№ 2505
гр. Варна, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501394 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„А1 България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, срещу решение
№1661/30.05.2022г., постановено по гр.д. № 13440/2021 г. на ВРС, в частта, с
която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Булстафф" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Отец
Паисий" № 26, ет.1, ап.67, искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с
чл. 415 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
693,88 лева, представляваща сбор от дължими неустойки за неизпълнение на
Договор № ********* от 20.02.2019 г. /договор М6244812/, за която сума е
налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4716/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в
обжалваната част. Твърди се автоматично прекратяване на договора на
основание чл.54.12 от ОУ, която клауза дерогира общите правила на ЗЗД
относно развалянето на договорите, включително изискването за отправяне
на изрично изявление. Излага се, че от приетата СТЕ се установява, че
софтуерната система на оператора е задала алгоритъм за прекратяване на
договора и че сметките за неустойки се генерират автоматично, а ССЕ е
установила размера на неустойката. Видно от СТЕ услугите фиксиран
интернет и телевизия са били активни през процесния период, което според
въззивника означава, че оборудването не само е предоставено на абоната, но и
инсталирано. Размерът на неустойката за предоставено, но невърнато
оборудване, счита за доказан с представения с исковата молба Ценоразпис на
А1 България и от ССЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Излага, че в чл.54.12 от ОУ не е изключено
1
изрично приложението на чл.87, ал.1 от ЗЗД, поради което кредиторът не е
освободен от задължението си да отправи писмено предизвестие за
прекратяване на договора. Твърди, че нормата на чл.87, ал.1 от ЗЗД има
императивен характер. Поддържа, че при липса на изрично изявление за
разваляне, зададеният алгоритъм в системата не е в състояние да доведе до
прекратяване на договора, както и изпращаните на абоната напомнителни
съобщения, които съдържат единствено покана за плащане. Споделят се
изводите на ВРС за недоказаност на неустойката за невърнато устройство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„А1 България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, срещу решение
№1661/30.05.2022г., постановено по гр.д. № 13440/2021 г. на ВРС, в частта, с
която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Булстафф" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Отец
Паисий" № 26, ет.1, ап.67, искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с
чл. 415 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
693,88 лева, представляваща сбор от дължими неустойки за неизпълнение на
Договор № ********* от 20.02.2019 г. /договор М6244812/, за която сума е
налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4716/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.09.2022г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от уведомяването да
представи доказателства за довнесена по сметка на ВОС държавна такса в
размер на 50 лева, доколкото сумата от 693,88 лева включва три компонента,
всеки от които представлява основание на самостоятелен иск за неустойка,
поради което дължимата за въззивното производство такса е размер на 75
лева.
При неизпълнение производството по делото ще бъде оставено без
2
движение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3