Определение по дело №27529/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22877
Дата: 3 юни 2024 г.
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110127529
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22877
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Е. Д. М. против
Прокуратурата на Република България с искане за осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение, безпокойство, депресия, вследствие от
незаконосъобразно действие на ответника, изразяващо се в повдигане на обвинение с
обвинителен акт по пр. преписка № **** г. по описа на Специализираната прокуратура,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
В сезиращата съда жалба ищецът е изложил твърдения, че с внесен обвинителен акт по
пр. преписка № **** г. по описа на Специализираната прокуратура е осъществено
нарушаване на всички норми по НПК, както и правото на ЕС, тъй като с неистина се
повдига обвинение за грабеж от 12.03.2010 г. за сумата от 136 072 лева с пострадало лице О
Б, като се посочва, че има още две неизвестни дотогава лица, материалите за които са
отделени в друго досъдебно производство. Поддържа се, че такова производство не е било
образувано, както и никакви материали не са отделяни от пр. преписка № **** г. Предвид
това е налице документ с невярно съдържание – обвинителен акт на Специализираната
прокуратура по тази пр. преписка. Налице е превратност и злоупотреба с право и използване
на правосъдието за цели, различни от тези на правото в страната. Твърди се, че вследствие
от противоправното поведение на ответната страна ищецът е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания, унижение, отчаяние, страх, безнадеждност и в настоящия процес
претендира присъждане на обезщетение за последните.
При служебно извършената проверка по реда на чл. 129 ГПК относно редовността на
исковата молба и допустимостта на предявеното със същата искане, съдът е констатирал, че
исковата молба – „жалба“ не отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127, т. 4 и
т. 5 ГПК, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, с разпореждане от 13.06.2023 г., е
указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
разпореждането да отстрани допуснатите нередовности, в т.ч. като опише конкретно
фактически в какво се изразява поведението на ответника, вследствие от което ищецът
твърди да е претърпял неимуществени вреди, в частност като посочи с обвинителния акт по
пр. преписка № **** г. по описа на Специализираната прокуратура срещу кои лица е
повдигнато обвинение с твърдение за какво извършено престъпление; дали въз основа на
1
обвинителния акт е образувано наказателно дело и има ли постановен краен съдебен акт по
така повдигнатото обвинение; какво е процесуалното качество на ищеца в хода на
посочената прокурорска преписка и от кое конкретно действие/бездействие на
Прокуратурата по тази преписка ищецът твърди да е претърпял описаните неимуществени
вреди; каква е връзката с отделянето на материали срещу две неизвестни лица с вредите,
които ищецът твърди да е претърпял. С разпореждането ищецът е предупреден за
неблагоприятните правни последици от неизпълнение на указанията в цялост и в срок –
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
За изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба с вх. № 4813/28.06.2023
г., с която ищецът посочва, че противоправното деяние на ответната страна се изразява в
изготвяне на обвинителен акт по пр. преписка № **** г. на СпП, въз основа на лъжата, че са
отделени материали срещу 2 неизвестни лица за грабеж от 12.03.2010 г., което отделяне
реално не е налице. Твърди, че въз основа на този обвинителен акт е образувано НОХД №
********* г. по описа на СНС, по което ищецът има качеството на подсъдим с обвинение за
грабеж, и което е приключило окончателно с акт по КНОХД № ****/2019 г. по описа на
ВКС. Излага, че в случая СпП е изготвила незаконен обвинителен акт по пр. преписка №
***** г., като именно от лъжата, че са отделени материали срещу две други лица, цялото
дело тръгва в различна посока. Предвид това, с незаконен обвинителен акт е нарушено
правото на защита на ищеца.
С разпореждане от 11.11.2023 г. съдът, след като е приел, че въпреки така депозираната
уточнителна молба, исковата молба продължава да е нередовна, на основание чл. 129, ал. 2
ГПК е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
разпореждането да отстрани допуснатите нередовности, като опише конкретно фактически в
какво се изразява поведението на ответника, вследствие от което ищецът твърди да е
претърпял неимуществени вреди, в частност като посочи с обвинителния акт по пр.
преписка № **** г. по описа на Специализираната прокуратура срещу кои лица е
повдигнато обвинение с твърдение за какво извършено престъпление; дали въз основа на
обвинителния акт е образувано наказателно дело и има ли постановен краен съдебен акт по
така повдигнатото обвинение; какво е процесуалното качество на ищеца в хода на
посочената прокурорска преписка и от кое конкретно действие/бездействие на
Прокуратурата по тази преписка ищецът твърди да е претърпял описаните неимуществени
вреди; с това поведение на ответната страна нарушение на кои конкретно права, защитени
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи твърди ищецът, че
осъществено и дали в случая се позовава на достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз - в какво се изразява последното; каква е връзката с отделянето на
материали срещу две неизвестни лица с вредите, които ищецът твърди да е претърпял.
За изпълнение на указанията по делото е постъпила уточнителна молба от ищеца от
27.11.2023 г., чрез назначения му процесуален представител адв. И. Ю., с която заявява, че
поведението на ответната страна се изразява в посочването на неверни обстоятелства в
обвинителния акт по пр. преписка № ***** г. по описа на СпП, ясно описани в исковата
молба. Посочва, че по този обвинителен акт има образувано НОХД, в хода на което ищецът
има качеството на подсъдим, с постановен частично краен съдебен акт, а частично делото е
върнато за разглеждане от друг съдебен състав, частично е останало нерешено от фактическа
и правна страна, тъй като във въззивната присъда и касационното решение се съдържат
произнасяния по непредявени обвинения. Заявява, че конкретните права, накърнени с акта
на Прокуратурата, са изчерпателно посочени в исковата молба. Твърди, че е налице пряка
връзка с отделянето на материалите, тъй като ищецът се сочи да е извършил престъпни
деяния с две неизвестни лица, а по отношение на същите не се води разследване, като по
този начин на ищеца се възпрепятства възможността да се защити по тези твърдения.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от
2
съдържанието на исковата молба са изложение на обстоятелствата, на които се основава
искът, както и в какво се състои искането, като петитумът (искането към съда) следва да
съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения относно спорното материално право и основанието, на което се претендира. За
редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата искания
съдът следи служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна твърдения, без
на този етап да изследва приложените към същата доказателства. Именно твърденията на
ищеца очертават предмета на търсената от него защита, а оттук и предмета на доказване по
делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.
При предявена осъдителна искова претенция, имаща за предмет вземане за парично
обезщетение за претърпени вреди, причинени на граждани, вследствие от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, от действия/актове на
правозащитните органи, от значение за редовността на исковата молба е да бъдат конкретно
и ясно посочени противоправното деяние, представляващо достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС, от което се твърди ищецът да е претърпял вреди, кои
конкретно права ищецът твърди, че са нарушени от деянието, причинените вреди и размера
на претендираното обезщетение.
В настоящия случай, въпреки двукратно дадените от съда указания, от страна на ищеца
останаха неизяснени обстоятелствата относно конкретното противоправно поведение, за
което отговаря ответната страна Прокуратурата на Република България – дали се касае за
повдигане на обвинение на ищеца с обвинителен акт по пр. преписка № **** г. по описа на
Специализираната прокуратура, респ. осъждане по непредявено обвинение, респ. в какво се
изразява последното – по непредявени факти и/или право; дали се касае за повдигане на
обвинение с посочени неверни фактически твърдения в обвинителния акт и касаят ли
същите елементи от състава на съответното престъпно деяние; дали се касае за изложени
твърдения в обвинителния акт за образувани и висящи наказателни производства срещу
други лица, които да имат отношение към обвинението към ищеца, в който случай не става
ясна връзката между тези дела, съответно в какво се изразява незаконосъобразността в
действията на ответната страна, вследствие от които ищецът твърди да е претърпял
неимуществени вреди. В уточнителните молби същият излага твърдения за вписване на
неверни твърдения в обвинителния акт за отделени материали срещу други две лица, което
не отговаряло на истината, а наред с това за обвинение и произнасяне по непредявени
обвинения към ищеца. Не става ясна връзката между образуваното НОХД по обвинителния
акт срещу ищеца и сочените материали по други две дела, съответно относимостта й към
процесното противоправно поведение. Не става ясно дали въз основа на образуваното
НОХД по процесния обвинителен акт е налице окончателно съдебно произнасяне, предвид
твърденията в уточнителната молба от 27.11.2023 г. за частично постановен краен съдебен
акт, частично връщане и частично нерешаване на делото, без допълнителна конкретизация.
Същевременно по делото е неуточнено и фактически кои конкретно права ищецът твърди да
са нарушени вследствие от процесното поведение, доколкото почването им чрез съответните
норми от нормативни актове, от ЕКЗПЧОС, не е достатъчно, за да внесе яснота по това
обстоятелство.
Отново следва да се посочи, че на този етап от развитие на производството по делото –
отстраняване на допуснати нередовности в исковата молба съдът не следва да се запознава
по същество с представени от ищцовата страна доказателства, като за релевантните за спора
обстоятелства, на които ищецът основа претенцията си, съдът взема предвид именно
изложените твърдения в сезиращата го молба, респ. в уточнителните такива.
Ето защо, предвид допусната неяснота при очертаване на процесното противоправно
поведение, за което отговаря ответната страна и което ищецът твърди, че представлява
съществено нарушение на правото на ЕС и от което е претърпял неимуществени вреди,
3
съотв. на конкретно засегнатите права, както и с оглед неотстраняване на допуснатите
нередовности, то на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено, за които неблагоприятни правни последици ищецът е
бил предупреден с разпорежданията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК.
За пълнота и прецизност на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че в
разпоредбите на чл. 2, ал. , вр. ал. 3, чл. 2в ЗОДОВ е предвиден специален ред за защита
правата на граждани при твърдения за причинени вреди от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при изчерпателно посочени хипотези, сред която и нарушаване на
права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи – арг. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, в който случай исковете се разглеждат по реда на
ГПК, съотв. искове по чл. 2в – при достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз. В настоящия случай, с оглед изложените от ищеца твърдения за
посочени неистини в обвинителен акт по конкретна пр. преписка, за незаконността на
обвинителния акт поради посочени неистини в същия – че са отделени материали срещу 2
неизвестни лица, каквото отделяне не е налице, респ., че са посочени неверни обстоятелства
в обвинителен акт, както и твърдения, че въз основа на същия е образувано и водено НОХД,
респ. висящо такова за една част, то по същество исковата претенция предполага проверка
относно законосъобразност на повдигнато наказателно обвинение, което съдът намира за
недопустимо в рамките на производство по искова претенция по чл. 2 и 2в ЗОДОВ по реда
на ГПК, при твърдения за образувано и водено, съотв. приключило/висящо наказателно
производство и постановен съдебен акт в хода на същото. Изложеното е самостоятелно
основание за прекратяване на делото на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба – жалба с вх. № 141903/22.05.2023 г., подадена от ищеца Е. Д.
М. и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № *****/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, образувано въз основа на последната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца на посочения в исковата молба
адрес - чрез началника на Затвора-София, както и чрез процесуалния му представител адв.
Ю..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4