Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на дванадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №16988
по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени частични искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът М.С.М.,
действащ със съгласието на майка си Р.И.А., твърди, че е пострадал от ПТП,
реализирано на 24.09.2015 г. на главен път І-6, на разклона за с. Гавраилово,
осъществено между л.а. „Опел“ с рег. ********и т.а. „Мицубиши“ с рег. № ********.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „Б.И.” АД отговаря за
вредите, причинени при управлението и на двете МПС. Поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на З.равето – масивни
периорбитални хематоми и фрактура на дясна зигоматична кост, лицева асиметрия
поради хлътване на зигоматичната кост и бузата вдясно. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 90 000,00 лв., като в
рамките на настоящето производство претендира сумата 25 200,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.09.2015 г. до
окончателното плащане. Поддържа, че от деликта е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи в разходи за лечение и възстановяване, в размер на сумата от 3000,00
лв., като в рамките на настоящето производство претендира сумата от 100,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.09.2015 г. до
окончателното изплащане. Претендира
и направените разноски.
Ответникът
ЗД „Б.И.” АД в сроковете за отговор по чл.1267 и чл.373 ГПК оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на валидно застраховатeлно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и наличието на виновно и
противоправно поведение на водачите на МПС. Релевира и възражение за
съпричиняване. Оспорва размера на сочените от ищеца неимуществени вреди.
Претендира разноски.
По делото
на основание чл.219 ал.1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституиран А.Д.С., който не взема становище по предявените искове.
С
определение, постановено в о.с.з., проведено на 12.10.2017 г., съдът на
основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като същия вече е предявен за
сумата от 50 000,00 лв., като част от общо дължимата сума от 90 000,00 лв.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 24.09.2015 г. на главен път І-6, на разклона за с. Гавраилово, е
реализирано ПТП, в което са участвали л.а. „Опел“ с рег. № ********, управляван от А.Д.С., в който л.а. е пътувал
ищецът, и т.а. „Мицубиши“ с рег. № ********.
Това обстоятелство се установява и от представеното по
делото споразумение от 09.11.2016 г. по НОХД №1450/2016 г. по описа на Районен
съд – гр. Сливен, влязло в сила на 09.11.2016 г., което съгласно разпоредбите
на чл.300 ГПК вр. чл.383 ал.1 НПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в него материали.
Видно от
описаното по-горе споразумение, П.Г.П.е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр.
ал.1 вр. вр. чл.342 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, като на 24.09.2015 г. на път
І-6 на 0,5 км. от с. Гаврилово, при управление на т.а. „Мицубиши” с рег. № ********, е нарушил разпоредбите на
чл.27 т.2 ЗДвП и чл.47 ЗДвП и е причинил на ищеца средна телесна повреда.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесното ПТП е настъпило на главен път І-6, на разклона за с. Гавраилово,
като причината за настъпването му от страна на водача на л.а. „Опел“ е в
неговите действия, с които е допуснал да се движи с висока скорост при
приближаване на кръстовище и на приближаващ се от дясната му страна т.а.
„Мицубиши“, а от страна на водача на т.а. „Мицубиши“ - действията му, защото
при приближаване на кръстовището не е намалил скоростта си до 10-15 км/ч, с
която е трябвало да завие, а вместо това е невлязъл прибързано срещу насрещното
движение в левия ръкав и е извършил с висока скорост ляв завой. Вещото лице
сочи още, че от техническа гледна точка и двамата водачи са имали възможност на
намалят скоростта си предварително при наближаване на кръстовището, за да могат
да спрат при поява на конфликтен автомобил.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на т.а. „Мицубиши” с рег. № ********
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.27
т.2 ЗДвП и чл.47 ЗДвП.
По делото
ответникът не е изпълнил задължението си чл.190 ГПК, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.161 ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 24.09.2015 г. между ответника и собственика на т.а.
„Мицубиши” с рег. № ******** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
По иска за
заплащана на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е
представена епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Иван СелимИ.ки” АД по ИЗ №18433, от
която се установява, че ищецът е постъпил в болнично заведение на 25.09.2015 г.
по повод претърпяно ПТП, като окончателната диагноза е фактура на зигоматична
кост - открита. В епикризата се сочи, че на ищеца е проведено медикаментозно и
оперативно лечение – открито наместване на зигоматичната фрактура под местна
анестезия с фиксация с пластини, като ищецът е изписан от болничното заведение
на 30.10.2015 г.
По делото е
представена и епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Иван СелимИ.ки” АД по ИЗ №23320,
от която се установява, че ищецът е постъпил в болнично заведение на 02.12.2015
г. по повод отстраняване на пластини, като окончателната диагноза е
доброкачествено новообразувание на максиларен синус. В епикризата се сочи, че
на ищеца е проведено медикаментозно и оперативно лечение – под обща анастезия е
отстранено вътрешното фиксиращо устройство, като ищецът е изписан от болничното
заведение на 06.12.2015 г.
От приетото
по делото заключение на СМЕ от 19.01.2017 г., което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил охлузване на лявата ябълчна
кост, околоочен хематом, счупване на предните стени на горночелюстните синуси и
счупване на дясната ябълчна кост, като такива увреждания се дължат на
действието на тъпи предмети, а счупването на ябълчната кост, която е анатомично
и функционално свързана с горната челюст, представлява счупване на челюстта, с
което се затруднява дъвченето и говоренето. Вещото лице сочи още, че описаната
лицева асиметрия означава разместване на фрагментите, като такова счупване
зараства за срок от един до два месеца, не изисква чужда помощ и не налага
провеждане на рехабилитация, а в първите две седмици след операцията храната,
която се приема, е била течна, негореща и непикантна, налагало се е поставяне
на компреси и мазане с противосъсирващи и съдовоукрепващи медикаменти. От
разпита на вещото лице, извършен в о.с.з., проведено на 16.03.2017 г., се
установява, че разместването на фрагментите е довело до лицевата симетрия, но
тази кост е възстановена в симетрията си.
От
показанията на свид. С.В.се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в
болница в гр. Сливен една седмица, цялото му лице е било обезобразено, имал е
болки в краката и ръцете, извършена му е операция, при която е поставена
пластина на лицето, която по късно е отстранена. Свидетелят сочи още, че ищецът
е имал много силни болки, възпаление, два месеца се е хранел с течна храна, а
при втората операция – две седмици, имал е нужда от помощ, а към настоящия
момент има болки в кръста и изтръпване на мястото, където е опериран, както и
страх при качване в автомобил.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на
ищеца са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е
била значителна, че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение
/две оперативни интервенции - едната с местна, а другата с обща анастезия/,
периодът на възстановяване е със средна продължителност, не се е налагал
ограничен двигателен режим на пострадалия, но е спазвал определен хранителен
режим, а към настоящия момента няма данни за наличието на остатъчни травми.
Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът все още
е бил непълнолетен – на 17 години, т.е. касае се за дете. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 20 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира неоснователно и недоказано възражението на ответника за
наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от З.вП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява едИ.твено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесният л.а. „Опел“ е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани на
всичките пет места.
От приетото
по делото заключение на СМЕ от 03.10.2017 г., което съдът кредитира напълно, се
установява, че уврежданията на ищеца се дължат на действието на твърди предмети
и дори и без поставен предпазен колан пострадалият би получил същите или
подобни увреждания.
При тези
данни и с оглед на събраните в рамките на производството по настоящето дело
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи по
безспорен и категоричен начин твърдението на ответника, че ищецът е пътувал без
поставен обезопасителен колан, т.е. не
се установи нарушение на разпоредбите на чл. чл.137в З.вП. Освен това от
приетото и описано по-горе заключение на СМЕ се установи, че ищецът би получил
процесните увреждания и ако е пътувал без поставен обезопасителен колан, т.е.
дори е да е нарушил сочените правила за поведение, то това нарушения не в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат – получените
от ищеца травми не са следствие от непоставянето на предпазния колан.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 20 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По иска за заплащана на
обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с
деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от нея
разходи за лечение и възстановяване, представляващи заплатени лекарства и
медикаменти.
По делото ищецът, чиято е доказателствената тежест за
това, не ангажира никакви доказателства за установяване на сочените от него
разходи за лечение.
С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че предявеният
иск се явява недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца, на основание чл.78
ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на сумата от 1021,79 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата
от 800,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 159,68 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на
основание чл.78 ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част
от исковете в размер на сумата от 240,32 лв., представляваща депозити за вещи
лица, и сумата от 1537,81 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между ищеца и адв. М.Г., според което ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 8000,00 лв. без ДДС.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до
минималния размер или сумата от 1537,81 лв. с ДДС, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на М.С.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, действащ със съгласието на майка си Р.И.А., на
основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 20 000,00 лв., ведно
със законната лихва, считано от
24.09.2015 г. до окончателното заплащане, като част от общо претендираната сума
от 90 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
24.09.2015 г. на главен път І-6, на разклона за с. Гавраилово, ПТП
неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния претендиран размер от 50 000,00 лв., както и иска за заплащане на
сумата от 100,00 лв., като част от общо претендираната сума от 3000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 24.09.2015 г. на
главен път І-6, на разклона за с. Гавраилово, ПТП имуществени вреди – разходи
за лечение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от
800,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 159,68 лв., представляваща депозити за вещи
лица.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. П.К., адрес: ***, на
основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 1021,79 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, адрес: ***,
действащ със съгласието на майка си Р.И.А.,
да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1788,13 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника А.Д.С.,
ЕГН **********, адрес: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: