№ 7548
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110174127
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Г. Б. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника „***“ АД за сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение
на полет № *** от Санкт Петербург до Варна на 06.8.2018 г. с повече от три часа, заедно със
законната лихва от 04.8.2021 г. до погасяване на задължението и за сумата 236,46 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 10.8.2018 г. – 01.8.2021 г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет № *** от Санкт Петербург до Варна, който следвало да бъде
изпълнен на 06.8.2018 г., с час на пристигане в 11,40 часа. Твърди, че самолетът е
пристигнал на летище Варна със закъснение от повече от три часа спрямо планираното
разписание – в 16,40 часа. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за
превоз има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от
РЕО № 261/2004 г., във връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като
полетът е бил с разстояние от над 1500 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на
обезщетение, но ответникът не се е произнесъл по него. Моли съда да установи вземанията
по заповедта. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, оспорва ищецът да
се е явил за регистрация 45 м. преди началния час за излитане, да се е явил навреме за
полета. Сюита, че вземането е прехвърлено на трето лице. Сочи, че вземането е погасено по
давност. Оспорва да е получил показа за плащане. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание член 5, т. 1, б. „в" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голям закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента - 400 евро за
всички полети с разстояние над 1500 км. до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС от
19 ноември 2009 година по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07 пътници на
закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на
обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато, поради закъснение на полет, претърпяната
загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт
на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния
превозвач време за пристигане по разписание.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което
ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена резервация, със
закъснение от над три часа, че процесният полет е с разстояние над 1500 км.
Съгласно чл. 3, параграф 1 Регламента, последният се прилага ако пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от
регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане. В случая се касае за претенция за обезщетение за закъснял полет,
като, предвид посоченото по-горе тълкувателно решение, пътници на
закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагане на правото на обезщетение. От граматическото тълкуване на чл. 3, параграф 1 от
Регламента следва извод, че пътниците на отменени полети, съответно - приравнените на
тях пътници на закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на
гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат
правата, предвидени в регламента. Следователно, за да намери приложение регламентът в
процесния случай, е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за
съответния полет, а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не по-
късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
С определението от 21.3.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
2
ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, че
разстоянието между пункта на заминаване и на пристигане е над 1500 километра, че
процесният полет е пристигнал със закъснение повече от три часа. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
Противно на възраженията на ответника, от представения електронен билет
/възпроизведен по делото на хартиен носител/, се установява, че ищецът е закупил
самолетен билет за полет № *** от Санкт Петербург до Варна, който следвало да бъде
изпълнен на 06.8.2018 г., с час на пристигане в 11,40 часа. Следователно установено е
наличието на договор за въздушен превоз, сключен между страните, както и потвърдена
резервация. Ето защо за ищеца е възникнало право на обезщетение.
Наведеното в отговора възражение – за неявяване на пътника навреме за отвеждане
до самолета, на първо място е преклудирано. То е сред „възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават“ /чл. 131, ал. 1, т. 5 ГПК/, поради което ответникът
е следвало да ги оспори в преклузивния 1-месечен срок за отговор на исковата молба, което
не е било направено – такъв отговор ответникът е подал на 08.3.2022 г. - след изтичане на
срока /на 21.2.2022 г./, което е довело до настъпването на преклузията по чл. 133 ГПК.
На второ място, това възражение не може да се квалифицира като обстоятелство по
член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с четиринадесето съображение от
същия регламент. Съгласно посочената разпоредба въздушният превозвач не дължи
заплащане на обезщетение, ако отмяната, респ. закъснението са по причина на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки. Първо, закъснението на един пътник не би могло да доведе до
закъснение с повече от три часа на полета, а ако се случи - отговорността е на превозвача. И
на последно място, такива обстоятелства в случая не се доказват, като ответникът, носещ
тежестта, не изложи и твърдения и не доказа действията, които е предприел за да
предотврати закъснението на процесния полет.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането е прехвърлено –
твърдения и доказателства за такова липсват по делото, а и с оглед разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, дори и да има извършена цесия, то тя не е съобщена на длъжника, поради което
няма действие по отношение на него.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира иска за
основателен. Възражението за погасяване на вземането по давност е преклудирано, тъй като
е релевирано след изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което не следва
да бъде обсъждано. Ето защо и искът следва да бъде изцяло уважен. Върху сумата следва да
бъде присъдена и законната лихва от датата на предявяване на иска – 03.8.2021 г. /датата, на
която исковата молба е подадена по електронната поща на съда/ до погасяване.
За плащане на обезщетението законът не е посочил определен ден за изпълнение. Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадане на ответника в забава е
3
необходима покана. Такава е отправена на 10.8.2018 г. - изпратена на адрес на електронната
поща на дружеството-ответник, който адрес е посочен от самия него на интернет страницата
му в секция „Права на пътниците“ / https://www.air.bg/bg/pomosht-za-klienta/prava-na-
pytnicite/, като няма твърдения и доказателства да не получен поради действие или
бездействие на пътника/ пълномощника му. От 11.8.2018 длъжникът изпада в забава.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва за периода
11.8.2018 г. – 01.8.2021 г. възлиза на 236,46 лева. Искът следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, сторени в исковото и в заповедното
производство в общ размер на 400 лева /25 лева – държавна такса за подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, 300 лева – възнаграждение за адвокат в заповедното
производство, 75 лева – държавна такса за завеждане на исковото производство/.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца в
заповедното производство, е преклудирано, защото не е заявено в срока за възражение,
поради което съдът не следва да го разглежда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 5, параграф 1, б.
„в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голям закъснение на полети и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „***“ АД, ЕИК ********* дължи на Г. Б. ,
гражданин на Руската федерация, роден на 14.5.1973 г., адрес; гр. Санкт Петербург, ***, ап.
60, сумата 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № *** от
Санкт Петербург до Варна на 06.8.2018 г. с повече от три часа, заедно със законната лихва
от 03.8.2021 г. до погасяване на задължението и сумата 236,46 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 11.8.2018 г. – 01.8.2021 г.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ********* да заплати на Г. Б. , гражданин на Руската
федерация, роден на 14.5.1973 г., адрес; гр. Санкт Петербург, бул. *, ап. 60, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 400,00 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4