Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 65/15.02.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание
на дванадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Председател:
Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар
Александрова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното
от съдия Ницова КАНД № 49/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано по касационна жалба от началник на РУ Монтана при ОД на МВР Монтана, срещу решение № 260094/09.11.2020 г., постановено по АНД № 1276/2020 г. по описа на Районен съд Монтана. С цитираното решение е отменено наказателно постановление № 20-0996-002741/29.08.2020 г., издадено от началник РУ Монтана при ОД на МВР Монтана, с което на И.П.Р. ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание наредба № Iз-2539/2012 г., за извършено на 18.06.2020 г. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата излага съображения, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установявало безспорно, че Р. е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съдът бил приел за доказана описаната в АУАН и НП фактическа обстановка на административното деяние, а именно, че на 18.06.2020 г. в с.В*** при извършена проверка от служители на РУ на същия, в качеството му на водач на лек автомобил „Ф*** джета“ с рег. № ***, е констатирано, че автомобилът собственост на А*** Т*** К*** е със служебно прекратена регистрация. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми реквизити – описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени и санкционната норма, въз основа на която е наложено административното наказание. В конкретния случай липсва допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, респ. не е нарушено по никакъв начин правото на защита на нарушителя. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и съобразено с личността на нарушителя и вида и характера на административното деяние. Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени решението на РС Монтана, след което да постанови решение по същество, с което да потвърди издаденото НП.
В съдебно заседание, чрез пълномощника юрк.Димитрова поддържа жалбата.
Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. С. е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на решението на районния съд. В тази връзка излага съображения, че пред първоинстанционния съд не били представени доказателства, че Р. е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. Предвид това моли за решение, с което бъде оставено в сила атакуваното решение на Районен съд Монтана. Не претендира разноски.
Представителят на ОП Монтана, излага доводи в покрепа на оспорваното решение, намира касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд Монтана да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд Монтана, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Изложените от касатора основания за неправилност и незаконосъобразност на атакуванато решение, по съществото си представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, Районен съд Монтана е отменил НП аказателно постановление № 20-0996-002741/29.08.2020 г., издадено от началник РУ Монтана при ОД на МВР Монтана, с което на Р. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС4 за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание наредба № Iз-2539/2012 г. за извършено на 18.06.2020 г. в с.В*** , нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочената дата и място управлявал лек автомобил „Ф*** джета“ с рег. № ***, собственост на А*** Т*** К*** , който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава. Въззивният съд е отменил наказателното постановление, излагайки мотиви, че административното нарушение не е доказано от субективна страна. Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд Монтана намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началник РУ Монтана са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост и правилност на постановеното решение.
Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
За прецизност следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
В конкретния случай на Р. е вменено извършването на административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗАНН, изразяващо се в управление на лек автомобил, собственост на трето лица, който не е регистриран по надлежния ред - автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. От представените и приети от районния съд доказателства се установява по несъмнен начин, че наистина е било постановено служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Ф*** джета“ с рег. № ***, е констатирано, че автомобилът собственост на А*** Т*** К*** , но същият е бил с поставени регистрационни табели. При тези данни, както правилно е преценил районният съд, нарушението се явява доказано от обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В производството пред районния съд не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че в качеството си на водач на „Ф*** джета“ с рег. № ***, собственост на Атанас Т*** К*** , същият е знаел за служебно прекратената регистрация на МПС. Първоинстанционният съд е обсъдил съдържащото се в приетата по делото преписка и правилно установил, че няма доказателства, че жалбоподателят е знаел, бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС.
С други думи, в производството не е било установено, че административното нарушение е извършено от субективна страна, поради и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства, оборващи това, като в процесната жалба не са релевирани надлежни твърдения в обратната насока. Липсата на доказателства, които да аргументират наличието на знание от страна на Р. за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, обосновават извода за липса на умисъл у извършителя при осъществяване на административното нарушение, поради което решението на районния съд се явява законосъобразно.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от началник РУ Монтана при ОД на МВР Монтана за неоснователна, а оспореното решение на Районен съд Монтана за законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260094/09.11.2020 г., постановено по АНД № 1276/2020 г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: