Определение по дело №224/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 270
Дата: 8 април 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Георги Константинов Грънчаров
Дело: 20194400200224
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                    

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Град Плевен, 5.ІV.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О  НА  НАРОДА

 

                   Плевенски окръжен съд, наказателно отделение в закрито заседание на 5 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           Председател: Георги Грънчаров

и при секретаря …………… и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдията Георги Грънчаров частно наказателно дело № 224 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:

                    Производство по реда на чл. 243, ал. ІV от НПК.

              В Окръжна прокуратура Плевен е образувано  досъдебно производство № С-74/2017 г.,  срещи неизвестен извършител,за извършено престъпление, затова че на 29.ІХ.2016 г. причинил другимо смърт, поради немарливо изпълнение на дейност представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. І от НК.

               С постановление от 8.І.2019 г. на ОП – Плевен, досъдебното производство е било прекратено. Изложени са мотиви, че в хода на досъдебното проиводство не са били събрани данни, от които да бъде установено по категоричен и безспорен начин, че смъртта на М.Н. е причинена от действията на лекарския екип, участва в извършването на оперативно лечение проведено В УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен. От извършените две съдебномедицински експертизи е установено, че причина за смъртта е  необратим хеморагичен шок настъпил, вследствие на масивно външно кръвотечение от кръвоносни съдове, които са били с предварително увредени  от възпалителния процес стени.             

              Недоволен от постановлението на Окръжна прокуратура  Плевен е останал въззивният жалбоподател В.П.Н., който го обжалва в законния срок. В депозираната въззивна жалба са изложени подробни доводи, защо жалбоподателят считат, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Посочени  са съображения, че по време на провеждане на досъдебното производство са извършени нарушения на процесуалните правила. Освен това се твърди, че не са били представени всички събрани по делото материали.

             Предвид на горе изложените съображения въззивният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени постановлението на Окръжна прокуратура от 8.І.2019 г. постановено по досъдебно производство № № С-74/2017г. и да върне делото за допълнително разследване със съответните задължителни указания.

          Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

          Жалбата е допустима, следва да бъде разгледана, но по същество същата е неоснователна.

          При извършване на проверка на обжалваното постановление на Окръжна прокуратура гр. Плевен съдът констатира, че същото е правилно, законосъобразно и изводите изложени в него са в синхрон с доказателствата събрани в хода на предварителното производство, поради което следва да бъде потвърдено. По време на предварителното производство е безспорно установено, че на 17.ІХ.2016 г. в Университетската болница „Д-р Георги Странски“ в Клиниката по ортопедия и травматология постъпва на лечение М.В.Н. във връзка с настъпили проблеми с дясната тазобедрена става, на която преди 14 години е била извършена оперативна интервенция с поставяне на ендопротеза. Установени настъпили усложнения в областта на поставената протеза състоящи се във фискула при оперативния цикатрикс, секретираща гноевидна материя, поради което била насрочена планова операция за отстраняване на протезата и поставяне на промивен дренаж. Кръвните изследвания на Н. били в норма. Извършеното микробиологично изследване на секрет от фискулата установило наличието на анаеробна бактериална инфекция. Установен бил подходящият антибиотик и била назначена предоперативна терапия. На 29.ІХ.2016 г. започнало извършването на операцията, която имала за цел отстраняването на инфектираната ендопротеза и саниране на наличния гноен процес. При достигане на ставата оперативния екип попаднал на активна гнойна инфекция, ангажираща ставата и проксималната част на бедрото. При отстраняване на разхлабената и подвижна тазобедрена компонента се получило масивно кървене. Раната веднага била тампонирана, и започнало вливането на физиологичен разтвор и кръв. Била направена консултация със съдов хирург. Въпреки предприетите от екипа мерки, кървенето не е могло да бъде овладяно, поради което Н. изпаднала в необратим хеморагичен шок, следствие на който починала.

                 С определение № 563/2018 г. постановено по ЧНД № 218/2018 г. Плевенски окръжен съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство  като е върнал делото за доразследване със съответните задължителни указания, а именно да бъдат разпитани като свидетелите лекарите от операционния екип и след това да бъде назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза със съответната задача. Указанията дадени от съда са били изпълнени в цялост.

          От доказателствата по делото, включително и от тези събрани в съответствие с указанията на Окръжен съд Плевен се установява, че не е налице нарушение на правилата, регламентиращи дейността по предоставяне на медицинска помощи, а именно извършването на оперативната интервенция. От показанията на разпитаният операционен екип се потвърждава основната фактология по делото, а именно, че е било извършено 2004 г. еднопротезиране на дясна тазобедрена става, по-късно появил се възпалителен процес  и  счупване на ставата през есента на 2016 г. Неотложно било да се премахне възпалението и гнойта, поради което било назначено и съответното предоперативно лечение. От направените изследвания не е било констатирано отклонение от нормата, левкоцитите на пострадалата не са били увеличени, нямало промяна диференциалната кръвна картина и в коагулационния статус, нямало и анемичен синдром. Предвид на резултатите от извършените изследвания и прегледи, оперативното лечение било наложително и нямало основание същото да се счита за противопоказно с оглед моментното здравословно  състояние на пациентката. Освен това, от резултатите на проведените изследвания не сочели възможността да настъпи обилно кървене, което да не може да бъде спряно, следствие на което да настъпи хеморагичен шок и да последва смъртта на пострадалата.

                От заключението на двете изготвени съдебномедицински експертизи, както и показанията дадени от членовете на операционния екип се установява по категоричен и безспорен начин, че при М.Н. изкървяването по време на операцията е било рядко срещано, но много бързо се е развило и с фатално усложнение. Не е налице връзка между провежданото антикоагулатно лечение с фраксипарин и настъпилия масивен интраоперативен кръвоизлив. Предписаната доза от 0,6 мл. еднократно от фраксипарина е обичайната профилактична дозировка. Предвид на това няма и не може да има причинна връзка между хеморагичния шок, настъпил в резултат от масивната и бърза кръвозагуба и поставения фраксипарин в профилактичната доза. Неговата лечебна доза е по-голяма.

                При извършеното от вещите лица морфологично изследване не са били установени кръвоизливи във вътрешните органи, които се очаква да се получат при предозиране на антикоагуланта. Този факта подкрепя направения от вещите лица извод, че фраксипаринът използван при пострадалата в профилактична дозировка, няма отношение към настъпилия фатален кръвоизлив по време на операцията.

              Възникналия гнойно-възпалителен процес около изкуствената става не спира. Има възможност под действието на силен антибиотик временно да затихне. Ето защо е наложително протезата да бъде отстранена под защитата на антибиотик, да се санира огнището и да се постави така наречената антибиотична протеза. В настоящият случай това е било направено, но не е било завършено поради фаталното бързо кървене по време на операцията. Морфологично доказателство за този механизъм на увреждане на съдовете е описания при аутопсията „хематом“ около външната илиачна артерия.

              Усложнението настъпило по време на операцията не е могло бъде предвидено, тъй като резултатите от изследванията не сочели, че е налице такава опасност. Следователно не са били необходими допълнителни изследвания, както и включването на съдов хирург в първоначалния операционен екип. Предвид на това обстоятелството лекарите не са могли и не са били длъжни да предвидят увреждането на стените на кръвоносните съдове около чуждото тяло, настъпило в резултат на операцията.

                В хода на разследването не са събрани доказателства, от които да бъде установено, че смъртта на М.Н. е причинена от действията на лекарския екип извършвал оперативното лечение. Както бе посочено по-горе смъртта е резултат от настъпил необратим хеморагичен шок, който е бил причинен от масивно външно кървене от кръвоносните съдове, които са били с предварително увредени от възпалителния процес страни. Диагнозата на М.Н. е била поставена навременно и правилно, извършената антибиотична терапия и извършеното оперативно лечение са били адекватни за заболяването на пострадалата. Не е установено предоперационната подготовка и самото оперативно лечение да са предприети и извършени в нарушение на установените специални правила и етични норми, регламентиращи безопасното упражняване на лекарската професия.  

               Що се касае до направеното искане от страна на В.Н. конкретно медицинско лице да извърши трета съдебномедицинска експертиза, тъй като според него предишните две заключения са манипулативни същото е неоснователно, тъй като в негова подкрепа няма представени никакви данни, обективно пораждащи съмнения в безпристрастността на вещите лица. Двете заключения напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства. Дадени са обективни, последователни и подробни отговори на всички поставени въпроси, които са напълно логични и обосновани от доказателствата по делото. Няма данни, които да сочат, че преценката на вещите лица е повлияна от факта, че те също са представители на лекарското съсловие, напротив тя е в синхрон с доказателствата по делото. Поради това направеното искане за изготвяне на трета съдебномедицинска експертиза правилно е било оставено без уважение.

                 Напълно са голословни твърденията на Н., че съпругата му е била лишена от право да се лекува в друго лечебно заведение, чрез отлагане на операцията. Всяко едно отлагане водело до възможност да се откаже лечение в плевенската болница и да се поиска лечение в друго заведение. Няма такова обстоятелство, което да обективира такова искане. Налице са всички писмени доказателства за обратното – пострадалата е подписала декларацията за информирано съгласие, анастезиологичния лист и разясненията към него. Всички тези подписи сочат, че лекарите са изпълнили своето задължение да информират Н. за рисковете и ползите от операцията, както и това, че тя е направила своя избор да бъде лекувана именно от тях.   

 

           

           Предвид на горе изложените съображения съдът счита, че постановлението предмет на въззивна проверка е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като такова.

                  Водим от горното съдът

       

ОПРЕДЕЛИ:

                    

               ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно постановление на Окръжна прокуратура Плевен от 8.І.2019 г., с което е било прекратено на основание чл. 243, ал. І, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. І, т. 1 от НПК наказателното производство № С-74/2018 г.

                    Определението може да се обжалва от или протестира в 7-дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Апелативен съд Велико Търново.

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: