№ 272
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430102782 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 439 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от М. Е. Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез Н. А. Д., ЕГН ********** –
майка, живуща на с.адрес, против ***, ЕИК ***, в която се прави искане да
бъде признато за установено, че дължимите части от дълг по ЧГД
№6681/2015год. по описа на ПлРС не подлежат на принудително изпълнение,
тъй като е изтекла погасителната давност.
Посочена е цена на иска - 2519,86лв. Посочено е като образувано във
вр. с вземане на ответника с изпълнително дело №20217550400291 по описа
на ЧСИ *** ****. Делото е образувано след прехвърляне на изпълнително
дело №20168140400005 по описа на ЧСИ *** образувано въз основа на ч.г.д.
№6681/2015год. на ПлРС.
Съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал конкретни
указания за отстраняване на констатираните нередовности, върнал е
впоследствие същата, но с определение, постановено по в.ч.гр.д.
1
№589/2022год. по описа на ПлОС въззивният съд е приел, че е налице
достатъчна яснота по иска, с който съдът е сезиран и върнал делото за
последващото му администриране.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна ****, ЕИК № *** - със седалище и адрес на управление: ****, чрез
пълномощника си адв. Д. П., с адрес за призоваване и съобщения - **** чрез
адв. Д. П., в който е изложено следното : иска се прекратяване на делото
поради недопустимост на иска, т.к. се основава на факти, настъпили преди
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Респ. по основателността на иска се твърди
следното : Висящо изпълнително производство може да бъде продължено по
искане на взискателя от друг съдебен изпълнител, който е компетентен да
извършва действия по смисъла на чл. 427 от ГПК. При прехвърлянето следва
да се образува ново изпълнително дело, чийто номер следва да се съобщи на
посочените правни субекти.
По хода на първоначално образуваното при ЧСИ *** изпълнително
дело под № 20168140400005 са предприети всички законови процесуални
действия - изпращане на Покана за доброволно изпълнение и последващи
молби за предприемане на изпълнителни действия.
Давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прекъсва с подаването на молба от
кредитора до съдебния изпълнител за събирането на вземането по
принудителен начин, както и с предприемането на действия от съдебния
изпълнител през течение на изпълнителното производство. В чл. 116, б. "в"
ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Подаването на молба
за принудително изпълнение от взискателя прекъсва погасителната давност -
Решение № 27/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС; Решение № 854/22.IV. 1966 г. на
I г. о. на ВС, включително и когато предприетите от съдебния изпълнител
действия са се оказали безуспешни - Решение № 1416/24.VI. 1969 г. на I г. о.
на ВС. От този момент спира да тече и погасителната давност относно
осъществяваното вземане.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР №2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на
изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва
2
давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
изпълнителния процес - длъжникът започва да търпи ограничение в правната
си сфера - неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.
В горепосоченото тълкувателно решение е посочено, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
На основание гореизложеното нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
На 09.01.2018г., 19.07.2018г. и 23.12.2020г. по изпълнително дело
№2016814040005 по описа на ЧСИ ***, са подавани молби за извършаване на
принудителни изпълнителни действия. В последствие горепосоченото
изпълнително дело е прехвърлено и образувано изпълнително дело №
20217550400291 по описа на ЧСИ ***.
Прави се искане за отхвърляне на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В о.с.з. ищецът се представлява от пълномощника си Н.Д., която
поддържа иска изцяло.
В о.с.з. ответникът, редзовно призован, се представлява от адв.М.А.,
преупълномощен.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим – по отоншение сумите, присъдени в
полза на заявителя в заповедното производство и по същество основателен и
доказан. В останалата част претенцията на ищеца е недопустима.
3
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск
е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от
ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът намира, че погасителната давност за вземането е била
прекъсната от започване на изпълнителния процес по посоченото по-горе
изпълнително дело, по което са налице искания за извършване на
изпълнителни действия. Преценката на съда относно по-нататъшното
прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в
т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно
приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с
него, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е
поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание
чл.116, б."в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е
предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния
изпълнител. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото
образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените
по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до
прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива -
образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване
имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи,
извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.
По делото е приобщено ч.гр.д. № 6681/2015год. по описа на ПлРС, от
което се установява, че по същото е издадена заповед за изпълнене на
основание чл.417 от ГПК, както следва : длъжникът ****, ЕГН ********** от
***, да заплати на кредитора **** ЕИК*** с адрес на управление ****,
представлявано от **** и ***, сумата от 208,03лв., представляваща
главницата, изцяло изискуема, дължима лихва по договор за кредит в размер
4
на 141,50лв. за периода от 15.09.2012г. до 14.12.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.12.2015г. до окончателното изплащане на
сумата и както и направени деловодни разноски в размер 25лв. за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. В заповедта
е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от
счетоводните книги към 15.12.2015г. по неизпълнено задължение по договор
за кредитна карта за физически лица №145/07.07.2008год. и
анекс№1/13.12.2010г. От приложеното гр.д. № 3257/2016год. по описа на
ПлРС се установява, че с решение на осонвание чл.422 от ГПК е установено в
пълен размер вземането на заявителя срещу длъжника в заповедното
производство, съответно ищец и ответник в процеса. Решението е влязло в
сила на 14.12.2016год., а Изпълнителният лист е издаден на 17.12.2015год.
Ответното дружество е образувало изпълнително дело №5/2016год. по описа
на ЧСИ Н.ВА.а, въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.
№6681/2015год. по описа на ПлРС. На 23.02.2016год. е наложен запор на
банкова сметка на длъжника /л.39/, с което давността е прекъсната и е
започнала да тече нова такава. Впоследствие изпълнителното дело е
прехвърлено на ЧСИ ***, като е образувано под №291/2021год. Липсата на
извършени същински изпълнителни действия по образуваното изпълнително
дело са довели до настъпване на перемпция на 23.02.2018год. на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и прекратяване на изпълнителното дело по право, без
за това да е небходимо издаването на изричцен акт от страна на ЧСИ. При
това положение исковата претенция е основателна и доказана за сумите, както
следва : 208,03лв., представляваща главницата, изцяло изискуема, дължима
лихва по договор за кредит в размер на 141,50лв. за периода от 15.09.2012г.
до 14.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата и както и направени
деловодни разноски в размер 25лв. за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв. За разликата до претендираните
1785,33лв. искът се явява недопустим и производството по делото в тази част
следва да бъде прекратено. Недължимостта на други разноски с оглед
образуваното изпълнително дело са предмет на обжалване в производство по
обжалване на действията на съдебните изпълнители, не могат да са предмет
на иск с правно основание чл.439 от ГПК. В тази част производството по
делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на исковата
5
претенция.
По отношение разноските по делото : в полза на ищеца следва да се
присъди разноска за внесена държавна такса – 50лв.
С оглед изхода на делото на ответната страна биха се дължали
разноски, ако по делото бяха представени доказателства за това. Видно е, че
в пълномощното на първоначалния пълномощник-адвокат и в това на
последващия - преупълномощен е, че липсва уговорен хонорар и
доказателства за действително заплатен такъв. Ето защо разноски на
ответната страна не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал.1 от ГПК, че М.
Е. Д., ЕГН **********, постоянен адрес ***, с пълномощник Н. А. Д., НЕ
ДЪЛЖИ на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****,
пълномощник адв. Д. П., с адрес за призоваване и съобщения - ****, адв. Д.
П., сумите 208,03лв., представляваща главницата, дължима лихва по договор
за кредит в размер на 141,50лв. за периода от 15.09.2012г. до 14.12.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2015г. до
окончателното изплащане на сумата и както и направени деловодни разноски
в размер 25лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 360лв., за които е била издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д.
№ 6681/2015год. по описа на ПлРС и за събирането на които суми е било
образувано изп.дело №291/2021год. по описа на ЧСИ ***, с район на действие
ПлОС /продължение на изп.д. №5/2016год. по описа на ЧСИ Н.ВА.а /, поради
изтекла погасителна давност на задължението, като в частта за разликата от
приетите като недължими суми до 1785,33лв. оставя БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
иска, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК****, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ****, пълномощник адв. Д. П., с адрес за
призоваване и съобщения - ****, адв. Д. П., ДА ЗАПЛАТИ на М. Е. Д., ЕГН
**********, постоянен адрес ***, с пълномощник Н. А. Д., разноски по
6
делото в размер 50лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните. В прекратителната му част решението е с характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба по същия ред в 1-седмичен
срок.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7