Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12
гр.Габрово, 9.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на
десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: .....................................
при
секретаря В.Григорова и в присъствието на прокурора
.................................... като разгледа докладваното от съдия
Топалова т.д. № 26 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на С.Г.К. чрез адв. П.К. ***.
В исковата молба се твърди, че на
17.01.2018 г. около 7.15 часа в гр. Габрово, на бул. Трети март № * лек
автомобил „Форд Фокус” с рег. № ***, управляван от П.М.Т. нарушил правилата за
движение като блъснал правомерно движещия се пешеходец С.К.. В резултат на
произшествието на ищеца били причинени множество телесни увреждания. За лекия
автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, която била валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Пострадалият предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред
застрахователното дружество, като представил всички необходими документи, с
които разполагал. По случая била заведена преписка, по която ответникът отказал
да заплати обезщетение. При настъпилото пътно транспортно произшествие ищецът
получил субтрохантерна фрактура. Лекуван оперативно в болнично заведение,
проведени били и рехабилитационни процедури. На 30.01.2018 г. пострадалият бил
изписан с окончателна диагноза: Лечение включващо други видове рехабилитационни
процедури. Последици от счупване на бедрото, като му е определен отпуск по
болест в размер на 44 дни. К. търпял много болки и страдания, възстановяването
му продължавало и към настоящия момент, не се чувствал добре физически и
емоционално. Освен болките ищецът изживял и силен стрес при настъпване на
пътния инцидент.
В резултат на катастрофата ищецът
претърпял и имуществени вреди в размер на 1345.34 лв., които също следвало да
му бъдат възстановени.
Иска се да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 25 500 лв., частичен иск от 80 000 лв., както и сумата от
1345.34 лв., обезщетение за причинени имущестмвени вреди. Претенидра се и
законна лихва, считано от 25.01.2018 г.- датата на която изтича срока по чл.429
ал.3 КЗ вр. с чл.430 ал.1 КЗ до окончателното изплащане и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
В хода на съдебното производството е
направено изменение на иска, с което се претендира общо сума от 70 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, която изцяло репарира вредите.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който заявява, че не оспорва наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” между дружеството и собственика на лек
автомобил „Форд Фокус” с рег. № ***.
Оспорва се наличието на вина у водача на автомобила. В исковата молба липсвал
изложен конкретен механизъм на настъпване на ПТП, липсвала яснота относно
основни елементи от механизма на настъпването му. Оспорва се и началния момент,
от който се претендира лихвата върху застрахователните обезщетения. Нямало причинно
следствена връзка между получените травматични увреждания от ищеца, направените
от него разходи и настъпването на ПТП. Твърди се, че претенциите били силно
завишени и не съответствали на действително претърпените вреди. Въвежда се и
твърдение за съпричиняване на вредата от
страна на пострадалия ищец.
В срок е постъпила допълнителна
искова молба, с която се оспорват изцяло
наведените от ответника в отговора на исковата молба твърдения, като
неоснователни и необосновани. Неоснователно се оспорвал механизма и вината на водача на автомобила за настъпване на произшествието.
По делото бил представен протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга
на службата му, съставен след оглед на местопроизшествието, поради което се
ползвал с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените
факти. Претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди не било
завишено по размер, предвид причинените травми на ищеца. Неоснователни и
недоказани били и останалите възражения за съпричиняване на вредите от
пострадалия, както и за началният момент от който се претендира законната
лихва.
В срок е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, с която ответното дружество заявява, че по
отношение на искането за обезщетение на имуществени вреди не било изпълнено
изискването на чл.380 ал.1 КЗ, като специална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя. Поради това се иска
производството в тази му част да бъде прекратено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за
допустимостта им е предявяване
на претенцията пред застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
По иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Безспорно е установено, че ищецът е предявил
претенцията си за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди пред ответното дружество на 30.01.2018 г. Ответното дружество е изискало от ищеца
представяне на допълнителни документи, след
което
с писмо от 27.02.2018 г. уведомява
ищеца, че с представените документи не са ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на водача на застрахования автомобил за настъпване на ПТП,
поради което няма основание за заплащане
на претендираното застрахователно обезщетение.
Поради изложеното предявеният иск е допустим.
Застрахователният договор
ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за
претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента.
Не се спори между страните в производството,
че за лек автомобил „Форд Фокус” с рег.
№ ***, управляван от П.М. е имало валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното
дружество към 17.01.2018 г.
В случая отговорността на ответното дружество
ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между получените от ищцата увреждания и
противоправното поведение на виновния водач.
От изслушаната и приета по делото авто-техническа експертиза се
установява, че на 17.01.2018 г. около
7.15 часа в гр. Габрово, на бул. Трети март” в близост до хотел ***, лек
автомобил „Форд Фокус” с рег.№ ***, управляван от П.М.Т. се движел със скорост
около 35-40 км.ч., когато пострадалият С.К. започнал да пресича по маркирана
пешеходна пътека. Водачът на автомобила не възприема своевременно пресичащият
пешеходец, поради което последва удар на лявата предна броня на колата с лявата
част на тялото на пострадалия. Според експерта, водачът на лекия автомобил е
разполагал с възможност да възприеме движещият се пешеходец и да предотврати
удара, тъй като при започване на пресичането пешеходецът се е намирал на
разстояние 34-39 м. от автомобила, а видимостта и за двамата е била 50-80 м.
На база на така направените
изводи от вещото лице относно механизма на произшествието се установява, че
причината за произшествието е в действията на
водача на лекия автомобил, реализирал
противоправно поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата – нормата на чл.119 от ЗДвП, според която, при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
Като е реализирал виновно и противоправно
поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата,
налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия
размер следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според вещото лице д-р Р., при ПТП на 17.01.2018 г., С.К. е получил счупване на лява бедрена кост през костния масив в
горната част на бедрената кост и счупване на бедрената шийка в основата й. Проведено е оперативно лечение състоящо се в метална
остеосинтеза на счупването на бедрената кост. Увреждането е причинило
трайно затруднение на движението на
долния ляв крайник за срок от около 10 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Поради болки в лявата колянна става на 29.08.2019 г. е
извършена артроскопска интервенция, при което било установено нарушение на
цялостта на вътрешния менискус с лезия на ставния хрущял. Оплакванията на ищеца
от болки в лявата колянна става датират от момента на произшествието на
17.01.2018 г. Тази травма е причинила на пострадалия временно разстройство на
здравето неопасно за живота за срок до извършване на операцията. Проведени са
три курса на физиотерапевтично лечение и балнеосанаториален курс. Ищецът е бил
в отпуск по болест от 17.01.2018 г. до 30.06.2018 г. Според експерта, към
момента на изготвяне на заключението, пострадалият не е напълно възстановен.
Ограничено е движението на лявата тазобедрена и колянна става, както и лявата
глезенна става. Поради това трудно слиза и изкачва стълби, не може да се наведе
и клекне. Има изразена атрофия на бедрената мускулатура и мускулатурата на
подбедреницата на левия долен крайник. Ищецът е имал предишно заболяване от
кифосколиоза, поради което е със скъсен ляв долен крайник с 1 см., което няма
връзка с уврежданията, следствие на настъпилото ПТП. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че движението на увредения крайник няма да се възстанови
напълно, ще остане в намален обем. Има възможност амплитудата на движение да се
увеличи, но тазобедрената става няма да се възстанови в пълния си обем.
В показанията на свидетеля С.К., син на ищеца, се съдържат данни за състоянието на пострадалия непосредствено след произшествието, както и в последващия възстановителен период. Първоначално изпитвал много силни болки, два месеца
бил на легло и не бил състояние сам да се обслужва. След това около пет месеца се
придвижвал с патерици и един месец с бастун. Травмата се отразила и на
психическото състояние на баща му, балнувал , стряскал се на сън. Дълго време
се страхувал да пресича сам пътното платно. Св. И.Й. е съсед на ищеца. Посещавал
го в дома му след инцидента. Първоначално бил на легло близо месец и половина –
два. После с патерици и накрая с бастунче. При срещите им не му се говорело,
бил подтиснат. Така дадените от свидетелите показания съдът
кредитира като обективни и съответстващи на медицинската документация по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Както вече се
посочи, управляващият лекия автомобил не е пропуснал движещия се по обозначена
пешеходна пътека ищец, като е имал много добра видимост и достатъчно разстояние
да го възприеме и спре. Не са установени конкретни противоправни действия или
бездействия, с които пострадалият да е способствал за настъпване на вредите.
Като съобрази възрастта на пострадалия – 63 г. към
момента на увреждането, травматичните уреди, засегнали долен ляв крайник и свързания с тях
продължителен емоционален и физически дискомфорт,
негативните последици за качеството на живот, невъзможността за в бъдеще да го
движи в пълен обем, съдът намира, че 25 000 лева е справедлив размер на обезщетението.
Определеният размер на
обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 17.01.2018 г., когато е настъпилото произшествието, от което са
произтекли вредите.
Ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 30.01. 2018 г. Изискани са допълнителни доказателства, след което с
писмо от 27.02.2018 г. е постановен
отказ да бъде изплатено обезщетение.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т.
2 от КЗ, който е приложим в случая, в застрахователното обезщетение по
застраховката "Гражданска отговорност" се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. В ал. 3 е предвидено, че лихвите за забава се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/,
като в този случай от застрахователят се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая отговорността на
застрахователя за лихвите за забава като част от дължимото застрахователно
обезщетение се дължи от датата на уведомяване и предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, тъй като
няма данни кога застрахованият е отправил уведомление. Видно от данните по делото застрахователят е уведомен
от ищеца за настъпилото застрахователно събитие и е предявил застрахователните
си претенции на 30.01.2018 г., от когато следва да тече лихвата върху
присъдената главница.
Тъй като ищецът е освободен от
държавна такса и разноски, ответникът, съразмерно на уважената част от иска, следва да заплати по
сметка на ГОС сумата от 1000 лева държавна такса и 53.57 лева депозит за експертизи по делото.
По иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.
Предвид представените по делото доказателства, съдът го намира за
процесуално недопустим.
Предпоставка за
допустимостта му е предявяване
на претенцията пред застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на
чл. 498 от КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. В случая по делото е
представена молба от адв. А.Б., пълномощник на ищеца до ответното дружество от
30.01.2018 г., с която пострадалия уведомява застрахователното дружество за
настъпилото застрахователно събитие. Описани са получените от него травми,
претърпени болки и неудобства и е заявена изрична претенция да бъде заплатен
справедлив размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Съдът не
приема твърдението на ищеца, че споменаването в молбата, че по силата на
договора застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, е
равносилно на отправена претенция за заплащане на обезщетение и за причинени
имуществени вреди. Това е така, тъй като предвид съдържанието на молбата,
пълномощника на ищеца е отправил изрично искане само относно заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди е процесуално недопустим и следва
да бъде оставен без разглеждане, а производството по отношение на него следва
да бъде прекратено.
Претенции за присъждане на разноски са
направили и двете страни.
Ищецът е бил представляван от
адвокат П.К. и адв. А.Б., които са оказали безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Разноските се дължат за един адвокат на
основание чл.78 ГПК. Съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени на адв. К.,
тъй като тя е осъществила цялостната защита на ищеца, а адв. Коев е бил
преупълномощен от нея и е участвал само в последното по делото съдебно
заседание. Поради това на адв. К. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
1536 лева с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
На ответника следва да бъдат присъдени
разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска и прекратеното
производство. От представените доказателства се установява, че ответното
дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1602.43 лв. с ДДС. Съобразно
отхвърлената част на иска и прекратеното производство, следва да му бъдат
заплатени разноски в размер на 1060 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС”
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Джеймс Баучер 87 да заплати на С.Г.К. ЕГН ***, адрес за призоваване *** сумата 25 000 лева/ двадесет
и пет хиляди лв./, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 17.01.2018 г., заедно със законната лихва от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане, на основание
чл.432 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 25 000 лв. до 70 000 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта досежно предявения иск от С.Г.К.
*** за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
1345.34 лв., поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ
ИНС” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Джеймс Баучер 87 да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от 1000 лева държавна такса и 53.57 лева депозит за експертизи по делото.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС”
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Джеймс Баучер 87 да
заплати на адвокат П.Д.К. САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер
на 1536 лв.
ОСЪЖДА, С.Г.К. ЕГН ***,
адрес за призоваване *** да заплати на ЗД„БУЛ ИНС” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Джеймс Баучер 87 сумата от 1060 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта, с
която производството е прекратено – в едноседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: