Решение по дело №34/2023 на Административен съд - Кюстендил

  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 72

                                             гр.Кюстендил, 13.04.2023год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори  март  през  две  хиляди  двадесет и трета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА – СТОИЛОВА

                                                                                     АСЯ  СТОИМЕНОВА

при  секретаря  Светла  Кърлова и  с  участието  на  прокурора  Михаил Крушовски,  като   разгледа  докладваното от  съдия  Стойчева  КАНД  № 34  по описа  за  2023год.,   за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството  е   по  реда  на  чл.63в  от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Директорът  на  Регионална инспекция по околната среда и водите – София, чрез пълномощника си юрк Борис Бозов,  обжалва решение № 329  от 09.12.2022г. на Районен съд – Дупница  по АНД № 972/2022г., с което е отменено Наказателно постановление № 139/10.08.2022г.  Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Нарушението  на  закона  поради  неправилното му прилагане се обосновава с доводи за редовно проведено административнонаказателно производство и за доказаност  на  релевираното деяние, което осъществява признаците на административното нарушение по чл.164,ал.1 вр. с чл.123в, т.2 от ЗООС.  Приложението на чл.18 от ЗАНН се отрича с доводи, основаващи се на Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017г. на ВАС по т.д. № 6/2016г., което има  задължителна сила  съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ.  Прави се  искане за отмяна на решението и за потвърждаване  на НП.

             Ответникът - „Т.– Б.д.“***, чрез процесуалния си представител  юрк  В.Г.,  изразява  писмено становище за неоснователност на  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на въззивно оспорване  е  Наказателно постановление №139/10.08.2022г., издадено  от началник отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощен  да  изпълнява  правомощията на директор на РИОСВ – София,  с което за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС,  на  основание чл.164, ал.1 от ЗООС, на  „ТЕЦ Бобов дол“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 190 000,00лв.

От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна  на спора, че  „ТЕЦ Бобов дол“ АД  има  издадено  Комплексно разрешително № 45-Н4/09.04.2019г. от Изпълнителна агенция по околната среда, за експлоатация на горивна инсталация за производство на електрическа енергия и на инсталация за производство на водород, като  съгласно  условие 9.3.4. от КР, притежателят на разрешителното се задължава да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба № 1 от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, а съгласно условие 9.4.1. от КР, притежателят на разрешителното се задължава да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка.

По постъпили сигнали в РИОСВ – София за наличие на миризма на сяра и прах в с. Г.С., община Бобов дол, от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“ АД,  на 17.02.2022г. е извършена проверка от служители на инспекцията, резултатите от която са  обективирани в КП № ККФОС-СГ-7/17.02.2022г. Видно е,  от справка от информационната система „Елекон“, че ЕК № 1 и ЕК № 3 са в експлоатация, а при извършения обход на производствената площадка  са  установени емисии на прахообразни вещества, формирани от работещото комплексно роторно съоръжение  (КРС) и багери на открития въглищен склад.  Сочи се, че чрез КРС се осъществява транспортиране на въглища към работещите ЕК № 1 и ЕК № 3 от открития въглищен склад, а формираните от дейността емисии вятърът насочва към село Г.С.. Констатирано е, че дружеството не е предприело мерки за ограничаване на емисиите от прахообразни вещества чрез използване на ветроупорни прегради при товарене и разтоварване на горивата на открито, ограничаване на дейностите при високи скорости  и съобразяване посоката на вятъра или ограничаването им по друг подходящ начин.  Горните факти са квалифицирани като неизпълнение от дружеството в качеството на оператор на горивна инсталация за производство на електрическа енергия,  на изискванията на чл.123в, т.2 от ЗООС  и конкретно на  условия   9.3.4.  и  9.4.1.  от издаденото КР № 45-Н4/2019г., като не е предприело всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества в съответствие с изискванията на чл.70 от Наредба № 1 от 27.06.2005г. и е допуснало разпространението на миризма на сяра извън границите на производствената площадка.

Въз основа на обстоятелствата по КП е съставен АУАН № 50/09.03.2022г. и е издадено оспореното НП, с което АНО е приел, че  на 17.02.2022г. на площадката на ТЕЦ Бобов дол, находяща се в с. Г.С., дружеството като оператор на горивна инсталация не е изпълнило условията на 9.3.4.  и  9.4.1.  от издаденото КР, което съставлява неизпълнение на изискванията на чл.123в,т.2 от ЗООС.  

В  производството  пред районния съд  са разпитани длъжностните лица при АНО, които  са извърши проверката и които с показанията си  потвърждават констатациите в АУАН, като описват подробно релевантните за спора факти.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и наказващия орган, редовност на АУАН и НП, липса на нарушение на процедурата по ЗАНН и доказаност на релевираното неизпълнение на  условията от КР. Във връзка с предявеното обвинение за неизпълнение на две отделни и различни по обхват  условия от комплексното разрешително, са формирани изводи за нарушение на чл.18 от ЗАНН, доколкото е прието, че са налице две административни нарушения, за които АНО е наложил една обща имуществена санкция. По посочените правни доводи съдът е отменил НП като незаконосъобразно.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно.  Съображенията за това са следните:

Решаващите правни изводи на районния съд за незаконосъобразност на процесното НП поради нарушение на чл.18 от ЗАНН са в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г.  на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 6/2016 г., съгласно което, при неизпълнение на повече от едно условие на комплексното разрешително, операторът на инсталация извършва едно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и във връзка с чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. По правилото на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателното решение  е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В случая, АНО изцяло се е съобразил с приетото задължително тълкуване на закона при издаване на НП, за разлика от въззивния съд, който го е игнорирал при извършване на дължимата проверка на законосъобразност на НП.  За прецизност и във връзка с доводите в писмения отговор на нарушителя, следва да се посочи, че ТР не е изгубило действието си, респ. задължителната си сила, след  приетите по-късно изменения на  ЗООС. Задължението на оператора да изпълнява условията на комплексното разрешително, регламентирано в чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС, ред.  ДВ бр. бр. 32 от 2012г.,   след  изменението, обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г.,   е предвидено  в  новия  чл.123в, т.2 от ЗООС. Съответно,  разпоредбата на  чл. 164, ал. 1 ЗООС, която  преди изменението, публикувано в ДВ бр. 98 от 2018 г.,  е предвиждала  санкция за оператора на инсталацията за неизпълнение на изискванията по чл. 125 от ЗООС, в действащата редакция предвижда същата санкция за неизпълнение на изискванията по чл.123в от закона.  Изводите са, че законодателят възприема като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, както неизпълнението на едно от посочените в комплексното разрешително условия, така неизпълнението на две или повече условия. И в двата случая става дума за нарушение на задължението на оператора на инсталация да изпълнява условията в комплексното разрешително. Следователно неизпълнението от страна на оператора на повече от едно условие от комплексното разрешително представлява  едно административно нарушение с правна квалификация по чл. 123в, т.2 от ЗООС и за него се налага една имуществена санкция по чл. 164, ал. 1 от ЗООС.  Формираните в обратен смисъл мотиви на въззивния съд са незаконосъобразни, а решението за отмяна на процесното НП на това основание, е неправилно. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на оспорения съдебен акт.

Във връзка със задължението за решаване на спора по същество по чл.222,    ал. 1 от АПК  и  при извършена проверка на процесното НП, вкл. по наведените от нарушителя оплаквания, касационната инстанция констатира, че същото е издадено от компетентен орган и при спазване на процедурата по ЗАНН, а  релевираното неизпълнение на  условията от КР е безспорно доказано от събраните по делото доказателствени средства. В тази част мотивите на районния съд са обосновани и правилни. Неоснователно нарушителят  счита, че обвинението не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1,  т.4 от ЗАНН. От проверката на съдържанието на АУАН и НП, което е възпроизведено коректно по-горе в решението, е видно, че е налице ясно и безпротиворечиво описание на  противоправното деяние  с всички елементи от обективната страна на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС.

Неоснователно е и възражението на нарушителя за недоказано деяние.  От писмените  и гласни доказателствени средства се установяват по безспорен начин  всички елементи от обективната страна на релевираното деяние. Същото е под формата на бездействие във връзка с изискванията  по чл.123в, т.2 от ЗООС, който предвижда задължение за оператора на инсталация да изпълнява условията в  комплексното разрешително. В случая се доказва неизпълнение на две от условията по издаденото на нарушителя  КР, а именно на условие 9.3.4. от КР за предприемане на  всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба № 1 от 27.06.2005г.  и  на условие  9.4.1. от КР за извършване на всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка.  Горните изводи следват от данните в Констативния протокол  от проверката на 17.02.2022г.  в  битието му на официален писмен документ, чиято доказателствена сила  не е оборена в рамките на съдебното производство по делото на районния съд. Показанията на разпитаните свидетели потвърждават констатациите в протокола. Конкретното съдържание на нарушеното задължение по условията от КР е доказано посредством представеното копие от КР. Видно е, че при работата на комплексното роторно  съоръжение  и на багерите на открития въглищен склад, доставящи въглища към енергийните котли,  са формирани емисии от прахообразни вещества, които не са организирани  от дружеството – оператор и които вятърът е насочил към близкоразположеното населено място – с. Г.С., в резултат на което е причинено замърсяване на атмосферния въздух. От друга страна, на площадката на централата при работата на сероочистващата инсталация към ЕК, от изпускателните устройства е изпускана миризма на сяра, която се е разпространила и в района на жп гарата в              с. Г.С..  В своята съвкупност приобщените пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства установяват неизпълнение от дружеството на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, съотв.  състава на нарушението по чл.164, ал.1 от ЗООС, за извършването на което  правилно е ангажирана отговорността на търговското дружество с   процесното НП.

Неправилна  обаче е преценката на АНО  във връзка с размера на имуществената санкция от 190 000,00лв.  При спазване на критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН, съдът счита за  справедлив  размер на имуществената  санкция от 100 000,00лв.   Като утежняващо обстоятелство  следва да се  приемат  наложените  санкции по 12  на  брой  НП,  като само първото от  изброените общо 13 на брой  НП /НП № 305/22.12.2021г./ не е придобило стабилност към датата на извършване на процесното деяние. Служебно проверени от настоящия състав на касационния съд,  останалите 12 на брой  НП  касаят неизпълнение на задължения на дружеството, идентични с процесното, за които влезлите в сила  имуществените санкция са в границите  от  10 000,00лв.  до  50 000лв. Изводът от горното е за многократно налагани наказания от същия вид, което е  отегчаващо отговорността на нарушителя, обстоятелство. От друга страна, засегнатите с процесното деяние обществени отношения са с висока степен на значимост предвид целите на закона в чл.2 от ЗООС и постигането на тези цели е резултат от действието на множество фактори, сред които са задълженията за спазване на условията на издадено КР при осъществяване дейността на ТЕЦ „Бобов дол“ АД като оператор на горивна инсталация.  В случая, деянието по нарушението касае неспазване на две от условията от КР, които пряко засягат чистотата на атмосферния въздух и създават опасност за околната среда и за човешкото здраве. С показанията на длъжностните лица при АНО се установява, че емисиите от прахови частици са значителни, доколкото са възприети  непосредствено от проверяващите  чрез сетивата им  и  са се разпространили  на голяма територия, вкл. в населеното място на с. Г.С.. Същите са данните на свидетелите и за миризмата от сяра от изпускателни устройства на ТЕЦ „Бобов дол“ АД, която е усетена силно в района на селото, т.е.  извън производствената площадка.  Касае се за доказателства, установяващи сериозна  заплаха от увреждане на околната среда и здравето на хората. При тези индивидуализиращи данни за нарушителя и деянието и спазвайки реда за наказване по чл.27, ал.3 от ЗАНН, справедлив размер на имуществената санкция  според настоящия състав  на  съда  е сумата  от 100 000,00лв.

 Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд и решавайки спора по същество, ще измени НП, като наложи санкция в размер на 100 000,00лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 329 от 09.12.2022г.  на Районен съд  - Дупница по АНД № 972/2022год. и вместо него постановява:  

ИЗМЕНЯ   Наказателно постановление №139/10.08.2022г., издадено  от началник отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощен  да  изпълнява  правомощията на директор на РИОСВ – София,  с което за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС,  на  основание чл.164, ал.1 от ЗООС,  на  „ТЕЦ Бобов дол“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, е наложена имуществена санкция в размер на 190 000,00лв.,  като намалява размера на имуществената санкция  на  100 000,00лв.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:   1.                              2.