№ 450
гр. Кърджали, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100321 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от М. Е. С. против Е. Г. В. за
претърпени неимуществени вреди от престъпление.
Ищецът твърди, че на 22.07.2019 г. в гр. Кърджали до бившия полигон на СБА,
понастоящем база на фирма **** ответникът му е отправил закана за убийство с думи и с
действия - насочване към тялото му газов пистолет марка *******, калибър 9 мм. № ******,
като това заканване е възбудило у М. Е. С. основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание чл. 144, ал. 3 НК на Е. Г. В. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено за срок от 3 години.
Твърди, че не всяка отправена заплаха е престъпна, а само тази, която сочи една по-
висока вероятност от реалното й осъществяване, каквато именно се установява в
разглеждания случай, предвид факта, че заканата освен с думи от ответника е съпроводена с
насочване на пистолет към ищеца, което безспорно сочи повишена вероятност от реално й
осъществяване, като към момента на осъществяването й М. С. е нямал представа насочения
срещу него пистолет дали е газов или огнестрелен, поради което е възприел тази закана като
реална.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, свързани душевни
притеснения и страдания, като е изпитал силно чувство на страх, срам и унижение. Сочи, че
думите-псувни, които ответникът е отправил по негов адрес и агресивното му поведение
спрямо него, предизвикали у ищеца и околните силно възмущение от самонадеяното
поведение на Е. Г. В.. В резултат на извършеното престъпление от страна на ответника,
ищецът твърди, че е преживял страх, че ще бъде убит, страдание, психическа травма
1
възбудено от страх, че ще бъде убит и засегнато самоуважение, самочувствие и
злепоставяне в обществото. Сочи, че след отправената закана за убийство, ищецът е развил
посттравматично стресово разстройство, като спомените за травмата преживява отново в
неочаквани моменти, които се намесват рязко в ежедневието му.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Е. Г. В., с ЕГН **********, с
адрес: гр.******* да заплати на М. Е. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.
********** сумата в размер на 20 000 лв., представляващи неимуществени вреди, свързани
с претърпения страх, че ще бъде убит, страдание, психическа травма възбудена от страх, че
ще бъде убит и засегнато самоуважение и самочувствие, ведно със законна лихва върху
цялата сума от датата на увреждането 22.07.2019 г. Претендира за направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
процесуалния му представител, с който намира иска за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за основателен, но прекомерен по размер. Ответникът
оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства с изключение на тези,
които са установени с приложените към нея официални документи-писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител. Пледира за уважаване на предявения граждански иск в пълен
размер, претендира за направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът Е. Г. В. се явява лично и с процесуален
представител. Не оспорва, че извършеното деяние е причинило стрес и неприятни
преживявания на ищеца, но възразява за прекомерност на исковата претенция. Претендира
за разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приетото по делото писмено доказателство Присъда № ******* г. по описа на
Районен съд – Кърджали, решение № ******** г. по описа на Окръжен съд – Кърджали се
признава като безспорно между страните и ненуждаещо от доказване обстоятелство, че
ответникът е признат за виновен, че е отправил закана за убийство на ищеца с думи и с
действия - насочване към тялото му газов пистолет марка *******, калибър 9 мм. № ******,
като това заканване е възбудило у М. Е. С. основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК.
В хода на съдебното дирене в настоящето гражданско производство съдът
непосредствено възприе заключението на вещо лице.
Видно от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-психиатрична
2
експертиза с вх. № ***** г., изготвена от вещото лице д-р Н. А. се установява, че по време
на претърпяното престъпление на 22.07.2019 г., състоянието на ищеца М. Е. С. съответства
на преживяване на остра стресова реакция /код по МКБ -10 F 43.0/, която е продължила от
няколко часа до няколко дни, като непосредствено след това е настъпило тревожно-
депресивно състояние с прояви на страхови изживявания, нарушен сън в рамките на
разстройство в адаптацията /F 43.2/, което по правило отзвучава до 6 месеца след стресовото
събитие. Разстройството в адаптацията принадлежи към невротичния регистър и
представлява разстройство на здравето, което е временно и неопасно за живота. Както за
минал период от време, така и към момента на изследването не се установили данни за
психотични нарушения от ендогенния или психоорганичния регистър. Не са регистрирани
данни за психопатологични явления и тенденции.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, тъй като ищецът има качеството на пострадало лице от
деянието на ответника, който е пасивно легитимиран да отговаря по иск за непозволено
увреждане.
Разгледан по същество, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди за
сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляда лева/ за частично основателен по следните
съображения:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
необходима предпоставка е успешно, пълно и главно доказване от страна на ищеца на
всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – противоправно деяние, настъпване на вреди, причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат, наличието на вина у
причинителя, като вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД.
Съгласно съдебната практика, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда,
споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд
съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ
иска за обезщетение за вреди от деликта. Според чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Според чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В съответствие с чл. 300 от ГПК Присъда № ******* г. по описа на Районен съд –
Кърджали е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от инкриминирания
акт, относно факта на осъществяването му, неговата противоправност и вината на дееца.
3
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно, че ответникът на 22.07.2019 г. е отправил
на ищеца закана за убийство с думи и с действия - насочване към тялото му газов пистолет
марка *******, калибър 9 мм. № ******, като това заканване е възбудило у М. Е. С.
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. З НК.
Съдът намира, че ищецът успя да докаже в условията на пълно и главно доказване,
че е претърпял неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане, изразяващо
се в преживян страх, че ще бъде убит, страдание, психическа травма възбудена от страх и
засегнато самоуважение, самочувствие и злепоставяне в обществото, посттравматично
стресово разстройство, като спомените за травмата преживява отново в неочаквани моменти
в ежедневието му.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на ответника. Установи се, че са изпълнени всички
предпоставки от фактическия състав на деликта и искът по чл. 45 от ЗЗД е доказан по
основание.
При определяне на размера на обезщетението за извършените противоправни
действия, съдът съобрази следното:
По силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат
на обезвреда, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост с оглед на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са и причинените
морални страдания, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на
увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки,
страдания и неудобства.
Съгласно трайната съдебна практика справедливо обезщетяване по смисъла на чл.
52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките,
страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени
на конкретното пострадало лице /Решение № 749 от 5.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 387/2008
г., II т. о., ТК/.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза се
установява, че ищецът е преживял остра стресова реакция, като непосредствено след това е
настъпило тревожно-депресивно състояние с прояви на страхови изживявания, нарушен сън
в рамките на разстройство в адаптацията и са обусловили състояние на сериозен
4
физиологичен дискомфорт. Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а
именно, че на ищеца са били причинени психически болки от преживян страх, че ще бъде
убит, страдание, психическа травма възбудена от страх, че ще бъде убит и засегнато
самоуважение, самочувствие и злепоставяне в обществото, посттравматично стресово
разстройство, като спомените за травмата преживява отново.
След като съобрази всички изложени психически поражения и степента на
проявлението им при ищеца и взе предвид икономическите условия в страната към момента
на деликта, а именно на 22.07.2019 г., възрастта на пострадалия – млад човек на 35 г., в
работоспособна възраст, съдът намира за справедлив паричен еквивалент на засегнатите
нематериални блага сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, а за горницата до 20 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен. Съдът намира за основателно възражението на
процесулания представител на ответника по отношение на размера на претендираното
обезщетение.
Съдът намира, че следва да уважи иска частично, защото не се събраха
доказателства, че причинените на ищеца увреждания са изобщо неизлечими и непоправими
или ще му причиняват значителни неудобства (като например намалена работоспособност)
до края на живота или в друг значителен период от време.
По отношение на искането за заплащане на законната лихва върху цялата сума,
съдът счита, че е основателно и следва да се уважи върху размера на уважената част от
исковата претенция от деня на увреждането 22.07.2019 г.
При така установеното съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
от ищеца, съобразно с уважената част от иска по силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът
следва да заплати на ищеца 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 450
лв. за платен депозит за вещо лице.
Ответникът ще следва да заплати в полза на Районен съд - Кърджали държавна
такса в размер на 400 лв. върху размера на уважената част от иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Е. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.
******* ДА ЗАПЛАТИ на М. Е. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. **********
сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в страх, че ще бъде убит, страдание, психическа травма възбудена от
страх, че ще бъде убит и засегнато самоуважение и самочувствие, претърпени от М. Е. С. в
резултат на отправена закана за убийство с думи и с действия от Е. Г. В. на 22.07.2019 г., за
което ответникът е признат за виновен с Присъда № ******* г. по описа на Районен съд -
5
Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането
22.07.2019 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
предявения размер от 20 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ на М. Е.
С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. ********** направените разноски в
настоящото производство в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, както и 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/ платен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Е. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Районен съд - Кърджали държавна такса в размер на 400 лв. /четиристотин един/ върху
размера на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6