома на подс. и виждайки го пред блока, а
навън било студено, ХР. се обадила на подсъдимия за да го информира, че С. е
излязъл. А. й отговорил, че знае, че Я. е навън и пояснил, че ще се прибере
сам. Тогава подсъдимият споделил с ХР. за настъпилия разрив в отношенията им със
св.С.. Двамата свидетели Н. и ХР. влезли във входа, последната отишла в дома
си, а Н. се качил до дома на С. за да разбере какво се е случило. След като
останал 10-15 минути в жилището й, той се върнал в дома на св.ХР..
Около 22.50 часа подс. А. се обадил на св.Г. да я попита,
къде е паркирана колата му, тъй като не можел да я намери. Тя излязла на
терасата на жилището и видяла, че подс. стои до автомобила си, макар да й бил
казал, че не може да го намери. От поведението и говора му, тя преценила, че е
алкохолно повлиян, казал й също, че отива да се самоубие и подарява живота си
на С.. Проведеният разговор с подс. и състоянието му, притеснило св.Г. и тя споделила
за това със св.С. и св. ХР.. Тогава С. се обадили на св.Д., по прякор
„Полковника", за когото знаела, че е в много близки отношения с А. и
последният изпитва силен респект към него. Д. се обадил веднага по телефона на
подсъдимия и му казал да не прави глупости. Свидетелите Н. и ХР. също се
опитали да осъществят с него телефонна връзка, но не успели.
Междувременно подсъдимият пристигнал с автомобила
си пред блока на св.Събева и тя излязла да го посрещне. В дома й били приятелите
й - св.СТ. и св.СТ.. Те възприели състоянието на подс. А. – бил силно разстроен,
плачел, обяснил им, че приятелката му го е напуснала и никой не го оценявал. По
време на престоя си подс. се успокоил и около 02.40 ч напуснал жилището на св.
Събева. Изпратила го св.СТ., с която си разменили телефонните номера и по-късно
същата вечер, той й изпратил съобщение, на което тя не отговорила.
Около 03.00 часа на 14.02.2018 год. подсъдимият се
прибрал в дома си и потърсил по телефона св.Г.. Когато тя слязла в дома му и се
поинтересувала за пострадалия, подсъдимият й казал, че „Господ ще го накаже за
това", бил много пиян и почти заспивал на масата. Г. се прибрала в
жилището при св.С.. Сутринта на 14.02.2018г, около 06.00 часа, С. изпратила на
подсъдимия съобщение по „Вайбър", като му заявила, че трябва да промени
поведението си за да бъдат заедно.
Същия ден, към 10.00 часа, св.В. се отправил към
кварталния магазин и на паркинга на бл.404 в ж.к.„Владислав Варненчик"
забелязал легнал мъж в тревната площ. Когато се приближил, той разпознал постр.
Я. С.. Свидетелят звъннал на телефон 112 и съобщил за мъж в безпомощно
състояние. Около 11.00 часа на място пристигнал екип на ЦСМП – Варна. Св.В.Г.-лекар
в Спешна помощ, установила, че състоянието на пострадалия е изключително тежко
и по лицето му имало множество синини. При докосване пострадалия мъж свивал
ръце пред лицето си като да се предпази от нещо, издавайки нечленоразделни
звуци. При пристигането на екипа пред блока бил св. Манолов, дошъл и подс.А.,
който заявил, че пострадалият живеел при него и не се е прибирал от предната
вечер, като настоявал да го преоблече.
По пътя към болницата Я. С. починал.
Около 12.00 часа същия ден, полицейския служител от
Трето РУ на ОД на МВР-Варна- П. П. се обадил по телефона на подс. А. и му съобщил,
че Я. С. е починал на път към болницата и двамата провели продължителен
разговор. В същото полицейско управление на ръководна длъжност работел брата на
подсъдимия - Ивайло А..
За случилото се подсъдимият уведомил св.Д., с когото
провел множество телефонни разговори от сутринта между 07.00 и 09.00 часа. Обадил
се и на С. и св. Г. и тримата се събрали в апартамента му за да съставят версия
за предната вечер, осигурявайки му алиби.
Същия ден на 14.02.2018 год. подс. А. бил задържан
за 24 часа в Трето РУ на ОД на МВР-Варна. След разпита на свидетелите С., Г., ХР.
и Н., създаващи му алиби /според което постр. С. излязъл от дома на А. около 20.00
часа и повече не се бил прибирал, като по същото време А. бил на гости в негова роднина/, подс. бил освободен.
На 15.02.2018 год. била извършено аутопсия на трупа
на постр. С., която констатирала увреждания, сочещи на насилствена смърт.
Така описаната фактическа обстановка е идентична
/изключая извършените от подс. хомосексуални действия спрямо постр./ с
установената и от първоинст. съд – ВОС и се базира на идентични доказателствени
източници - гласни, писмени, веществени, както и на заключенията по приобщените
и изслушани експертизи, като им е направен обширен и обстоен анализ Същите са събрани в съответствие с изискуемия
процесуален ред /и като такива могат да бъдат обект на анализ и от въззивната
инстанция/.
Заключенията по назначените единична и тройна СМЕ установяват
по трупа на Я. С. следните увреждания: счупване на 3,4,5,6 леви ребра по предна
мишнична линия с разместване на фрагментите, разкъсване на пристенната плевра,
навлизане на въздух в лявата плеврална кухина, в дясната плеврална кухина,
колапс на двата бели дроба, белодробна ателектаза, счупване на 4,5,6,7,8,9,10
леви ребра по задна мишнична линия, счупване на 2,3,4,5,6,7,8 десни ребра по
предна мишнична линия с разместване на фрагментите и разкъсване на пристенната
плевра и счупване на 3,4,5,6,8,9,10 десни ребра по задна мишнична линия,
разкъсно контузии рани в областта на двата бели дроба, контузия на белите
дробове, кръв в двете плеврални кухини по около 200мл., кръвонасядания по
меките тъкани на гръдния кош, меките черепни обвивки, меките тъкани на лицето,
горни и долни крайници, пояса, разкъсно контузии рани по върха на езика,
ожулвания в областта на лицето, горните крайници, остра кръвоизливна анемия,
изстискана слезка, бледост на вътрешните органи, кръвоизливи под ендокарда на
лявата камера, оток на белите дробове и мозъка, микрокръвоизливи в мозъка, оток
на интерстициума в миокарда, микрокръвоизливи в миокарда, огнищна вълнистост на
миоцитите, компенасторен огнищен емфизем; повърхностна разкъсно контузна рана
/рагада/ в областта на ануса, кръвонасядане в областта на меките тъкани на
правото черво по задностраничната лява повърхност в горна трета.
Причината за смъртта на Я.С.Й.е комбинирана гръдна
травма с множествени счупвания на ребра двустранно, навлизане на въздух в
плевралните кухини, колапс на двата бели дроба, излив на кръв в двете плеврални
кухини, които в своята съвкупност са обусловили дихателна недостатъчност. За
настъпването на смъртния изход от благоприятстващо значение е имала острата
кръвоизливна анемия, дължаща се на излива на кръв в двете плеврални кухини,
множеството кръвонасядания в описаните области. Между установените травматични
увреждания и смъртния изход е налице пряка причинно следствена връзка. Смъртта
е настъпила сравнително бавно, в порядък на часове, в съответствие с развитието
на двустранен пневмоторакс, нарушенията в механиката на дишането, развитието на
остра кръвоизливна анемия. При такива тежки, множествени, комбинирани
увреждания на жизненоважни органи обикновено настъпва смърт.
Описаните дъговидни ожулвания в дясната лицева
половина са резултат на действието на предмети с подчертан ръб каквито могат да
бъдат човешките нокти; всички останали травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени
при множество удари с юмруци, ритници и други.
Описаните травматични увреждания в областта на
гръдния кош са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, реализирано със
значителна сила.
Травматичните увреждания в областта на двете
предмишници и лявата длан могат да се приемат за т.нар. „защитни
наранявания".
Установените травматични увреждания в областта на
заднопроходното отвърстие са резултат на действието на твърди, тъпи предмети
биха могли да бъдат получени при извършване на анален полов акт, вкарване на
предмети в областта на ануса и правото дебело черво.
Всички описани травматични увреждания са получени
приживе. Преценени в своята съвкупност същите отговарят да са получени в къс
отрязък от време, в порядък като максимум часове.
Състоянието на трупа съответства на смърт от първо
денонощие. Всички установени увреждания са получени, основно чрез нанесени
силни удари, като с най-голяма кинетична енергия са нанесените удари по гърба и
гръдния кош. Всяко едно от нараняванията по тялото на пострадалия е било
съпроводено с усещане за различна по интензитет болка и страдание. Особено
изразен болеви синдром, придружен с чувство на задух и безпомощност е изпитвал
пострадалия при контузията на белите дробове и навлизането на въздух и кръв в
тях, при което смъртта е настъпила мъчително за пострадалия и в рамките на
няколко часа.
От заключението по СМЕ, изготвена възоснова на извършено освидетелстване на подс. В.А. на
14.02.2018 год., се установяват следните увреждания: повърхностни ожулвания по
лява буза и палеца на лява ръка кръвонасядане по предна повърхност на ляво
бедро. Ожулванията са получени по механизма на тангенциално действие на твърд
тъп и ръбест предмет с неголяма сила. Кръвонасядането е резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет с не особено голяма сила. Видът на уврежданията
отговарят да са получени в деня на освидетелстването.
Чрез заключението по назначената СППЕ на подсъдимия
се установява, че към момента на деянието е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица
не са констатирали данни за психични и поведенчески разстройства, не е страдал
от умствено недоразвитие. Същото е относимо и за момента непосредствено след
деянието и към момента на проведеното освидетелстване.
С протокол за доброволно предаване от 15.02.2018г.
от подс. А. били предадени общо 10 бр. атрибути за секс, включващи вибратори,
помпи и др. ,подробно описани в протокола. По отношение на тези вещи е била
извършена СМЕ относно възможността уврежданията в областта на ануса на
пострадалия да са причинени с някой от посочените предмети. Съгласно
заключението по нея, установените увреждания реално могат да бъдат получени при
действието на ВД 1, 2, 3, 4, 5 и 10, респективно при вкарване в областта на
заднепроходното отвърстие, натиск, при което са се реализирали гореописаните
увреждания.
По отношение на тези вещи е било извършено ДНК
профилиране. Съгласно заключението по назначената ДНК експертиза при
изследването на обекти с № 1, 2, 3, 4 и 6 (вибратори и черен пластмасов
предмет) е доказано наличието на смес от клетъчен материал от повече от две
лица - от женски и мъжки пол в различно съотношение, като по повечето от тях е
установена ДНК на подсъдимия и С., останалите ДНК следи са от неустановени лица
от женски и мъжки пол; по нито един от предметите не е установена ДНК на
пострадалия.
От заключението по назначената и изготвена СППЕ по
отношение на св.СТ. Г. се установява, че същата не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Налице са данни за вредна
употреба на канабиноиди /марихуана/ и метамфетамини. Физическото и психичното й
състояние позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания, поради което може да участва пълноценно
в наказателното производство.
Първостепенният съд е подложил на внимателна и многопластова преценка
събраните и проверени гласни доказателствени източници и е обосновал
съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал или отхвърлил. Анализирайки доказателствената
съвкупност, както и възражения на подс. и защитата му във връзка с обвинението
по чл.116 от НК, окръжният съд е проследил
и изследвал хронологично и ситуационно във времето конкретните действия на подс.
и свидетелите /възприели побоя или състоянието на постр./ преди, по време на
извършване на деянието и непосредствено след това, установяващи авторството и
начина на извършването му, както и усилията за създаването на алиби, за да се избегнат
негативните последици за подс.А.. Въззивната инстанция
намира, че доказателствената дейност на първостепенния съд, касателно
действията на подсъдимото лице във връзка с инкриминираните събития по
нанесения смъртоносен побой над постр., не страда от недостатъци - в мотивите
към присъдата са обсъдени групи от доказателствени източници, очертани с оглед
характера на носената от тях значима информация, включена в предмета на
доказване за деянието, предмет на обвинението, поради което се солидаризира
изцяло с тях.
Следва да се отбележи, че защитата на подс. А., обжалвайки първоинст. съдебен акт, развива идентични доводи и съображения
с тези, изтъкнати пред ВОС. Предвид на това, че на всички тези въпроси първоинст. съд е дал много обстоен и
задълбочен отговор и настоящата
инстанция ги споделя изцяло, с оглед изразеното виждане на различни състави на
ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД
№1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по
КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда
подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната
присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до
различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.
Обект на анализ и коментар в настоящото решение са само съображенията на
защитата на подс., доразвити в пледоарията по
същество пред състава на АС- Варна:
Доколкото в настоящото
производство показанията на св. Ст. Г. са единствения източник на преки
доказателства досежно извършените престъпления /конкретните действия на подс. А.
спрямо постр. вечерта на 13.02.2018г/, съставът на въззивната инстанция ги
подложи на внимателен анализ, преценявайки ги поотделно и в съвкупност с
останалата доказателствена маса. Правилно ВОС им е дал вяра, отчитайки, че в
тях се съдържат доказателствени факти с първичен характер: на инкриминираната
дата св. Г. се е намирала в дома на подс. , на терасата /докато е приготвяла
вечеря/ и през прозореца е имала пряка и непосредствена възможност да наблюдава
случващото се в стаята – нанасяния побой от подс. с юмруци, крака и дървена
пръчка по главата и цялото тяло на постр. С., включително и да чува скимтящите
звуци, които той е издавал в резултат на изпитваните болки, без обаче да оказва
някаква съпротива; свидетелката е възприела, че подс. е нанасял ударите с
нарастващ интензитет, като при всяко падане на постр. от столчето, на което е
седял, той го е вдигал обратно и е продължавал да го бие; преценила е, че
побоят е продължил около час, дори и след завръщането от магазина на св. С..
Именно защото е била силно уплашена от агресията на подс. спрямо беззащитния Я.
С., веднага след като приключила с приготвянето на вечерята, тя си тръгнала.
Показанията на тази свидетелка дават достоверна информация за всички последващи
действия на свидетелите С., Н., ХР. и отчасти Д., по осигуряване на алиби на
подс. – през цялата вечер, нощ и на
следващия ден свидетелката е участвала или присъствала по време на провежданите
разговори с подс., както и с изброените по-горе свидетели, включително и при
двете срещи със свидетелите М. и СТ.. Същата не може да бъде упрекната в
заинтересованост или предубеденост, поради липса на мотиви за това от една
страна, а от друга, т. к. участва в
наказателното производство като свидетел и
на общо основание е предупредена, че носи наказателна отговорност по
смисъла на чл.290 от НК за лъжесвидетелстване.
Само свидетелката Ст. Г.
/изключая св.С., с оглед заинтересоваността й/ е била пряк и непосредствен
свидетел на извършения смъртоносен побой от подс. над постр. вечерта на 13.02.2018г,
показанията й, уличаващи подс. А. от една страна, а от друга -опровергаващи
част от свидетелските показания, са единствените преки доказателства в подкрепа
на обвинението. Поради това и съвсем резонно възраженията на защитата са
насочени към личността й и наличието на негативни данни за нея, с цел да бъде
компрометирана, респ. да се внесе съмнение в тяхната достоверност. Те обаче не
се възприемат като основателни и от въззивната инстанция. Като индиция за
добросъвестността на тази свидетелка и истинността на изложеното от нея в
показанията й /с изключение на първия й разпит пред полицията на 14.02.2018г по
създаване на алиби на подс./ следва да се отчете безспорния факт за това, че даденото от нея описание за
начина на нанасяне на побоя от подсъдимия върху пострадалия е направено преди
извършване на аутопсията и изготвяне на заключението
по тройната СМЕ, установяващо вида, естеството и механизма на
нанасяне/получаване на тези травми от постр. Спириндонов. Установените от вещите лица обективни
находки по трупа и най-вече, дадената от тях интерпретация досежно общия
механизъм на получаването им, довело до настъпване смъртта на постр., на
практика са в синхрон с показанията
на св. Ст.Г. и оборват тези на заинтересованите свидетели С., Х. и Н., респ. и
защитната теза на подс. А.. Показанията
на св.Г. се възприемат и от настоящия съдебен състав като истинни и подробни в
детайли – към момента на депозирането им на ДП същата не
е знаела, че достоверността им ще бъде проверена чрез допустимите от закона
процесуални способи и часовете ще бъдат потвърдени от приложените по делото
доказателства за проведените разговори между свидетелите по делото помежду им и
с подсъдимия, както и от трафичните данни, от които се установява обслужването
по клетки на някои от телефоните, притежавани от подсъдимия и свидетелите М., СТ.,
Г., С., Д..
В контекста на изложеното
по-горе следва да бъдат разглеждани възраженията на защитата по отношение
разпита на св. Св. М. и кредитирането на депозираните от него показания от ДП
/чрез прочитането им на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК/ и пред състава на
ВОС. Заявеното от него пред разследващите органи, а по-късно и пред състава на
ВОС, кореспондира изцяло с показанията на св.Ст. Г. относно времето и причините
за двукратното му посещение заедно със св.СТ. в дома на сестра му – св. С.,
възприятията му по отношение местонахождението и състоянието на постр. С.. Този
факт сам по себе си е достатъчен за да се направи извод за достоверност на
показанията и на двамата свидетели досежно изложените от факти. Изразеното
впоследствие желание от св. М. да даде нови показания /вероятно да се отрече от
вече изнесеното на ДП и пред ВОС / и отказът на първостепенния съд да стори
това, не може да се тълкува като процесуално нарушение допуснато от окръжния
съд, нито да доведе до изключване от настоящата инстанция на депозираните вече показания
от свидетеля. Безспорно, свидетелят има право да направи подобно искане, същото
е предвидено в нормата на чл. 292 ал. 1 т. 2 от НК, поради това и въззивният
съд е дал възможност на свидетеля да стори това, призовавайки го за разпит в
с.з. От извършената справка в ГРАО /към 23 януари 2020г/ се установява, че свид.
М. е починал на 14 януари 2020г. Невъзможността този свидетел да изясни някои
от моментите, за които е свидетелствал - да оттегли такива или да даде нови показания /това не е било конкретизирано в молбата му/, не може да
доведе автоматично до изключване от доказателствената маса на депозираните вече
от него показания. Дори и свидетелят да бе разпитан от въззивния съд и да
оттегли вече дадените от него показания, включително и да даде различна
информация от първоначално изнесената такава, право и задължение на решаващия
съд е да прецени, с оглед на цялостната доказателствена съвкупност, дали да
кредитира тези нови изявления или да ги отхвърли. С оглед на това показанията
на св.Св. М., депозирани на ДП и пред първостепенния съд, се възприемат от
настоящата инстанция в този им вид, в който са дадени, на общо основание,
преценени през призмата на цялостната доказателствена и безпротиворечива съвкупност.
В разрез с
кредитираната доказателствена маса отстоят обясненията на подс. А., както и
показанията на свидетелите С., Н. и Х.. Съставът на въззивната инстанция
ги анализира в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, като отчете следното:
-двойнствения характер на
обясненията на подсъдимия – имащи естеството на средство за защита на права и
законни интереси и като доказателствено средство по НПК. А. отрича да е нанасял побой на постр. С., както и да е извършвал
насилствено хомосексуални действия спрямо него, акцентирайки на собствената си
чувствителност и проява на милосърдие спрямо бездомния Я. С.. Позицията му се
възприема и от настоящата инстанция като защитна
теза, която се опровергава от описаните по-горе гласни, писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключения по СМЕ;
-показанията
на свидетелите св.С., Н.
и ХР. изцяло обслужват защитната теза на подс. А. в насока на
твърденията му за неистинност на показанията на св. Ст. Г., уличаваща го в
извършване на деянието по чл. 116 от НК, съгласно които по отношение на Г. бил
упражнен физически и психически натиск от страна на полицията при депозиране на показанията
й на ДП и пред първостепенния
съд. Според
въззивната инстанция показанията на тези свидетели следва да бъдат отхвърлени
/какъвто е бил подходът и на окръжния съд/, доколкото твърдения им противоречат на цялостното
поведение на св.Г. като добросъвестен гражданин, станал свидетел на извършено престъпление –
свидетелката е депозирала показания пред съдия по
време на ДП, а във фазата на съдебното следствие е разпитана пред решаващият
съдебен състав, давайки подробни и сходни показания, с изричното заявление, че не
поддържа само тези, в които е създала алиби на подс. А.; била е подложена на разпит
относно начина на депозиране на показания си в ДП и тя е категорична, че по отношение на нея не е било упражняван
натиск от полицията относно съдържанието им. Налични са обаче по делото данни
за упражнен натиск спрямо нея именно от страна на тези свидетели - приятели на
подсъдимия и в най-голяма степен от св.Руси Д., което е наложило същата да бъде охранявана от Бюрото
за защита на свидетелите./св. Ст. Г. е разпитвана от ВОС така, че да бъде
осигурена личната й сигурност./
Относно заключенията по назначените ДНК
експертизи за липса в поднокътното съдържимо на ДНК на подсъдимия и постр.:
защитата тълкува това в подкрепа на тезата, че подс. А. не е нанасял побой на
постр. С., в противен случай е следвало да се установи в поднокътното
съдържимо на подзащитния му ДНК от постр., след като се твърди, че му е нанасял удари с
ръце в течение на около 1 час; и обратно - да се установи в поднокътното
съдържимо на постр.С. ДНК от подс., след като по ръцете на постр. са констатирани
защитни рани. Това съждение на защитата, респ. възражение, не може да бъде
споделено: на първо място, следва да се имат предвид показанията на св. Ст. Г.,
която е заявила, че подс. е нанасял удари
с юмруци по главата и цялото тяло на постр., а не шамари по лицето му;
на второ място следва да се отчете, че пострадалото лице не се е отбранявало
активно, т. е. да има досег с ръцете или тялото на подс. , докато последният му
е нанасял удари с юмруци, напротив – бил е през цялото време свит /било на
земята, било на столчето/, като поставял ръцете пред лицето за да се предпази; на трето място, травмите, установени по С. са вътрешни, поради което е възможно по ръцете
и дрехите на подсъдимия да няма ДНК от пострадалия; не бива да се изключва и
обстоятелството, че е зимно времето, през което са се развили събитията, било е
студено и това предполага, както подс., така и пострадалият да са били
преимуществено облечени с плътни дрехи; на четвърто, не следва да се
изключва възможността подс. А. /или някой от заинтересованите свидетели, в
частност С./ да е изхвърлил дрехите, с които въпросната вечер е бил облечен, дълбоко да е изрязал ноктите си и старателно
да се е измил на сутринта, заличавайки следите от извършеното престъпление,
както впрочем е сторил това, изхвърляйки от жилището си използваната дървена
пръчка /с дебелина около палец, съгласно заключението по СМЕ/, с която е
нанасял удари по тялото на постр., а впоследствие е осъществил действия на
полово удоволетворение с постр.
Съвкупният анализ на наличните по делото доказателства, с акцент върху заключенията
по единичната и тройна СМЕ относно получените от постр. наранявания в
областта на ануса и дебелото черво с конкретно поставени въпроси към вещите лица в хода на провдеденото първоинст. съдебно следствие и
дадените от тях пояснения, налагат корекция в установената
фактология от първостепенния съд в насока на доказаност на извършени
насилствени хомосексуални действия от подс. А. спрямо постр. С. във времевия интервал
между 20.50ч и 21.30ч на 13.02.2018г. Настоящата инстанция счита, че са налични
достатъчно косвени доказателства, които преценени в съвкупността си, водят единствено и само до положителен извод на извършване на деянието от подс.А.. Като косвени доказателства в случая се възприемат:
- заключенията по СМЕ при извършената
аутопсия на трупа на постр. са установили множество увреждания по тялото му, включително и в аналната област, като вещите лица са категорични за това, че всички увреждания са получени приживе и в къс отрязък от време. Уврежданията в аналната област са получени най-вероятно
при вкарване на предмет в ануса на пострадалия, като по характеристика този предмет отговаря на
описанието на дървената пръчка, с която е нанесен побоя. Установените от експертите ожулвания по двата лакъта и коленете на пострадалогто лице също са с еднаква давност с
останалите увреждания, като тук следва да се подчертае, че св.Г. не е твърдяла в показанията си, постр. да е бил поставян по лакти и колене при нанасянето на побоя, в резултат на което да могат да бъдат получени симетрични
наранявания в посочените области. Следва и да се отбележи, че вещите лица не са установили
стари наранявания и рагади в аналната област на пострадалия;
- чрез заключението по СМЕ, извършено възоснова на
освидетелстването на подс. А. на 14.02.2018г, са установени уреждания - овално насиняване по предна повърхност на ляво бедро и повърхности
ожулвания по лява буза и палеца на лява ръка, вещото лице е
пояснило, че овалното насиняване може да се получи при действието на
предмет с кръгла основа, каквато е описаната дървена пръчка. Ожулванията по лявата буза и левия палец на А. са причинени най-вероятно от
нокти. Вещото лице е отразило, че нараняванията на подсъдимия са с давност от едно денонощие. Такива увреждания по лицето на подсъдимия не се сочат от
св.Г. след нанасянето на побоя, което потвърждава извода че същите заедно с кръвонасядането по лявото му бедро са получени в по-късен момент, когато е упражнено сексуалното насилие над постр.;
- в показанията си свидетели М. и СТ. са заявили, че когато са видяли постр. Я. С. пред блока около 22,00ч. /при връщането им
в дома на св.С./, по лицето му е имало синини, подутини и кръв. Подобни наранявания св.Г. не е възприела по лицето на постр. при нанесеният му
побой преди това, което навежда на извода, че сексуалното насилие над С. е извършено от подсъдимия в по-късен момент – след поредния изблик на гняв, предизвикан след появата
и скандала със св. М., но преди 22,00ч., но преди позвъняването на св. Събева в 21.45ч., т. е. във времевия интервал
между 20.50ч и 21.30ч, когато свидетелите М. и СТ. се върнали за втори път, заварвайки
пострадалия пред блока в изключително тежко състояние;
- като улика в насока на
авторството, че именно подс. А. е извършил спрямо пострадалия хомосексуално
действие, следва да се разглеждат притежаваните
и иззети от подсъдимия вибратори, помпи и други помощни вещи, както и налични записи от иззети от подс.
компютърни устройства, чрез които се установява предпочитанието му към анални
сношения със св.С.. Липсата на ДНК от пострадалия С. по иззетите помощните вещи,
установено чрез заключението по назначената ДНК експертиза, не изключва
подсъдимото лице А. да е автор деянието, т. к. за извършване на това действие е
използвана дървена пръчка.
С оглед на всичко изложено, така анализираната
доказателствена съвкупност, дава основание на въззивната инстанция като втора
такава по фактите, да направи извод за достатъчност и категоричност на същата в
насока на доказаност на обективна и субективна съставомерност на действията на подс. А. по смисъла
на чл.116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и 3 вр.чл. 115 от НК /до какъвто извод е достигнала и първата съдебна инстанция/, както и по чл. 157 ал. 1 от НК.
Изложени са подробни съображения в мотивите към присъдата във връзка с
обективната и субективна съставомерност на извършеното деяние по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК, като обстойно са изследвани всички обстоятелства, имащи значение за
правилната правна преценка – същите се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Деянието по чл. 157 ал. 1 от НК е осъществено от подс. с активни
действия, насочени към полово удовлетворение чрез вкарване на дървена пръчка в
ануса на постр. и използване на сила. Подс. принудил
постр. със сила да застане на колене и лакти на пода и насилствено пъхал и
изваждал в и от ануса му използвания предмет. Деянието е извършено при
условията на пряк умисъл.
По отношение на наказанията:
Част от изложените в протеста възражения касаят справедливостта на
наложеното наказание на подс. А. за деянието по чл. 116 от НК, с твърдение, че така
определено в минимално предвидения от законодателя размер от 15 години лишаване
от свобода, се явява необосновано леко,
предвид високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и превеса на
отегчаващите обстоятелства.
Проверката на присъдата в тази й част налага изследване на правилното
приложение на принципите при определяне на наказанието. Първоинстанционният съд
е изложил своите мотиви досежно степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите и мотивите за извършването на деянието, като е приел, че са
налични само смекчаващи отговорността обстоятелства, докато липсват отегчаващи такива, както и че подсъдимото лице е с ниска степен на обществена опасност.
Настоящата инстанция намира, че тези изводи не кореспондират с
доказателствата по делото: подс. А. е извърши
най-тежкото престъпно посегателство по отношение на нищо
непредизвикал агресията му абсолютно беззащитен човек, с когото се познавали от деца и за когото е знаел, че е в
тежко психическо състояние, без дом и семейство след смъртта на майка му; В мотиви към присъдата първостепенният съд е приел, че подсъдимият е противоречива личност, която не е приютила пострадалия по хуманни подбуди , както и че е налице проява на изключителна жестокост
при нанасянето на многобройните удари, довели до смъртта на
постр.; Приел е също, че упражненото спрямо
пострадалия насилие не е бил инцидентен случай; От заключението по СПЕ извършена по отношение на подс. А., се установява склоността му към агресия поради дълго
потискане на неудоволствени емоции, а от показанията на
свидетелитке М., Г., СТ., че подс. е с избухлив нрав и агресивност
след употреба на алкохол. Всички тези обстоятелства сами по себе си обосновават по-различен
извод, а именно за изключително високата степен на
обществена опасност на дееца, независимо от обстоятелството, че е бил реабилитиран за предходно осъждане. Деянието се преценява от настоящата инстанция
като такова с изключителна степен на обществена опасност, предвид наличието на 2 квалифициращи признака по т. 6 на чл. 116 от НК - „мъчителен начин” и „с
особена жестокост“, като се отчете, че по интензитет
изпълнителната дейност явно е надхвърлила необходимото за причиняване на
смъртта и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо
изключителна ярост, жесточение, отмъстителност и садизъм.
Пренебрегвайки всичко изложеното по-горе и в разрез с принципа
за съответност на наказанието, първата инстанция е определила явно несправедлив
размер на наказателна репресия спрямо подс. А., занижавайки размера на същата
необосновано, което от своя страна налага корекция на определеното наказание
при първата му алтернатива „лишаване от свобода“ в посока на увеличаване над
средния предвиден в закона размер – от 15 на 18 /осемнадесет/ години.
Искането, направено в протеста за налагане на
наказание „Доживотен затвор“ за извършеното престъпление по чл. 116,ал. 1 ,т.6 ,пр.2
и пр.З от НК се преценява като неоснователно, доколкото подсъдимото
лице е с чисто съдебно минало.
При определяне на
наказанието по чл. 157 ал. 1 от НК, въззивната инстанция отчете всичко изложено
по-горе досежно личността на подсъдимото лице и личността на пострадалия, а
също и бруталността и агресията на подс. при извършване на деянието. С оглед на
това наложи наказание „лишаване от свобода“
отново над средния размер, индивидуализирайки го на 7 /седем/ години.
Предид изискванията
на разпоредбата на чл. 23 от НК и увеличеното наказание за деянието по чл. 116
от НК, въззивната инстанция наложи на подс.А. общото най-тежкото наказание от
18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което подсъдимият следва да
изтърпи. Определеният първоначален строг режим на изтърпяването му е съобразен с
нормата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС.
Настоящата инстанция намира, че
наложеното в такъв вид и размер общото наказание ще бъде достатъчно да изпълни
предвидените в чл.36 НК цели.
Относно присъденото обезщетение:
Между виновното поведение на подс. А. за извършеното
от него деяние по чл. 116 от НК, предвид неправомерното му поведение и
настъпилите вредоносни последици –смъртта на пострадалото лице, е налице пряка
причинно-следствена връзка, поради което и искът е доказан по основание.
В мотивите към присъдата
първоинстанционният съд се е обосновал в достатъчна степен относно размера на
присъденото обезщетение в полза на
еднокръвната сестра на постр. С. – гр. ищца Ц., която не е поддържала никакви
отношения с постр. лице. Доколкото по делото не са налични доказателства за
претърпени болки и страдания от гр. ищца и с оглед залегналия принцип в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД- по справедливост, правилно окръжният съд е
определил размера на обезщетението символично на 100 /сто/ лева.
При служебната проверка, въззивният съд констатира, че в първоинст.
присъда липсва произнасяне по веществените доказателства, но този пропуск
следва да бъде изправен от първостепенния съд по реда на чл. 306 ал.1 т.4 пр.1
от НПК.
С оглед на всичко
изложено по-горе, протестът се явява частично основателен, а жалбата
неоснователна изцяло, поради което настоящият състав на АС-Варна постанови нова
присъда по реда на чл. 334 т. 2 и 3 вр.
чл. 336 ал.1 т. 2, чл 337 ал. 2 т. 1 и
чл. 338 от НПК, като :
-отмени частично присъда
№70/30.10.2019 година по НОХД №405/2019 година на Окръжен съд гр.Варна,
постановявайки нова такава, с която призна подс. В.К.А. за виновен в това, че на 13.02.2018г. в гр.Варна извършил действия на
полово удовлетворение с лице от същия пол- Я. С. Й., като употребил за това
сила, поради което и на основание чл. 157 ал. 1 и чл. 54 от НК му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 7 /седем/ години;
-измени
така ревизираната присъда на ВОС, в частта относно наложеното на подс. В. А.
наказание за престъплението по чл.116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК,
като увеличи същото от 15 /петнадесет/ на 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода;
-на основание чл.23 ал.1 от НК наложи на подс.
Апотолов да изтърпи най-тежкото наказание от 18 /осемнадесет/ години лишаване
от свобода първоначален строг режим
-потвърди присъдата в останалата
й част.
Водим от изложените съображения,
въззивният състав на АС-Варна постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.