Определение по дело №9/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда чл.278 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с въззивна частна жалба, подадена от П. Т. З. от Г., против Определение №345/22.01.2013г., постановено по гр.д.№1341/2012г. по описа на РС-Кърджали, с което е прекратено производството по делото.

Съдът, като прецени данните по делото, прие за установено следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от П. Т. З. от Г. против РС-Хасково. Иска се да бъдат обявени за нищожни Решение №800 от 15.12.2006г., постановено по НАХД № 1090/2006г. по описа на Х. Р. съд, и изпълнителен лист от 05.01.2007г. по НАХД № 1090/2006г. „на неизвестен съд”.

С атакуваното определение съдът е прекратил производството по делото и е приел, че така предявените искове са недопустими.

Въззивната инстанция намира, че следва да остави без уважение частната жалба, подадена от П. Т. З. по следните съображения:

Първият от двата обективно съединени искове е с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК – иска се да бъде прогласена нищожността на Решение №800 от 15.12.2006г., постановено по НАХД № 1090/2006г. по описа на Х. Р. съд поради това, че решението е постановено в незаконна форма, от незаконен съд и съдия.

Вторият иск, за прогласяване нищожността на посочения по-горе изпълнителен лист, е с правно основание 124, ал.4 от ГПК, като изложените от ищеца доводи са че изпълнителният лист бил издаден от некомпетентен орган на власт – физическото лице съдия Д., а следвало да се издаде от органа на съдебна власт – РС-Хасково; съдията К. Д. не можело да бъде персонализиран „ с такава конфигурация на името от две имена, и то от несъществуващ съд, какъвто в държавата не е регистриран в Агенция по вписванията”; изпълнителният лист бил издаден въз основа на неадекватни и несъществуващи разпоредби; в ИЛ не било конкретизирано кой съд е издал влязлото в сила решение; и на последно място – РС-Хасково не бил взискател за събиране на определената с атакуваното решение глоба, а ИЛ бил издаден в полза на този съд.

При тези данни настоящата инстанция споделя доводите, изложени в атакуваното определение, с което исковете са намерени за недопустими и производството по делото е прекратено. Съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е постановено по НАХД и не попада в хипотезата на чл.270, ал.2 от ГПК, касаеща решенията, постановени по гражданско-правни спорове. Страната е разполагала с възможността да атакува този съдебен акт по реда на НПК, включително и по реда на отмяната на влязъл в сила съдебен акт. По отношение на искането за обявяване нищожността на ИЛ, доколкото изложените за това искане доводи, са свързани с истинността му, то би могло да се подведе под нормата на чл.124, ал.4 от ГПК. В разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПК е предвидена възможност за предявяване на иск за установяване неистинност на документ, когато страната не разполага с други способи за защита по отношение на този документ. В настоящия случай, в разпоредбите на ГПК е предвидено специално производство по оспорване на изпълнителното основание, при използването на които би се постигнал ефектът на търсената защита. От друга страна, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за установяване неистинност на изпълнителен лист, тъй като по този начин не би се постигнал целения резултат. Правният интерес от предявяване на иска е от категорията на абсолютните предпоставки за предявяването му, за които съдът следи служебно. Освен това, изпълнителният лист няма характер на съдебно решение, не е акт, който разрешава със сила на присъдено нещо правния спор, поради което не подлежи на оспорване по този ред. В този смисъл е и съдебната практика – виж Определение № 190 от 6.11.2009 г. на ОС - Стара Загора по ч. гр. д. № 512/2009 г. и Определение № 121 от 30.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 43/2012 г., III г. о., ГК.

Предвид изложеното, следва частната жалба на П. Т. З. от Г., против Определение №345/22.01.2013г., постановено по гр.д.№1341/2012г. по описа на РС-Кърджали, с което е прекратено производството по делото да се остави без уважение като неоснователна и недоказана.

Водим от изложеното, и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. Т. З. от Г., против Определение №345/22.01.2013г., постановено по гр.д.№1341/2012г. по описа на РС-Кърджали, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

Председател : Членове : 1.2.