Р Е Ш Е Н И Е
№ 1734/14.10.2022г.
Град Пловдив, 14.10.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1847 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.Е.А. *** срещу решение № 52 от 13.05.2022 г., постановено
по а.н.д. № 30 по описа на Районен съд Асеновград за 2022 година, с което е
потвърден електронен фиш серия К № 4520025 на ОДМВР Пловдив, с който на А.Е.А., ЕГН **********,***, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона и съществено
нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна и
отмяна на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и да
се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел за безспорно
установено, че на 27.01.2021 г. жалбоподателят се е движил с превишение от 35
км/ч, след приспадане на толеранс от 3 км/ч, в град Асеновград на ул. „Цар Иван
Асен ІІ“ срещу № 127, което нарушение е било заснето с АТСС, видео клип №
20239. Районният съд не е установил допуснати процесуални нарушения,
включително на чл.189, ал.4 ЗДвП, а обжалваният електронен фиш съдържа всички данни
по чл.189, ал.4 ЗДвП. Съответно като неоснователни са преценени всички
възражения на жалбоподателя за процесуални нарушения. Според районния съд не са
допуснати нарушения от страна на контролния орган при работата с АТСС, което е
било закрепено в купето на служебния автомобил и е мобилно според легалната
дефиниция на § 6, т.65 ЗР ЗДвП, като представеният по делото протокол за
използване на АТСС съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява
доказателство за мястото на контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и
други обстоятелства, необходими да бъде извършена преценката за
законосъобразността на издадения електронен фиш, като е налице пълно
съответствие със снимковия материал по административно-наказателната преписка.
Районният съд изрично е посочил, че първото статично изображение е № 20234,
последно е № 20250, а номерът на видео клипа на процесното нарушение е 20239,
както и че съгласно протокола за проверка на мобилна система от 06.08.2020 г.
използваното техническо средство е с годност до 06.08.2021 г. и е от одобрен
тип, т.е., заснемането на нарушението е извършено с разрешено и валидно
техническо средство. Според районния съд снимките от клипа представляват
веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл.189,
ал.15 ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл.182, ал.1,
т.4, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП. Затова според районния съд е неоснователно
възражението на жалбоподателя за липса на доказателства за мястото на
извършване на нарушението, тъй като от представените снимки и протокола за
използване на АТСС от 27.01.2021 г. мястото на нарушението е идентифицирано в
достатъчна степен и по начин, че да не се нарушава правото на защита на
наказаното лице. Като неоснователни са преценени също възраженията на
жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да направи възражение по чл.189,
ал.5 ЗДвП, защото жалбата до съда срещу електронния фиш е подадена в срок,
т.е., нарушителят е избрал да обжалва пред съд вместо да подаде съответната
декларация, поради което важи законовата презумпция, че собственикът на МПС е
извършител на нарушението. Въз основа на установените факти районният съд е
направил извод, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
административно нарушение, при определяне на наказанието наказващият орган е
съобразил нормата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП и е наложил глоба в определения от
правната норма размер, който не може да бъде коригиран от съда.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд,
обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и
подробни мотиви. Всички доказателства са преценени при постановяване на
обжалваното решение, не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила,
тъй като са събрани всички писмени доказателства – удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка, доказващи, че АТСС е
от одобрен вид и е в техническа изправност. Тези писмени доказателства са
официални документи и като такива се ползват с материална доказателствена сила,
която не е била оборена от касатора при негова доказателствена тежест. В този
смисъл неоснователно е възражението за недоказаност на административното
нарушение, на мястото на извършване на нарушението и на нарушителя, както и за
неправилно приложение на материалния закон от страна на съда.
От друга страна,
нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП въвежда задължение за собственика на МПС, с което
е извършено нарушение на правилата за движение, да докаже кой е действителният
водач, управлявал МПС, чрез подаване на декларация и представяне на неговото
свидетелство за управление. Неподаването на тази декларация означава, че
собственикът на МПС е съгласен с установената от закона презумпция, че именно
той е водачът, извършил нарушението, заради което се издава електронният фиш. В
този смисъл неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост на
изводите на районния съд.
Неоснователно е
възражението за необоснованост на извода на районния съд, че процесното
нарушение е заснето с одобрено и валидно техническо средство, защото в
административнонаказателната преписка се съдържат всички протоколи за
последващи проверки на мобилната система, последният от които е от дата
06.08.2020 г. с валидност до 06.08.2021 г., т.е., АТСС е било в срок на
валидност при заснемане на процесното нарушение.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на ответника не
се дължат разноски. Затова и на основание
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 52
от 13.05.2022 г., постановено по а.н.д. № 30 по описа на Районен съд Асеновград
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.