Решение по дело №137/2024 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 112
Дата: 22 май 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия: Петранка Бонева Петрова
Дело: 20243600500137
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Шумен, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500137 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №54/30.01.2024 г. по гр. д. №1645/2023 г. по описа на ШРС е отхвърлен
предявения от Б. А. Б. срещу С. Н. С. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на сума в размер на 1 800 лв., представляваща неимуществени вреди,
вследствие неоснователна и недоказана депозирана тъжба (сигнал) от ответника за
извършени измамни действия от ищеца, по която била образувана преписка №372000-
15631/2022 г. по описа на ОД МВР – Шумен, приключила с постановление на прокурор при
ШРП за отказ да се образува досъдебно производство, както и иск по чл. 84 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва от 01.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Недоволен от решението останал ищецът Б. Б.. Счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и противоречащо на събрания доказателствен материал и материалния
закон. Неправилно и несъотвестващо на доказателствения материал първоинстанционния
съд приел: че не били установени отношения между физическото лице – ищец и ответника и
оттук извода, че ответникът не е възприел, че е измамен от лицето Б. Б.; че подаденият
сигнал представлявал конституционно упражнено право на едно лице да подава жалби,
предложения и петиции, доколкото в случая в подадения сигнал не се излагала само
фактическа обстановка с цел проверка и вземане на мерки, а изрично ответникът посочвал,
че от страна на физически лица били извършени противоправни действия – че той бил
1
подведен и измамен; съдът изложил само теоретичната постановка кога е налице
злоупотреба с право, но не изложил нищо относно установените по делото обстоятелства, че
подаването на сигнала е насочено към конкретни физически лица; че подаваното на сигнала
е предхождано от възникването на две групи облигационни отношения – между ответника и
едно трето лице, представлявано от Д.П. и второто между ответника и юридическото лице,
представлявано от ищеца; че и двете групи отношения са свързани с подписването на
документи пред нотариус, едно от задълженията на който е да прочете на страните договора,
оформен с нотариален акт и след тяхното одобрение договора да се подпише; че въпреки
яснотата на документите, които се подписват и взаимоотношенията, които се пораждат,
ответникът сочел в сигнала си, че физическите лица са го подвели, въвели в заблуждения и
измамили, като периодите на възникване на тези отношения до момента на подаване на
сигнала ясно и категорично сочели, че е налице злоупотреба с права. Предварителното
производство било водено против физическите лица, посочени в сигнала на ответника, като
едно от тези лица – ищецът бил разпитван за възникналите отношения и дадените от страна
на ответника сведения за извършени спрямо него измамливи действия от посочените
физическа лица. Сочи се, че първоинстанционният съд не направил задълбочено обсъждане
и съпоставяне на събраните доказателства относно наличието на злоупотреба с права,
относимостта на възникналите облигационни отношения между ответника и дружеството,
представлявано от ищеца и основанието на иска. Претендира и направените в двете
инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
насрещната страна ответникът С. С. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излагат се доводи за недопустимост на исковата претенция, доколкото нямало данни
ответникът да е подавал каквото и да е оплакване персонално срещу ищеца, а от друга
страна в исковата молба се съдържали твърдения за отношения развили се между ответника
и „Имоти Темида“ ЕООД и не се съдържат твърдения за причинени щети на физическото
лице – ищец, а на представляваното от него търговско дружество. Моли производството по
делото да бъде прекратено, евентуално – решението като правилно да бъде потвърдено.
Претендира сторените разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съдът намира за неоснователно поддържаното с отговора
на жалбата възражение за недопустимост на иска, което по същество е оплакване и за
недопустимост на обжалваното решение поради липса на надлежна активна
процесуалноправна легитимация за ищеца. В исковата молба се твърди, че от действията на
ответника /подаване на жалба, насочена лично срещу ищеца като физическо лице/ са
настъпили твърдяните неблагоприятни последици в правната му сфера като физическо лице,
а не на юридическото лице, чийто собственик на капитала и представител е той. Твърди се,
че ищецът изпитвал притеснения дали водената преписка няма да се отрази и на работата му
2
и се страхувал, че ако обстоятелствата по депозираната тъжба се разчуят, това неминуемо
щяло да се отрази на развиваната от него търговска дейност и накърни доброто име на
фирмата. Изложените твърдения обуславят активната процесуална легитимация на ищеца,
които подлежат на доказване и на преценка по съществото на спора. Затова при
установяване на обстоятелството, че искът не се отнася до този, който го е предявил, или
срещу който е предявен, няма за своя правна последица прекратяване на делото, а води до
отхвърлянето му поради липса на материалноправна активна или пасивна легитимация на
страните.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото договор за заем от 05.10.2021 г. и нотариален акт за
договорна ипотека №145, том 2, дело № 3397/2021 г. се установява, че между
представляваното от ищеца дружество – „Имоти – Темида“ ЕООД и ответника на 05.10.2021
г. бил сключен заемен договор, обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот върху 2/3
ид ч. от собствения на ответника имот. Поради неизпълнение на задълженията на ответника
дружеството – заемодател депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз
основа на което била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като поради
подаденото от ответника възражение дружеството предявило иск по реда на чл. 422 от ГПК
за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, приключило с влязъл в сила
съдебен акт.
От материалите съдържащи се в приложената преписка №372000-15631/12.07.2022 г.
по описа на ОДМВР-Шумен се установя, че на 12.07.2022 г. ответникът С. С. дал сведение –
сигнал пред старши инспектор В.М., служител СПИП – ОД на МВР – Шумен, по който била
образувана преписката. В сведението ответникът обяснява, че теглил кредит от Д.Д.П.. На
датата на плащане той се криел и не успял да го открие. Колеги на С. го предупредили да
внимава и да бъде точен с вноските, защото П. не бил коректен и ако закъснение, ще му
джироса апартамента. Като не намерил П., С. отишъл при нотариус С. за съвет, с когото се
познавали. Нотариусът му казал, че ако до два дни не плати парите на П., ще му прехвърлят
апартамента, като му предложил да го ипотекира към агенция „Темида“ /собственост на
ищеца Б. Б./. Излага, че послушал съвета му, след което преипотекирал апартамента си към
агенция „Темида“. Бил уведомен, че „Темида“ ще покрие парите на П., а ипотеката ще е към
„Темида“ с едни заробващи лихви, но въпреки това се съгласил, защото му казали, че в
противен случай ще загуби жилището си. Тогава не обърнал внимание, че жилището било
ипотекирано за 2/3 ид. ч. от него, а не както мислил за 1/6 ид.ч. Отделно от това му било
казано, че му били дали още 6 500 лв., каквито пари той не видял и не взел. Месечни вноски
плащал към „Темида“ по банков път. След изтичане на договора за заем с „Темида“ Б. завел
изпълнително дело при ЧСИ Я.Д., като вече му искали с лихви и такси вместо 10 000 лв.,
57 000 лв. Тогава се консултирал с адв. Г., с когото направили възражение пред ШРС и част
от лихвите били снети от съда като незаконосъобразни. Твърди още, че месец май 2022 г.
3
бил посетен от инкасатори на „Сити кеш“, които му казали, че дължи 1508 лв., което не
било така. Поискал документите им, но такива не представили, а при проверка в кантората
на дружеството в Шумен разбрал имената на единият от тях. Считал, че е станал жертва на
измама и желае да бъде извършена проверка на горните обстоятелства.
Към сигнала били представени писмени доказателства, сочещи за възникналата
облигационна връзка между ответника и „Имоти Темида“ ЕООД, както и за твърдяните
факти в сигнала, а именно Покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Д. за налагане на
възбрана върху 2/3 ид.ч. от апартамент с идентификатор 83510.666.201.1.33, находящ се в
гр. Шумен, ул. “........“ № 101, вх.1, ет.10, ап.33; Изпълнителен лист №17/10.01.2022 г. за
осъждането на ответника да заплати на „Имоти Темида“ ЕООД сумата от 29 000 лв.
главница, сумата от 14 500 лв. неустойка, възнаграждение от 1 740 лв., ведно с лихвата
върху главницата и разноски от общо 2 154.80 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение; Договор за заем от 05.10.2021 г. между „Имоти Темида“ ЕООД и ответника
С. Н. С.; Нотариален акт за договорна ипотека № 123, том IV, рег. № 5144, дело № 411/2021
г. между Д.Д.П., като представляващ „Валерия Ауто“ ЕООД и ответника С. Н. С. за ипотека
на 1/6 ид. ч. на имот с идентификатор 83510.666.201.1.33; Частна жалба до ШОС по гр. д. №
24/2022 г. на ШРС; Нотариален акт за договорна ипотека № 55, том IV, рег. № 6676, дело №
516/2021 г. между Б. А. Б., в качеството му на управител на „Имоти Темида“ ЕООД и
ответника С. Н. С. за ипотека на 2/3 ид. ч. на имот с идентификатор 83510.666.201.1.33;
Авизо на платежно плащане от 05.10.2022 г.; извлечение от сметка.
На 18.07.2022 г. били дадени допълнителни обяснения от ответника, в които излага
фактология предхождаща взетия заем от Д.Д. П., поради което са ирелевантни за
настоящото производство.
На 23.08.2022 г. били снети и обяснения от ищеца по делото.
С Постановление от 13.09.2022 г. прокурор при Районна прокуратура постановил
отказ за образуването на наказателно производство, тъй като описаните от С. отношения и
възникнали между него и посочените от него лица, имали гражданскоправен характер и
следвало да бъдат решавани без намесата на прокурор.
В първоинстанционното прозиводство са разпитани свид. Г.К.Г. – бивш служител в
представляваното от ищеца дружество и близък на ищеца и свид. Х.И.Х. – приятел на
ищеца. И двамата посочват, че не познават ответника, но били свидетели на влошаване
здравето на ищеца, който изглеждал притеснен, напрегнат и затворен в себе си. Разбрали от
ищеца, че ответникът го изкарал „измамник“ и това променило психическото състояние на
ищеца, който дори посетил психиатър.
При така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, по който ищецът следва да
установи деянието, неговата противоправност, настъпилите вреди и причинната връзка
между тях и деянието. Законът предполага, че вредоносният резултат е настъпил от
виновното поведение на деликвента, поради което върху него е възложил тежестта да
4
докаже отсъствието на вина.
Спорно между страните е дали съдържанието на подадения от ответника сигнал, по
който са снети сведения от ответника и е образувана цитираната преписка, е израз на
противоправно поведение, увреждащо правната сфера на ищеца.
Изложените обстоятелства в сведението касаят възникналите облигационни
отношения между ответника и Агенция „Темида“ /вписано в Търговски регистър с фирма
„Имоти Темида“ ЕООД/, чийто едноличен собственик на капитала и представляващ е
ищецът Б. А. Б.. В сигнала се описва повода за договарянето между страните по делото,
както и развитието на договорните отношения между тях. В сведението ответникът сочи
имена и на други лица и фирми. В края се съдържа изявлението му, че според него е жертва
на измама и желае да бъдат проверени изложените обстоятелства, но не конкретизира
спрямо кое конкретно лице, дружество или чрез кое действие се счита измамен. Вярно е
изложеното в жалбата, че физическите лица са тези, които формират и изразяват волята на
юридическите лица, която в последствие обвързва юридическите лица. В този смисъл
безспорно е, че именно ищецът в качеството си на управител на „Имоти Темида“ ЕООД е
формирал и изразил воля представляваното от него дружество да предостави в заем на
ответника сумата от 29 000 лв. В изпълнение на поетите задължения по договора
дружеството е предало по посочения в договора начин заемната сума, а ответникът както
излага в сведението е заплащал вноски по заема на „Имоти Темида“ ЕООД. Доводът на
жалбоподателя, че в сведението ответникът заявява и посочва физически лица, които го
подвели и измамили да подпише документи и че той не бил наясно точно какви документи
подписва и какво се задължава не намира опора в съдържанието на сведението, даденото
пред полицейския орган. В сигнала не се съдържат твърдения за конкретни измамливи
действия от страна на физическото лице Б. Б.. Никъде в сигнала не се сочи, че бил
подмамен, както неточно се сочи в жалбата. Ответникът е заявил, че бил уведомен, че
ипотеката била със заробващи лихви, но въпреки това се съгласил, защото му казали, че в
противен случай ще загуби жилището си и че тогава не обърнал внимание, че жилището
било ипотекирано за 2/3 ид. ч. от него, а не както мислил за 1/6 ид. ч. В сигнала сочи, че
счита, че станал жертва на измама и желае да бъде извършена проверка на изложените
обстоятелства. Ето защо твърдението, че сигналът бил насочен към конкретни физически
лица и в частност към ищеца Б. Б. не се доказва от съдържанието му. Съдът не споделя
твърдението на жалбоподателя, че предварителното производство било водено срещу
физическите лица, посочени в сигнала. Това, че при извършената проверка са снети сведения
от конкретни физически лица, не означава, че същата е насочена срещу тези лица.
Предварителната проверка /чл. 145 ЗСВ/ е подготвителна дейност за установяване наличието
на данни за извършено престъпление, въз основа на които да се вземе компетентно решение
дали да се образува или не досъдебно производство, но не се образува срещу конкретни
лица.
В допълнение на изложеното, настоящият състав счита, че в следствие на подадения
сигнал, по повод на който е извършена проверка, в входа на която са били снети сведения
5
от физическото лице Б. Б., не е възникнало твърдяното материално правоотношение между
ответника С.ов и ищеца Б. по чл. 45 ЗЗД. За да възникне такова е необходимо лицето,
подало сигнала, въз основа на който е започнала проверката, да е злоупотребило с
предоставената му от закона възможност да подава жалби, сигнали, петиции до
компетентните органи. Според трайно установената съдебна практика /решение № 1347 от
18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на ІІ ГО и № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009
г. на ІV ГО на ВКС/ искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на
установено в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна
дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат
установени. Злоупотреба с право /противоправно поведение/ е налице, когато искането не е
отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато
молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди
другиму, или за да накърни друг обществен интерес. Следователно, за да се ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от
сезиране на държавен орган, трябва да се установи, че ответникът предварително е знаел за
неистинността на твърдяните от него обстоятелства, но ги е заявил единствено с цел да
увреди ищеца. От анализа на събраните по делото доказателства, включително от
изложеното в сигнала, не може да се достигне до такъв извод. Тезата на жалбпоподателя -
ищец, че ответникът е подал сигнала в полицията единствено с цел, за да му навреди и да не
си плати заема е необоснована, тъй като заемодателят, чрез законният му представител –
ищеца е предприел действия за събиране на вземането си по съдебен ред, а подаването на
сигнала и извършената проверка независимо от изхода й не са в състояние да освободят
заемополучателя – ответник от задължението му. Поради това и подаването на сигнала не
представлява мотив с цел да навреди на ищеца, така както последният счита. От
обстоятелството, че сигналът е подаден след като представляваното от ищеца дружество
предприело действие за реализиране на вземането си по съдебен ред, също не може да се
направи извод за злоупотреба с право, доколкото право на всеки гражданин е да прецени
дали и кога да упражни предоставените му от закона права. От съвкупната преценка на
доказателствата по делото не се установява при подаване на сигнала ответникът да е знаел,
че изложените в сигнала обстоятелства са неверни и въпреки това да е подал сигнала, за да
увреди ищеца.
В заключение, доколкото противоправно поведение на ответника не се установява,
неговата отговорност за причинените вреди не може да бъде ангажирана. Поради
недоказаността на главния иск, не може да бъде ангажирана отговорността на ищеца и за
акцесорното искане за лихви.
Поради всичко изложено съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
Поради неоснователността на жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
жалбоподателят дължи на въззиваемия сумата от 500,00 лв., представляваща разноски за
6
въззивното производство за платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №54/30.01.2024 г. по гр. д. №1645/2023 г. по описа
на ШРС.
ОСЪЖДА Б. А. Б. с ЕГН **********, адрес гр. Шумен, ул. „.......“ №8, да заплати на
С. Н. С. с ЕГН **********, адрес гр. Шумен ул. „........“ №101, вх. 1, ет. 10, ап. 33 сумата от
500,00 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7