№ 4171
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110203130 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-4332-003284/09.03.2020 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на В. Р. П. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 850 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 29.11.2019 г., в
13.46 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от
бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“ до № 13, като собственик на
личния си автомобил, неможещ да посочи водача на същия, управлява лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *********** със скорост от
118 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за
движение е установена със система за видеоконтрол „TFR1-M” № 506.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице В. Р. П., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН в АУАН не е посочено мястото на
извършване на нарушението, което е довело и до несъответствие на
издаденото НП с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Изложено е, че АТСС не
е било техническо изправно. Релевирано е съображение, че е допуснато
1
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото нарушението е
констатирано с мобилно техническо средство. Твърди се, че не е доказано кое
лице е управлявало автомобила, като не е установена по безспорен начин
самоличността на нарушителя. Оспорва се компетентността на наказващия
орган, като се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото АУАН е съставен след датата на извършване на нарушението.
Твърди се, че НП е незаконосъобразно, доколкото не е обсъдено дали са
налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени НП или да намали размера на
наложената санкция.
В хода на съдебното производство жалбоподателката и наказващият орган
не се явяват и не изпращат свои процесуални представители.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията
на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 29.11.2019 г. В. Р. П. била собственик на лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фокус“ с рег. № ***********.
На 29.11.2019 г., в 13.46 часа, в гр. София по бул. „Околовръстен път“ с
посока на движение от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“
неустановено лице управлявало лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“
с рег. № ***********, като срещу № 13 се движил със скорост от 118 км/ч
при разрешена максимална скорост на движение за населено място от 50
км/ч. Нарушението било установено чрез автоматизирано техническо
средство „TFR1-M” № 506, записващо и заснемащо точен час, дата,
регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 10.02.4835 в Регистъра на одобрените за използване типове
2
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г.
със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Видно от приетия по
делото протокол от последваща проверка № 2-38-19/24.10.2019 г. системата
за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 24.10.2019
г. със срок на валидност на проверката до 24.10.2020 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 29.11.2019 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 24.01.2020 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия автомобил
В. Р. П., която писмено декларирала, че не може да посочи кое лице е
управлявало собствения й автомобил марка „Форд“ с рег. № *********** на
29.11.2019 г. в 13.46 часа.
Въз основа на събраните доказателства и на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
св. Г. съставил АУАН с бл. № 086432/24.01.2020 г. срещу В. Р. П. за
извършено от последната административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 20-4332-003284/09.03.2020 г. от началника на Група към
ОПП-СДВР, с което за описаното в съставения АУАН административно
нарушение, на В. Р. П. били наложени наказания „глоба“ в размер на 850 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
НП било връчено лично на В. Р. П. на 14.02.2022 г., която в
законоустановения срок (на 24.02.2022 г.) подала жалба срещу последното,
която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Г.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на
процесния лек автомобил; справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към
тях; справки от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична
община, ведно със схема за организация на движението; справка от Български
институт по метрология с изх. № 57-00-97-1/04.05.2022 г. и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване; справка от ГД „НП“, Протокол № 2-38-
19/24.10.2019 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
3
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел Генади Маринов, от които се установява, че последният е
съставил АУАН въз основа на приложения по преписката доказателствен
материал, касаещ заснемане на процесното нарушение, както и на
попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена (със срок на валидност до 24.02.2020 г.) и отговаря на
нормативните изисквания.
От Протокол за проверка № 2-38-19/24.10.2019 г. се установява, че към
датата на заснемане на процесното нарушение – 29.11.2019 г., системата за
видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали
последваща периодична проверка на 24.10.2019 г. (със срок на валидност 1
година), като е отговаряла на метрологичните изисквания. В този смисъл
съдът намира за неоснователно единственото възражение на процесуалния
представител на жалбоподателя, че не са събрани категорични доказателства
относно техническата годност на използваното АТСС към датата на
извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков
материал като годно веществено доказателствено средство. От същото се
установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място,
видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както
и измерената скорост на движение – 118 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в
4
рамките на населено място. Действително, в наказателното постановление е
посочена скорост на движение на МПС от 118 км/ч, докато в снимковия
материал е отразена скорост от 122 км/ч. От приложения Протокол за
проверка № 2-38-19/24.10.2019 г. на Главна дирекция „Национална полиция“
се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/-
3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложеното
веществено доказателствено средство е видно, че измерената скорост на
заснетия автомобил е 122 км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата
грешка от 3 % от измерената скорост от 122 км/ч като толеранс в полза на
нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че
действителната скорост на управление на автомобила е била 118 км/ч, което е
с 68 км/ч над максимално разрешената в конкретния пътен участък от 50
км/ч.
От приложените справки от Столична община и схема за организацията на
движението към тях (л. 83-94 и л. 102-103 от делото) се установява, че към
29.11.2019 г. максимално разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък от бул. „Околовръстен път“ е била 50 км/ч, като не е бил
поставен пътен знак „В26“, въвеждащ максимална скорост на движение,
различна от 50 км/ч. Такива знаци са били поставени едва на 08.12.2020 г.,
което е след датата на извършване на нарушението.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС (л. 7 от делото) и
снимка на разположението на последното (л. 9 от делото).
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът
счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 1.2 от Заповед
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи св. Маринов,
заемащ длъжността „младши автоконтрольор”, има компетентност да съставя
АУАН. Съгласно т. 2.10 от цитираната заповед началникът на Група към
5
ОПП-СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно
постановление. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателката, че НП е издадено от некомпетентно лице.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон. Следва да се посочи, че нарушителят е установен едва след попълване
на декларацията по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила, а именно на
24.01.2020 г. Именно с оглед на това АУАН е съставен на същата дата,
доколкото едва на нея е постъпила информация от собственика на автомобила
по реда на чл. 188 ЗДвП кое лице е управлявало същия на процесната дата. С
оглед на това се явява неоснователно възражението за наличието на
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне на
АУАН след датата на извършване на нарушението.
Неоснователни са и релевираните от жалбоподателката възражения
относно допуснати нарушения по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
изразяващи се в непосочване в АУАН и НП на мястото на извършване на
нарушението. Внимателният прочит на същите води до несъмнен извод, че и
в АУАН, и в НП, недвусмислено е посочено мястото на извършване на
нарушението – гр. София, бул. „Околовръстен път“ до № 13 с посока на
движение от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“. Описани са и всички
релевантни факти и обстоятелства, обуславящи съставомерността на
извършеното нарушение, поради което АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Неоснователно е релевираното възражение, че незаконосъобразно е
издадено НП, доколкото нарушението е констатирано с мобилно АТСС.
Следва да се посочи, че визираното от жалбоподателката Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, касае
издаването на електронен фиш в хипотезата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, какъвто не
е настоящият случай, доколкото жалбоподателката е санкционирана по общия
ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. С оглед на това посоченото
Тълкувателно решение на ВАС е неотносимо към процесния казус. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че с измененията на ЗДвП с ДВ,
6
бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на горепосоченото Тълкувателно
решение на ВАС) изрично е регламентирано в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр.
параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се издава и при
констатиране на нарушението с мобилна система за видеоконтрол, в какъвто
смисъл е константната съдебна практика.
При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване
на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката В. Р. П. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на вмененото й административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 29.11.2019 г., в 13.46 часа, в гр.
София, по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „България“
към бул. „Братя Бъкстон“ до № 13 неустановено лице е управлявало лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *********** със скорост от
118 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място. Нарушението
правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е имало
поставен пътен знак „В26“, който да въвежда ограничение на скоростта,
различно от 50 км/ч.
Правилно за така извършеното нарушение е била санкционирана В. Р. П.,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на
заснетото в нарушение МПС се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В конкретния случай, на 24.01.2020 г. В. Р. П. е попълнила
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е отразила, че не може да посочи кой е
управлявал автомобила й на процесната дата, час и място. С оглед на това
законосъобразно е ангажирана именно нейната административнонаказателна
отговорност за така извършеното административно нарушение.
Нарушението е извършено от В. П. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последната е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждала неговите общественоопасни последици, като е
целяла настъпването им, а именно съзнавала е и е искал да управлява
автомобила в рамките на населено място със скорост от 118 км/ч при
максимално позволена скорост от 50 км/ч в този пътен участък.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на В. Р. П. за така извършеното административно нарушение
7
съобразно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно
същата, за превишаване на разрешената максимална скорост на движение в
населено място с над 50 км/ч се налага „глоба“ в размер на 700 лева и три
месеца „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч „глоба“-та се увеличава с 50
лева. В конкретния случай, доколкото измерената скорост на заснетия
автомобил е 118 км/ч, на жалбоподателката законосъобразно е наложена
„глоба“ в размер на 850 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца. С оглед на това, атакуваното НП се явява законосъобразно и
в санкционната си част.
В случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид (по смисъла на чл. 93, т. 9 НК).
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици – причиняване на ПТП, увреждане
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, доколкото не
се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това, правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Липсата на обсъждане в НП приложението на чл. 28 ЗАНН не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не
е довело до ограничаване процесуалните права на санкционираното лице,
нито до възможността му да разбере фактическите и правни рамки на
вмененото му „административно обвинение“.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
8
подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, като обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски, но
не е направила такова искане в хода на съдебното производство, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-
003284/09.03.2020 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с
което на В. Р. П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
850 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9