№ 102
гр. Средец, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20222170100267 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от АЛ. СТ. СТ., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.Бургас, ***, против Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР, представлявана от директора НСН, с която
са предявени искове за заплащане на сумата в размер на 700лв. представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2019г. -
09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сума
в размер на 130лв. - представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за
допълнително възнаграждение за периода 31.10.2019г. - 05.06.2022г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022г. до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се разноски.
Твърди се, че ищецът като „водач специализиран автомобил I степен“ в Районна
служба за пожарна безопасност и защита на населението –гр.Средец, която е структурно
подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР е
полагал труд през процесния период. Положил е 560 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 640,08 часа дневен труд. Преизчислението се допуска по
действащите за периода подзаконови нормативни актове. Преизчислението на нощен към
дневен труд води до извънреден труд от 82 часа, който е трябвало да се заплати от
ответника, като възнаграждението за целия период възлиза на 700 лв. Моли се искът да се
уважи.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска
за неоснователен. Счита се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
1
съответните протоколи. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. НСОРЗ, на която
се позовава ищецът, се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато
ищецът е държавен служител и неговото положение е уредено в ЗМВР. Да се прилага
НСОРЗ значи с подзаконов акт да бъде дерогирано действието на разпоредби на ЗМВР,
регламентиращи условията за полагане на нощен труд .
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР.
В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се
претендират 637,76 лева възнаграждение за извънреден труд и 138,94 лева лихва за забава.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищецът
заема длъжността „водач специализиран автомобил I степен“ в Районна служба за пожарна
безопасност и защита на населението –гр.Средец за процесния период.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 24-часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от
01.08.2019г.-09.07.2020г. е положил 520 часа нощен труд на 65 нощни смени. Преизчислен в
дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 520 часа става 594,36 часа. На ищеца е
начислен и изплатен нощен труд за 520 часа в общ размер на 322лв. , колкото са и
отчетените часове по протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
нощен труд възлиза на 74,36 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 74,36 часа възлиза на 637,76 лева. Разликата в
часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи нощен труд не
са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден
труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на
последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с
негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна седмица. За
работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ,
2
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи
на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция
на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 01.08.2019г.-09.07.2020г са действали Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на чл.3 и в
четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за
отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. липсва изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно - приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на
нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и
7 часа за първия.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
3
работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения - обстоятелство, което е било отчетено и от
ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи
Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з- 791/28.10.2014г.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
през процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се
прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с
коефициент 1.143, е 594,36 часа. Разликата от 74,36 часа не е отчетена в протоколите за
положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото
нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата
на чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./, е
в размер от 637,76 лева.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.
Доколкото с изменението на иска се претендира именно 637,76 лева за извънреден
труд от 74,36 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло, за периода от 01.08.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради
което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на
сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за
периода до 05.06.2022г. е в размер на 138,94 лева, колкото се търси и с изменения иск,
поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда - държавна такса в размер на 100
лева и 200 лева за експертиза.
Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, предвид
обстоятелството, че се касае до защита по два иска, явяване в две съдебни заседания,
вземане на отношение по доказателствени искания и експертиза, както и предвид това, че
претендираното възнаграждение е близко по размер до минималния в този случай.
Мотивиран от горното, Средецкият районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР, представлявана от директора НСН, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ № 171А,
да заплати на АЛ. СТ. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ***, сумата от
637,76лв. /шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет и шест ст./- главница,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд
в размер на 74,36 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
него за периода -01.08.2019г.-09.07.2020г. 520 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2022г. до окончателното
плащане, както и сумата от 138,94лв. /сто тридесет и осем лева и деветдесет и четири ст./
представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 05.06.2022г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР, представлявана от директора НСН, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ № 171А,
да заплати на АЛ. СТ. СТ., ЕГН **********, сумата от 400 лева /четиристотин лева/
съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР, представлявана от директора НСН, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ № 171А,
да заплати по сметка на Средецкия районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто
лева/ и 200 лева /двеста лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от 08.09.2022г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5