Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.08.2020 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 05.03.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

1397

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова – управител, чрез пълномощник адв. Анита Максимова Колова, е предявило иск против К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 922/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 41 ГПК № 421/04.07.2018 г. за сумата от 2094.91 лв. /две хиляди и деветдесет и четири лева и 91 ст./ главница, частично дължими по Договор за потребителски кредит от 22.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.07.2018 г. /датата за депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 960.36 лв. /деветстотин и шестдесет лева и 36 ст./ договорна лихва за периода от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г., както и сумата от 61.10 лв. /шестдесет и един лева и 10 ст./ внесена държавна такса, представляваща деловодни разноски по делото. Претендират се и разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба. В с.з. заявява, че е подписал договора за кредит, получил е сумата, но не е изплащал задълженията, поради липса на трудова заетост.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №922/2018 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. д. №922/2018 г. на МзРС е видно, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №421/04.07.2018 г., с която е разпоредил длъжникът К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сумата от 2094.91 лв. /две хиляди и деветдесет и четири лева и 91 ст./ главница, частично дължими по Договор за потребителски кредит от 22.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.07.2018 г. /датата за депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 960.36 лв. /деветстотин и шестдесет лева и 36 ст./ договорна лихва за периода от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г., както и сумата от 61.10 лв. /шестдесет и един лева и 10 ст./ внесена държавна такса, представляваща деловодни разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от неизплатени задължения по Договор за потребителски кредит от 22.02.2011 г. сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и К.С.Д., прехвърлен с цесия на заявителя на 18.01.2016 г.

Против издадената заповед за изпълнение от длъжника е постъпило писмено възражение в срока по чл. 414 ал.2 ГПК, във връзка с което в дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което същият е допустим.

По делото е представено заверено копие от Договор за потребителски кредит № FL571336/22.02.2011 г. сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и К.С.Д., по силата на който банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 6410 лв., който ответника се е задължил да върне на 84 месечни вноски за срок от 22.03.2011 г. до 22.02.2018 г., видно от погасителния план, представен в заверено копие.

По делото е представен Договор за прехвърляне на парични вземания от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, съгласно който кредиторът- цедент е прехвърлил на ищцовото дружество- цесионер чрез цесия вземанията си към свои длъжници по договори за потребителски кредит с поръчители/без поръчители, кредитна карта или овърдрафт, като вземанията са определени и подробно индивидуализирани в приложение, в което е включен и ответника.

С исковата молба е представено пълномощно от законните представители на „Юробанк България“ АД, с което банката- цедент е упълномощила „ЕОС Матрикс”ЕООД в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на парични вземания, да представлява цедента като изготви, подписва и предприема действия по връчване на уведомления по образец - приложение на длъжниците за сключения договор за цесия, съгласно чл. 99 ал. 3 ЗЗД, както и с право да преупълномощава адвокати/адвокатски дружества или трети лица за уведомяване на длъжниците, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД. Представено е и пълномощно от „ЕОС Матрикс” ООД /л.81), с което същото дружество е упълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Денев” –гр. Стара Загора с правото да уведоми всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към договора за цесия , сключен между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс” ЕООД.

С исковата молба е представено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, отправено до ответника, в което се сочи, че от името на банката кредитор, чрез пълномощника адв. Жельо Денев, длъжникът се уведомява, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. „Юробанк България” АД в качеството си на продавач е прехвърлил на „ЕОС Матрикс” ЕООД всички свои вземания към него, включително и неговото задължение към банката кредитор. Уведомлението е изпратено на ответника по пощата с обратна разписка, от която е видно, че същото е било върнато с  направеното отбелязване „см. адрес“. Уведомяване за цесията не е осъществено до подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и му е връчено с книжата по делото, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. 

Горните обстоятелства не се оспорват от ответника.

От правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането „Юробанк България” АД и ответника, възникнало по силата на сключено допълнително споразумение във връзка със сключен Договор за потребителски кредит от 22.02.2011 г. сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и К.С.Д., размера на дължимата сума и забава на ответника да заплати същата, прехвърляне на вземането от стария кредитор на ищеца и уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането от цедента с договора за цесия от 18.01.2016 г. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си, и е заплатил напълно вноските си по договора за кредит в уговорения срок.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че исковата претенция е доказана от ищеца. Съдът намира за установено по безспорен начин наличието на валидно облигационно правоотношение между „Юробанк България” АД и ответника по процесния договор за потребителски кредит. Усвояването на сумата по кредита не се оспорва от страна на ответника, не се спори и относно липсата на изпълнение на поетите от него с договора задължения да заплаща на падежа уговорените месечни погасителни вноски, нито относно липсата на погасяване на дълга в уговорения краен срок, като неизпълнението му продължава и към настоящия момент. Предвид горното, съдът намира за доказано основанието на иска, а именно съществуването на договорно правоотношение между „Юробанк България” АД и ответника, неговия предмет – предоставяне на сума в заем, чието връщане се претендира поради неизпълнение от страна на ответника.  По делото не се спори относно размера на задължението на ответника, а именно сумата от 2094.91 лв. главница, частично дължими по Договор за потребителски кредит от 22.02.2011 г., като не са ангажирани доказателства за плащане сумата.

В с. з. ответникът не оспорва, че е получил сумата по кредита, но с оглед направените възражения за прехвърляне на вземането от банката на ищеца, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно от законните представители на банката-кредитор, с което ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането, както и са преупълномощи с тези права адвокати/адвокатски дружества или трети лица за уведомяване на длъжниците, съгласно чл. 99 ЗЗД. Следва да се има предвид, че тук не става въпрос за прехвърляне на задължението за уведомяване от цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване на самото действие. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на цесионера, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

Както беше посочено по-горе, уведомяване за цесията не е осъществено до подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и му е връчено с книжата по делото, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. 

Договорът за цесия от 18.01.2016 г., пълномощното на кредитора „Юробанк България“АД към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, пълномощното на ищеца към Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ и това от адвокатското дружество към адв. Жельо Денев, както и уведомлението за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД от името на банката- цедент са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на  ответника лично на 26.11.2018 г., когато  същият е получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че на тази дата ответника е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е и трайната съдебна практика, с която се приема, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска, и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 ГПК. Предвид обстоятелството, че на 26.11.2018 г. ответника е получил с преписа на исковата молба и изходящото от  уведомление за извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235 ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.

Останалите възражения на ответника са неотносими към спора, и съдът не следва да ги обсъжда.

С оглед изложеното по-горе, както и обстоятелството, че  ответника не твърди и не ангажира доказателства да е извършил плащане на прехвърлената сума, съдът следва да приеме, че  цесионерът „ЕОС Матрикс” ЕООД се явява носител на процесното вземане и ответника му дължи претендираната сума от 385.52 лв., поради което предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и доказан.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че ответника  дължи на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД претендираните суми в размер на 2094.91 лв. главница, частично дължима по Договор за потребителски кредит от 22.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.07.2018 г. /датата за депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 960.36 лв. договорна лихва за периода от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г.,, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

Предвид основателността на главния иск за дължимост на главницата по договора за кредит, основателно е и акцесорната претенция за дължимост на законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 04.07.2018 г. до окончателното плащане на вземането.

На основание чл. 78 ал.1 ГПК същият следва да заплати на ищеца сумата от 61.10 лв. за направените в заповедното производство разноски, и сумата от 72.70 лв. за направените в настоящото исково производство разноски.

  Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че същия дължи изпълнение на „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, по издадената по ч. гр. дело № 922/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 41 ГПК № 421/04.07.2018 г. за сумата от 2094.91 лв. /две хиляди и деветдесет и четири лева и 91 ст./ главница, частично дължими по Договор за потребителски кредит от 22.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.07.2018 г. /датата за депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 960.36 лв. /деветстотин и шестдесет лева и 36 ст./ договорна лихва за периода от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г.

ОСЪЖДА К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 61.10 лв. за внесена държавна такса, както и направените деловодни разноски в исковото производство в размер 72.70 лв. за внесена държавна такса.

Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

                                                               

 

                                                             Районен съдия: