№ 1004
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330200880 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № РД-04-ХІ-Б-
278/18.12.2020г. на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на „Е.Н. 69“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, общ.
Раковски, обл. Пловдив, ул. ****** на основание чл.209а ал.2 от Закона за
здравето /обн. ДВ бр.70/2004г., изм. ДВ бр.34/2020г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на т.5
б.“Б“ от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването вр. чл.63 ал.4 от ЗЗ /обн. ДВ бр.70/2004г., изм. бр.40/2012г./.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят „Е.Н. 69“ ЕООД, чрез управителя и процесуалния си
представител адв. С.И., моли съда да отмени атакуваното НП. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуалния представител юрк. М.Т., която навежда доводи за правилно и
законосъобразно НП и пледира същото да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото не
е в минимален размер.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличие
на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.10.2020г. в 15:00ч. била извършена проверка от К.Б.К. – **** в
Дирекция РЗИ – Пловдив, съвместно с Д.Г.К. – ****** към Сектор „СПС“
при ОДМВР – Пловдив, в кафе-сладкарница, находяща се в гр. Раковски, ул.
„Михаил Добромиров“ № 76Б – закрито обществено място по смисъла на §1
от Допълнителните разпоредби на ЗЗ /обн. ДВ бр.70/2004г., изм. ДВ
бр.42/2010г./. В хода на проверката било установено, че обектът се
стопанисва от „Е.Н. 69“ ЕООД, като не бил осигурен дезинфектант за ръце на
входа на обекта, а хидроалкохолен гел за ръце, който не представлявал
дезинфектант за ръце по смисъла на т.5 б.“Б“ от Заповед № РД-01-
609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Установеното по време на проверката било квалифицирано от св. К.
като извършено от „Е.Н. 69“ ЕООД нарушение на чл.63 ал.4 от ЗЗ вр. т.5
б.“Б“ от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването, за което съставила Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 000409/27.10.2020г. Управителят на
дружеството се запознала на място със съдържанието на акта и го подписала
като вписала, че възразява срещу констатираните нарушения. Получила и
препис от акта.
В законоустановения срок срещу АУАН не постъпило писмено
възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с
което на „Е.Н. 69“ ЕООД на основание чл.209а ал.2 от Закона за здравето
/обн. ДВ бр.70/2004г., изм. ДВ бр.34/2020г. е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на т.5 б.“Б“ от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването вр. чл.63 ал.4 от ЗЗ
/обн. ДВ бр.70/2004г., изм. бр.40/2012г./.
Описаната фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства - показанията на св. К.Б.К. /актосъставител/ и св. Й.Р.Н., които
съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и съответни
на приложените по делото писмени доказателства.
2
При така установените фактически положения съдът формира
безспорен и категоричен извод за извършено от страна на дружеството
нарушение, изразяващо се в това, че в стопанисвания обект – кафе-
сладкарница, представляваща закрито обществено място по смисъла на §1 от
ДР на ЗЗ /обн. ДВ бр.70/2004г., изм. ДВ бр.42/2010г./, не е осигурило
дезинфектант за ръце на входа на обекта.
Въпреки това обаче настоящата инстанция приема, че е налице
основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и отпадане
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Нормите на чл.209а и чл.63 ал.4 от ЗЗ са бланкетни, като за
съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка
препращат към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която
съгласно чл.63 ал.11 от ЗЗ представлява общ административен акт и подлежи
на предварително изпълнение. В конкретния случай приложима е Заповед №
РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, т.5 б.“Б“ от която
предвижда, че всички физически и юридически лица, които са собственици
или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други
обекти, които предоставят услуги на гражданите, освен мерките по т.1-4,
прилагат и следните противоепидемични мерки – осигуряват дезинфектанти
за ръце на входа на обекта.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното
нарушение и на административната санкция е достатъчно съставът на
нарушението и санкцията за него да са предвидени в нормативен акт. Това в
случая е предвидено в чл.209а ал.1 от ЗЗ, с която разпоредба е обявено за
наказуемо по административен ред неспазването на противоепидемични
мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването. Съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВС и на ВКС съдържанието на
бланкетните норми, каквато е посочената, може да се запълва както с правила
от нормативен, така и с правила от ненормативен акт, какъвто се явява
общият административен акт – заповед на министъра на здравеопазването,
стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. В
процесния случай задължението за спазване на въведените от министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки, както беше посочено, е
предвидено в чл.209а ал.1 от ЗЗ.
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Сочената като нарушена в АУАН и в НП Заповед № РД-01-609/21.10.2020г.
на Министъра на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на Република България, считано от 22.10.2020г. до 30.11.2021г.,
от което следва, че именно тя е била действащо право към датата на
извършване на нарушението. Действително към датата на издаване на НП
3
посочената заповед е била отменена – със Заповед № РД-01-675/25.11.2020г.
на министъра на здравеопазването, в т.5 б.“Б“ от която е предвидено
абсолютно същото правило за поведение. Доколкото съгласно чл.3 ал.1 от
ЗАНН меродавна е редакцията на закона към датата на извършване на
нарушението, а не към издаване на НП, съвсем законосъобразно като
нарушена е посочена Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването.
Предвид изложеното неоснователно е направеното от процесуалния
представител на дружеството възражение за незаконосъобразност на НП, тъй
като отговорността на същото била ангажирана за неизпълнение на
задължение, предвидено в заповед на министъра на здравеопазването.
Налице е обаче неправилно приложение на материалния закон при
подвеждане на приетата в АУАН и НП фактическа установеност на
нарушението към уреждащата състава правна норма. Разпоредбата на чл.63
ал.4 от ЗЗ предвижда, че при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
**** за територията на страната или за отделна област. Видно от
съдържанието на правната норма, същата не въвежда конкретно дължимо
поведение от страна на правните субекти, а регламентира правомощието на
министъра на здравеопазването при определени обстоятелства да предприеме
конкретно поведение, като въведе със заповед временни противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. В случая вменената
за нарушена норма от ЗЗ не предвижда каквото и да било задължение за
санкционираното лице. Това е предвидено в чл.209а ал.1 от ЗЗ, съгласно
която разпоредба се наказва с глоба, който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или ал.7 и чл.63а ал.1 или
ал.2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Ал.2 на посочената
разпоредба предвижда, че когато нарушението по ал.1 е извършено от
едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер от 500 до 2 000 лв. Както беше посочено, за да е спазен принципът за
законоустановеност на административното нарушение трябва съставът на
нарушението да е предвиден в нормативен акт, а задължението за спазване на
въведените от министъра на здравеопазването противоепидемична мерки е
предвидено в чл.209а ал.1 от ЗЗ, съдържанието на която бланкетна норма
може да се запълва и с правила от ненормативен акт, в случая със заповед на
министъра на здравеопазването. Тази разпоредба не е посочена като нарушена
нито в АУАН, нито в НП. В постановлението, и то в частта му относно
правното основание за налагане на административното наказание, е посочена
разпоредбата на чл.209а ал.2 от ЗЗ, която обаче предвижда вида и размера на
административното наказание в случаите, когато нарушението по ал.1 е
извършено от едноличен търговец или юридическо лице, но не и състава на
4
нарушението. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото следва на наказаното лице да е ясно, и то още към момента на
съставяне и връчване на АУАН, какво именно нарушение му се вменява и на
коя разпоредба. В случая, предвид неточното квалифициране на нарушението
както в АУАН, така и в НП, това изискване не е било изпълнено, а то
рефлектира върху възможността на нарушителя да ангажира адекватно
защитата си още в момента на подписване на акта, включително и при
упражняване правото си на възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Освен това,
съставът на чл.209а ал.1 от ЗЗ, както беше посочено, изисква привързване към
други конкретни норми, като административнонаказващият орган дължи
прецизно определяне на правната квалификация на деянието и е необходимо
да посочи освен конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е
нарушена, и какъв е териториалният обхват на приложение, за какъв срок
същата е въведена, предвид временния характер на тези мерки, както и
изобщо да посочи данни от обхвата на чл.63 ал.4 вр. ал.1 от ЗЗ, което не е
било сторено в конкретния случай.
Наред с горното налице е и друго основание за отмяна на НП,
доколкото макар и правилно нарушението да е съотнесено към санкционната
разпоредба на чл.209а ал.2 от ЗЗ, на дружеството е наложено
административно наказание глоба. Изрично в посочената разпоредба на
чл.209а ал.2 от ЗЗ, в съответствие с чл.83 ал.1 от ЗАНН, предвиденото
наказание за юридическите лица е имуществена санкция, а не глоба. По този
начин е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в неправилно посочване на вида наказание, наложено на
санкционираното лице.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на производството, съдът счита за основателно
направеното от процесуалния представител на дружеството искане за
присъждане на направените разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено. Доколкото
жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер
на 300 лв. за адвокатски хонорар, която кореспондира с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съдът счита, че следва да се уважи
в пълен размер претенцията на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-278/18.12.2020г.
на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на „Е.Н. 69“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, общ. Раковски, обл.
Пловдив, ул. ****** на основание чл.209а ал.2 от Закона за здравето /обн. ДВ
5
бр.70/2004г., изм. ДВ бр.34/2020г./ е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. за нарушение на т.5 б.“Б“ от Заповед № РД-01-
609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването вр. чл.63 ал.4 от ЗЗ /обн.
ДВ бр.70/2004г., изм. бр.40/2012г./.
ОСЪЖДА РЗИ - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Н. 69“ ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 300 /двеста/ лв., представляваща направени
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6