Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 274     18.11.2019 година       Гр. Търговище

                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият районен съд      второ наказателно отделение

 На седемнадесети октомври                  2019 година

 В    публично заседание  в състав:

                                                                                   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ДИМИТРОВА

 

Секретар Красимира Кирилова,

 като разгледа докладваното от Председателя

 АНД                       № 708              по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

                                   

Постъпила е жалба от Г. К.Г. ***,  против НП № 19- 1292- 000804  от 08.05.19 г. на Началник сектор ВПД началник сектор ПП при ОДМВР, гр.Търговище, с което за нарушение на чл. 103 и чл. 103  от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т. 3 и чл. 175, ал. 1 ,т. 4 от ЗДвП са   наложени   административни наказания, както следва : по т. 1  „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и по т. 2 „ глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Моли съда, да отмени НП на посочените  в жалбата основания. Редовно призован, явява се лично и с процесуален представител, адвокат Д. П.. Жалбата се поддържа изцяло. Като отменителни основания се сочат, допуснати съществени процесуални нарушения разпоредбите на ЗАНН  при издаване на АУАН и НП, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а така също и  недоказаност на описаната фактическа обстановка.

Ответната страна, редовно призована,  изпраща представител. Счита НП за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

След преценка на приетите писмени и събрани гласни доказателствени средства, съдът  установи следното:  В обстоятелствената част на НП е описана следната фактическа обстановка : на 07.04.2019 година  в 12.03 часа в гр. Търговище, ал. „Ал. Стамболийски“ до бензиностанция ОМВ, в посока на движение към кръстовището с бул. „ Тр. Китанчев“, жалбоподателят Г.Г.  управлявал собствен лек автомобил БМВ Х3  с рег. № Т 4127 АК, като при подаване на сигнал със стоп-палка и ясно разпореждане на контролен орган за маневра за определена посока, водача не изпълнява разпоредената му сигнализация и продължава в забранена посока. Отказва да предаде поисканите документи на контролните органи.

   За описаното нарушение е съставен АУАН с. Д № 795945 от 07.04.19 година, който жалбоподателят отказал да подпише.  Отказа на жалбоподателят да подпише акта е удостоверен с подпис на свидетел,  б е з  да  отразено името и точния му адрес. На 10.03.19 г. жалбоподателят Г. е депозирал подробно писмено възражения срещу АУАН. В НП  липсва произнасяне по така депозираното възражение, дали е прието или не и на какво основание, дали са правени допълнителни проверки и разпоредено ли е събиране на допълнителни доказателства във връзка с възражението. На основание АУАН е издадено  обжалваното НП № 19-1292-000804 от 08.05.19 година НП е връчено на жалбоподателя на 22.08.19 . Срещу него е подадена жалба на 26.08.19 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима ,а по същество основателна по следните съображения:

При съставяне на АН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила посочени в чл.  42 т. 4 ;чл. 43, ал. 2 ;чл. 52, ал. 4  и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН .

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 ,т. 5, както акта, така и НП следва да съдържа- описание на нарушението, дата и място , където е извършено, обстоятелствата ,при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.  В  обстоятелствената част на НП / която възпроизвежда тази на АУАН/ е отразено, на посочената дата 07.04.19 г. в 12.03 ч. , гр. Търговище, ул. „Ал Стамболийски“ до бензиностанция ОМВ, с посока на движение към кръстовището на бул. „ Тр. Китанчев“, жалбоподателят Г. е извършил две адм. Нарушения : първото се състои в това, че управлява собствен л.а. БМВ с рег. 0 Т4127АК, като при подаване на сигнал със стоп палка и ясно разпореждане  на контролен орган за маневра в определена посока, водача не изпълнява разпоредената му сигнализация и продължава в забранена посока. Второто в това ,че на същата дата и място, отказва да предаде поисканите документи .

Само при прочит на така отразената фактическа обстановка , без да взема предвид събраните в съдебно заседание гласни доказателства- показанията на разпитаните свидетели, съобразявайки и повдигнатите  във възражението въпроси, съдът намира изложената  фактическа обстановка за напълно неясна, неточна и противоречива. Този извод се  потвърждава от събраните в съдебно заседание гласни доказателства- тези на актосъставителя и свидетеля по акта, както и  на водения от жалбоподателя свидетел.

От показанията на свидетелите Н. и Б. се установява, че на жалбоподателя са били дадени разпореждания и то устни  два пъти – първо, непосредствено преди навлизане в кръговото движение, идвайки посока кв. Герен, като до бензиностанция ОМВ е бел спрян автомобила на проверяващите, които са контролирали трафика, предвид обезпечаване движението на колона от мотористи,  идващи от противоположната посока. Св. Н. заявява, че е доближил до автомобила и устно е заявил на жалбоподателя, че може да се придвижва ,но само  в дясно посока гр. Омуртаг или направо, посока Кауфланд, като Г. продължил ,но не в указаните посоки, а в ляво, като доближил и изчаквал колоната от мотористи. Виждайки това, св. Н. отново  отишъл до автомобила на жалбоподателя, като му заявил отново устно да се върне назад и тръгне направо. По негови думи е дал разпореждане,  след излизане от кръговото движение  да спре.  Нито първото, нито второто дадени разпореждания от контролния орган не са дадени след подаден сигнал за спиране на определено място със стоп палка, не са били ясни и категорични, поради което  и се е получило посоченото недоразумение относно посоката на движение на автомобила на жалбоподателя. Св. Б.  потвърждава ,че колегата му на два пъти е разговарял с жалбоподателя, като при първия път е бил в близост до него и е чул разговора, относно посоката на движение, която св. Н. е посочил , като разрешена на Г.. След поемане на жалбоподателя в различна от разрешената посока, колегата му е отишъл до автомобила и дал ново разпореждане за правилната посока, а именно към Кауфланд. Св. Б. заявява в съдебно заседание, че не може да си спомни колегата му да е давал знак със стоп.полка или ръка  накъде да тръгне.Не могат да бъдат кредитирани показанията на св. Б., че при вторият проведен разговор между св. Н. и жалбоподателя, когато на последния му е било разпоредено устно да се върне назад  и продължи посока Кауфланд, да е имал възможността да чуе разговора между двамата, предвид натовареността на движението, разстоянието между тях и най-вече, шума произвеждан от движението на колоната от мотористи.      

При така събраните гласни доказателства, предвид изложената в акта и НП фактическа обстановка, остава напълно неизяснено, как наказващият орган е приел, че е подаден сигнал със стоп- палка и ясно разпореждане на контролен орган за маневра за определена посока, като водача не е изпълни разпоредената му сигнализация и продължил в забранена посока. Липсват доказателства за даден сигнал със стоп полка ,още по-малко за какъвто и да е било сигнал, който да е ясен. Не отразено коя е посоката, за която е разпоредено жалбоподателя да се движи и коя е забранената посока , в която той е продължил движението. Не се доказва по никакъв начин, че при вторият проведен разговор между жалбоподателя и св. Н., последния е наредил на Г., след като се върне назад и тръгне в посока Кауфланд, да спре- кога и къде остава неясно.

При така изложеното по-горе, съдът намира, че по отношение нарушението по чл. 103 и наложеното наказание по чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП , то не е доказано ,както от обективна и субективна страна. Събраните гласни доказателства са противоречиви, непоследователни, налице е разминаване, както между тези дадени от св. Н. и св. Б., тако  и между тях и изложената в НП фактическа обстановка. Това се потвърждава и показанията св. Е.Г. в с.з.

По отношение на второто описано, като извършено виновно адм. Нарушение по чл. 103 от ЗДвП с наложено наказание на основание чл. 175, ал. 1 ,т. 3 от ЗДвП. В НП е формулирано като : отказва да предаде поисканите документи от нас-компетентни органи“.  Въпреки лаконичното описание на нарушението ,дори и да се приеме, че водача  е отказал да предаде документите си при извършване на проверката, а тя е започнала, след като е бил спрял  след подаден сигнал за спиране от контролните органи , то това нарушение не е извършено на посоченото в НП место и време, нещо което не е изрично отбелязано, но се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите в съдебно заседание.

При така изложената противоречива, неизяснена и без представени никакви доказателство по преписката, фактическа обстановка, съдът намира, че наказващия орган не е изпълнил задължените си реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а именно, преди да се произнесе по преписката , да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията  и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства.  Срещу  АУАН съставен на жалбоподателя на дата 07.04.19 година, който той е отказал да подпише, като това обстоятелство се удостоверява само с  подпис, неизвестно от кого, тъй като липсват изискуемите по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН данни –име и точен адрес на свидетеля, е подадено възражение в срока по ЗАНН. Възражението е подробно, като  изложеното в него  води до безспорното заключение за наличие на спорни обстоятелства, които наказващият орган е следвало да прецени ,а в случая и задължително да извърши разследвана не тази обстоятелства – нещо което не е направено. Нещо повече, в НП липсва каквото и да е произнасяне , а още по-малко обсъждане на направените  от жалбоподателя възражения, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК , тъй като е довело до ограничаване процесуалното право на жалбоподателя и не е отстранен в проведеното адм. производство пред АНО. От представените по преписката материали е видно, че са приложени докладни записки/ л. 10 и 11 / , като последните са с дата 21.05.19 г. Възражението по акта е от дата 10.04.19 г., като НП е съставено на 08.05.19 година. Гореизложеното е в пълно потвърждението на това, че наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН, като това е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което е съществено процесуално нарушение.

В НП липсва дори и формално произнасяне по чл. 53 във вр. с чл. 28 от ЗАНН, поради което и съдът е лишен от възможността за произнася по неговата законосъобразност.

Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото срещу него адм. производство, следва да знае в какво точно се състои нарушението , на какво точно законово основание е ангажирана административнонаказателната му отговорност, кои са доказателства , на които се базират тези констатации, за да има възможност да ангажира доказателства, да организира защита, да прави възражения или искания за събиране на допълнителни доказателства.

При така изложеното по-горе, съдът счита, че при издаване на НП, наказващият орган е допуснал нарушение разпоредбата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН – преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши разследване на спорните обстоятелства, което предвид гореизложеното, не е сторено . Предвид гореизложеното-допуснати съществени процесуални нарушения , водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице, изложена неясна, противоречива и недоказана фактическа обстановка, съдът счита, че НП следва да бъде отменено, а жалбата уважена.

Водим от горното,съдът

 

 

                             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА НП № 19-1292-000804 от 08.05.19 година на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР Търговище, с което на Г. К.Г. *** , с ЕГН ********** за нарушение на чл. 103 ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 3  и чл. 175, ал. 1 ,т. 4 от ЗДвП са   наложени административни наказания, както следва : по т. 1 „глоба“ в размер на 100 / сто/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и по т. 2 –„глоба“ в размер на 100 /сто/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца , като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му ведно с мотивите,  пред Административен съд - Търговище.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: