№ 229
гр. Пловдив, 03.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500463 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
Жалбоподател Я. Н. Ж., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат Е. М..
Жалбоподател П.Р.Б., редовно призована не се представлява. Постъпила
е молба от прокурор Белчева.
Вещите лица Д. К. и А. Д., редовно призовани не се явяват. Постъпила е
молба от вещите лица.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по
въззивни жалби на двете страни срещу Решение №889/27.06.2023 г. по гр. д.
1
№ 406/2022 г. на ОС – Пловдив – 2-ри гр.с-в, В ЧАСТТА МУ, с която, по
предявен от Я. Н. Ж. против П.Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени
от ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във вр. ал.3, пр. 2, във вр. ал.1,
във вр. чл.26, ал.1 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила
присъда от 14.02.2017 г. по НОХД №68/2012 г. на ОС – Смолян, ведно със
законната лихва върху главницата, считана от 14.02.2017 г. до окончателното
плащане, съдът частично е уважил исковата претенция до размера от 30 000
лв., ведно със законната лихва върху присъдената главница за периода от
11.02.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за главница за
разликата над размера от 30 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв.,
като неоснователен, а иска за лихва – за периода от 14.02.2017 г. до
10.02.2019 г. – като погасен по давност.
С Въззивна жалба вх.№21725/05.07.2023 г. ответникът П.Р.Б. обжалва
решението в осъдителната му част по предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в тази част, поради допуснати нарушения на материалния закон и
необоснованост. Независимо от наличието на обективните предпоставки на
чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, ищецът не е доказал претърпени от него неимуществени
вреди, настъпили в емоционалната му сфера, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с разследването и действията на Прокуратурата по
воденото производство. В нарушение на чл.172 от ГПК са кредитирани
показанията на св. Ж.а и св.Т., като не са взети предвид близките им
отношения с ищеца. Поддържа се допуснато нарушение на принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД с определяне на 1 необосновано висок
размер на обезщетението – макар повдигнатото обвинение да е било за тежко
престъпление, взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение
„гаранция“ не е довела до ограничаване на правата му, ищецът е оправдан
още от първата съдебна инстанция, същият е бил осъждан за други
престъпления с наказание „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл.66
от НК за срок от 3 години, които обстоятелства обосновават по-нисък размер
на обезщетението. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му
част изцяло, и отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди
ведно с акцесорната претенция за лихви, а при условията на евентуалност се
2
иска намаляване на размера на присъденото обезщетение съобразно
установената съдебна практика по сходни случаи, със съответно намаляване
на размера на присъдените в полза на ищеца разноски.
С Въззивна жалба вх.№22512/12.07.2023 г. ищецът Я. Н. Ж., чрез
адвокат Е. М., обжалва решението В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 30 000 лв., до пълния предявен размер от 50 000 лв., с оплаквания за
определяне на занижен размер на присъденото обезщетение, който не
кореспондира на интензитета и продължителността на търпените от ищеца
неимуществени вреди. Съобразно установената съдебна практика, ищецът
следва да установи засягането на съответното благо /правото на личен живот,
на чест, достойнство, свобода/ и с това, ако са доказани останалите
предпоставки, искът за обезщетение е доказан по своето основание, като
решаващият състав следва да определи размера на дължимото обезщетение
съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК, и принципа на справедливостта.
Ищецът не носи доказателствена тежест да установява всяко свое негативно
изживяване, причинено или свързано със съответното правонарушение.
Наказателното производство е по обвинение за тежко престъпление, за което
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години, като съдът
може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на
виновния, както и да постанови лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от
НК, продължило е повече от 9 години, постановената от първостепенния съд
оправдателна присъда е била протестирана, и делото е върнато от въззивната
инстанция на Окръжна Прокуратура – Смолян, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната фаза, довели
до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. След връщането на
делото отново е внесен обвинителен акт, и в образуваното ново съдебно
производство по НОХД №68/2012 г. ищецът е признат за невиновен за
престъплението, в което е обвинен, с Присъда №8/31.10.2014 г.
Оправдателната присъда отново е протестирана от ПРБ и с въззивно решение
№109/21.04.2016 г. по ВНОХД №502/14 г. на ПОС оправдателната присъда е
потвърдена. Въззивното решение също е протестирано от ПРБ пред ВКС,
като с Решение 2 №227–14.02.2017 г. по касационно дело №876/2016 г. на
ВКС – 1-во н.о. е оставено в сила въззивното решение. Сочат се
обстоятелства, които в конкретния случай обосновават присъждане на
3
обезщетение над обичайните размери - налице е медийна разгласа на
повдигнатото на ищеца обвинение, като той е посочен поименно;
обвинението е свързано с упражняваната от ищеца професия и икономическа
дейност в сферата на строителството, поради което то силно е затруднило по-
нататъшната му търговска дейност, засяга неговия професионален авторитет;
настъпили са и имуществени вреди; на ищеца е било наложено ограничение
да напуска пределите на РБ, което е довело до ограничаване на правото му да
вижда внучето си; наложени са запори и възбрани върху имуществото му;
ищецът е бил на 40 г. към момента на привличането му, когато обичайно
човек има най-успешна професионална реализация, което той не е могъл да
реализира, той е бил субект на незаконно наказателно преследване. Поддържа
се, че със събраните свидетелски показания са установени претърпените от
ищеца неимуществени вреди, но е допуснато процесуално нарушение от съда,
и на основание чл.266, ал.3 от ГПК се иска допускане на Комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза с вещи лица психиатър и
психолог, с формулирана задача: „След запознаване с материалите по делото,
включително показанията на разпитаните свидетели, и извършване на преглед
и събеседване с ищеца, вещите лица да отговорят на следните въпроси: 1. Как
се е отразило воденото в продължение на близо 9 години наказателно
производство върху психологическия и психически статус на ищеца, върху
начина му на живот и личността му в хода на процеса от образуването му и
към настоящия момент? В какво се изразяват и в каква степен /интензитет/ са
евентуалните отражения?; 2. Твърдените в исковата молба, описаните в
свидетелските показания състояния, емоции и преживявания на ищеца и
установените в хода на експертизата такива възможно ли е да са обусловени и
причинени в резултат на образуваното и водено срещу него наказателно
производство?; 3. Към момента на извършване на експертизата възстановено
ли е психичното здраве и нормалното психологическо състояние на ищеца?
Каква е перспективата за възстановяване?“ Въззивната жалба на ищеца е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес
в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с
пълномощно за всички инстанции, приложено между л.240 и л.241 от
първоинстанционното дело, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в
срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради
4
което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на
разглеждане. Преписи от двете въззивни жалби са връчени на насрещните
страни, като в срока по чл.263, 3 ал.1 от ГПК никоя от тях не се е възползвала
от възможността да депозира отговор на жалбата на насрещната страна.
По направените доказателствени искания съдът се е произнесъл с
Определение № 332/20.09.2023 г.
Адв. М.: Жалбата на Прокуратурата я считам за неоснователна и я
оспорвам. Поддържам нашата въззивна жалба.
Поддържам искането за назначаване на експертиза.
Съдът докладва, че вещите лица К. и Д. са уведомени за днешното с.з.
едва на 31.10.2023 г., поради което и същите не са представили заключение.
Докладва се постъпила молба от вещото лице Д. и К., с която се иска да
бъде дадена възможност да вещите лица да изготвят заключение, като им се
осигури технологично време за работа не по-малко от един месец, което
време да не включва срока за депозиране на експертното заключение.
Докладва се и молба от 02.11.2023 г. от прокурор Марина Белчева, с
която се заявява, че с оглед непредставянето на заключение от вещите лице,
следва делото да бъде отложено за друга дата, за която да бъде уведомена АП
Пловдив.
С оглед становището на жалбоподателя, че държи на изготвянето на
експертиза и депозираното писмено становище от Прокуратурата, съдът
намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата, за която дата да се
уведомят и вещите лица.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 12.01.2024 г. от 9,45 часа, за която
дата да се призоват АП Пловдив и вещите лица.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,38 часа.
Председател: _______________________
5
Секретар: _______________________
6