№ 245
гр. Плевен, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104189 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от „****“ С.А. *** рег.№ *** чрез
„****“ С.А. ***, клон ***, с ЕИК ***, представлявано от ***, в качеството му
на изп.директор, чрез **** против Д. М. АНГ. с ЕГН *** от с.*** ул.***. В
исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответника договор за кредит
*** по силата на който отпуснал на ответника в заем сумата от 8000 лева за
срок от 60 месеца считано от подписване на договора до 20.01.2022г.
съгласно погасителен план, включващ падежни дати на месечните
погасителни вноски, техния размер и размера на оставащата главница.
Твърди, че бил договорен размера на погасителната вноска 343,21 лева. Въз
основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен
годишен процент на разходите. Кредитополучателят следвало да заплаща
такса ангажимент, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран
лихвен процент. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване
на кредита и се удържала впоследствие. Твърди, че ответникът преустановил
плащанията си на 20.02.2017г., като към тази дата погасил 0 месечни вноски.
Твърди, че съгласно чл.5 от договора, кредитът ставал предсрочно изискуем
в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече вноски
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
случая била 20.03.2017г. и от тази дата вземането станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер. Тъй като от страна на кредитополучателят не
1
били извършвани плащания, то кредитодателят подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи 8268,80 лева главница, 9904,60 лева възнаградителна лихва за периода
20.02.2017г. – 20.01.2022г., 3184,69 лева мораторна лихва от 20.03.2017г. до
16.02.2021г.
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда доводи, че не е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди, че договорът не е
изготвен на изискуемия по закон размер на шрифта. Твърди, че договорът е
недействителен и защото няма ясно разписана методика за формиране на ГПР
по кредита.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Ответникът се представлява от назначен особен представител, който
поддържа писмения отговор.
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да
установи в хода на делото, при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е
изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова полза
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични
суми на соченото основание, както и твърденията си относно размер на
дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по
договора в уговорения срок.
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит ***
***, в който е отразено, че на 19.01.2017г. между страните е сключен договор
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем
сумата от 8000 лева, която ответникът се задължил да върне на 60 месечни
вноски в размер на по 343,21 лева. В договорът е инкорпориран погасителен
план, който е неразделна част от него. В същия е отразено, че последната
погасителна вноска се дължи на 20.01.2022г. Представени са Общи условия
на договора, които са подписани от страните по договора. Представена е
покана до ответника, с която кредитодателят го кани в седмодневен срок да
погаси задълженията си по кредита.
При така представените доказателства, съдът приема, че се доказа по
безспорен начин облигационната връзка между страните във връзка със
сключеният между тях на 19.01.2017г., в писмена форма договор за
потребителски паричен кредит. По силата на договора, ищецът е предоставил
кредит на ответника в размер на 8000 лева, като ответникът се е задължил да
го върне на 60 равни месечни вноски.
Съдът следи служебно за нищожните клаузи и следва да се произнесе в
случай, че са налице такива в договора за кредит. В договора е отразено, че
страните са уговорили заплащането на такса ангажимент, в размер на 280
2
лева, която е приспадната от главницата. Съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал.2 кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. По делото не са представени
доказателства за какво е начислена такса ангажимент и каква услуга е
предоставена на ответника срещу нея, както и дали е осъществена. Нито в
Договора за кредит, нито в условията по същия не е посочено за какво се
дължи тази такса. Съгласно чл.10а ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Съдът счита, че посочената
такса ангажимент не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, тъй
като е неясна. Не се установи за какво точно действие (услуга) се дължи и
съдът приема, че заобикаля изискванията на закона и като такава клаузата е
нищожна по аргумент на чл.21, ал.1 от ЗПК. Поради това съдът счита, че
сумата от 280 лева, която е събрана от кредитополучателя като част от
получената главница не се дължи и главницата, която ответникът е получил е
в размер на 7720 лева.
В тежест на ответника съдът е възложил да представи доказателства за
заплащане на претендираните суми. За установява основателността на
претенциите, съдът е назначил изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Установява се от заключението, че на 20.01.2017г, по сметка на
кредитополучателя е преведена сумата от 7720 лева, представляваща
главницата по кредита от 8000 лева, от която е удържана такса ангажимент в
размер на 280 лева. От заключението се установява, че от страна на ответника
няма погасени суми.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, по един
за всяка от страните по договора. В случая от заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че шрифта, с който е изпълнен
текста в Договор за потребителски кредит *** ***/19.01.2017г. е с размер 10,
а шрифта, с който е изпълнен текста в Условия по договора от 19.01.2017г. на
**** ЕАД е с размер 11, което прави процесния договор недействителен с
оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК.
Отделно от това, в процесния договор са посочени броя, размера и
падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми
във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата
главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски.
Следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11 ал.1 т.12 от
ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
3
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че на основание чл.22 от
ЗПК сключеният между страните договор от 20.02.2017г. е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед установеното в заключението, че по сметка на ответника е
преведена главница в размер на 7720 лева, до този размер претенцията на
ищеца се явява основателна.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 172,47 лв. съобразно
признатата част от вземането, както и направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 543,09 лв. съобразно уважената
част от иска.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Д. М. АНГ. с ЕГН *** от с.*** ул.***, че същият
дължи на ищеца „**** С. А., ***”, рег. № ***, чрез „**** С. А., клон ***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата от 7720,00 лв., представляваща главница по договор за отпускане на
потребителски паричен кредит *** ***/19.01.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 24.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до 21358,09 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. АНГ. с ЕГН *** от с.*** ул.***, да заплати на „**** С.
А., ***”, рег. № ***, чрез „**** С. А., клон ***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. *** представлявано от ***, сумата от 172,47 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство,
и сумата от 543,09 лв., представляваща направени деловодни разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4