РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Търговище, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500099 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 128 от 26.03.2024 г., постановено по гр. дело № 775/2023
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил предявения
от П. В. П. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.З..., бл. .. вх. .., ет. .., ап. ..,
иск за признаване за незаконосъобразно на уволнението му, извършено със
Заповед № 72/10.04.2023 г. на работодателя ТП „Държавно горско стопанство -
Търговище, ЕИК 2016174120179, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, бул.“Ц..“, № .., представлявано от директора В.В., и отмяната
му, като неоснователен и недоказан, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Присъдени са разноски в тежест на ищеца.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. В. П.,
адрес: гр. Търговище, кв. „З...”, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., чрез адв. Р. Е. Р., АК –
Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, бул. „М...” № 43, ет. 1, в която се
излага следното:
При индивидуализаране на наказанието, което да бъде наложено на
работника, не е спазен чл. 189, ал.1 от КТ, като работодателят не е взел
1
предвид тежестта на нарушението и най-вече обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника. Считат, че както
обстоятелствата, при които е извършено нарушението на трудовата
дисциплина, така и поведението на работника не предполагат налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание. От разпита и на тримата свидетели
става ясно, че статутът на процесните участъци е неизяснен. Най-съществени
в тази насока са показанията на св. Колев и св. Цветанов. Следва да се посочи
още, че издадените превозни билети отговарят по количество на отсечената
дървесина, което в допълнителна степен внася неяснота около статута на
земите и задълженията на горския. Св. Цветанов и св. Тенев внасят
допълнителна яснота в обстоятелствата при допускане на нарушението, а
именно, че ищецът не е разполагал със служебен автомобил и е могъл да
извършва обход единствено ако някой друг му съдейства. Посочва се също, че
през този период е извършвал и дейности в други райони, където се е
ескпедирала дървесина. Важно обстоятелство е, че свидетелят посочва, че са
рапортували устно за установеното, но им е било казано, че нямат отношение,
тъй като не е горски фонд.
Предвид изложеното въззивникът моли да бъде отменено обжалваното
решение на PC - гр. Търговище, като вместо него бъде постановено такова, с
което да се уважи предявения иск.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от адв. Д. П. от адвокатско
дружество ‘‘П. и Венкова” град Търговище, ул. “Г...” № 1, вх. .., етаж .., офис
3, ЕИК *********, пълномощник на ТП ,ДГС - Търговище”, ЕИК
2016174120179, в който отговор се акцентира на следното:
Съдът е прецизирал и анализирал всяко едно доказателство по делото и е
достигнал до единствено възможния и правилен същевременно отговор в своя
съдебен акт. Във въззивната жалба е направен опит за превратно тълкуване на
доказателствата, и то разбира се, изключително в полза на ищеца по делото. С
оглед на изложеното молят съдът да отхвърли така подадената въззивна
жалба ведно с всички законни последици от това като им присъди и сторените
деловодни разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание ищецът, чрез
своя процесуален представител адвокат Р. Е. Р. от АК – Търговище поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи.
2
Ответната страна чрез адвокат П. оспорва въззивната жалба и моли съда да
я остави без уважение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен иск за отмяна на дисциплинарно
уволнение с правно основание в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. Районен съд
– Търговище е отхвърлил така предявения иск. Решението му се обжалва
единствено по съображения, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ не
съответства на заложените в КТ критерии при неговото определяне.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
Ищецът П. В. П. е започнал работа в ответното предприятие на длъжност
„горски стражар“ по силата на трудов договор № 1/29.07.2020 г. със срок на
изпитване в полза на работодателя. В договора е отбелязано, че ищецът има
средно образование със специалност „Горско стопанство и дървообработване“
– техник-лесовъд. Трудвият договор е бил срочен, за една година с 6 месеца
срок на изпитване, а длъжността, на която е назначен ищецът е горски стражар
– мобилен екип. В договора е посочено, че длъжностната характеристика
представлява неразделна част от трудовия договор. Същият е подписан от
ищеца на 31.07.2020 година и той е постъпил на работа на 01.08.2020 година.
Към трудовия договор е приложена длъжностната характеристика за
длъжността „горски стражар – мобилен екип“, която е била подписана от
ищеца. На 12.04.2022 година е сключено допълнително споразумение между
ищеца и неговия работодател, от което е видно, че трудовото му
правоотношение е трансформирано в такова за неопределено време, на същата
длъжност, при ненормирано работно време и при задължения, посочени в
длъжностната характеристика, която е подписана от ищеца на 12.04.2022
година. Със Заповед № 88 от 12.04.2022 година, издадена от директора на ТП
„ДГС“ – Търговище са определени охранителните райони за всеки конкретен
горскостопански участък като на ищеца е поверен в ГСУ „Момино“ седми ОУ
– отдели от 104 до 110, от 124 до 126 и от 134 до 136 с обща площ от 1012 ха.
В периода 15.02.-21.02.2023 година зам. директорът на ТП „ДГС
Търговище“ е съставил 12 броя констативни протоколи за отсечени 3969
дървета, от които 99 броя в държавния горски фонд и 3870 броя – в район,
3
стопанисван от Община Търговище. Всички тези дървета са се намирали в
подотдели, за които е отговарял ищецът. Дърветата са били отсечени, въпреки
че не са били маркирани с контролна горска марка. Ето защо на ищеца са
поискани писмени обяснения във връзка с така отсечените дървета и същият
на 17.03.2023 година е депозирал своите обяснения. В тези обяснения ищецът
заявява, че от м. декември 2022 до 15.02.2023 година, заедно със своите колеги
Р. Цветанов и К. Тенев е извършвал проверки в посочените подучастъци,
които са стопанисвани от общината; било е установено сеч в тях, но ищецът е
докладвал на прекия си ръководител, че навлизане в държавния горски фонд
няма. Отделно излага съображения, че общината издава разрешения за сеч в
нейните участъци, поради което той е приел, че отсечената дървесина е
законна.
По повод на така констатирана незаконна сеч е било образувано досъдебно
производство, част от което е приложено към настоящото дело – ДП 210/2023
по описа на РУ – Търговище, пр. пр. № 547/2023 година. По това
производство, както и по настоящото, е приложен Договор за управление на
горски територии, собственост на Община Търговище по силата на който
общината възлага на ТП „ДГС Търговище“ срещу заплащане на свой риск да
управлява гори и горски територии, собственост на общината – включително
тяхното опазване. Обект на договора са всички гори и горски територии,
които попадат в териториалния обхват на ДГС – Търговище, а именно – 1
716.6 ха горски територии и 1 158.9 ха гори върху земеделски земи. В
досъдебното производство, както и в настоящото, са приложени 12 броя
констативни протоколи, съставени от зам. директора на ДГС Търговище и с
участието на ищеца П. В. П., с които подробно са били констатирани
количеството и видовете незаконно отсечена дървесина.
На 10.04.2023 година директорът на ТП „ДГС Търговище“ е издал Заповед
№ 73, с която, след изложени мотиви, е наложил на ищеца дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 от КТ.
Следва Заповед № 2 от 10.04.2023 година, с която се прекратява трудовото
правоотношение на ищеца, считано от 11.04.2023 година, на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ.
По делото е назначена и изслушана лесотехническа експертиза, която
посочва, че имотите на общината, в които е констатирана незаконна сеч, не са
4
гори или горски територии по смисъла на Закона за горите, а земеделски
имоти, тъй като спрямо тях не е проведена процедура за вписването им в
кадастъра като гори.
По делото са разпитани свидетели по искане и на двете страни.
Свидетелят Д.П.Е. е зам. директор на ДГС – Търговище и пряк ръководител
на ищеца. В показанията си същият установява, че констатираната сеч е била
основно в земи, общинска собственост като пояснява: „повечето то тях се
водят по кадастър земеделски земи, но в тях има гора и са устроени, т.е. за тях
има горски стопански план, има отдел и подотдел, но в кадастъра, ако
погледнете кадастралната карта, там се водят земеделски земи... Конкретните
земи, ако са били предвидени за сеч съгласно горско стопанския план на
Община Търговище, би следвало ние, имам предвид Горско стопанство
Търговище, да ги маркираме, тъй като ние имаме договор за стопанисване. Те
не са били маркирани. За някой от тях е възможно да са имали предвидени
мероприятия, но не мога да кажа със сигурност, но не са били планирани за
сеч…. Има издадени разрешителни за почистване на земеделски земи в
близост до тези, но реално са отсечени тези.“
Свидетелите Цветанов и Тенев, които също са били горски стражари към
началото на 2023 година, основно свидетелстват за това, че заедно с ищеца са
извършили проверка в района, където е била незаконната сеч. Ищецът
установил, че земите са общински, респ. – че нямат задължения спрямо тях,
като докладвали устно на прекия си началник.
От правна гледна точка съдът приема следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав
в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението с
оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо,
тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск с правно
основание в КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение - предявен от
надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно
упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
5
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства,
намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съображенията за това са следните:
Критериите за определяне на дисциплинарното наказание са
регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ - Чл. 189. (1) (Ал. 1
отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. В разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от КТ изрично е предвидено,
че дисциплинарно уволнение се налага при съобразяване с критериите по чл.
189, ал. 1 от КТ.
Никога не е имало съмнение в правната теория и в съдебната практика, че
всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения съставлява нарушение
на трудовата дисциплина, но че не всяко нарушение е тежко. Именно с оглед
различната тежест на възможните нарушения законодателят е предвидил
право на преценка и избор от страна на работодателя да наложи онова
дисциплинарно наказание, което да е съответно на допуснатото от работника
нарушение, като вземе предвид и всички други критерии, посочени в чл. 189
КТ. За да се обоснове налагането на дисциплинарното наказание уволнение
обаче, дисциплинарното нарушение следва да е измежду тези по чл. 190 КТ, а
кога то е тежко по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ се преценява с оглед
установеното по делото, във всеки конкретен случай.
В Решение № 50027 от 11.09.2023 година на състав на Върховния
касационен съд, Четвърто гражданско отделение, по гражданско дело № 856
по описа за 2022 година, подробно са посочени критериите за определяне на
дисциплинарното наказание.
Първият от установените с разпоредбата критерии е тежестта на
нарушението. От значение за приложеното на този критерий е значимостта на
неизпълненото задължение за работодателя, както и това дали неизпълнението
е пълно или частично. Също така трябва да бъдат взети предвид
обществената значимост на професията, която се отразява на тежестта на
нарушението, а освен това и характера на изпълняваните трудови функции и
дали не сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, доколкото са
6
свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнението на работата.
Също така следва да бъдат съобразени и последиците от извършеното
нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят
върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици. При това следва да бъдат съобразени
както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици за
работодателя. Съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 от КТ
извършването на дисциплинарните нарушения не е обусловено от
настъпването на вреди. Затова настъпилите вследствие на нарушението вреди
водят до по-голяма тежест на същото. В този случай от значение е както
тяхната количествена, така и тяхната качествена характеристика. От значение
също така е дали се касае до еднократно нарушение или до повторяеми се
такива. Самият закон отчита наличието на повторяемост на нарушенията
като отежняващ факт, който може да обоснове налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“, по чл. 190, ал. 1, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ.
Вторият критерий за определяне на вида на дисциплинарното наказание е
обстоятелствата, при които то е извършено. Той изисква преценка на
обстановката, при която работникът или служителят е изпълнявал трудовите
си функции - дали е действал в нормална за изпълнението на трудовите си
задължения обстановка или са били налице странични фактори, които са
довели до отклонение от същата и са принудили работника или служителя да
действа в отклонение от установените му задължения.
Освен тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, като критерии за определяне на дисциплинарното наказание по чл.
189, ал. 1 от КТ е предвидено още поведението на работника или служителя.
Този критерий обхваща цялостното поведение на работника или
служителя, свързано с изпълнението на трудовите му задължения, като се
има предвид както поведението му преди извършване на нарушението,
така и това след това. При него работодателят трябва да преценява начина,
по който работникът или служителят е изпълнявал трудовите си задължения
преди нарушението, това дали последното е извършено умишлена или при
небрежност, както и каква е степента на същата, предприемал ли е действия
работникът или служителят действия по ограничаване на последиците от
7
нарушението, какво е последващото отношение към извършеното от него и
проявява ли критичност към действията си.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ трите критерия са дадени
кумулативно, което означава че имат едно и също значение за определяне на
вида на дисциплинарното наказание и нито един от тях няма предимство пред
другите. Това изисква от работодателя при определяне на дисциплинарното
наказание да прецени всички обстоятелства, относими към трите критерия по
чл. 189, ал. 1 от КТ, в конкретния случай в тяхната цялост и връзка, като
определи вида на налаганото дисциплинарно наказание след съвкупната
преценка на утежняващите и облекчаващите дисциплинарната отговорност
обстоятелства, определи кои от тях имат превес над другите. Тежестта само на
един от критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ не може да обоснове по-леко или
по-тежко дисциплинарно наказание, без да се вземат предвид другите два
критерия.
Съобразявайки тези критерии, настоящият въззивен състав приема
следното:
Нарушението на ищеца се изразява в бездействие по осъществяване на
ефикасен контрол по повод на опазване на горите от незаконна сеч в
поверения му участък. Нарушението е тежко, тъй като Конституцията
очертава рамката и приоритетите, свързани с опазването на горите, водите,
дивеча и рибата, и ги обявява за „народно богатство“. От тук произтича
задължението на държавата да създаде подходящите системи, структури и
механизми за реализацията им. Законът за горите е основният нормативен акт,
който урежда обществените отношения, свързани със собствеността и
стопанисването на горите в страната. Неговите разпоредби се прилагат за
всички гори и земи от горския фонд, независимо от тяхната собственост.
Специално внимание е отделено на охраната на горите от горски стражари.
Основното задължение на горския стражар е опазване на горския фонд от
незаконно посегателство. В случая ищецът, в резултат на своите бездействия,
е допуснал в неговия район да бъде извършена незаконна сеч, и в то в много
голям обем. Извършеното от ищеца нарушение е с висока обществена
опасност, защото съставлява неизпълнение на най-важното му задължение
като служител по горите, а причинените вреди са значителни и няма как да се
възстановят бързо и с прости действия. Извършването на незаконна сеч на
8
близо 4 000 дървета е действие, което несъмнено не се е случило в кратък
отрязък от време. Следователно бездействието на ищеца да контролира
действията по сеч и извозване на дървен материал от района му, не е
еднократно, а е осъществено в по-продължителен период от време.
Основното възражение на ищеца в тази връзка е, че незаконната сеч в по-
голямата й част е осъществена в район, който е собственост на общината,
поради което, както той сам заявява в обясненията си, е приел е, че тази сеч е
законна, защото общината издава позволителни в този район. В тази връзка
съдът държи да подчертае, че всеки един горски стражар следва добре да
познава своя район и да е в състояние адекватно да реагира на всяка една
ситуация, която би застрашила горския фонд от увреждане. В случая е без
значение, дали имотите на общината, в които е била извършена незаконната
сеч, са имали статут на гори или не; дали спрямо тях са провеждани
административни процедури за вкючването им в кадастъра като горски
територии. Важното е това, че тези имоти са били предоставени за управление
на ДГС – Търговище и че този факт е известен на ищеца, както сочи в
писмения си рапорт старши лесничеят П. Иванов – пряк ръководител на ищеца
или би следвало да му е известно доколкото ищецът би следвало да знае
границите на своя VII-ми охранителен участък – т.е. това са имоти, които
макар да не са част от държавния горски фонд, спрямо тях горските стражари
имат същите задължения за опазване, каквито задължения имат по отношение
на горите от ДГФ. Тук съдът държи да подчертае, че за борба с незаконната
сеч Изпълнителната агенция по горите чрез своите регистри и подаваната в
реално време информация за позволителните за сеч и превозните средства,
извозващи дървен материал, призовава всички граждани да се включат в
борбата за предотвратяване на незаконната сеч и опазване на горите от
посегателство. Много сдружения отправят същия апел с разяснителна
информация и с молба всеки гражданин да съдейства. В същото време
ищецът, в чиито длъжностни задължения влизат действия за опазване на
горския фонд, проявява неглижиране по повод на констатирана сеч в даден
имот, влизащ в участъка му по съображения, че това са общински земи, а не
ДГФ.
Обществената значимост на упражняваната от ищеца професия е висока. В
редица нормативни актове подробно са разписани функционалните
задължения на горските стражари и другите служители по опазване на горите.
9
Това са лица задъжително с образование в областта на лесовъдството и със
сериозни познания в редица насоки. Те имат право да носят униформено
облекло, да ползват превозни средства със специален режим и да носят
огнестрелно оръжие. В случая ищецът излага съображения, че трима горски
стражари са ползвали едно превозно средство и това го е затруднявало да
осъществява дейността си. Излагат се и съображения, че в периода, в който е
извършена незаконната сеч в района на ищеца, на него са му били възлагани и
други задължения.
Съдът не приема тези обстоятелства за смекчаващи отговорността на
ищеца. В настоящия случай основното е, че ищецът, заедно с колегите си, са
констатирали сеч в общинските имоти, но ищецът е подценил значението на
това, което е констатирал на място с оправданието, че не следва да контролира
дейностите, които се извършват в тези имоти. Това, което по-късно е
констатирано с приложените по делото 12 броя протоколи, е можело да се
осъществи в по-ранен етап, ако ищецът би проявил инициатива да проучи
дали общината е давала разрешения за сеч във въпросните земи и какво
реално се случва в тези земи, които се намират в поверения му охранителен
участък. Това подценяване на ситуацията вероятно е довело до осъществяване
на сеч в по-голям обем.
Несъмнено последиците от извършеното нарушение са значими. Не
случайно незаконната сеч е действие, въздигнато в престъпление. А ролята на
горските стражари, включително и на ищеца, е предотвратяване на такива
Д.ия. Ищецът счита още, че наложеното му дисциплинарно наказание е тежко,
защото приема своята отговорност „само“ за 99 броя дървета, отсечени
незаконно в държавния горски фонд. Съдът приема, че тази бройка не е малка
и за да се възстановят 99 броя дървета занапред в горския фонд, би отнело
много години след залесяването им.
Съдът съобразява още и факта, че ищецът има наложено и предходно
дисциплинарно наказание със Заповед № 61 от 01.03.2021 година – допуснал е
експедиция на незаплатена дървесина като не е проверил има ли извършено
авансово плащане от страна на търговец. Било му е наложено наказание
„забележка“. Що се отнася до настоящото му нарушение, за което е
дисциплинарно уволнен, ищецът не проявява критичност за действията си
като се обосновава с външни фактори, които според него намаляват
10
отговорността му като служител по горите.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният иск е неоснователен. Като е стигнал до същия правен извод
Търговищкия районен съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да се потвърди.
По разноските: въззиваемата страна има право да й бъдят присъдени
разноски за въззивната инстанция. Представен е списък за разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС.
Възражение за прекомерност не е направено от въззивника.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 128 от 26.03.2024 г., постановено по гр. дело
№ 775/2023 година по описа на Търговищкия районен съд, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА П. В. П. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.З..., бл. .., вх. ..,
ет. .., ап. .., да заплати на ТП „Държавно горско стопанство-Търговище“, ЕИК
2016174120179, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, бул.“Ц..“,
№ ., представлявано от директора В.В., разноските по делото за въззивната
инстанция в размер на 960 лв. с включен ДДС, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС – София само при условията на чл.
280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11