Р Е Ш Е Н И Е
№ 1917 08.10.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти
граждански състав, на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдията Сияна
Димитрова
гражданско дело № 791 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба вх. ****/***2018 г. от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ..........,
представлявано от инж. Г. Т. – изпълнителен директор, с която срещу ответника С.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск за признаване за установено, че
ответникът му дължи сумата от 714,20 лева, представляваща сбор от неизплатени
главници по фактури за ползвани услуги – доставена, ответдена и пречистена вода
за периода от 26.01.2015 г. до 26.09.2017 г. за абонатен номер ******, с
отчетен период на фактурите от 10.12.2014 г. до 04.09.2017 г., сумата от 93,11
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.02.2015 г. до 30.10.2017
г., както и законната лихва върху главницата начиная датата на подаване на
заявлението – 03.11.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по
ч.гр.д. № ............./2017 г. по описа на
БРС.
Ищецът
посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по
силата на което ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № .............,
за обект на потребление на адрес гр. Б., ж.к. “............. Издадените фактури
за доставена, отведена и пречистена вода в процесния
отчетен период са останали незаплатени на падежа, а именно в 30-дневен срок от
датата на издаването. Консумираното количество вода е отчетено по
електронен път, като са взети предвид показанията на монтираните измервателни
средства – два водомера в санитарния възел на апартамента. Представят се
писмени доказателства и се иска назначаване на съдебно-икономическа и
съдебно-техническа експертиза с поставени в исковата молба въпроси.
В
законоустановения срок по чл. 131 от
ГПК по
делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК особен
представител на ответника. Оспорва се качеството на потребител на ответника.
Твърди се, че неправилно е било отчетено и начислено количеството вода, като не
са спазени изискванията на приложимата наредба и общите условия на ВиК.
Направени са доказателствени искания.
В
проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез
процесуален представител поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на направените по делото съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Особеният
представител на ответника, в открито съдено заседание поддържа представения
отговор на исковата молба и моли за частично отхвърляне на претенциите досежно
служебно начислената вода.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК,
вр. чл. 288 от
ТЗ вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
По
делото е изискано и приложено ч.гр.д. № ......../2017 г. по описа на Бургаски
районен съд, по което е издадена заповед № .......... от ..........2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, за
сумата от 714,20 лева - главница и 93,11 лева - лихва за забава, ведно със
законна лихва, считано от 03.11.2017 г. В указания срок, съгласно чл. 415, т. 2
от ГПК,
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът приема
за допустим.
Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 2 от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги,
потребители са всички юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, кръгът от
лицата, които са потребители на ВиК, са на първо място собствениците на
водоснабдените обекти.
От
представената по делото справка по лице от Служба по вписванията за периода от
01.01.1992 г. до 02.08.2018 г. се установява, че по партидата на ответника е
вписана собственост по отношение на процесния водоснабден имот в гр. Б., кв. “.............,
като придобит по договор за дарение, поради което може да се направи извод, че
именно С.Л.К. е собственик на обекта и е надлежно легитимиран да отговаря за
задълженията към доставчика.
Видно
от представените по делото от ищцовото дружество справки относно отчетената
консумация в обекта, се установява, че в периода 13.01.2014 г. –04.12.2017 г.,
са били извършвани начисления на количеството вода, преминало през
водомера, с отбелязване “нормален”, “служебно” и “от клиента” - за периода от
11.12.2013 г. до 04.12.2017 г.
По
делото е разпитана като свидетел П.Г.У. – на длъжност “отчетник измервателни
уреди” е район “..............” при ищцовото дружество, която сочи, че е
извършвала посещение и реално отчитане на показанията на монтирания в имота
водомер, когато е бил осигурен достъп от майката на ответника. В случаите, в
които не е извършвано реално отчитане, е било начислявано служебно количество,
като средна консумация от предходни месеци, както и по показания на абоната в
режим “от клиент”. Заявява, че на процесния адрес рядко се осигурява достъп до
индивидуалния водомер, както и че лично тя никога не е виждала ответника на
адреса при отчитане.
От
заключението на вещото лице К.Д., по приетата съдебно-техническа експертиза, се
установява, че в обекта е изграден водомерен възел в санитарно помещение и са
монтирани две измервателни устройства. Тези заключения са направени от експерта
на база данните от програмата на водния оператор, предвид неосигурен достъп за
обследване на водоснабдения обект. Експертът е установил още, че за процесния
период от 10.12.2014 г. до 04.09.2017 г. доставеното и отчетено количество вода
за обекта възлиза на 322,52 куб.м., от които количества 123,54 куб.м. са
отчетени при режим “от разпределение”. Вещото лице е посочило, че количествата
“от разпределение” са определени с точност, посредством компютърен алгоритъм,
зареден с електронни трансфери от мобилните компютри на инкасаторите и
математическите му изчисления са съответни на заложените данни. Дадено е
заключение, че дължимата сума за отчетеното потребление на вода в процесния
период възлиза на сумата от 718,10 лева с ДДС, като стойността на количествата
“от разпределение” възлиза на 270,07 лева с ДДС.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи - услугите на В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Също така, според чл. 30 от публично известните общи условия на
ВиК, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни
води, се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В такъв случай,
по аргумент от чл. 32, ал. 4 от наредбата следва, че при отчитането по
електронен път не се нанасят ръчно показанията на индивидуалния водомер в
карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата
данни на електронното устройство. Същият е послужил при изготвяне на
представените по делото фактури. При тази правна рамка и ангажираните
доказателства за електронното отчитане на преминалото
количество вода през двата водомера, както и от показанията на
свидетеля У., по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на
ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния
период, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на
ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършената ВиК услуга.
От
заключението на вещото лице Д., което следва да бъде кредитирано като обективно
и компетентно изготвено, се установява, че за периода 10.12.2014 г. –
04.09.2017 г. са отчетени общо 322,52 куб.м. от водомерите в процесния обект.
Установено е, че в имота е било налице потребление, което е периодично
отчитано, както чрез електронно отчитане на индивидуалните водомер, така и по
показания на клиента и от служебно разпределение. Посочено е, че начислените
количества „от разпределени“ са правилно определени от оператора, след
прилагане на обективен математически алгоритъм и съобразяване на данните от
електронното отчитане за периода. Съгласно чл. 31 от общите условия на ВиК,
операторът издава ежемесечни фактури. Така за всеки месец, в който е извършено
отчитане, следва да бъде фактурирана цена, съобразно определената от регулатора
към този момент. Според направените изчисления от вещото лице, стойността на
количеството вода е правилно определена по действащите цени на ДКЕВР,
като в даденото заключение, същата е определена в незначително завишен размер с
3,90 лева, предвид използвания от експерта софтуер, който закръглявал само
общия резултат, за разлика от воденото от доставчика счетоводство, съгласно
което закръгляне било правено по всяка издадена фактура. В съдебно заседание,
вещото лице подробно излага пред съда начинът на отчитане на потреблението,
точността на измерването, като заявява, че точността на големия водомер, по
данни на който се прави служебното разпределение на ползвани количества за
неуказалите достъп потребители, е много по-голяма от тази на другите водомери,
като отчитането на малките водомери винаги било с по-ниска стойност от
показателите на големия водомер.
При
тези факти предявеният иск се явява основателен и доказан, като неплатеният
остатък по процесните фактури възлиза на общо 714,20 лева, която сума е в
по-малък размер от установената по заключението на вещото лице – 718,10 лева,
поради което искът за главницата следва да бъде уважен в пълния заявен размер.
Така, по аргумент от чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК и на
основание чл. 162 от
ГПК съдът
определи размера на задължението на общо 714,20 лева.
Що се
отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема същия за
изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане и начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на
падежа до 30.10.2017 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, установи дължимите мораторни лихви в общ
размер от 100,27 лева, която сума се явява по-висока от заявеното от ищеца
вземане в размер на 93,11 лева, предвид което последното следва да бъде уважено
в цялост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в
настоящия процес, възлизащи в размер на общо 605 лева, включващи държавна такса /75 лева/, възнаграждение за
вещо лице /260 лева/ и призоваване на свидетел /20 лева/, възнаграждение за
особен представител /150 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /100 лева/,
определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК /в сила от 28.01.2017 г./,
във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 от НЗПП, както и направените
разноски в заповедното производство, възлизащи в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235
от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
..........., представлявано от инж. Г. Т. – изпълнителен директор, срещу С.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 от
ГПК,
вр. чл. 288 от
ТЗ вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че С.Л.К.,
ЕГН **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..............,
сумата от 714,20 лева,
представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги –
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 26.01.2015 г. до 26.09.2017
г. за абонатен номер .........., с отчетен период на фактурите от 10.12.2014 г.
до 04.09.2017 г.; сумата от 93,11 лева,
представляваща мораторна лихва върху главниците за периода от 27.02.2015 г. до
30.10.2017 г.; както и законната лихва
върху главницата начиная датата на подаване на заявлението – 03.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № .............../2017
г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА С.Л.К., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК .........., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 605 /шестстотин и пет/ лева –
разноски в исковото производство, както и сумата от 75 /седемдесет и пет/
лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ............./2017
г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала: М Е