№ 1583
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501629 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 279821/23.03.2021г., подадена от В. ИВ. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, №35, вх.1, ет.2, ап.4, срещу решение
№260883/12.03.2021г., постановено по гр.д. № 7261/2020г. на ВРС, 34 съдебен състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Травълър“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“,
№ 45, вх. Б, ап. 4, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 354.00 лева,
платена като първа вноска от 200 щ.д. и за разликата над 749 щ.д. до предявения размер от
949 щ.д.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Сочи се, че отказ от договора не е правен и отказът е различно понятие от
прекратяването му поради форсмажор, и по делото не е установено да е извършван
отказ/оттегляне на поръчката. Счита се, че ответникът не е доказал дължимост на разноски и
възнаграждение съответно на извършената работа, не е навел твърдения какъв е обемът на
свършената работа. Поддържа се, че пропускът на насрещната страна да се позове на чл.288,
ал.2 ЗЗД, не може да бъде саниран. Сочи се, че в договора липсва пояснение какво е
1
дължимото възнаграждение при частично изпълнение. Въпреки това, се счита, че
довереникът може да се ползва от правата по чл.288, ал.2 ЗЗД, но само ако е успял да докаже
частта от свършената работа. В евентуалност, се моли да се приеме, че договорът е
специфичен договор за услуга, за който се прилагат правилата на договора за изработка, при
който рискът е за изпълнителя и в този случай той няма право на възнаграждение. Моли се
за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Травълър“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Излага се, че в договора е посочено изрично какви суми се възстановяват при
прекратяването му и при какви условия. Сочи се, че ищецът се е съгласил, че „Травълър“
ЕООД няма да носи риск от непреодолима сила, поради което рискът е за ищеца. Настоява
се, че „Травълър“ ЕООД е извършило всички дължими от него действия и правилно съдът е
преценил, че има право да задържи една обща сума от 400 щ.д. Претендират се и разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх. №282936/12.04.2021г. от „Травълър“ ЕООД ,
ЕИК ********* срещу решение №260883/12.03.2021г., постановено по гр.д. № 7261/2020г.
на ВРС, 34 съдебен състав, в частта, с която е осъдено дружеството да заплати сумите,
платени по прекратен договор от 06.12.2019г. по повод участие на ищеца В. ИВ. М. в
програма Work and Travel USA, а именно: 749 щ.д., платени като втора вноска и 400.00 лева,
платена като депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаването на исковата молба – 30.06.2020г. до окончателното плащане.
В жалбата се поддържа, че съдът не е взел под внимание, че между страните не е
налице търговска сделка и чл.306 ТЗ е неприложим. Оспорва се като неправилен изводът на
съда, че липсата на насрочване на дата за интервю за виза към 29.05.2020г. и неяснотата за
ищеца колко време ще продължи това положение, представлява обективна невъзможност за
изпълнение. Поддържа се, че към същата дата дружеството е изпълнило всичките си
задължения по договора, а до срока на договора – 25.09.2020г. участникът e имал право да
замине за САЩ, а възможността му за престой там, е била до 25.10.2020г. Счита се, че
отправеното още на 29.05.2020г. изявление за прекратяване, е субективно решение на
ищеца. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил, че на 23.06.2020г., след като се е
запознал със заповедта на президента на САЩ относно временно спиране на визи,
управителят на „Травълър“ ЕООД е изпратил съобщение до заявилите участие в програмата,
разяснявайки невъзможността за насрочване на интервю и е посочил възможността
договорът да бъде прекратен чрез директни преговори, като сумите съгласно договора, са
подлежали на възстановяване през м. август – септември 2020г., но ищецът не е отговорил
на писмото и е завел делото. Поддържа се, че това негово поведение е недобросъвестно, а
искът предявен преди изтичане на сроковете по договора. Сочи се и че ищецът се е съгласил
с условията на програмата, според които рискът от непреодолима сила, се носи от участника
в програмата. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
2
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от В. ИВ. М., в
който се оспорва въззивната жалба на „Травълър“ ЕООД. Поддържа се, че сделката е
търговска, тъй като едната страна по нея е търговец и липсват пречки за прилагане на
нормите, свързани с непреодолима сила. Счита се, че преустановяването на визовите
интервюта поради Ковид – 19 е обективна пречка за изпълнението на договора. Сочи се, че
не отговаря на обективната истина изявлението, че въззивникът е изпълнил всички свои
задължения по договора към 29.05.2020г. Излага се, че решението на Американското
посолство в София за преустановяване на визовите интервюта на практика представлява
забрана на американската администрация без значение, че не е издадена изрична заповед.
Сочи се, че ищецът не е бил длъжен да отговаря на получения имейл и да се явява в офиса
на дружеството за двустранна среща, като между управителя на дружеството и адвоката на
ищеца е имало разговори, които не са довели до споразумение. Излага се, че сроковете по
договора биха били относими, ако договорът не е бил прекратен. Поддържа се, че
решението в обжалваната от „Травълър“ ЕООД част, е правилно и се моли за
потвърждаването му в тази част и се претендират разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, всяка от страните поддържа
депозираната от нея жалба и отговор на жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени е в срок от
надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, предявен от В. ИВ. М., ЕГН ********** срещу „Травълър“ ЕООД, ЕИК
*********. Ищецът твърди, че на 06.12.2019г. е сключил с ответника „ТРАВЪЛЪР“ ЕООД
договор за услуги, по силата на който ищецът е възложил на последния срещу
възнаграждение да извърши действия, имащи за цел вземане на участие на ищеца в лятна
програма за работа и пътуване на български студенти през 2020г. в САЩ. Твърди се, че за
възложената работа ищецът е заплатил на ответника следните суми: 354.00 лв. - първа
3
вноска от $200, представляващи депозит за Студентска бригада Work and Travel USA;
$989.00 – втора вноска за Студентска бригада Work and Travel USA, включително такса
SEVIS; 400.00 лв. – представляващи депозит за самолетен билет. Твърди се, че възникналата
в страната и чужбина извънредна ситуация във връзка с глобалната пандемия от „Ковид –
19“ е породила обективни пречки за изпълнението на сключения договор. В тази връзка
ищецът е съобщил на ответника, че предвид настъпилите непредвидими и непреодолими
извънредни събития, същият няма интерес от изпълнението по договора и е заявил
прекратяването му. Твърди, че и към датата на сезиране на съда ответникът е отказал да
върне на ищеца претендираните суми. Предвид изложеното, сезира съда с искане за
осъждане на ответника да му заплати сумите от 354.00 лв. - първа вноска от $200,
представляващи депозит за Студентска бригада Work and Travel USA; $949.00 – втора
вноска за Студентска бригада Work and Travel USA, без такса SEVIS; 400.00 лв. –
представляващи депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и
съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „ТРАВЪЛЪР“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че към датата на подаване на заявлението от ищеца за
прекратяване на договора, не е налице неизпълнение на задълженията на „ТРАВЪЛЪР“
ЕООД, както и че към същата дата не е налице непреодолима сила, която да представлява
обективна пречка за изпълнение на задълженията на страните по договора. Напротив, до
датата на получаване на изявлението на ищеца за разваляне на договора, ответникът сочи, че
е изпълнил всички предвидени в договора свои задължения, поради което счита себе си за
изправна страна по него. Ответникът сочи, че на основание раздел II, т. 15b, предложение 4
от договора, не следва да бъдат възстановени $400 от общата платена от ищеца сума по
договора, както и платените суми за такса SEVIS в размер на $40, на основание раздел II, т.
6 от договора. На следващо място, ответникът сочи, че на 23.06.2020г. е съобщил на ищеца
готовността си страните да прекратят договора при спазване на предвидените в него условия
за това. Твърди се, че към датата на отправяне на заявлението за разваляне на договора не са
били налице форсмажорни обстоятелства, както и че в случай на такива, рискът от
неизпълнение е за ищеца. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В рамките на първоинстанционното производство, между страните са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 06.12.2019г. са
сключили договор по повод участие на ищеца В. ИВ. М. в програма Work and Travel USA; че
ищецът, в изпълнение задълженията си по договора, е заплатил на ответника сумите, както
следва: 354.00 лева - първа вноска от 200 щ.д., 989.00 щ.д. – втора вноска, включително такса
4
SEVIS; 400.00 лева – депозит за самолетен билет; че към датата, на която ищецът В. ИВ. М.
е изявил воля за прекратяване на договора, е било преустановено провеждането на интервю
за издаване на визи, като такива не са провеждани до изтичане срока на договора с оглед
заповедта на президента на САЩ от 22.06.2020г. за спиране на издаване на визи,
включително от типа за Културен обмен - J1; че ответното дружество е съдействало на
ищеца за осъществяване на интервю с американски работодател.
Съгласно раздел I от договора „Травълър“ ООД се е задължило да осигури документи
за J1-DS 2019, да информира участника по всички въпроси, касаещи неговата ангажираност
в програмата, да отговаря на въпроси на участника, поставени в e-mail, да организира при
възможност полети на групи от участници, да информира подробно и правилно участника за
правата и задълженията, които произтичат от J1 визата и програмата; да договори с
американското консулство дати за интервю за вида съобразно датата на започване на работа
в САЩ; да резервира самолетни билети на участника съобразно датата на започване на
работа в САЩ, посочена в работната оферта, да осигури обучение и консултации на
участника, ако е необходимо.
В раздел II от договора са уговорени задълженията на В. ИВ. М., в качеството му на
участник в програмата, сред които освен заплащане на следващите се такси от 200 щ.д. такса
преди осигуряване на работна оферта /посочено е, че тази такса е невъзстановима/; 949 щ.д.
– втора вноска след осигуряване на работна оферта; 35 щ.д. такса SEVIS и 5 щ.д. за
извършена транзакция, е предвидено такова да започне работа на датата, посочена в
работната оферта.
В т. 15, б. b е посочено, че участникът разбира, че губи следните суми при отказване
от програмата: 200 щ.д. – отказ от програмата след записване; 300 щ.д. – отказ от програмата
след преминаване на интервю с работодател; 400 щ.д. – отказ от програмата след подписване
на работна оферта или след като са издадени документи за виза DS 2019 и 1149 щ.д. – отказ
от програмата след виза.
В т. 8, раздел III е посочено, че договорът се прекратява в деня на изцяло
приключената услуга , а именно: получаване на американска виза и заминаване на
участника за САЩ или в деня на възстановяване на такси по програмата, в случаите
посочени в договора.
Видно от приложеното на л. 14-15 от първоинстанционното дело заявление, че със
същото ищецът В. ИВ. М. е изявил воля за прекратяване на договора. Като основание за
прекратяване на облигационната връзка е посочено глобалната пандемия от Ковид-19, като
конкретно в заявлението е посочено, че не е ясно кога ща има възможност за провеждане на
интервю за кандидатстване за виза в американското посолство; че американският
работодател го е уведомил, че може да осигури настаняване за 2 седмици, без обаче ищецът
да е получил уверение, че може да започне работа веднага след пристигане; местоработата
се намира в щат, който е най-засегнат от Ковид-19 и опасения, че отслабването на мерките
5
ще бъде забавено и най-накрая с това, че евентуалното пътуване до САЩ поражда рискове
за личното му здраве. Между страните не се спори, че заявлението е достигнало до
ответника.
От приобщените по делото представени от ответното дружество в превод писмени
доказателства се установява, че „Травълър“ ООД е водил кореспонденция с Hoss`s country
corner за набиране на служители за последното, като ищецът е бил одобрен да започне
работа при посочения работодател (л. 63-64, 70-71 от първоинстанционното дело), което се
установява и от представената работна оферта за работа и пътуване (л. 65-69). Наред с това
от същата се установява, че ищецът е следвало да пристигне в САЩ, Ню Йорк в периода 8-
15.06.2020г., като работата е посочено, че приключва на 08.09.2020г. Представени от
ответника са и Сертификат за избираемост на статут на посетител по обменна програма DS-
2019, както и молба от 24.04.2020г. до Държавния департамент на САЩ, Консулски център
за електронни молби за виза.
Въз основа на описаните факти и по наведените с въззивните жалби оплаквания,
съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно е по делото възникването на валидна облигационна връзка между
страните, в изпълнение на която В.М. е престирал претендираните суми към „Травълър“
ЕООД, което се е задължило да извърши възложените му действия с цел вземане на участие
от В.М. в лятна програма за работа и пътуване на български студенти през 2020г. в САЩ.
Така сключеният договор попада в приложното поле на договора за поръчка, поради което е
неоснователен доводът в евентуалност във въззивната жалба на В.М. да се приеме, че
договорът е такъв за изработка на резултат.
Не е спорно и че в резултат на глобалната пандемия от Ковид – 19, която е
общоизвестен факт и категорично събитие от извънреден характер, водещо до
трансформиране на обществените отношения в множество сфери, е било преустановено
провеждането на интервю за издаване на визи, като такива не са провеждани до изтичане
срока на договора. Тези обстоятелства в достатъчна степен дават основание да се приеме
възникването на последваща обективна невъзможност за изпълнение на процесния договор
между страните, имащ за основна цел сезонно наемане на работа в чужбина. Тази
невъзможност е била окончателна, доколкото е безспорно, че до изтичане на срока на
договора, е било преустановено провеждането на интервю за издаване на визи. Процесният
договор не е търговска сделка за ищеца в качеството му на потребител на услуги, но
независимо дали ще бъдат приложени правилата на Търговския закон, или общите правила
на Закона за задълженията и договорите, обективната невиновна невъзможност погасява
задълженията на страните за по-нататъшно изпълнение на договора /чл.81, чл.89 ЗЗД/.
Договорът е сключен като двустранен, поради което рискът не би могъл да бъде прехвърлен
върху само едната страна в облигационната връзка.
6
С прекратяване на договора поради обективна невъзможност за изпълнението му, е
отпаднало основанието за дължимост на дадени по договора от В.М. суми.
Съставът на въззивния съд изцяло споделя извода в първоинстанционното решение за
приложимост на разпоредбата на чл.288, ал.2 ЗЗД, предвиждаща, че ако изпълнението на
поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника направените от
него разноски и възнаграждение, съответно на извършената работа. Това правило
съответства и на общото правило на чл.89 ЗЗД, според което ако невъзможността за
изпълнение е частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето
задължение. Целта на уредбата е да възмезди справедливо всяка от страните по
облигационната връзка, така че да не се достигне именно до неоснователно обогатяване в
резултат на обективната невъзможност за изпълнение на договора. Неоснователно е
оплакването, че „Травълър“ ЕООД не се е позовал на правото си на възнаграждение, тъй
като от представената от самия ищец кореспондения между страните по имейл /конкретно
писмо от „Травълър“ ЕООД от 26.06.2020г., прието на л.20 от първоинстанционното дело/,
след изявлението на В.М. за прекратяване на договора, е видно, че дружеството е отправило
изявление за конкретни суми – 400 щ.д., които следва да задържи. Не намира опора в
установената по делото фактическа обстановка и доводът, че дружеството не е доказало
дължимост на възнаграждение съответно на извършената работа, тъй като е прието за
безспорно между страните и се установява безпротиворечиво от гореописаните писмени
доказателства, че ответното дружество е съдействало на ищеца за осъществяване на
интервю с американски работодател и не само, изпълнило е всички свои задължения по
договора до момента на неговото прекратяване, които са довели до резултат одобряване на
ищеца от американски работодател и набавяне на всички необходими документи до
провеждането на интервю за виза, което не се е състояло поради преустановяване на тези
интервюта. В този смисъл, на довереника съобразно горепосочените нормативни правила се
дължи възнаграждение съответно на извършената работа.
По отношение размера на дължимото възнаграждение, въззивният съд споделя и
изводът в обжалваното решение, че по аналогия, следва да се приложи размерът, определен
в т.15, б. „b” от сключения между страните договор. Етапът на прекратяване изпълнението
на договора поради обективни обстоятелства, съвпада с договорения етап „отказ от
програмата след подписване на работна оферта, или след като са издадени документите за
виза DS 2019“, в който случай е предвидено участникът да загуби 400 щ.д. от заплатените
суми. В допълнение и в подкрепа на този извод, настоящата инстанция посочва и че
съобразно раздел II, т.4, изр. посл. от процесния договор, депозитът от 200 щ.д. е договорен
като невъзстановим, при което тази сума при всички случаи не подлежи на връщане на
участника, независимо от основанието за прекратяване на договора. Ведно с тази сума,
следва да се определи и възнаграждение за довереника, което в самия договор е
диференцирано съобразно момента, в който той би се прекратил. Наред с изложеното, както
беше посочено по-горе, самото дружество, след изявлението за прекратяване на договора от
7
доверителя, извънсъдебно е посочило на ищеца сумата от 400 щ.д. Всички тези аргументи,
налагат извод, че макар да не се касае за отказ от договора по субективна причина на
доверителя, именно тази сума следва да се определи като дължима в полза на довереника в
процесния случай, а всички останалите суми, заплатени от доверителя /749 щ.д. платени
като втора вноска и 400лв. депозит за самолетен билет/, да му бъдат възстановени в резултат
отпадане основанието за дължимостта им.
Налага се извод за неоснователност на двете въззивни жалби. Поради съвпадане
правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските в процеса:
По правилата на чл.78 ГПК, следва да се присъдят сторените от страните разноски
съразмерно с уважената и отхвърлената част на исковете. Когато и двете страни по спора са
обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено от въззивната инстанция,
направените от страната разноски по собствената й въззивна жалба, следва да останат за
нейна сметка, но направените разноски, относими към защитата срещу подадената от
другата страна въззивна жалба, следва да бъдат присъдени по правилата на чл.78 ГПК /в
този смисъл определение №336/07.05.2013г. по ч.т.д. №638/2012г. на ВКС, II т.о./.
От В. ИВ. М. се претендират разноски за въззивното производство в общ размер от
425лв., от които 25лв. заплатена държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение, за
чието заплащане е представено доказателство – договор за правна защита и съдействие,
обективиращ разписка. Съразмерно на материалния интерес по отхвърлената въззивна жалба
на насрещната страна, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на страната В.М. в
качеството му на въззиваем, следва да се присъдят разноски в размер от 301.05лв.
От „Травълър“ ЕООД е отправено искане и е представен списък на разноски в общ
размер от 534.16лв., от които 34.16лв. държавна такса по подадената от дружеството
въззивна жалба и 500лв. адвокатско възнаграждение, за което е представена разписка.
Съставът на въззивния съд намира за неоснователно направеното от насрещната страна
възражение срещу размера на претендираното от „Травълър“ ЕООД адвокатско
възнаграждение. Съобразно материалния интерес по делото и чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният еднократен размер
на дължимо адвокатско възнаграждение възлиза в размер от 398.80лв. Делото не е лишено
от фактическа и правна сложност, при което възнаграждение, надвишаващо със 100лв.
минималният еднократен размер не се явява прекомерно. Съразмерно на материалния
интерес по отхвърлената въззивна жалба на насрещната страна, и на основание чл.78, ал.3
ГПК, в полза на страната „Травълър“ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер от
155.79лв.
Водим от горното, съдебният състав
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260883/12.03.2021г., постановено по гр.д. №
7261/2020г. на РС - Варна, 34 съдебен състав.
ОСЪЖДА „Травълър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, № 45, вх. Б, ап. 4, да заплати на В. ИВ. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, №35, вх.1, ет.2, ап.4, сумата от 301.05 лв.
/триста и един лева и пет стотинки/, представляваща сторени във въззивната инстанция
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА В. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, №35,
вх.1, ет.2, ап.4, да заплати на „Травълър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, № 45, вх. Б, ап. 4, сумата от 155.79
лв. /сто петдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща сторени във
въззивната инстанция разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9