Р Е Ш Е Н И Е
№ 1903
Гр. П., 06.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03274/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу
ЕТ „В.В. – Радон“, представляван от В.М.В. установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
239,51 лв., представляваща неплатена неустойка по чл. 13, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 1, т. 2 от Комбиниран договор за покупко – продажба на електрическа енергия
№ ***г. при прекратяване на договора без да е спазен срок на предизвестието,
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 04.04.2019 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.
гр. дело № 02445/2019 г. по описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав, е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 05.04.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника ЕТ „В.В.-Радон“,
представляван от В.М.В., в качеството му на клиент на отворения пазар, е
сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия № ***г., в сила
от 01.09.2017 г., и със срок на действие от 2 години. Поддържа, че в клаузата
на чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора страните са уговорили неустойка в случай на
едностранното му прекратяване с писмено предизвестие от която и да е от тях,
считано от първо число на календарния месец, следващ месеца, в който изтичат 3
месеца от получаване на предизвестието. Сочи, че от страна на ответника е
подадено заявление за смяна на доставчика на електрическа енергия, считано от
01.01.2019 г., за което ищецът е уведомен от оператора на
електроразпределителната мрежа – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 13.12.2018
г., но без такова предизвестие да е достигнало до него. Твърди, че съгласно чл. 13, ал. 1 от договора при неспазване срока на предизвестието от
прекратяващата страна, последната дължи неустойка за всеки ден от неспазения
срок в размер на произведението от договорената цена, приложима към момента на
прекратяването, и среднодневната консумация на електрическа енергия на
купувача, която за периода от 90 дни се равнява на сумата от 239,51 лв.
Допълва, че с писмо-покана за доброволно изпълнение с изх. №
**********/03.01.2019 г., получено на 01.04.2019 г., ответникът е поканен да
заплати процесната неустойка, но в предоставения срок той не е направил това,
поради което претендира същата в размер на 239,51 лв., ведно със законната
мораторна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 04.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЕТ „В.В.-Радон“,
представляван от В.М.В., е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва
сключването на процесния комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа
енергия от 04.08.2017 г. с ищеца. Посочва, че поради повишаване на договорената
цена е предприел действия по прекратяване на същия, считано от 01.01.2019 г.,
за което на 10.12.2018 г. е подал предизвестие, като тази възможност му е
предоставена от ищеца с писмо от 17.11.2018 г.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С
оглед становищата на страните, с проекта за доклад по делото, обективиран в
определението от 23.08.2019 г., обявен за окончателен такъв, предвид липсата на
възражения, като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК са отделени обстоятелствата относно сключването между страните на процесния
комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № ***г. с
твърдяното съдържание, както и, че на 10.12.2018 г. ответникът е подал
предизвестие за прекратяване на същия.
Тези
факти следват и от данните, съдържащи се в приетите по делото писмени
доказателства. От същите се установява, че с комбиниран договор за покупко –
продажба на електрическа енергия № ***г. ищцовото дружество „ЧЕЗ Електро
България“ АД, като търговец на електрическа енергия и продавач, е поело
задължение към ответника ЕТ „В.В. – Радон“, представлявано от В.В., като краен
клиент на електроенергия, ретистриран като търговски участник от
електроенергиен системен оператор или оператор на електроразпределителната
мрежа съгласно ПТЕЕ и купувач, да му доставя/продава активна електрическа
енергия за обектите, описани в Приложение № 1 от договора, с регистрационни
номера: № ***и № ***срещу
заплащането на договорната цена за електрическата енергия, включително
дължимите суми за мрежови услуги, такси и добавки, акциз и ДДС. Съгласно
клаузите на чл. 2 и чл. 3 от договора същият влиза в сила от датата на
подписването му от страните и е със срок на действие от 2 години, считано от
датата на първата доставка на електрическа енергия до обектите. В клаузата на
чл. 16, ал. 1, т. 2 от последния като основание за неговото прекратяване е
предвидено едностранното прекратяване от всяка от страните с писмено
предизвестие до другата страна, като прекратяването настъпва на 1-во число на
календарния месец, следващ непосредствено месеца, в който изтичат три месеца от
предизвестието.
Изяснява
се, че в клаузата на чл. 13, ал. 1 от договора страните са уговорили
заплащането на неустойка при прекратяването му на основание чл. 16, ал. 1, т. 2
без да е спазен срокът на предизвестието, за всеки ден от неспазения срок в
размер на произведението на договорната цена, приложима към момента на
прекратяването и среднодневната консумация на електрическа енергия на купувача
през периода на изпълнение на договора. Съгласно ал. 3 неустойката е дължима в
срок от 30 дни календарни дни, считано от датата на писменото ѝ
поискване.
По
делото не се спори, че процесният договор от 04.08.2017 г. е прекратен с
едностранно предизвестие от ответника, считано от 01.01.2019 г., т.е. преди
изтичане на първоначално уговорения двугодишен срок на действието му.
По
делото като писмени доказателства са приети писмо с изх. № ********** от 18.12.2018
г. от третото за процеса лице „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и писмо с изх. № 100000114427/06.02.2019 г.
от ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД, адресирани до ответника, от данните, в които
се установява, че на 10.12.2018 г. ЕТ „В.В. – Радон“ е заявил пред
енергоразпределителното дружество смяна на доставчика на електроенергия за
клиент със стандартизиран товаров профил със заявление с вх. № ********** от 18.12.2018
г. Установява се, че на 13.12.2018 г. ищецът е уведомен от оператора на
разпределителната мрежа за постъпило заявление за смяна на доставчика на
електрическа енергия, считано от 01.01.2019 г. за обекти с № ***и № ***.
Последното писмо е изпратено от ищеца във връзка с жалба на ответника с вх. № ***г.
С
уведомително писмо с изх. № **********/03.01.2019 г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД ответникът се
уведомява, че поради неспазване на разписаната в чл. 16, ал. 1, т. 2 от
сключения между страните комбиниран договор № 11007296 – 003/04.08.2017 г., в
сила от 01.09.2017 г., процедура по предсрочното му прекратяване – липса на
писмено предизвестие, последният, на основание клаузата на чл. 13, ал. 1 от
договора, дължи на дружеството неустойка в размер на сумата от 239,51 лв.,
която следва да заплати в 30-дневен срок от датата
на получаване на писмото, в противен случай ищецът ще предприеме действия по
събирането ѝ по съдебен ред. Изяснява се, че писмото, заедно с приложение
№ 1 към него, описващо начина на изчисляване на дължимата сума, е получено от
ответника на 04.01.2019 г., видно от разписката за доставяне /л. 12 от делото/.
От
изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза се установява, че консумацията на електрическа енергия през периода
от месец септември 2017 г. до месец декември 2018 г. за обектите на ответника
по процесния договор с рег. № ***и рег. № ***, находящи се в гр. П., ул. „***“ възлиза на общо 11
867 kWh, от които 9 625 kWh
за обект с рег. № ***и 2 242 kWh за обект с рег. №
***. Разглежданият период включва 487 дни, а единичната договорена цена
за електроенергия възлиза на 0,10921/kWh. Експертизата
достига до извод, че среднодневната консумация на електрическа енергия за
обектите се равнява на 24,367 kWh. Размерът на
дължимата неустойка по чл. 13, ал. 2 от договора, определена като произведение
на договорената цена от 0,10921/kWh и
среднодневната консумация от 24,367 kWh /или 2,661/, изчислена
за 90 дни се равнява на сумата от 239,50 лв. При изслушването си пред
съда експертът изяснява, че при изчисленията като период на изпълнение е
съобразено времето, през което на ответника са предоставяни услугите от ищеца,
които са и заплатени, като месец декември 2018 г. договорът вече е прекратен. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки,
че в същото е даден обоснован отговор на поставената задача, изготвено е въз
основа на материалите по делото и проверка на място в счетоводството на
ищцовото дружество, като е останало неоспорено от страните.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парично
вземане на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителният иск е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
Съществуването в полза на ищеца на процесното
вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване: 1). възникването между страните на облигационно правоотношение, чийто правопораждащ
юридически факт е процесният комбиниран договор за покупко-продажба на
електрическа енергия № ***г. с твърдяното съдържание, по който той е изправна
страна; 2). наличието на неустоечна
клауза в случай на неспазване на срока за предизвестие при едностранно
прекратяване на договора от страните; 3). размера на неустойката.
При
установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
спазване на срока на предизвестието в случай, че твърди такова, както и
погасяване на вземането за неустойка.
Изясни се,
че по делото е безспорно, както сключването на процесния договор, така и
неговото предсрочно прекратяване – едностранно от ответника, считано от
01.01.2019 г.
Установи се
също, че в клаузата на чл. 13, ал. 1 от договора „ЧЕЗ Електро България“ АД и ЕТ
„В.В. – Радон“, представлявано от В.В. са уговорили неустоечно задължение в
случай на прекратяване на договора от някоя от страните с едностранно изявление
до другата страна без спазване на срока на предизвестието по чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора,
начинът на определяне на размера му и срокът, в който е дължимо.
Основният
спорен по делото въпрос е налице ли е отправено такова предизвестие от
ответника до ищеца, обуславящо възникването или не в полза на последния на
правото да получи търсената неустойка.
По делото не
се спори, а и се установява, че ЕТ „В.В. – Радон“, представлявано от В.В. е
подал заявление от 10.12.2018 г. до третото за процеса лице „ЧЕЗ Електро
България“ АД, като оператор ва електрорапределителната мрежа, с искане за
промяна на доставчика на електрическа енергия за процесните обекти, считано от 01.01.2019
г., както и, че ищецът е уведомен за това на 13.12.2018 г. от
разпределенителното дружество.
От страна на
ответника, въпреки разпределената му доказателствена тежест и изричните
указания в тази насока, не са ангажирани доказателства, от които да се
установи, че същият е изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 1, т. 2 от
комбинирания договор от 04.08.2017 г. и е отправил писмено предизвестие до
ищеца за едностранното му прекратяване в срок от 3 месеца преди датата за това.
Няма такова доказателствено значение представената от ответника и приета по
делото бележка с вх. № **********/********** от 10.12.2018 г. на ищцовото
дружество, с оглед липсата на яснота какви конкретно документи са входирани при
„ЧЕЗ Електро България“ АД. Останалите бележки, с оглед входящите им номера и
данните по делото, следващи от другите писмени доказателства, касаят подадена
пред ищеца жалба от 07.01.2019 г., както и до „ЧЕЗ Разпледеление България“ АД
заявление от 10.12.2018 г. за смяна на доставчика, но не и на предизвестие за
едностранно прекратяване на процесния договор.
Предвид
изложеното, в полза на дружеството – продавач на електроенергия е възникнало
правото да получи уговорената между страните неустойка за неспазване на
предизвестието при едностранно предсрочно прекратяване на договора от другата
страна – купувач, за 90 дни /неспазения срок/ в размер на произведението на договорната
цена, приложима към момента на прекратяването и среднодневната консумация на
електроенергия на купувача през периода на изпълнение на договора и възлизаща
на сумата от 239,50 лв. Конкретният размер на вземането следва от заключението
на съдебносчетоводната експертиза и е неоспорен от страните.
Последното е
и изискуемо, с оглед изтичането на 30-дневния срок, считано от 04.01.2019 г. –
датата на получаване на поканата за плащане от ответника, установен в клаузата
на чл. 13, ал. 3 от договора.
По делото
няма данни, нито твърдения ответникът да е погасил чрез плащане сумата или част
от нея, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата от 239,50
лв. и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 239,51
лв. или за сумата от 0,01 лв. – отхвърлен като неоснователен.
Върху уважената
сума следва да бъде присъдена и законна лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението – 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането. Този извод следва от наличието на неизпълнено на падежа договорно
парично задължение и изпадането на ответника в забава с изтичане на определения
срок за заплащане на неустойката /в т. см. Решение № 73/29.06.2011 г. по т.
дело № 683/2010 г. по описа на ТК, I т.о. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК/.
По отговорността
за разноски:
Съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за разноските в заповедното производство. При този изход на спора
право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и
двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от иска, следва да бъде присъдена сумата от 74,99 лв. – разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. дело
№ 2445/2019 г. по описа на съда и сумата от 274,99 лв. – разноски за държавна
такса, депозит за вещото лице и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на
ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и конкретната фактическа и правна
сложност на делото, в частност приключването му в рамките на едно съдебно
заседание. Ответникът не е претендирал и не е доказал извършване на разноски,
поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „ЧЕЗ Електро България“АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 срещу
ЕТ „В.В. – Радон“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
кв. „***, ***, представляван от В.М.В. установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ЕТ „В.В. – Радон“, представляван от В.М.В.
дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД сумата от 239,50 лв., представляваща неплатена неустойка по чл. 13, ал. 1,
вр. чл. 16, ал. 1, т. 2 от Комбиниран договор за покупко – продажба на
електрическа енергия № ***г. при прекратяване на договора без да е спазен срок
на предизвестието и законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2019
г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 02445/2019 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав, е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
05.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 239,50 лв. до пълния предявен размер от 239,51
лв. или за сумата от 0,01 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „В.В. –
Радон“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „***,
***, представляван от В.М.В., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати
на „ЧЕЗ Електро България“АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159 сумата от 74,99
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 02445/2019 г. по описа на
Районен съд – П., ГО, V-ти състав и
сумата от 274,99 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 02445/2019 г. по описа на
Районен съд – П. да се върне на съответния състав, като към него се приложи
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: