и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С молба с вх.№ 3829/28.11.2014 г. ищците Димитър Георгиев Димитров и Здравка Асенова Иванова, и двамата от гр. Крумовград, са поискали да бъде изменено постановеното по делото решение № 216 от 31.10.2014 г. в частта му за разноските, с която са осъдени да заплатят на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Сочат, че ответникът и неговия адвокат не са представили документ за реалното заплащане на търсеното възнаграждение, както и списък на разноските. Твърдят също, че търсеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, която да обуславя възнаграждение в такъв размер. Молят съда да отмени решението в частта за разноските или да намали присъденото адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника „Крумкооп – 1” ООД гр.Крумовград, чрез представителя си по пълномощие, в който се излагат доводи за недопустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските, а при условията на евентуалност – и за нейната неоснователност. Молбата е неоснователна. Едното от релевираните от молителите основания за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е твърдяната от тях липса на документ за реалното заплащане на присъденото възнаграждение, както и липса на списък на разноските. По отношение на довода за липса на документ за реалното заплащане на присъденото възнаграждение следва да се посочи, че към отговора на исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие, представляващ л.17 от делото, видно от който ответникът е договорил и е заплатил в брой сумата от 900 лева на процесуалния си представител. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой и този факт е отразен в приложен по делото договор за правна помощ (както е и настоящия случай) същият има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Що се касае до това, че ответникът не е представил списък на разноските, то това обстоятелство не е относимо към основателността на присъждането им, в който смисъл е и приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г. на ОСГТК на ВКС, а е от значение за правото на ответника да иска изменение на решението в частта за разноските. В случая, поради непредставяне на списък на разноските ответникът няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, но искането му за присъждане на разноски е основателно, предвид това, че е надлежно заявено от ответника в релевантния за това срок – до приключване на устните състезания, и са представени доказателства за тяхното извършване. На следващо място, като основание за изменение на решението в частта за разноските в молбата се сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, която да обуславя възнаграждение в такъв размер. Този довод по същество представлява искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. В тази връзка, следва да се посочи, че молителите са имали възможност, но не са заявили своевременно – до приключване на устните състезания, искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, в който случай съдът следва да се произнесе, като изложи мотиви относно това налице ли е прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на спора, респективно – да уважи или не искането за намаляване на адвокатското възнаграждение. При това положение, настоящият състав счита, че след приключване на устните състезания, молителите не могат да правят валидно искане за намаляване на адвокатско възнаграждение, поради това, че такова са могли и е следвало да направят най - късно до приключване на устните състезания, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Правилото, че искането за присъждане на разноски страните следва да заявят най – късно до приключване на устните състезания следва от разпоредбата на чл.81 от ГПК. Това е и крайният срок, до който всяка от тях може са направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение, обосновано с визираните в чл.78, ал.5 от ГПК предпоставки за намаляването му. В този смисъл е и съдебната практика – определение № 762 от 2.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 6789/2013 г., ІІІ г.о., определение № 372 от 16.05.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 223/2012 г., ІV г.о., определение № 13 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1161/2012 г., І. г.о., определение № 216 от 27.03.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 21/2013 г., ІІ т.о., определение № 18 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 357/2012 г., ІV г.о. и др. Ето защо, съдът не дължи произнасяне по така заявеното искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, а молбата за изменение на решението в частта за разноските на това основание е неоснователна. Поради изложеното дотук, молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3829/28.11.2014 г., подадена от Димитър Георгиев Димитров, с ЕГН ********** и Здравка Асенова Иванова, с ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.Крумовград, ул. ”Славянска” № 8, за изменение на решение № 216 от 31.10.2014 г., постановено по т.д.№ 34/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта му за разноските, с която са осъдени да заплатят на „Крумкооп – 1” ООД гр. Крумовград адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|