Решение по дело №3822/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3248
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20185330103822
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2018 г.

Съдържание на акта

   

 

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 3248

гр. Пловдив, 01.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3822 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422,  вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* против Х.Г.Ч., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4094.87 лева - главница, представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит Стандарт ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2017 г. до окончателното й погасяване, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13739/2017 г. на ПРС, ХIV гр. с-в. 

В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че на 24.08.2016 г. бил сключен между ответника и Профи Кредит България” ЕООД договор за потребителски кредит ****, по силата на който ищецът предоставил на ответника заем в размер 2000 лв., платим за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска в размер 123,64 лв. и падежна дата всяко 26-то число на месеца. В договора бил уговорен годишен процент на разходите 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден 0,11 %. Ответникът сключил и споразумение за Пакет от допълнителни услуги, неразделна част от договора, по сила на което същия се задължил да заплати сумата от 1500 лева, с месечна погасителна вноска в размер 62.50 лв. Така общото задължение се твърди, че било 4467.36 лева, като общият размер на вноската бил 186.14 лева. Съгласно Декларация т.А, неразделна част от договора и споразумението, били Общите условия, приети от ответника без забележки.

Твърди се, че ищецът изпълнил задължението си да предостави уговорения заем на ответника. Ответникът от своя страна платил само две вноски в общ размер на 377.80 лева. Остатъкът от задължението възлизал на 4094.87 лева, който останал незаплатен. Твърди се, че по отношение на вземането е настъпила предсрочна изискуемост на 07.02.2017 г.

С Определение от 05.04.2018 г. е върната исковата молба на ищеца и делото е прекратено в частта за претенциите в размер на 832.01 лева – възнаградителна договорна лихва и 1374.79 лева възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, дължими по договор за потребителски кредит **** Определението е в сила от 07.06.2018 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който се оспорва исковата претенция. Твърди, че договорът за кредит не е подписан от ответника, както и че същият е нищожен.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 13739/2017 г. по описа на ПРС,   вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите, в разглежданата им част, са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

            Предмет на разглеждане в настоящото решение е иск с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗПК.

За да бъдат уважени така предявения иск, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е възникнало твърдяното правоотношение по договор за потребителски кредит между страните, както и че е изправен кредитор – че е предоставил кредита при предвидените в договора условия, при което за ответника е възникналото задължение за неговото връщане, настъпил падеж, размер на вземането си.

След влизане в сила на Определение на ПРС от 05.04.2018 г. в производството за разглеждане е останал иска за претендирана главница в размер на 1 888.07 лева по договор за потребителски кредит Стандарт ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2017 г. до окончателното й погасяване.

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит Стандарт **** /л.22/ Профи Кредит България” ЕООД е предоставил на ответника Х.Г.Ч. заем в размер 2000 лв., платим за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска в размер 123.64 лв. и падежна дата всяко 26-то число на месеца, с краен падеж на договора 26.08.2018 г.

Ответникът е оспорил, че договорът за кредит не е подписан от ответника. В тази връзка е допусната и приета Съдебно – почеркова експертиза на вещо лице М.С. /л.135/. В заключението си вещото лице е категорично, че подписът положен под договора за клиент е положен от ответника Х.Г.Ч.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. На база изследван достатъчен сравнителен материал, вещото лице е дало своето категорично заключение. Предвид, което съдът приема, че ответникът е подписал и се е съгласил с процесния договор за кредит.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

      Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, лихвен процент на ден, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, подписан от кредитополучателя, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т.7.2/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т.7.3/, право да се откаже от договора /т.7.1 /. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.

          С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.

          По вземането за главница

          Видно от представено по делото платежно нареждане /л.42/ на 24.08.2016 г. на Х.Г.Ч. е преведена сума в размер на 2000 лева от „Профи Кредит България“ ЕООД, като основание е посочен номерът на процесния договор за кредит № **********.

Видно от удостоверение от „УниКредит Булбанк“ /л.41/ банковата сметка на ответника, съответства на тази, по която е преведена сумата в размер на 2000 лева с посоченото по-горе платежно нареждане.

От извлечение по сметка към процесния договор /л.44/ се установява, че ответникът е платил 2 броя месечни вноски, а именно вноски под № * и № * от погасителния план, от които платена главница в размер на 111.93 лева. След тази дата е преустановено плащането на задълженията по договора.

Претендира се остатъка на главницата по договора до края на срока 28.08.2018 г. по вноска от № * до № ** включително, които служебно изчислени от съда се равняват на сумата в размер на 1888.07 лева, която сума именно се претендира от ищеца.

Настъпил е и падежа на последната вноска по договора на 26.08.2018 г. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на 1888.07 лева, представляващо непогасена главница по договор за потребителски кредит Стандарт ****

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Искът за главница се явява основателен до пълния предявен размер.

Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде признато за установено и дължимостта на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2017 г. до окончателното плащане на вземането.

            По отговорността за разноските: 

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни. Доколкото ответникът по делото се е представлявал от особен представител, същият не е направил разноски по делото, поради което и такива не му се дължат.

Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива, както следва – 81.90  лева – държавна такса за исковото производство и 300 лева – депозит за особен представител и 132.20  лева – разноски в заповедното производство.

С оглед уважената част от претенцията на ищеца следва да му бъдат присъдени следните разноски – 176.08 лева – разноски в исковото производство и 60.95 лева – разноски в заповедното производство.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пловдивския районен съд сумата в размер на 64.68 лева – депозит за СПЕ, съобразно отхвърлената част от претенцията, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 55.32 лева в полза на Пловдивският районен съд, съобразно уважената част от претенцията.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. – У., сумата в размер на 1888.07 лева лева, представляваща неплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит Стандарт ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2017 г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13739/2017 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Х.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н.и И. Х. Г.– У., сумата в общ размер на 60.95 лева – разноски за заповедното производство и сума в общ размер на 176.08 лева, разноски дължими за исковото производство.

ОСЪЖДА Х.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 55.32 лева – разноски за депозит за Съдебно-почеркова експертиза, по съразмерност.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н.и И. Х. Г.– У. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 64.68 лева – разноски за депозит за Съдебно-почеркова експертиза, по съразмерност.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.