Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С. , 12.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-2 състав, в публичното заседание на седми октомври
две хиляди и единадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АНЖЕЛИНА Х.
при
секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдия Х. търговско дело № 1485 по
описа за
Производството по делото е образувано по искова молба
от “БГ Б.К.”***, срещу “И Еф Д.А.Л.”***, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване четири иска – иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на лек
автомобил, инкорпориран в сключен между страните договор за финансов Л. от
12.04.2007г., иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК за установяване правото на
собственост на ищеца върху процесния лек автомобил, иск по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на съдържаща се в договора за Л.
неустоечна клауза поради недопустимо висок размер на неустойката в разрез с
добрите нрави и иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 34 от ЗЗД за
връщане на недължимо платени неустойки на основание тази клауза.
С определение от 14.03.2011г. съдът е върнал исковата
молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и е продължил движението на делото по
предявените от ответника с отговора на исковата молба обективно кумулативно
съединени насрещни искове с правно основание чл. 345, ал. 1, предл. посл. от ТЗ, чл. 342 от ТЗ, чл. 236, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 347, ал. 2 от ТЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В насрещната си искова молба “И Е. Д.А.Л.”
ЕООД твърди, че е сключил с “БГ Б.К.” ООД договор за Л. № 002638-001 от
12.04.2007г., по силата на който му е предоставил за ползване МПС, марка “Ф.”,
модел “П.”, рама WVW************, ДК № *******. Поддържа,
че на 14.07.2009г. на основание чл. 15.1.1. от Общите условия към договора е
прекратил същия поради неизпълнение от страна на ответника – Л.ополучател на
договорните му задължения, изразяващо се в неплащане на 6 месечни Л.ови вноски.
Ищецът сочи, че с оглед прекратяването на договора е отправил искане до
ответника за връщане на процесния лек автомобил, но ответникът е отказал да го
предаде в предоставения му за това срок като неоснователно е упражнил право на
задържане. Излага твърдения, че ответникът му дължи обезщетение за срока на
продължилото без договорно основание ползване на лекия автомобил, както и всички
неплатени Л.ови вноски с настъпил падеж преди датата на прекратяване на
договора.
Въз основа на изложеното в насрещната си искова молба
и уточняващата я молба – заявление от 25.10.2010г. ищецът моли съда да осъди
ответника да върне Л.овата вещ поради прекратяване на договора за Л., да
заплати обезщетение за лишаване от ползването на вещта за периода от датата на
прекратяване на договора - 14.07.2009г. до 13.10.2010г. в размер на 19 828,45 лв., изчислен на база размера на месечните Л.ови
вноски за посочения период съгласно приетия към договора погасителен план, а за
всеки следващ месец до връщането на вещта – сума в размер на 1503,52 лв., както
и да заплати дължимите Л.ови вноски и други суми с настъпил падеж преди
прекратяване на договора в размер на 9 146,59
лв., ведно с мораторна лихва в размер на 1 255,58 лв. за периода от 14.07.2009г. до 22.10.2010г.,
както и законната лихва за периода от 22.10.2010г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендира да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.
Ответникът по насрещната искова молба “БГ Б.К.” ООД
изразява становище по предявените искове с молба от 11.04.2011г., с която
поддържа доводите си, изложени в допълнителната си искова молба от 04.03.2010г.
Ответникът оспорва исковите претенции като възразява, че процесният договор за Л.
не е надлежно прекратен, тъй като ищецът се е позовал на клауза за
прекратяване, съдържаща се в Общите условия към договора, които не са
инкорпорирани в същия, а представляват едностранно наложени условия по смисъла
на Закона за защита на потребителите. Поддържа, че държи Л.овата вещ на законно
основание, а ищецът се е опитал неправомерно да възстанови владението си върху
нея. Оспорва представените от ищеца като доказателства фактури, кредитни
известия, сметки по ППЗДДС, платежни нареждания и счетоводни справки,
актуализиран погасителен план, констативен протокол, сигнал до МВР, както и
получаването на приложените уведомления с обратни разписки, като твърди, че
посочените документи не са подписани от него. По изложените съображения
ответникът моли съда да отхвърли насрещните искове като неоснователни.
Ищецът оспорва направените от ответника възражения с
допълнителния си писмен отговор, депозиран по първоначалната искова молба,
който поддържа във връзка с разглеждането на насрещните искове. Твърди, че представените
данъчни и счетоводни документи са надлежно издадени съобразно законовите
изисквания за тяхната форма и съдържание,
като за редовността им не е
необходимо същите да бъдат подписани и от насрещната страна. Излага
съображения, че оспорените от ответника Общи условия съставляват неразделна
част от процесния договор, с което ответникът се е съгласил, подписвайки
договора. Сочи също, че има право да задържи всички получени от ответника суми
по договора до момента на неговото прекратяване, доколкото същите са платени за
предоставеното ползване на Л.овата вещ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че на 12.04.2007г. между ищеца
в качеството на Л.одател и ответника в качеството на Л.ополучател е сключен
договор за Л. № 002638-001, страна по който е и трето лице – “С.” ООД, като
солидарен длъжник на Л.одателя. По силата на процесния договор ищецът се е
задължил да придобие от доставчика “С.А.” ООД и предостави на ответника за
ползване срещу възнаграждение лек автомобил марка “Ф.”, модел “П.”, рама WVW************, двигател *********,
с посочени в чл. 1 от договора спецификации. Страните са договорили срок на
ползването 36 месеца, считано от датата на окончателното плащане към
доставчика, като за място на предаване на Л.овата вещ са определили гр. С.. Съгласно
чл. 2.1. за предоставеното му ползване в рамките на уговорения срок ответникът
е поел задължение да заплати на ищеца Л.ово възнаграждение в размер на
доставната цена на лекия автомобил – 21 622,11
евро без ДДС. В чл. 2.2. е договорено ищецът да заплати първоначална вноска в
размер на 4324,42 евро без ДДС от Л.овото възнаграждение при подписване на
договора. Видно от чл. 2.5 – чл. 2.9 от договора, остатъкът от възнаграждението
е платим на 36 анюитетни месечни Л.ови вноски, формирани от разсрочената
главница и начислена върху нея лихва, определена при базов лихвен процент 4.05%
годишно, подлежащ на ежемесечна актуализация. Размерът, начинът на изчисляване
и падежа на отделните дължими Л.ови вноски са конкретизирани в съгласуван от
страните погасителен план, съставляващ приложение към договора. Съобразно
погасителния план Л.овите вноски са дължими ежемесечно за периода от
01.06.2007г. до 01.05.2010г., като всяка от тях е с падеж първо число на
съответния месец, за който се дължи. Предвидено е актуализиране на погасителния
план с оглед преизчисляване размера на Л.овите вноски на база плаващия лихвен
процент.
В процесния договор страните са уговорили в тежест на
ответника, отделно от дължимото Л.ово възнаграждение, и задължения за заплащане
на такса за обслужване в размер на 3 лв. без ДДС, начислявана с всяка фактура
за Л.ова вноска, комисионна за управление в размер на 360,69 евро, платима в
срок от 5 работни дни от подписване на договора, както и междинна лихва в
размер на 3.99 евро без ДДС на ден за периода от извършване на окончателното
плащане към доставчика до последния календарен ден на месеца, през който бъде
предадена Л.овата вещ.
В чл. 2.4. от сключения между страните договор е
уредено право на ответника – Л.ополучател да придобие собствеността върху Л.овата
вещ след изтичане срока на договора като заплати договорената остатъчна
стойност в размер на 1081,11 евро без ДДС. Предвидено е, че това право се упражнява
с писмено искане до Л.одателя, направено не по-късно от три месеца преди падежа
на последната Л.ова вноска. В случай, че Л.ополучателят не се ползва от това
право, то същият се е задължил да върне Л.овата вещ не по-късно от падежа на последната
Л.ова вноска.
Съгласно клаузата на чл. 2.13. от договора при
забава в изпълнението на паричните си задължения Л.ополучателят дължи на Л.одателя
неустойка в размер на 0.1% на ден върху просрочената сума.
Процесният договор съдържа изрична декларация от
страна на Л.ополучателя, че приема Общите условия, установени от Л.одателя за
сключваните от него Л.ови договори и съставляващи неделима част от договора,
както и че е получил екземпляр от същите.
По делото са депозирани Общи условия по договори за
финансов Л. с юридически лица, приети от ищцовото дружество с оглед регулиране
с типизирани клаузи на отношенията му с клиенти по Л.ови договори, сключвани
след 01.12.2006г. Общите условия са подписани от името на трите търговски
дружества, страни по процесния договор за Л., като в тях е предвидено, че с
подписа си Л.ополучателят удостоверява, че се е запознал с Общите условия и ги
приема като неразделна част от сключения с Л.одателя договор.
В Общите условия са детайлизирани правата и
задълженията на страните по сключваните Л.ови договори. Съгласно чл. 2.1. от
Общите условия договорът за Л. влиза в сила след подписването му, при условие,
че Л.ополучателят е изплатил първоначалната вноска и комисионната за
управление, евентуално предвидените от страните гаранционен депозит, лихва
върху финансирания ДДС и застрахователни премии за застраховане на вещта,
дължими за първата година, и е представил на Л.одателя всички изискуеми
съгласно чл. 2.1.1. – чл. 2.1.8. документи. Видно от чл. 7, първоначалната
вноска, определена в договора за Л., е платима в срок от пет работни дни от
подписване на договора.
В чл. 15 от Общите условия се съдържа клауза,
третираща случаите на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на
Л.ополучателя и произтичащите от това правни последици. Предвидено е право на Л.одателя
да прекрати едностранно договора за Л. при неплащане от Л.ополучателя на
дължима и изискуема сума по договора в рамките на 20 работни дни след
падежа. Съгласно чл. 15.2.1. при
неизпълнение, санкционирано с предсрочно прекратяване на договора, Л.ополучателят
е длъжен да върне на Л.одателя предоставената му за ползване вещ като му
заплати и всички дължими по договора до този момент суми. В тази връзка чл.
12.1. установява задължение на Л.ополучателя за връщане на Л.овата вещ за своя
сметка в срок и на адрес, посочени от Л.одателя в уведомлението за прекратяване
на договора.
Страните не спорят, че в изпълнение на сключения между
тях Л.ов договор ищецът е придобил от доставчика и предоставил за ползване на
ответника процесния лек автомобил. Ответникът, от своя страна, е заплатил на
ищеца договорената комисионна за управление и първоначалната вноска от Л.овото
възнаграждение и е започнал изплащането на остатъка от същото под формата на
месечни Л.ови вноски съобразно приетия към договора погасителен план.
Като доказателства по делото са приети 54 бр. данъчни
фактури, издадени от ищеца по процесния договор, с които са фактурирани
дължимите от ответника суми за
По делото е депозирана разменена между страните
писмена кореспонденция, от която се установява развитието на отношенията им по
повод изпълнението на процесния договор.
С писмо изх.№ 7711/07.07.2009г. ищецът е уведомил
ответника, че не е погасил задълженията си по процесния договор в размер на
4588,17 евро с ДДС, която сума включва дължимите до момента неизплатени Л.ови
вноски ведно с договорената лихва за забава от датата на падежа до 01.07.2009г.
Ищецът е предоставил на съконтрахента си тридневен срок за доброволно
изпълнение, считано от получаване на писмото, като е заявил, че в случай на
неизпълнение в този срок разваля договора от деня, следващ изтичането на срока.
С писмото ищецът е направил и искане за връщане на Л.овата вещ в срок до два
работни дни от датата на разваляне на договора. Видно от приложена обратна
разписка за доставка на пратката с писмото, същата е връчена на адресата на
08.07.2009г.
С писмо вх.№
1153/30.07.2009г. ответникът е отправил искане до ищеца за разсрочване
плащането на просрочените Л.ови вноски като е изтъкнал, че забавата за
плащането им се дължи на финансови затруднения в условията на икономическата
криза.
Като е констатирал липсата на доброволно плащане от
страна на ответника, с уведомление изх.№ 8034/03.08.2009г. ищецът го е
известил, че счита Л.овия договор за развален при условията на чл. 87 от ЗЗД и
чл. 15 от Общите условия, към дата 14.07.2009г. Със същото уведомление ищецът е
отправил поредна покана за незабавно връщане на процесния лек автомобил с оглед
прекратяване действието на договора. Към уведомлението е приложена обратна
разписка, удостоверяваща връчването му на адресата на 04.08.2009г.
В отговор на изпратеното му уведомление, с писмо вх.№
1207/06.08.2009г. ответникът е възразил срещу едностранното прекратяване на
договора от ищеца като е изложил съображения, че забавата в плащането на част
от Л.овите вноски се дължи на форсмажорни обстоятелства и е заявил готовността
си да продължи плащанията съобразно договорения погасителен план. С писмото
ответникът е уведомил ищеца, че ще задържи Л.овия лек автомобил до уреждане на
възникналия между страните спор.
С писмо вх.№ 1228/10.08.2009г. до ищеца, ответникът е
заявил желанието си да придобие собствеността върху Л.овата вещ като се е
позовал на предвидената за това опция в чл. 2.4. от Л.овия договор.
Няма спор по делото, че ответникът не е върнал на
ищеца предоставения му на Л. лек автомобил, а е задържал същия и продължава да
го държи във фактическата си власт и към настоящия момент.
Сред приложените доказателства е и счетоводна справка
за следене на задължения, съставена от счетоводител на ищцовото дружество,
съгласно която към 25.11.2009г. фактурираните дължими суми по процесния договор
са в общ размер от 46218,61 лв., от които ответникът е заплатил 37072,02 лв. и
остава да дължи остатъка от 9146,59 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която
констатира, че извършените от ответника плащания по Л.овия договор са както
следва: 1/ сума в размер на 10 149,39 лв., съставляваща първоначална
вноска; 2/ сума в размер на 25 030,62 лв., съставляваща платените
При така изложената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правната страна на спора:
Относно
иска с правно основание чл. 345, ал. 1, предл. посл. от ТЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ сред
основните задължения на Л.ополучателя по договор за Л. е връщането на Л.овата
вещ след изтичане срока на договора. Следователно основателността на исковата
претенция с правно основание цитираната норма се предпоставя от наличието на
сключен валиден договор за Л. между страните, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за ползване процесния лек автомобил, последвало
прекратяване на договора и задържане на Л.овия автомобил във фактическата власт
на ответника. Съгласно процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже при условията
на пълно главно доказване кумулативното наличие на елементите от визирания
фактически състав с оглед уважаване на заведения иск.
Въз основа на събрания доказателствен
материал се установява наличието на сключен между страните договор за Л. от 12.04.2007г. с предмет процесния лек автомобил, по
който ищецът има качеството на Л.одател, а ответникът – качеството на Л.ополучател.
Страна по договорното правоотношение е и трето лице - “С.” ООД, като съдлъжник
на ответника при условията на солидарност. По силата на договора ищецът – Л.одател
се е задължил да придобие вещ от доставчик и при условия, определени от
ответника – Л.ополучател, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. С оглед така очертаното съдържание на учредената облигационна
връзка, процесният договор следва да се квалифицира като договор за финансов Л..
Доколкото Л.ът е сред указаните в чл. 1, ал. 1 от ТЗ сделки, сключеният между
страните договор има характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2
от ТЗ. Изложеното обосновава извод за приложимост на разпоредбите на чл. 342 и
сл. от ТЗ, а също така и на общите правила за търговските сделки, съдържащи се
в ТЗ. Съгласно препращащата норма на чл. 347, ал. 2 от ТЗ уредбата на Л.овия
договор се допълва от правилата на ЗЗД относно договора за наем, намиращи с
малки изключения съответно приложение към Л.а.
Безспорно се установи, че в изпълнение на Л.овия
договор ищецът е предоставил във фактическата власт на ответника процесния лек
автомобил, както и че ответникът не е върнал автомобила след отправените му за
това покани и продължава да държи същия.
Основният спорен въпрос между страните е дали
договорът е надлежно предсрочно прекратен от страна на ищеца с произтичащите от
това правни последици.
Въз основа на съвкупната преценка на представените
доказателства за развитието на отношенията между страните съдът намира, че в
полза на ищеца е възникнало потестативното право да развали договора, което той
надлежно е упражнил с изрично волеизявление до ответника, обективирано в
писмено уведомление изх.№ 7711/07.07.2009г. Направените фактически констатации
сочат за осъществяване на всички кумулативно изискуеми елементи от
правопораждащия фактически състав, визиран в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а именно
наличие на действителен договор и неизпълнение на поето по силата на договора
задължение, като неизпълнението се дължи на причина, за която неизправната
страна отговаря.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно изготвено от специалист и неоспорено от
страните, се установи, че от изискуемите до 01.07.2009г. съобразно погасителния
план
Доводите на
ответника, че уведомлението за прекратяване на договора не му е било връчено,
са неоснователни. Видно от изпратените до ищеца писма, ответникът е получил
уведомлението, доколкото именно в отговор на същото е възразил срещу
едностранното прекратяване на договора. В тази връзка следва да се отбележи и
това, че възраженията на ответника срещу Общите условия на Л.овия договор също
се явяват необосновани. Установи се, че ответникът е направил писмено
волеизявление, че е запознат с Общите условия и ги приема, като няма данни за
извършено от негова страна оспорване на същите. Тези фактически констатации
дават основание да се приеме, че са налице и двете изисквания, предвидени
алтернативно в хипотезата на чл. 298, ал. 1, т. 1 и 2 от ТЗ като условие за
задължителната сила на сделките при общи условия. Следователно типизираните от
ищеца договорни клаузи за сключваните от него Л.ови договори обвързват валидно
страните, като допълват съдържанието на учреденото с процесния договор
правоотношение.
Волеизявлението на ответника за придобиване правото на
собственост върху Л.овата вещ, обективирано в писмо вх.№ 1228/10.08.2009г. до
ищеца, не е породило целените правни
последици. Видно от указаната в писмото дата, същото е съставено след
предсрочното прекратяване на Л.овия договор, с което е отпаднало и действието
на предвидената в него клауза за прехвърляне собствеността върху Л.овата вещ в
полза на Л.ополучателя. По тези съображения титуляр на правото на собственост
върху процесния лек автомобил се явява ищецът – Л.одател, а с прекратяването на
договора за Л. в негова полза е възникнало и правото да си възстанови държането
върху него. При липсата на насрещно изискуемо вземане срещу ищеца във връзка
със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на Л.овата вещ или за
вреди, причинени от нея, ответникът няма право на задържане върху същата по
смисъла на чл. 91 от ЗЗД, поради което я държи без основание и дължи връщането
й.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
е налице кумулативната даденост на всички елементи от правопораждащия
фактически състав, визиран в нормата на чл. 345, ал. 1, предл. посл. от ТЗ,
който обосновава задължението на ответника да върне предоставената му за
ползване вещ. Следователно ищцовата претенция се явява доказана, с оглед на
което заведеният иск следва да бъде уважен като се осъди ответника да предаде
на ищеца фактическата власт върху процесния лек автомобил.
Относно
иска с правно основание чл. 342 от ТЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД
развалянето има обратно действие, което се изразява в заличаване на създаденото
с договора облигационно отношение с обратна сила към момента на сключването му,
освен в хипотезите на продължително или периодично изпълнение, в които
развалянето има действие занапред. Доколкото договорът за Л. има за предмет
продължително, а не еднократно изпълними престации, то развалянето на същия
попада в обсега на посоченото изключение, т.е. действието му се проявява за в
бъдеще. Следователно действието, което договорът е произвел до момента на
развалянето, остава незасегнато, съответно основанието на дължимите от
ответника и изискуеми, т. е. с настъпил падеж до този момент Л.ови вноски и
други начислени съгласно договора суми не се явява отпаднало по смисъла на чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради което платените суми не подлежат на връщане, а
неплатените такива се дължат на ищеца. Според изчисленията на
съдебно-счетоводната експертиза общият размер на непогасените по договора за Л.
суми, изискуеми до развалянето на същия, възлиза на 9146,59 лв.
По изложените съображения съдът намира, че исковата
претенция с правно основание чл. 342 от ТЗ се явява доказана както в своето
основание, така и по размер, с оглед на което заведеният иск следва да бъде
уважен изцяло като основателен за сумата от 9146,59 лв.
Относно
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
С оглед уважаването на главния иск подлежи на
разглеждане и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху
главницата от 9146,59 лв. за периода от 14.07.2009г. до 22.10.2010г., в размер
на 1 255,58 лв., както и законна лихва от 22.10.2010г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимите
до развалянето на договора суми след изтичането на дадения му срок за
доброволно изпълнение на непогасените задължения – считано от 12.07.2009г., и с
оглед на това, че се касае за неизпълнение на парично задължение, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в полза на ищеца е възникнало право на обезщетение в
размер на законната лихва от 12.07.2009г. до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът е релевирал период на забава с начален момент 14.07.2009г. В
съответствие с диспозитивното начало като основен принцип на гражданския процес
съдът може да предостави защита само в рамките на формулирания петитум на
исковата молба, съответно не може да присъди мораторна лихва за по-ранен период
при липса на изрично сезиране. Предвид изложеното акцесорната претенция за
лихва следва да бъде разгледана за периода след 14.07.2009г.
Съгласно приетото експертно заключение дължимата
мораторна лихва върху главницата от 9146,59 лв. за периода от 14.07.2009г. до
22.10.2010г., възлиза на 1 255,58 лв.
Следователно искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 1 255,58
лв. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата
от 22.10.2010г. до окончателното й изплащане.
Относно
иска с правно основание чл. 236,
ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 347, ал. 2 от ТЗ:
Съгласно препращащата норма на
чл. 347, ал. 2 от ТЗ съдържанието на правоотношението по договор за Л. е сходно
с това на наемното правоотношение. Основно
задължение на Л.ополучателя е да заплаща уговореното Л.ово
възнаграждение за ползване на предоставената му вещ в сроковете и при
условията, предвидени в договора. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 347,
ал. 2 от ТЗ ако след изтичането на Л.овия срок Л.ополучателят продължи
ползването на вещта въпреки противопоставянето на Л.одателя, той дължи
обезщетение.
Не се спори между страните, че
след развалянето на Л.овия
договор от
ищеца ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на предоставената му
вещ, а е задържал същата във фактическата си власт. Безспорно се установи също,
че ищецът се е противопоставил на ползването на вещта, като е уведомил
ответника с писмо изх.№ 8034/03.08.2009г., че счита договора за развален и
е изискал връщане на вещта. Следователно в тежест на ответника е възникнало
вторично санкционно задължение за заплащане на обезщетение за периода на
неправомерното ползване считано от датата на разваляне на договора –
12.07.2009г. Съгласно експертното заключение дължимото обезщетение за
релевирания исков период 14.07.2009г. - 13.10.2010г. възлиза на 19 828,45 лв., изчислено на база размера на месечните Л.ови вноски за този период съобразно приетия към договора погасителен план. За тази сума следва да
бъде уважен предявения от ищеца иск с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 347, ал. 2 от ТЗ.
Претенцията за осъждане на ответника да плаща
обезщетение за всеки следващ подаването на исковата молба месец до връщането на
вещта – сума в размер на 1503,52 лв. е недопустима и производството в тази част
следва да бъде прекратено. Недопустимо е искането за искова защита на хипотетични, евентуални, бъдещи права.
По
разноските по делото:
Съдът констатира, че ищецът е направил разноски за
държавна такса по насрещните искове общо в размер на 1689,22 лв., както и за
възнаграждение на вещо лице по ССЕ в размер на 200 лв. На основание чл. 78, ал.
8 от ГПК ищецът има право и на юрисК.ско възнаграждение в минимален размер от
1294,61 лв., изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общата стойност на така
направените разноски възлиза на 3183,83 лв.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в пълния претендиран
размер от 3183,83 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “БГ Б.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. “В.С.” № *, да
предаде на “И ЕФ Д.А.Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., р-н “С.”, бул. “Ц.О.” №**, на основание чл. 345, ал. 1, предл. посл. от ТЗ, държането
на лек автомобил марка “Ф.”, модел “П.”, рама WVW************, двигател *********,
предоставен му по сключен между страните договор за финансов Л. № 002638-001 от
12.04.2007г.
ОСЪЖДА “БГ Б.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. “В.С.” № **, да
заплати на “И ЕФ Д.А.Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., р-н “С.”, бул. “Ц.О.” № **, на основание чл. 342 от ТЗ, сумата от 9146,59 лв.,
съставляваща общия размер на непогасените суми по сключен между страните
договор за финансов Л. № 002638-001 от 12.04.2007г., изискуеми до датата на
неговото разваляне, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
1 255,58 лв., съставляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от
9146,59 лв. за периода от 14.07.2009г. до 22.10.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата от 22.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА “БГ Б.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. “В.С.” № **, да
заплати на “И ЕФ Д.А.Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., р-н “С.”, бул. “Ц.О.” № **, на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл.
347, ал. 2 от ТЗ сумата от 19 828,45 лв., съставляваща обезщетение за неправомерното
ползване на процесния лек автомобил за периода от 14.07.2009г. до 13.10.2010г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения от “И ЕФ Д.А.Л.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н “С.”, бул. “Ц.О.” №** иск за осъждане на БГ Б.К.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. “В.С.” № ** да плаща обезщетение за всеки следващ подаването на
исковата молба месец до връщането на вещта
в размер на 1503,52 лв. месечно.
ОСЪЖДА “БГ Б.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. “В.С.” № **, да
заплати на “И ЕФ Д.А.Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., р-н “С.”, бул. “Ц.О.” № **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3183,83 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: