Присъда по дело №162/2015 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 162 по описа на ВРС за 2015год.

На 15.01.2015год. във Варненски районен съд е внесен обвинителен акт от Варненския районен прокурор, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Л.П.Г. с оглед извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл.210, ал.1, т.3, пр.2 и т.5, вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК за това, че през периода от 11.03.2005г. до 21.12.2007г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Г.З.Ат., с цел да набави за себе си и за другиго - Г.З.Ат. имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение:

- у М. К.Г. - в качеството й на купувач съгласно сключен на 11.03.2005г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж и продавач "Хотел Еделвайс" ЕАД, представлявано от Г.Ат., с предмет на договора задължение на продавача да продаде вещно право на строеж, като изгради в завършен вид следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр.Варна, ул."Стенка Разин" и ул."Кирил и Методий" в УПИ VII-87, 88, в кв.130 на 29 подрайон по плана на гр. Варна с площ от 54,78 кв.м., и с това причинила на Г. имотна вреда в размер на 40 539.04 лв.,

- у Д.И.Я. - в качеството му на купувач съгласно сключен на 19.01.2006г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж и продавач "Хотел Еделвайс" ЕАД, представлявано от Г.Ат., с предмет на договора задължение на продавача да построи и продаде на купувача АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се на втори етаж в новострояща се жилищна сграда на ул."Цар И. ***, УПИ IX-76, в кв.6 на 29-ти микрорайон на гр.Варна, и с това причинила на Д.Я. имотна вреда в размер на 19 524.36лв. и на И.Я. в размер на 15 555лв., общо в размер на 35 079.36лв.;

- у Н.Х.М. в качеството й на купувач съгласно сключен на 06.07.2006г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж с продавач "Хотел Еделвайс" ЕАД, представлявано от Г.Ат., с предмет на договора задължение на продавача да построи и продаде на купувача АПАРТАМЕНТ №6, находящ се в гр.Варна на ул."Кирил Пейчинович" №13, и с това причинила на Н.М. и Х.С.М. имотна вреда, общо в размер на 24 193.62лв.,

всичко на обща стойност 99 812.02лв., като причинената вреда е в големи размери и измамата е извършена от Ат.а в качеството на пълномощник на Г.Ат., съгласно пълномощно от 24.02.2006г. и пълномощно от 11.06.2007г., в кръга на пълномощията й.

В съдебно заседание са допуснати за съвместно разглеждане  наказателното производство граждански искове както следва:

1.Граждански иск предявен от Н.Х.М. и Х.С.М. срещу подсъдимата Л.Г., за сума в размер на 24193.62лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението измама, ведно със законната лихва от датата на престъплението 06.07.2006год. до окончателното изплащане на сумата;

2. Граждански иск предявен от М.К.Г. срещу подсъдимата Л.Г. за сума в размер на 40539.04лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението измама, ведно със законната лихва от датата на престъплението 11.03.2005год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 84 от НПК М. Г., Н.М. и Х.М. са конституирани като граждански ищци.

На основание чл. 76 от НПК същите лица с конституирани и като частни обвинители.

В съдебно заседание представителят на варненска районна прокуратура, поддържа изцяло повдигнатото на подсъдимата обвинение и счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна като предлага да й бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер между минималния и средния предвиден в закона, както и да бъде приложена нормата на чл. 66, ал.1 от НК и на подсъдимата да бъде определен изпитателен срок от три години. По отношение на предявените граждански искове прокурорът моли да бъдат уважени изцяло.

Гражданския ищец и частен обвинител Н.М. моли предявеният от нея граждански иск да бъде уважен изцяло.

Съдебното следствие е приключило в отсъствието на гражданските ищци и частни обвинители М.Г. и Х.М. както и на техен процесуален представител.

Защитникът на подсъдимата (адв. М.), във фазата по съществото на делото, пледира за оправдателна присъда като излага становище, че подзащитната й не е осъществила състава на престъплението за което е предадена на съд, нито от обективна, нито от субективна страна, а в случая се касаело за неизпълнение договорни отношения.

Подсъдимата дава обяснения в хода на съдебното следствие. По отношение на деянието с пострадала Г. заявява, че контакт с нея не е имала до момента в който бившият й съпруг не бил влязъл в затвора. Принципно знаела, че Големанови са закупили апартамент в сградата строена от съпруга й, но не била сключвал договор с тях, нито била приемала пари. Разбрала, че има проблем с апартамента им след като вече бившият й съпруг бил в затвора и след като някой от това семейство се бил свързал с нея. После от Ж. (бившият й съпруг) разбрала, че апартамента е препродаден и по съвет на адвокат изпратила писмо до Г. за разваляне на договора с покана за връщане на платеното. По отношение на деянието с пострадали Я. заявява, че случаят бил идентичен. Тя не разполагала с договора за закупуване на жилище и в последствие разбрала, че жилището било препродадено. Заявява, че Ж. преди да влезе в затвора й бил оставил списък на свободните апартаменти, но тя като брояла апартаментите ги брояла в друга последователност и за това се стигнало да продажба на същия апартамент на други хора. По отношение на деянието с пострадалите М. заявява, че е сключила договор с тях и е приемала пари, но те не били изпълнили една част от задълженията си по договора – да платят последната вноска, която трябвало да стане чрез ипотечен заем от банка, но те не си били взели документите във връзка с апартамента необходими за ипотеката. Не оспорва, че е препродала жилището на други хора, но заявява, че всичко което правела било по указания на Ж.. Всички суми които, тя била получавала давала за осъществяване на строежа. В дадената й последна дума заявява, че съжалява, но не се чувства виновна защото била правела това което й било казано.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 1811/09.05.1996г. на ВОС е било регистрирано търговско дружество „ХОТЕЛ ЕДЕЛВАЙС" ЕАД, с адрес на управление КК „Златни пясъци" и предмет на дейност търговска и външнотърговска дейност и др.. Собственик на дружеството бил Г.З.Ат. – съпруг на подс. Г. към оня момент, починал на 01.08.2013г.

Дружеството се управлявало от Съвет на директорите в състав - В.Я.С., Ал.С.С. и М. С.И. и се представлявало от св. В.Я.С.. На 29.01.2004г. св. С. упълномощил Г.Ат. да го представлява, подписва и въобще да извършва всички дейности свързани с представителството на „Хотел Еделвайс” ЕАД при осъществяване дейността на дружеството. На практика от този момент Г.Ат. представлявал "Хотел Еделвайс" ЕАД като същият вземал и решенията каква дейност ще извършва дружеството. Една от дейностите с които се занимавало дружеството по решение на Ат. била строителство на нови жилищни сгради и продажба на недвижими имоти. Дружеството нямало собствени ресурси като финансирането на тази дейност се осъществявало чрез сключване на предварителни договори с клиенти – купувачи на бъдещите апартаменти и получаването на вноски от тези клиенти.   

Свидетелите С.П., Д.Д.Ж., Е.Д.М. както и Хр.Ст. Пр. били съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв.”Аспарухово” на ул. "Стенка Разин" и ул. "Кирил и Методий" № 13, представляващ УПИ VІІ-87,88 в кв.130 в 29 подрайон по плана на град Варна. Същите били решили да предоставят имота си на фирма да построи жилищна сграда при съответното обезщетение за тях.  Собствениците разполагали с проект на сградата и търсели строител. По този повод в края на 2014год. се свързали с Г.Ат., който решил да осъществи строежа като между страните имало и принципно съгласие кой каква част от апартаментите от новопостроената сграда ще получи. На 15.01.2005г. бил сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължението за проектиране и строителство в имота между неговите собственици и „Хотел Еделвайс” ЕАД като предприемач-строител представлявано от Г.З.Ат.. Съгласно договора собствениците на мястото учредявали на предприемача право на строеж върху имота им като при построяване на сградата собствениците получавали 25% обезщетение от разгърнатата застроена площ, а строителя получавал право на собственост върху останалите 75% от разгърнатата застроена площ. В договора било упоменато изрично кой от съсобствениците на мястото кой апартамент от построената сграда ще получи.

Междувременно Ат. бил започнал да рекламира продажбата на апартаментите които били отредени за него чрез различни кантори за недвижими имоти.

В края на 2014год. св. М. Г. започнала да търси да закупи апартамент за родителите си в гр.Варна. За целта на 09.12.2004год. последната сключила договор за поръчка с „Метрополис” ООД, която фирма извършвала посредническа дейност при сделки с недвижими имоти. От фирмата й предложили апартамент в кооперация, находяща се в кв. Аспарухово, гр. Варна на ул."Стенка Разин" и ул. "К. и Методий" в УПИ\/11-87,88 в кв. 130 на 29 подрайон по плана на гр. Варна, която тепърва предстояло да се построи. Обяснено й било, че строежа на кооперацията ще се извърши от фирма "Хотел Еделвайс" ЕАД, представлявана от Г.З.Ат.. Св. Г. харесала апартамента, който и бил предложен и на същата дата 09.12.2004год. подписала с фирмата и договор за депозит по силата на който предоставяла на фирмата сумата от 1000евро като депозит за закупуване на точно този апартамент.

На 11.03.2005год. между св. Р.Г. и Хотел Еделвайс” ЕАД, чрез представляващия Г.Ат. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата на който, продавачът Ат. в качеството му на представител на "Хотел Еделвайс" ЕАД се задължавал да построи и продаде на св. Г. в качеството й на купувач следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. "Стенка Разин " и ул. "Кирил и Методий" УПИ VІІ-8788 в кв.130 на 29 район по плана на гр. Варна, на първи жилищен етаж (втори реален) по проект, с площ 54,78 кв.м., за сумата от 20 816 евро на отделни вноски според завършеността на определените етапи на строежа на кооперацията. При подписване на предварителния договор св. Г. платила на Г.Ат. първата вноска в размер на 2082 евро /по курса на БНБ 2 082 х 1,95583 - 4 072,04 лева/, като договорът послужил и като разписка за платената сума. На 15.03.2005г. съгласно уговорка между св.Г. и Г.Ат., двамата се срещнали в кафенето на хотел "Мусала" гр. Варна, където тя му предала втората вноска от продажната цена на имота в размер на 2 700лв., като за предадената сума получила квитанция, подписана от Ат., с положен върху нея печат на фирма "Хотел Еделвайс" ЕАД гр. Варна. На следващия ден - 16.03.2005г. св. Г. платила на Ат. сумата от 1 300лв., като отново и била издадена квитанция от последния с печат на „Хотел Еделвайс" ЕАД. На същата дата (16.03.2005г.) св. Г. превела по банков път по сметка на Ат. в банка ДСК /№ на сметка **********, б. код 30003010/ сумата от 4 144 лева.

На 04.04.2005год. св. П. като възложител и „Хотел Еделвайс ЕАД представлявано от Г.Ат. като изпълнител бил сключен договор за извършване на дадена работа, съгласно който възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши разчистване на УПИ VІІ-8788, находящ се в гр. Варна, ул. "Стенка Разин " и ул. "Кирил и Методий" от строителни отпадъци, да подготви строителната площадка, а в последствие да отпочне и изкопните работи за бъдещата жилищна сграда в парцела. Ат. започнал да изпълнява задълженията си по договора, а на 06.06.2005год. било издадено и разрешение за строеж на сградата в парцела като титуляри на разрешението били собствениците на парцела – свидетелите П., М. и Ж.. На същата на 06.06.2005г. св. Р.Г. по банков път превела по сметката на Ат. в банка ДСК (посочена по-горе) поредна вноска във връзка с апартамента съгласно предварителния договор за продажба в размер на 12 000лв.

С оглед продажбата на апартаментите в парцела собственост на св.П. и др. била ангажирана и св. Р. С.. Същата притежавала кантора за недвижими имоти, чийто офис бил съседен на този на св. П., който бил адвокат.

През месец юли 2005год. св.В.Д. посетила кантората на св. С. с намерение да й бъде предложено жилище за закупуване. Св. Ст. и предложила апартаментите строящи се в парцела собственост на адв. П. и др. и я свързала с Г.Ат.. На 21.07.2005год. между св. Д. като купувач и Ат. в качеството му представляващ „Хотел Еделвайс” ЕАД  като продавач бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата на който продавачът се задължавал да построи и продаден на купувача недвижим имот апартамент №3, на втория етаж, в новострояща се сграда на ул.”Стенка Разин” №1, кв.”Аспарухово”, в гр.Варна с площ 54.78кв. м. ведно с изба и съответния процент от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото съставляващо УПИ VІІ-87,88 в кв.130 на 29-ти м.р. на гр.Варна за сумата от 23 008евро. Имотът бил идентичен с този за който Ат. бил сключил предварителен договор за покупко-продажба със св. М. Г., а при подписването на договора св. Д. му платила и сумата от 1500евро. В последствие на 29.07.2005г; 04.08.2005г.; 12.08.2005г.; 18.08.2005г.; 26.08.2005г.; 01.09.2005г. и на 08.11.2005г. св. Д. платила на Ат. и останалата сума за жилището като за всяко плащане й била издавана разписка от Ат..

В деня на плащане на последната вноска на Ат. сделката била изповядана и нотариално, но тъй като сградата не била построена, а документите за нея (разрешение за строеж и др.) били на името на собствениците на парцела те били и страни по сделката, а именно: на 08.11.2005год. между свидетелите Е.М., Д.Ж. и С.П. и св.Д. бил сключен договор за учредяване право на строеж по силата на който М., П. и Ж. като собственици на дворно място находящо се в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул. „Стенка Разин №1 и ул. „Кирил и Методий” №13 цялото с площ 312кв.м. съставляващо УПИ І.ІІ-87.88 в кв.130  по плана на 29 м.р. на град Варна, по силата на който собствениците на дворното място учредявали на св. Д. право на строеж за ап.№3 на втория етаж в новострояща се жилищна сграда … Сделката била обективирана в НА № 37, т.Х, рег.№ 9398 н.д. №1841/2005год. на нотариус О.Ш. и била вписана в СВ под №71, т.VІІ, д.21527/05, стр.4313.

Въпреки, че за апартамента за който Ат. имал сключен договор със св. М. Г. в последствие той сключил такъв и със св. Д. и въпреки прехвърлянето на апартамента на св. Д. по предвидения в закона ред (нотариален ред), Г.Ат. продължавал да получава парични суми от Г. за същия имот. На 09.12.2005г. св. Г. се срещнала с Г.Ат. и срещу ПКО № 72  му предала сумата от 12150лв. като получила квитанция с негов подпис и печат отново на фирма "Хотел Еделвайс" ЕАД. На 14.02.2006г. последвала нова среща между св. М.Г. и Г.Ат., на която св.М. Г. му предала сумата от 4 173лева, отново срещу ПКО № 002 с негов подпис и печат на фирма "Хотел Еделвайс" ЕАД.

Дъщерята на св. И.Я. – Н.К. работела като брокер в кантора за недвижими имоти „Логос” в гр.Варна. Същата кантора била ангажирана с продажбата на апартаменти строени от Г.Ат. чрез „Хотел Еделвайс” ЕАД в парцел находящ се в гр.Варна, ул.”Цар И. ***. В началото на 2006год. синът на св. И.Я. – Д.Я. решил да си закупи жилище и сестра му го уведомила за апартаментите продавани от Ат.. Д.Я. решил да закупи апартамент в тази кооперация и на 19.01.2006год., в офиса на „Логос”, същият се срещнал с Ат.. На същата дата бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж между Д.Я. като купувач и Г.Ат. като представляващ „Хотел Еделвайс” ЕАД – продавач по силата на който договор продавачът се задължавал да построи и продаде на купувача апартамент № 2 на втори етаж в новострояща се жилищна сграда на ул. „Цар И. ***, с обща застроена площ 44,35кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, за сумата от 19 958 евро. При подписване на предварителния договор, св. Д. Я. платил на Ат. 30 процента от общата сума посочена в договора - 5 987 евро /11 709.56лв.. Останалата сума от продажната цена съгласно договора трябвало да се изплати на вноски при завършване на различни етапи от строителството – 30% от общата стойност след изпълнение на таванна плоча на първия етаж; 30% след изпълнение на височина „кота било” и 10% при получаване на разрешението за ползване.

На 26.02.2006год. Г.Ат. започнал да търпи наказание лишаване от свобода като преди тази дата, на 24.02.2006год., упълномощил подс. Г. (тогава Ат.а и негова съпруга) да извършва всякакви правни действия от негово име и за негова сметка и да го представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея …. Да го представлява пред собствениците на парцели в гр.Варна, ул. „Кирил Пейчинович” №13, ул. „Кирил и Методий” №55, ул. „Неофит Рилски” № 57 и ул. „Стара планина” №45 в защита на имуществени и други негови интереси, във връзка със сключени от него договори за строителство  ….; да сключва от негово име и за негова сметка предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в новостроящите се жилищни сгради в гр.Варна, ул. „Кирил Пейчинович” №13, ул. „Кирил и Методий” № 55, ул. „Неофит Рилски” №27 и ул. „Стара Планина” №45, както и да получава суми по тях; … да получава и предава суми, вещи и документи от и на трети лица и организации, да съставя и подписва всякакви декларации от негово име и в негова полза, да го представлява и подписва всякакви документи в негова полза и т.н.

До влизането на Ат. в затвора подсъдимата нямала касателство към неговата дейност и не била ангажирана с осъществяването й.  Преди да влезе в затвора обаче Ат. я бил информирал за канторите които предлагат апартаментите за продажба. Оставил й списък какво трябва да се върши на строителните обекти, но не я бил уведомил какво вече е продадено, не бил й оставил и договорите които вече е сключил. Казал й, че за някой от строителните обекти работи с Н. от кантора за недвижими имоти „Логос”, че последната знае всичко и да отиде при нея.

За апартаментите находящи се в сградата строяща се на ул.”Кирил Пейчинович” № 13, с оглед продажбата им, документи били оставени и в кантора за недвижими имоти ”Адрес”.

През месец март 2006год. св. В.И. започнала да търси апартамент който да закупи. Същата се свързала с кантора за недвижими имоти „Адрес” от където и предложили апартамент в сграда строяща се на ул.”Кирил Пейчинович” №13 в гр.Варна. Уведомили я, че сградата още не е построена като й предоставили да се запознае и със строителните книжа. Св. И. харесала апартамент №2 на първи жилищен етаж (апартамента за който Ат. вече бил сключил предварителен договор с Д.Я. чрез посредничеството на кантора „Логос”) и брокерката й казала, че ще се свърже със собствениците.

На 17.03.2006год. св. В.И. се срещнала с подсъдимата. На същата дата между св. И. като купувач и „Хотел Еделвайс” ЕАД (като продавач) представлявано от Г.Ат. чрез подсъдимата като негов пълномощник бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата който продавачът продавал на купувача правото си на строеж върху апартамент №2 находящ се първи жилищен етаж в сграда на ул. „Кирил Пейчинович” №13 в гр.Варна срещу сумата от 20 600евро. За продавачът договорът бил подписан от подсъдимата. В деня на подписването на договорът – 17.03.2006год., съобразно сключения договор, св. И. предала на подсъдимата и две суми - една в размер на 6240евро и втората в размер на 2060евро за които суми подсъдимата й подписала и разписки. В последствие на 12.01.2007год. и на 23.04.2007год. св. В.И. предала на подсъдимата и останалите дължими съобразно сключения договор суми, за които суми подсъдимата и подписала и разписки. 

Междувременно, като пълномощник на Ат., подсъдимата получавала суми за същия имот и съобразно договора сключен между Ат. като представляващ „Хотел Еделвайс” ЕАД и Д.Я.. На 09.01.2007год. подсъдимата получила от Д.Я. сума в размер на 3740евро и 500лв, а от св.И.Я. сумата от 3881лв. като общо получената сума била втората вноска по договора. На 20.04.2007год. получила от св.И.Я. и сумата от 11674лв. като трета вноска по договора подписан между Г.Ат. и сина на св.Я. – Д.Я.. Сумите подсъдимата получавала, чрез кантората за недвижими имоти „Логос” където Я. оставяли парите на Н., а тя ги предавала на подсъдимата. Последната на свой ред подписвала разписки за получените суми.

На 21.12.2007год. подсъдимата лично и като пълномощник на съпруга си Г.Ат. с договор за покупко-продажба на недвижим имот прехвърлила собствеността върху апартамента предмет на предварителния договор със св. Д.Я. на св.В.И.. Сделката била изповядана с НА №30, т.ХІ, рег.№ 13808, д.№ 1998/2007год. по описа на нотариус О.Ш..

През месец март 2008год. св. И.Я. разбрал, че подсъдимата е продала имота за който сина му имал сключен предварителен договор на друго лице и се срещнал с нея (подсъдимата) в офиса на фирма „Логос”. На срещата подсъдимата пристигнала заедно с адвокат. Св. И.Я. я попитал защо е продала имота на друго лице и тя му отвърнала, че станала грешка. Адвоката на подсъдимата предложил последната да ги обезщети с друг свободен апартамент в същата сградата, но подсъдимата не се съгласила, тъй като имало свободен апартамент, но той бил с по-голяма квадратура. Св.И.Я. и отвърнал тогава да му намери апартамент със същите квадрати. Подсъдимата му казала, че ще потърси такъв апартамент в друга сграда в кв.”Аспарухово”, както и че ако не намери апартамент до 30.05.2008год. ще върне парите които са платени от Я. за апартамента. След посочената дата св. И.Я. не могъл да се свърже с подсъдимата. С нея обаче се били свързали от кантората за недвижими имоти „Логос” и й предложили да се изготви споразумение по какъв начин ще бъдат върнати парите. Такова споразумение било изготвено от адвокат и било представено на адвоката на подсъдимата, но тя отказала да го подпише. В последствие св.И.Я. се опитвал на няколко пъти да се свърже с подсъдимата, но не успявал. През лятото на 2008год. сина на св. И.Я. – Д.Я. успял да се срещне с подсъдимата и тя му казала, че когато съпругът й излезе от затвора в отпуска ще му се обади да се разберат.  Такава среща се състояла като Г.Ат. предложил на Д. Я. апартамент в друга кооперация която щяла да се строи. Д. Я. споделил за това с баща си св. И.Я., но последният не се съгласил, казал, че е по-добре да си вземат парите. Същият се срещнал със съпруга на подсъдимата Г.Ат. и му казал, че си искат парите. Г.Ат. се съгласил, но казал, че не е съгласен със споразумението което било изготвено от адвоката на Я.. В последното било упоменато, че първата вноска трябва да се върне от Ат., а втората и третата вноска от подсъдимата (от лицата на които били дадени сумите). Г.Ат. не съгласил и предложил друго споразумение с което обаче Я. не се съгласил. През месец октомври 2008год. св. И.Я. се срещнал с Г.Ат. в ТПО ”Разделна” където последният изтърпявал наказанието си, и го попитал какво ще правят с парите. Ат. му казал, че по Коледа ще излиза в отпуска и тогава ще му върне парите наведнъж. Горното така и не се случило.

Кантората в която работела Н.К. - „Логос” предлагала за продажба и други апартаменти, които щели да се строят от Ат. чрез „Хотел Еделвайс” ЕАД, а именно на ул.”Кирил и Методий” № 55 в гр.Варна.

В началото на 2006год. свидетелите Х.М. и Н.М. решили да си закупят жилище в гр.Варна и по този повод започнали да обикалят канторите за недвижими имоти. Така стигнали и до кантората на фирма „Логос”. От там им предложили апартамент в сграда, която щяла да се строи от „Хотел Еделвайс” ЕАД в кв.”Аспарухово” на ул. „Кирил и Методий”. Свидетелите отишли на адреса, видели че се строи, харесали мястото и решили да си купят апартамент в строящата се сграда.

На 27.02.2006год. в кантората за недвижими имоти „Логос” свидетелите М. се срещнали с подс. Г. (тогава Ат.). На същата дата бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж между „Хотел Еделвайс” ЕАД представлявано от Г.Ат. чрез пълномощника му Л. Ат.а като продавач и св. Х.М. като купувач, по силата на който договор продавачът се задължавал да построи и продаде на купувача конкретно упоменат и индивидуализиран апартамент в сграда на ул. „Кирил и Методий” №55 в кв.”Аспарухово” на гр.Варна. За продавача договорът бил подписан от подсъдимата. На нея в деня на подписване на договора свидетелите М. предали и сумата 5 500евро като първоначална вноска по договора. Тъй като за сградата която в която бил апартамента по договора все още нямало издадено разрешение за строеж страните се договорили в случай, че такова разрешение не се получи до 31.05.2006год. платената сума от 5500евро да се върне на купувача. Тази уговорка била обективирана и писмено чрез анекс към сключения договор подписан също на 27.02.2006год. от св. Х.М. за купувач и подсъдимата за продавач.

През месец май 2006год. брокер от фирма „Логос” – Н.К. се обадила на св. Н.М. и я повикала в офиса. Когато св. Н.М. отишла Н. я уведомила, че не било получено разрешение за строеж за сградата на ул. „Кирил и Методий”. Казала й че същата фирма ще строи обект на друга улица в кв. „Аспарухово” на гр. Варна, а именно на ул. „Кирил Пейчинович” № 55 и ако искат могат да се включат в този строеж. Св. Н. М. и отвърнала, че ще помисли, ще се консултира със съпруга си – св. Х.М., който по него време бил извън страната, и тогава ще даде отговор. Двете (св. Н. М. и Н.К.) отишли на мястото където щяла да се строи кооперацията и св.Н.М. го харесала. Същата се консултира със св. Х.М. и двамата решили да купят жилище в сградата която щяла да се строи на ул. „Кирил Пейчинович”.

На 06.07.2006год. св. Н.М. се срещнала с подсъдимата в офиса на фирма „Логос”. На същата дата  в офиса на фирмата между св. Н.М. като купувач и „Хотел Еделвайс” ЕАД като продавач бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж по силата на който продавачът се задължавал да построи и продаде на купувача недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, на втория етаж в новострояща се жилищна сграда на ул. "Кирил Пейчинович" №13 в кв.”Аспарухово”, гр. Варна, с обща застроена площ 76,79кв.м., за договорената сума от 34 555 евро. За продавач в договора подпис положила подсъдимата. Постигната  била договорка внесената вече сума по предходния договор в размер на 5500евро да бъде приспадната от продажната цена по настоящия договор. Горното било обективирано и в сключения писмен договор. В последният било отразено, че при подписването му следва да се плати сума в размер на 5 500 евро /равностойността на 10 757.07лв./, както и че договорът служи като разписка за платената сума.  Съобразно договора на 27.09.2006г. св. Н.М. платила на подсъдимата и втората вноска в размер на - 4 870 евро, представляващи равностойността на 9 524,89 лева, която сума била нейна и на съпруга й X. М.. За получената сума подс. Г. издала на св. Н. М. и разписка. Съобразно договора останалата част от продажната цена следвало да се заплати при издаването на акт 14 като за тази сума свидетелите М. щели да ползват банков кредит за което Г. била уведомена.  През месец юни 2007год. (преди да е издаден акт 14) подсъдимата се свързала със св.Н. М. и поискала последната да и даде 2000евро. На 12.06.2007год. св.Н.М. предала на подсъдимата посочената сума като последната и издала разписка в която пишело, че сумата е вноска за закупуване на апартамента.   Около месец след като дала на подсъдимата тази сума служител на фирма „Логос” се свързал със св.Н.М. и я информирал, че строежа е почти готов и ще бъде издаден акт 14. По него време св. Х.М. бил в чужбина, но св.Н.М. се свързала с него и той се върнал. Двамата започнали да действат за отпускане на кредит от банка ДСК. От там обаче им поискали акт 14 за сградата, както и други документи свързани с нея. На 22.08.2007год. свидетелите М. се свързали по телефона с Г.Ат. и поискали да им предостави документите за да ги представят в банката. Той ги уведомил, че документите ще бъдат готови след 10-15дни и ще им се обади. Горното така и не се случило. През месец март 2008год. св. Н.М. получила писмо от Г.Ат. чрез подсъдимата като негов пълномощник, че поради невъзможност да изпълни поетите ангажименти съгласно сключения договор от 06.07.2006год. ги кани в двумесечен срок да им възстанови платената по договора сума, чийто размер бил посочен – 10367 евро. В сумата не била включена последната платена от св.Н.М. на подсъдимата сума от 2000евро. След като получила писмото св. Н.М. се свързала по телефона с подсъдимата. Последната я уведомила ,че било станало недоразумение и ще върне парите. Св. Н.М. и казала, че не иска пари, а апартамент и подсъдимата обещала да намери друго жилище. След този разговор св.Н. М. правила многократни опити да се свърже с подсъдимата по телефона, ходила и в офиса й. Връзка с подсъдимата и съпруга й Г.Ат. се опитвал да осъществи и св.Х.М.. В крайна сметка друго жилище не било предложено и свидетелите М. започнали да си искат парите. През месец август 2008год. била постигната договорка за връщане на парите като свидетелите дори предоставили на подсъдимата и съпруга й номера на банкови сметки по които да се превеждат сумите. Превод така и не последвал.

Междувременно на 29.11.2006год. подсъдимата била сключила предварителен договор за покупко-продажба на същия апартамент АПАРТАМЕНТ № 6, на втория етаж в новострояща се жилищна сграда на ул. "Кирил Пейчинович" №13 в кв.”Аспарухово”, гр. Варна, с обща застроена площ 76,79кв.м. и със св. С.С.. Бащата на последния св.Г.С. бил разбрал от обява във вестник „Позвънете” че се продават апартаменти в новостроящата се сграда на посочения по-горе адрес и още в началото на м.11.2006год. бил отишъл на място и се свързал с подсъдимата. На 08.11.2006год. св.Г.С. дал на подсъдимата сумата от 1000евро като капаро с оглед закупуването на апартамента за която сума тя му издала разписка. В последствие след подписването на предварителния договор между подсъдимата и св. С.С. последният започнал да внася дължимите вноски съобразно договора като сумите предавал на подсъдимата, а тя му издавала разписки. На 29.11.2006год. в деня на подписване на предварителния договор св. С.С. дал на подсъдимата сумата от 21 346евро; на 23.05.2007год. св.С.С. дал на подсъдимата 1000евро; на 13.06.2007год. – 6000евро и на 21.12.2007год. – 7400евро.

На 14.12.2007год. подсъдимата лично и като пълномощник на съпруга си Г.Ат. прехвърлила собствеността върху апартамента на св. Ст.С. като сделката била изповядана нотариално и била обективирана в НА № 183, т.VІ, рег.№ 6450, д.№1183/2007год. по описа на нотариус Д.В..

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство СГЕ изготвена от вещото лице В.В. подписите положени след думите „Получил сумата” в два броя разписки от 09.01.2007год. (л.345 от д.п.) и 20.04.2007год. (л.346 от д.п.) са изпълнени от подсъдимата Г. (разписки за суми получени от св.И.Я. и Д.Я.).

Видно от заключението на назначената в хода на д.п. СГЕ извършена от в.л. С.Б.С. подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 12.08.2005г., издадена на В.И.Д., означена като обект № 3, е положен от лицето Г.З.Ат.; подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 21.07.2005г., издадена на В.И.Д., означена като обект № 4, е положен от лицето Г.З.Ат.; подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 04.08.2005г., издадена на В.И.Д., означена като обект № 5, е положен от лицето Г.З.Ат.; подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 29.07.2005г., издадена на В.И.Д., означена като обект № 6, е положен от лицето Г.З.Ат.; подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 18.08.2005г., издадена на В.И.Д., означена като обект № 7, не е положен от лицата Г.З.Ат. и Л.П. Ат.а; Подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 26.08.2005г., издадена на В.И.Д., означена като обект № 8, е положен от лицето Г.З.Ат.; подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 01.09.2005г., издадена на В.И.Д., означена като обект № 9, е положен от лицето Г.З.Ат.; подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 08.11.2005г., издадена на В.И.Д., означена като обект № 10, е положен от лицето Г.З.Ат.; подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 27.09.2006г., издадена на Н.Х.М., означена като обект № 11, е положен от подс. Л.Г.; подписът след "получил сумата" в "Разписка" от 12.06.2007г., издадена на Н.Х.М., означена като обект № 12, е положен от подс. Л.Г.; подписът след "приел" в "Разписка" от 08.11.2006г., издадена на С.И.С., означена като обект № 13, е положен от подс. Л.Г.; подписът след "приел" в "Разписка" от 23.05.2007г., издадена на С.И.С., означена като обект № 14, е положен от подс. Г.; подписът след "приел" в "Разписка" от 21.12.2007г., издадена на С.И.С., означена като обект № 15, е положен от подс.Г.; подписът след "приел" в "Разписка" от 13.06.2007г., издадена на С.И.С., означена като обект № 16, е положен от подс.Г.; подписът след "приел" в "Разписка" от 29.11.2007г., издадена на С.И.С., означена като обект № 17, е положен от подс. Г.; подписът след "продавач" в "Разписка за получено капаро" от 17.03.2006 г., издадена на В.Г.И., от името на Г.З.Ат., означена като обект № 18, е положен от подс. Г.; подписът след "продавач" в "Разписка за част от продажна цена" от 23.04.2007г., издадена на В.Г.И., означена като обект № 19, е положен от подс.Г.; подписът след "продавач" в "Разписка за част от продажна цена" от 12.01.2007г., издадена на В.Г.И., означена като обект № 20, е положен от подс. Г.; подписът след "продавач" в "Разписка за част от продажна цена" от 17.03.2006г., издадена на В.Г.И., от името на Г.З.Ат., означена като обект № 21, е положен от подс. Л.Г.; Ръкописният текст и подписът след "касиер" в "Квитанция към приходен касов ордер" от 15.03.2005г., издадена на М. К.Г. и означена като обект № 22, е вписан и положен от лицето Г.З.Ат.; ръкописният текст и подписът след "касиер" в "Квитанция към приходен касов ордер" от 16.03.2005г., издадена на М. К.Г. и означена като обект № 23, е вписан и положен от лицето Г.З.Ат.; ръкописният текст и подписът след "получил сумата, касиер" в "Приходен касов ордер" с номер 72 от 09.12.2005 г., издаден на М. К.Г. и означен като обект № 24, е вписан и положен от лицето Г.З.Ат.; ръкописният текст и подписът след "получил сумата, касиер" в "Приходен касов ордер" с номер 002 от 14.02.2006 г., издадена на М. К.Г. и означен като обект № 25, е вписан и положен от лицето Г.З.Ат.; Ръкописно вписаните цифри и текст "6472лв." в прегънато на две листче, зелено на цвят, означено като обект № 26 не е вписан от лицата Г.З.Ат. и Л.П. Ат.а; подписът след "Продавач" в "Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж" от 21.07.2005г., означен като обект № 28, е положен от лицето Г.З.Ат. (договор сключен със св. В.Д.); подписът под "Предприемач-строител" в "Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство" от 15.01.2005г., означен като обект № 29, е положен от лицето Г.З.Ат.; подписът след "Продавач" в "Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж" от 27.02.2005г., означен като обект № 30, е положен от подсъдимата Л.Г. (договорът сключен със св. Х.М. ***); подписът след "Продавач" в "Анекс към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж от 27.02.2006 г." от 27.02.2005 г., означен като обект № 31, е положен от подс. Л.Г. (анекс към договора сключен със св.Х. М. ***); подписът след "Продавач" в "Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж" от 06.07.2006 г. от името на Г.З.Ат., означен като обект № 32, е положен от подсъдимата Л.Г. ***.Пейчинович”); подписите след "Продавачи" в "Нотариален Акт за покупко-продажба на недвижим имот", № 183 том VI peг. № 6450, дело 1183 от 2007г., означен като обект № 33, са положени от подс. Л.Г. (договора за продажба сключен със св. Ст.С.); подписът след "Продавач" в "Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж" от 29.11.2006г., означен като обект № 34, е положен от подс. Л.Г. (предварителния договор сключен със св. С.); подписите след "Продавачи" в "Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот", № 30, том XI, peг. № 13808, дело 1998 от 2007 г., ксерокопие, означен като обект № 35, са положени от подс.Г. (договора за продажба сключен със св. В.И.); подписът след "Продавач" в "Анекс към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж сключен на 17.03.2006г." от 12.01.2007г., означен като обект № 36, е положен от подсъдимата Г. (анекс към предварителен договор сключен със св. В.И.); подписът след "Продавач" в "Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж" от 17.03.2006г., означен като обект № 37, е положен от подс. Г. (предварителен договор сключен със св. В.И.); подписът след "Продавач" в "Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж" от 11.03.2005г., означен като обект № 38, е положен от лицето Г.З.Ат. (предварителния договор сключен със св. М.Г.); подписът след "Продавач" в "Анекс към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж сключен на 11.03.2005г." от 07.09.2006г., означен като обект № 39, е положен от подс. Г. (анекс към договора сключен със св. Г.); Подписът след "Подпис" в писмо, адресирано до М. К.Г. от "Хотел еделвайс" ЕАД, представлявано от Г.З.Ат., означено като обект № 40, е положен от подс. Л.Г..

Видно от заключението на назначената в хода на д.п. ССЕ изготвена от в.л. К.К. общата сума платена от Д.Я. във връзка с предварителния договор сключен с „Хотел Еделвайс” ЕАД възлиза на 19 524.36лв. а на тази платена от св. И.Я. във връзка със същия договор – 15 555лв. Сумата платена от св. М.Г. във връзка с предварителния договор сключен с „Хотел Еделвайс” ЕАД възлиза на 40 539.04лв., а тази платена от свидетелите М. във връзка с предварителен договор сключен с „Хотел Еделвайс” ЕАД е в размер на 24 193.62лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимата, показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели (М.Г., Е.М., Д. Ж., С.П., И.И., С.С., С.С., С., К.Т., В.Д., В.И., Д.Т., Й.Г., Х.М., Н.М., И.Я., А.Д., Т.Х., З.П., В.С., П.Г.) в това число и показанията на свидетелите М.Г., Х.М., Н.М. и И.Я. давани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК), показанията на вещите лица В., С. и К. и заключенията по изготвените от тях съдебни експертизи (Графологични и счетоводна), предварителни договори за покупко-продажба, анекси към такива договори, разписки за получени сума, платежни нареждания, нотариални актове, пълномощни изходящи от Г.Ат. към подсъдимата (два броя), разрешителни за строеж, скици, чертежи, справка за съдимост, както и всички останали приложени по делото писмени доказателства като всички доказателства по делото са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

Показанията на свидетелите са вътрешно и взаимно непротиворечиви от една страна, а от друга се подкрепят от останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло в това число и показанията на свидетелите М.Г., Н.М. и Х.М. конституирани в съдебното производство като граждански ищци и частни обвинители. Последното качество бе отчетено от съда при преценка показанията на тези свидетели, но с оглед на това че същите са дадени след предупреждението за отговорността по чл. 290 от НК, неизменни са в хода на цялото наказателно производство досежно основните за предмета на доказване факти, кореспондират по между си и са пълен унисон с целия останал събран по делото доказателствен материал съдът не намери данни за съществуваща предубеденост, поради което и ги кредитира с доверие.

Обясненията на подсъдимата съдът също кредитира с изключение на частта в която заявява, че тя не е подписвала договор със св. Х.М. ***, както и в частта в която заявява, че била уведомила св. Н.Х., че всички документи свързани със сградата необходими за отпускане на банков ипотечен кредит са готови още през месец април 2007год когато бил излязъл акт 14, но останалата сума не била платена и поради това и имота бил продаден на друго лице по следните съображения, тъй като в тази им част обясненията са изолирани и са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. Твърденията, че Г. не е подписала договор със св. Х. *** са в пълно противоречие с показанията на свидетелите Х.М. и Н.М., които в показанията си (както тези давани непосредствено пред съда, така и тези давани в хода на д.п. и приобщени по реда на чл.281 от НПК) са категорични, че предварителния договор за първия апартамент на ул. „К.Методий” (договора от 27.02.2006год.) е бил подписан именно от подсъдимата. Нещо повече и двамата свидетели са категорични, че на тази среща Г.Ат. изобщо не е присъствал. Показанията на свидетелите са в пълен унисон със заключението на СГЕ изготвена от вещото лице Ст.С.. Видно от последното (т.30) подписът за продавач е положен именно от подсъдимата. Съгласно т.31 от заключението подписът за продавач и в анекса към този договор е положен от подсъдимата) Впрочем в самите коментирани по-горе книжа (приети като писмени доказателства в хода на разследването) изрично е отбелязано, че дружеството продавач се представлява от подсъдимата като пълномощник на представляващия Г.Ат.. Що се касае до твърденията на подсъдимата досежно това че документите необходими за банковия кредит били предоставени на свидетелите М., а причината за продажбата на имота отреден за тях съгласно сключения договор бил продаден на друго лице защото те били неизрядна страна (не били платили остатъка от сумата) те също не се кредитират доколкото от една страна са в пълно противоречие с показанията на посочените по-горе свидетели от една страна, а от друга се опровергават и от други събрани в хода на разследването писмени доказателства – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 29.11.2006год. между подсъдимата и св. С.С. (л.266 от д.п.), разписки за получи от последния суми във връзка с този договор на 29.11.2006год (л.255 от д.п.) и на 08.11.2006год. (л.251 от д.п.). Видно от цитираните доказателства предварителния договор със св.С. касае същия имот предмет на договора със св. Н.Х. и е бил сключен далеч преди издаването на акт 14 (през месец април 2007год. както твърди подсъдимата) когато според договора с Х. е следвало да се внесе последната сума по договора като още тогава (през 2006год.) подсъдимата е приемала плащания за същия имот и от св.С..

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимата Л.П.Г. е осъществила от обективна и субективна страна на престъпление от общ характер наказуемо по чл.210, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК за това, че през периода През периода от 09.01.2007г. до 12.06.2007г. в град Варна, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго - Г.З.Ат. имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение:

- у Д.И.Я. - в качеството му на купувач съгласно сключен на 19.01.2006г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж и продавач Хотел „Еделвайс” ЕАД, представлявано от Г.Ат., с предмет на договора задължение на продавача да построи и продаде на купувача Апартамент № 2, находящ се на втори етаж в новострояща се жилищна сграда на ул. „Цар И. ***, УПИ IX-76 в кв.6 на 29-ти микрорайон на град Варна и с това причинила на Д.Я. имотна вреда в размер на 7814.80 лева и на И.Я. в размер на 15 555.00 лева;

- у Н.Х.М. в качеството й на купувач съгласно сключен на 06.07.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж с продавач Хотел „Еделвайс”ЕАД, представлявано от Г.Ат., с предмет на договора задължение на продавача да построи и продаде на купувача Апартамент № 6, находящ се в град Варна на ул. „Кирил Пейчинович” № 13 и с това причинила на Н.М. и Х.С.М. имотна вреда, общо в размер на 24 193.62 лева;        

всичко на обща стойност 47563.42 лева, като причинената вреда е в големи размери и измамата е извършена от Ат.а в качеството на пълномощник на Г.Ат., съгласно пълномощно от 24.02.2006 г., в кръга на пълномощията й.

В случая фактическия състав на престъплението измама е осъществен от подсъдимата.

По отношение на деянието с пострадали Д.Я. и И.Я. подсъдимата е поддържала заблуждението, че Д.Я. ще получи собствеността върху апартамента за който последният е имал сключен предварителен договор за покупко-продажба. Безспорно доказателства, че Г. е въвела по някакъв начин в заблуждение Д.Я. за да сключи този договор и да започне плащане по него не са налице. Видно от нейните обяснения, които не се опровергават по какъвто и да било начин от други събрани в хода на следствието доказателства, договорът е бил сключен с Г.Ат. в момент към който тя е нямала никакво касателство към дейността на Ат. и изобщо не е знаела с кои лица Ат. е подписал договори. Започнала да се занимава с дейността след като Ат. влязъл в затвора през месец февруари 2006год. като последният не я бил информирал с кои лица е подписал договори (не й бил оставил и договорите), а само списък със свободните апартаменти. В подкрепа на обясненията на подсъдимата са показанията на св. И.Я. (баща на Д.Я.), който пред съда заявява, че дъщеря му Н., която работела в агенция „Логос” свързала сина му с Г.Ат. с който в последствие бил подписан договора и на който била платена първата вноска по него. В подкрепа на горното са приложения по делото (л.347 от д.п.) предварителен договор както и справката от началника на Затвора Варна (л.351 от д.п.). Видно от последните договорът е бил сключен на 19.01.2006год. и в него като страна (представляващ ТД) фигурира Г.Ат., а последният съобразно справката от началника на Затвора Варна е постъпил в затвора на 27.02.2006год. Към 09.01.2007год. и към 20.04.2007год. обаче когато като пълномощник на Ат. е получавала суми като поредни вноски по договора (на първата дата 3740 евро и 500лв. от Д.Я.  и 3881лв. от св.И.Я. – разписка на л.345 на втората дата 11674лв. от св.И.Я. – разписка на л.346 от д.п.) подсъдимата вече е била наясно, че такъв договор има, както и че договор  за същия имот има сключен и с друго лице, което също прави плащания с оглед сключването на окончателен договор за покупко-продажба, съответно че Д.Я. няма да получи собствеността върху апартамента за който плаща. Видно от приложения към д.п. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (л.271-273) и анекс към него (л.270 от д.п.) същите са били сключени на 17.03.2006год. и са били подписани лично от подсъдимата като пълномощник на Ат. и св. В.И., от която подсъдимата лично е получавала и суми съответно на 17.03.2006год. и на 12.01.2007год. (разписки на л.256, 258 и 259 от д.п.). Именно със св.Ат.а в последствие е бил сключен окончателен договор като на 21.12.2007год. подсъдимата лично и като пълномощник на Ат. е продала апартамента по предвидения в закона нотариален ред. Мотивирани именно от поддържаното подсъдимата заблуждение Д.Я. и св. И.Я. са извършили фактическо разпореждане с личното си имущество, давайки на подсъдимата сумите описани по-горе – на 09.01.2007год. – Д.Я. - 3740 евро (7314.80лв. по курса на БНБ към инкриминираната дата) и 500лв.и  св.И.Я. - 3881лв. и на 20.04.2007год. – св.И.Я. – 11674лв. със съзнанието, че тези суми представляват част от продажната цена на жилището, което ще се построи, съответно Д.Я. ще придобие след построяването му. В резултат на поддържано от страна на подсъдимата у Д.Я. заблуждение и в пряка причинно-следствена връзка е и настъпилата за него и за баща му – св.И.Я. имотна вреда, а с това вредоносният резултат е осъществен и престъплението е довършено. 

По отношение на деянието с пострадали Н.М. и Х.М. подсъдимата е осъществила и двете форми на изпълнителното деяние. Същата е възбудила и поддържала заблуждение у Н.М., формирайки у нея неправилна представа, че същата и съпругът й ще получат собствеността върху апартамент № 6 на ет. 2 в сграда на ул. „К.Пейчинович” №13 в кв.”Аспарухово. Това е постигнала сключвайки на 06.07.2006год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж (процесния апартамент), осъществявала строежа, приемала регулярно вноските по договора така както било упоменато в него. Мотивирана именно от възбуденото и поддържано от тези нейни действия заблуждение св. Н.М. е извършила фактическо разпореждане с личното и на съпруга си имущество, давайки на подсъдимата съответно 5500евро (10 757.07лв. по курса на БНБ) 4870евро (9 524.89лв. по курса на БНБ) и 2000 евро (3911.66лв. по курса БНБ) със съзнанието, че тези суми представляват част от продажната цена на жилището, което ще се построи, съответно ще Н.М. и Х.М. ще придобият след построяването им. В резултат на формираното и поддържано у св. Н.М. заблуждение и в пряка причинно-следствена връзка е и настъпила за свидетелите М. имотна вреда, а с това вредоносният резултат е осъществен.

Квалификацията по т.3, пр.2 на чл. 210, ал.1 от НК се обуславя от това, че измамата е била извършена от подсъдимата в качеството й на пълномощник в кръга на пълномощията й. Видно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства основно писмени – пълномощно (л.131 от д.п.), разписки за получени суми, предварителни договори за покупко-продажба, нотариални актове и др. документи в т.3 от д.п. както и гласни обясненията на подсъдимата последната е била упълномощена от Г.Ат. с пълномощно от 24.02.2006год. да извършва всякакви правни действия от негово име и за негова сметка, … да сключва от негово име и за негова сметка предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в новостроящи се жилищни сгради в гр.Варна, на ул. К.Пейчинович” №13 и др. както и да получава суми по тях … като в случая е експлоатирала престъпно предоставените й правомощия. Същата именно като пълномощник на Ат. – представляващ „Хотел Еделвайс” е комуникирала с „купувачите”, подписвала е предварителните договори за покупко-продажба с тях  и е събирала пари по тези договори заблуждавайки ги, че ще станат собственици на апартаментите те за които плащат.

Квалификацията по т.5 на чл.210, ал.1 от НК големи размери се обуславя от стойността на щетата – общо в размер на 47563.42лв., която сума надвишава значително дори и размера на 140 минимални работни заплати за страната, възприет от съдебната практика като критерий, показател за особено големи размери. Към инкриминирания период МРЗ е била в размер на 180лв. определен с ПМС № 324/06.12.2006год.

От субективна страна при осъществяване на престъплението подсъдимата е действала с пряк умисъл и с користна цел. Реализирала е изпълнителните деяния със съзнанието, че нито Д.Я., нито свидетелите М. ще станат собственици на апартаментите за които плащат. Съзнавала е, че с действията си въвежда и поддържа заблуждение у пострадалите по отношение на горните факти и е предвиждала осъществяването на имущественото разпореждане от тях със съответните суми, които е искала, както и че в резултат на това ще настъпи имотна вреда като пряко е целяла да се облагодетелстват тя и Г.Ат. (неин бивш съпруг) от тeзи суми.

Умисъла на подсъдимата се извежда по категоричен начин от нейните действия. В тази насока са всички събрани по делото доказателства. В подкрепа на извода за престъпен умисъл при деянието с пострадали Я. са действията на подсъдимата по приемане на сумите от Я. във връзка със закупуването на апартамент 2 на ул.”Цар И. *** на 09.01.2007год. и на 20.04.2007год. при положение, че лично подсъдимата още на 17.03.2006год. е била сключила предварителен договор за същия имот със св.И., получавала е суми от нея във връзка с този договор като дори датите на плащанията са близки до тези на които са били извършвани плащанията от Я. – Я. на 09.01.2007год., И. на 12.01.2007год. – Я. на 20.04.2007год., И. на 23.04.2007год., и в последствие сключва окончателен договор с И.. На следващо място самата подсъдима в обясненията си досежно деянието с пострадали Я. заявява, че Г.Ат. макар и да не и бил оставил сключените от него предварителни договори и бил дал списък със свободните апартаменти, съответно тя е била наясно, че апартамент 2 не е бил свободен и въпреки това е сключила предварителен договор за този апартамент със св.И., получавала е суми от същата, а след това е получавала сумите и от Я. за същия апартамент. Идентични действия обуславят умисъла на подсъдимата и при деянието с пострадалите М.. На 06.07.2006год. подписва предварителен договор със св.Н.М., получава суми по този договор – 5500евро в деня на подписването (без реално предаване на сумата на тази дата с оглед договорката за приспадане на капаро по предходен, нереализиран договор) и на 27.09.2006год., а само няколко месеца след това, в края на месец ноември същата година, подписва предварителен договор за същия апартамент със св. С., получава суми и от него, нещо повече иска и получава сумата от 2000евро от св.Н.М. при наличието вече на сключения със С. договор с който в последствие сключва и окончателния такъв за прехвърляне на собствеността върху апартамента.

Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК – продължавано престъпление се обуславя от това, че в един непродължителен период от време (в рамките на около шест месеца) при една и съща фактическа обстановка и форма на вината подсъдимата е извършила две деяния осъществяващи състава на едно и също престъпление – измама като второто деяние представлява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

В пледоарията си по съществото на делото защитникът на подсъдимата е изразил становище, че престъпление от нейна страна няма извършено, а казуса по-скоро следвало да се разглежда на плоскостта на гражданските правоотношения – неизпълнение на граждански договори. Акцентира се и на липса на престъпен умисъл доколкото сградите били построени.

Съдът не споделя това становище на защитата по следните съображения:

Вярно е, че не всяко неизпълнение на договор следва да бъде квалифицирано като престъпление, като измама. На лице е обаче константна съдебна практика, че договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама (Решение № 51/09.02.2012год. на ВКС І н.о. по н.д. № 3085/2001год.; Решение № 1/01.02.2012год. на ВКС ІІ н.о. по н.д. № 2923/2011год.; Решение № 59/30.03.2010год. на ВКС ІІІ н.о. по н.д. № 669/2009год.; Решение № 62/18.04.2013год. на ВКС І н.с. по н.д. № 2352/2012год. и мн.др.)  и настоящият случай е именно такъв. Подсъдимата е сключила предварителния договор за покупко-продажба със св.М. именно с оглед създаването на невярна представа у пострадалите за действителното си намерение, а то е било да вземе парите и да се разпореди с тях в свой и на Т.Ат. интерес. По същата причина е поддържала и заблуждението у Д.Я..

Безспорно в крайна сметка обектите за които е имало сключени предварителни договори са били изградени както твърди защитата. Това обаче не води на извод за липса на престъпление както счита защитата защото от доказателствата по делото (банкови извлечения, показанията на свидетелите Г., С.С., С.С.) се установява, че подсъдимата и Г.Ат. не са имали собствени финансови ресурси да реализират строителството на сградите. Строителството се е осъществявало изцяло със средства от потенциалните купувачи на жилища. Именно с оглед набавянето на средства за реализиране на строежите в случая е ползван измамлив начин. Сключвани са предварителни договори за продажба за един и същ обект с различни купувачи и са получавани пари от тях. В случая пострадалите са въвеждани в заблуждение, че ще станат собственици на конкретни обекти, това е била и причината за даването на парите от тяхна страна, а подсъдимата е била с ясното съзнание, че това няма да се случи защото за същите обекти има сключени договори с други лица.

При определяне наказанието на подсъдимата съдът обсъди обществената опасност на последната, която не прие за завишена с оглед данни за чистото й съдебно минало, както и високата степен на обществена опасност на извършеното от нея престъпление (касае се за измама със значителни вредни последици за пострадалите) и като констатира наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, изминалия продължителен период от време от извършване на престъплението до осъществяване на наказателната репресия – повече от девет години) й наложи наказание лишаване от свобода в размер на минималния предвиден в закона, а именно за срок от една година.

Като отчете размера на наложеното наказание от една страна и от друга данните за личността на подсъдимата (неосъждана), както момента в който се осъществява наказателната репресия (повече от девет години след инкриминирания период) съдът счете, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимата не е необходимо така наложеното й наказание да бъде изтърпяно от нея ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на наказанието като й определи изпитателен срок от три години.

На основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимата по първоначално-повдигнатото й обвинение по следните съображения:

С обв. акт подсъдимата е предадена на съд и за това, че с цел да набави за себе си и за другиго Г.Ат. имотна вреда възбудила и поддържала заблуждение у М. К.Г. в качеството и на купувач съгласно сключен на 11.03.2005год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж и продавач „Хотел Еделвайс” ЕАД представлявано от Г.Ат. с предмет на договора задължение на продавача да продаде вещно право на строеж като изгради в завършен вид апартамент №3 находящ се в гр.Варна, ул.”Стенка Разин” и „Кирил и Методий” …. и с това и причинила имотна вреда в размер на 40 539.04лв.

В хода на съдебното следствие не бяха събрани каквито и да било доказателства, които да установят, че подсъдимата е автор на деянието. Напротив по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени (предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2005год. – л.49 от д.п.; квитанции към приходни касови ордери, платежни нареждания – л.277-282 от д.п.) и гласни (обясненията на подсъдимата, показанията на св. М. Г.), доказателства, както и от заключението на назначена СГЕ изготвена от в.л. Ст.С., бе установено, че човекът с който е контактувала Г., с който е подписала предварителния договор за апартамента и на когото е давала сумите е бил Г.Ат.. Видно от показанията на св. Г. същата се е срещнала с подсъдимата след като вече всички вноски по договора подписан с Г.Ат. са били платени на последния. Тогава подсъдимата и предоставила Анекс към договора в който се определяла крайна дата за завършване на строежа. В същата насока са и обясненията на подсъдимата. Последната заявява, че е видяла Г. и роднините й за първи път след като Ат. е влязъл в затвора (26.02.2006год.) и то била потърсена от тях. От тях разбрала, че има проблем с апартамента им, а в последствие от Ат. разбрала, че той го бил препродал. В подкрепа на последното (препродажбата на апартамента именно от Ат.) по делото са налице и писмени доказателства – договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж от 21.07.2005год. сключен между Ат. и В.Д.; разписки за получени суми от Ат. (всички  т.ІІІ от д.п.). В същност и в обст. част на обв. акт липсват факти обуславящи въвеждане или поддържане на някакво заблуждение от страна на Г. по отношение на Г. в резултат на което Г. да се е разпоредила с имуществото си. Безспорно подсъдимата се срещнала с Г., подписала е анекс към договора които Г. е сключила с Ат., а на по-късен етап е изпратила и писмо покана за възстановяване на платената сума. Всичко това обаче е станало след като Г. вече се е била разпоредила с имуществото си - изплатила всичките си вноски по договора подписан с Ат. като е правила плащанията лично на последния, или по банков път (по лична негова сметка).

Съдът оправда подсъдимата и досежно квалификацията по чл.20, ал.2 от НК – да е извършила престъплението в съучастие като съизвършител с Г.Ат. с оглед липсата на безспорни и категорични доказателства и в тази насока.

За да е налице съучастие под формата на съизвършителство следва всеки от дейците да участва в изпълнителното деяние от една страна, а от друга следва да е налице и общност на умисъла - всеки следва да съзнава както собственото си участие така и участието на другия в осъществяването на деянието.

В случая както бе посочено по-горе в мотивите при деянието с пострадала Г. подсъдимата не само че не е участвала в извършването фактически действия по въвеждане и поддържане на заблуждение, ами изобщо не е знаела за наличието на договор; за получените от Ат. суми по него; за последваща продажба до момента в който Г. не се е свързала с нея след като Ат. вече бил влязъл в затвора.

По отношение на деянието с пострадали Д.Я. и  И.Я. безспорно в хода на съдебното следствие бе установено, че предварителния договор е бил сключен с Г.Ат. на когото в деня на подписването на договора е била платена и първата вноска. В Горната насока са предварителния договор подписан между Ат. и Д.Я., както и показанията на св. И.Я.. Доказателства обаче, че към този момент е знаела за наличието на горните факти по делото няма. Договорът между Я. и Ат. е бил подписан преди последният да влезе да изтърпява наказание лишаване от свобода, а видно от обясненията на подсъдимата същата е започнала да се  занимава със строежа едва след като Ат. влязъл в затвора. Заявява, че не е знаела подробности за действията на Ат. до този момент, не е знаела с кои лица той е сключил договори и т.н., а била получила само списък със свободните апартаменти. Тези обяснения на подсъдимата не се опровергават по никакъв начин в хода на следствието поради което и съдът ги кредитира с доверие. Горното наложи и оправдаване на подс.Г. по повдигнатото й обвинение за щета в размер на първоначалната платена от Д.Я. сума в деня на подписване на договора, съответно за деяние осъществено на тази дата. Безспорно при получаване на следващите вноски от Я. подсъдимата вече е била наясно с наличието на договорните отношения – тя е приемала плащанията и е издавала разписки в които имота е подробно описан, тя е сключила и договор за същия апартамент с друго лице, на което в последствие е прехвърлила и апартамента. Доказателства обаче, които да сочат на някакви обективни действия от страна на Г.Ат. по поддържане/въвеждане в заблуждение и то съвместни с подсъдимата, доказателства за общ престъпен умисъл няма.

По отношение на деянието с пострадали М. също липсват доказателства за участие на Ат. при осъществяване на изпълнителното деяние от обективна страна. Напротив установява се че и двата договора които М. са сключили са сключени с подсъдимата като пълномощник на Ат. и именно тя е получавала сумите и е издавала разписки.

Действително в обясненията си пред съда подсъдимата заявява, че е правила това което й е казвал Ат.. Горното обаче само по себе си не води до извод за съучастие под формата на съизвършителство, каквото е повдигнатото обвинение. Последното както бе посочено по-горе изисква съвместно участие в изпълнителното деяние, каквото в случая липсва. Изпълнението на указанията, както твърди подсъдимата би могло да се обсъжда на плоскостта на друга форма на съучастие между Ат. и Г. – Ат. подбудител – Г. извършител. Такова обвинение на Г. обаче не е повдигнато (касае се за съществено изменение на обстоятелствената част), а и единствените доказателства в тази насока са нейните обяснения които съобразно НПК не са достатъчни за осъждане по подобна квалификация.

Отчитайки, че престъплението измама е довършено в момента на настъпване на имотната вреда за пострадалия както и че в случая последната датата на която има разпоредителни действия от страна на пострадал е 12.06.2007год. – на посочената дата св.Н.М. се разпорежда със сумата от 2000евро, съдът оправда подс. Г. да е осъществила престъплението след тази дата до фиксирана в обвинителния акт 21.12.2007год.

Съдът оправда подсъдимата и по отношение на това е осъществила деянието като пълномощник съгласно пълномощно от 11.06.2007год. на първо място защото видно от датата на пълномощното то е съставено само ден преди довършване на престъплението и на следващо място защото с това пълномощно не се делегират правомощия по сключване на предварителни договори, за получаване на суми по такива и прочие, а се делегират правомощия по продажба на конкретни имоти, представителство пред нотариус и откриване на банкови сметки.

По гражданските искове.

По отношение на предявения от гр.ищца М. Г. срещу подс. Г. граждански иск за сума в размер 40539.04лв. съдът с оглед крайния изход на делото – оправдаването на подсъдимата да е извършила деянието с пострадал М.Г., счете, че предявеният от последната граждански иск е недоказан по основание, поради което и го отхвърли.

По отношение на гр.иск предявен от гражданските ищци Н.М. и Х.М. съдът след като прие, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението измама в резултат на което свидетелите М. са претърпели имотна вреда в 24193.62лв счете, че предявеният от двамата ищци срещу подсъдимата солидарно иск за в размер на посочената сума е доказан както по основание така и по размер, поради което и осъди подсъдимата да заплати на ищците солидарно посочената по-горе сума ведно със законната лихва от 06.07.2006год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати направените по делото разноски, както и съответната държавна такса върху уважения граждански иск.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: