Решение по дело №123/2019 на Районен съд - Ботевград

 

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   №78

                                             гр.Ботевград, 27.05.2019г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на втори април   две хиляди и  деветнадесета   година,  в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ

 

при секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от
съдия  ПЕТКОВ НАД №123 по описа за 2019 година                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               и за да се произнесе, взе предвид следното :

                 Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                          Г.Н.Т.  с ЕГН**********,***  е обжалвал в законния срок  наказателно постановление №**-****-****** от 15.09.2014г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № **-**** от 28.08.2012г. на МВР, с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1  от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00лева  и   за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева. В жалбата си Т. излага  съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, като сочи, че е настъпила абсолютната погасителна  давност за административно-наказателното му преследване на осн. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.

                   В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателката, редовно призован не се явява.

                   Въззивната страна – ОДМВР – С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

                   Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                   Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                     Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:  АУАН №******/28.07.2014г., заповед №**-**** от 28.08.2012г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач Г.Н.Т., и  събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Т.Б.Ц. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР-София, се установява следната фактическа обстановка:

 На 28.07.2014г. около 13.55ч.  св.Т.Б.Ц. и К.Г.К.  – полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и  изпълнявали  задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.” в участъка на 31-ви км. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по автомагистралата  в посока гр.София лек автомобил м.”А. Р.” с рег.№** **** **, управляван от жалбоподателя  Г.Н.Т.. При извършената проверка св.Ц. и К. констатирали, че Т. управлява МПС като не носи  съответно  свидетелство за управление,  няма валиден винетен стикер от категория К3 и не представя квитанция за платена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа. Св.Ц. съставил  АУАН № ******/28.07.2014г. на жалбоподателя в присъствите на К., който му бил предявен за запознаване със съдържанието  и същата го подписала без възражение. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №**-****-****** от 15.09.2014г.    

                           Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на св.Ц., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

      Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице  в срока по  чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя  на  14.01.2019г., като същият ден е депозирана и жалбата срещу него.

                  Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

  По силата на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

  Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта, давност и амнистия; обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Давността попада в първата група и представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Наказателната отговорност може да бъде осъществена само чрез наказателния процес, което означава, че при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност. При това положение следва да намери приложение чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 79, 80 и чл.81 от НК. Неоснователно е да се изключи въобще приложението на този институт в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, тъй като по този начин ще се допусне възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето. В този смисъл са и възприетите принципни положения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт.

Съгласно чл.79 от НК давността по т. 2 е обстоятелство по НК, което изключва както наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК следва да изключи и административно-наказателното преследване по ЗАНН. Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тъй като давността е институт на материалното право, срокът по чл.80, ал.1 т.5 от НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.), следва да се определи към датата на извършване на деянието и той е четири години и половина. В случая абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване по ЗАНН е четири години и половина, считано от датата на извършване на деянието - 28.07.2014г. От тази дата срокът от четири години и половина, представляващ абсолютна погасителна давност по чл. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.) във вр. с чл. 11 от ЗАНН е изтекъл на 28.01.2019 г. и държавата няма право да продължава наказателното преследване срещу лицето, извършител на нарушението.

Предвид чл.8, ал.2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, за предприемането на каквито действия АНО не е ангажирал доказателства, но съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.

В случая, предвид посочената в АУАН и НП дата на извършване на административното нарушение - 28.07.2014 г., към настоящия момент е изтекъл абсолютния давностен срок от четири години и половина, с чието изтичане се изключва въобще административно-наказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди административно-наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание. Следователно това правомощие следва да се счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия процес, процесното НП следва да бъде отменено, а административно-наказателното производство, в рамките на което това НП е издадено, следва да бъде прекратено.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

                      ОТМЕНЯ наказателно постановление  №**-****-****** от 15.09.2014г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № **-**** от 28.08.2012г. на МВР против Г.Н.Т.  с ЕГН**********,***.   ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.

                      РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.          

 

 

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :