Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р E Ш Е Н И Е
№ …………../13.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на тридесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3433/2020 г.
Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявени от Р.Й.Н., ЕГН **********, адрес: *** срещу
М.М.М., ЕГН **********, адрес: *** обективно
съединени осъдителни искове, както следва:
1) иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1200 лева, представляваща главница по договор за паричен заем
от 24.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска – 12.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
2) иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 60 лева, представляваща неустойка за забава за периода от
30.10.2019 г. до 10.03.2020 г.
В исковата молба, ищецът излага следните
фактически твърдения:
Заявява,
че на 24.10.2019 г. сключил с ответника М.М.М.
договор за паричен заем, въз основа на който му предоставил сума в размер на
1200 лева, която заемателят следвало да върне в срок
от 5 дни от получаването. Посочва, че сумата предал при подписване на договора,
като договорът има характер на разписка, но до момента ответникът не я е
върнал. Заявява, че на основание чл. 6 от договора за заем М.М. дължи неустойка в размер на 0.5 % върху главницата за
всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заетата сума, а именно 60 лева.
Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор от страна на ответника.
В съдебно заседание,
проведено на 30.10.2020 г., ищецът чрез процесуалния си представител е направил
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Настоящият състав на
Районен съд, град Варна счита, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК:
1. ответникът не е представили в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът
не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е бил редовно уведомен
за същото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие,
3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са
указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5.
исковете вероятно са основателни.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му, а в първото съдебно
заседание се събраха и гласни такива относно предоставянето в заем на процесната парична сума. От съвкупния анализ на
доказателствата може да се направи извод и за вероятната основателност на акцесорната искова претенция.
Ответникът не твърди и не
доказва, че е изпълнил задълженията по сключения договор
договор. Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжата и неявяване в съдебно заседание.
По
тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да
се уважат по този ред.
На основание
гореизложените констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева,
заплатена държавна такса за исковото производство; 340 лева – адвокатско
възнаграждение възнаграждение.
По изложените
съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.М.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Й.Н., ЕГН **********, адрес: ***
за сумата от 1200 лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
24.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска – 12.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и сумата
от 60 лева, представляваща неустойка
за забава за периода от 30.10.2019 г. до 10.03.2020 г., дължима по договор за
заем от 24.10.2019 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА М.М.М.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Й.Н., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 440 лева, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на М.М.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, че сумите може да заплати на Р.Й.Н., ЕГН **********,
адрес: *** по банковата сметка на ищеца или чрез друг начин на плащане.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: