Решение по дело №74/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 52
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20205600600074
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

 

гр. Хасково 02.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  Председател:  СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

                                                                         Членове:  1.КРАСИМИР ДИМИТРОВ

                                                                                                  2.МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,

при секретар: Красимира Николова,                      

като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов ВНЧХД № 74 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда № 44/05.11.2019г., постановена по НЧХД № 155/2019 г. Районен съд - Димитровград е признал подсъдимата Р. С. Т. с ЕГН ********** и адрес *** за виновна в това, че в периода 1. март – 8. март 2019г., в гр. Д., при условията на продължавано престъпление, като родител – ***** на детето Т. Б. Т., не е изпълнила решение на РС – Гълъбово, постановено по гражданско дело № 637/2018г., влязло в законова сила на 14.11.2018г., относно лични контакти на ****** Б.Т.Т. с детето Т. Б. Т. – престъпление по чл. 182, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а във вр. с чл. 182, ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание – глоба в размер на 1000/хиляда/ лева, а по останалата част от обвинението – за извършено престъпление в периода 15. март - 5. април 2019г., я е признал за невиновна и оправдал. Със същата присъда РС-Димитровград е осъдил подсъдимата да заплати на Б.Т.Т. сумата от 800лв. – деловодни разноски.

Недоволни от присъдата са останали и подсъдимата и частният тъжител, като всеки от двамата я е обжалвал в срок.

Във въззивната жалба на тъжителя се твърди неправилност на първоинстанционната присъда в оправдателната й част. Моли се за отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатото й обвинение.

Във въззивната жалба на подсъдимата се твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в осъдителната му част. Изтъкнати са като доводи за липса на обективна и субективна съставомерност на извършеното, като се сочи, че ****** не отказвала на ****** да взима детето при условията на режима на лични отношения, а само когато ****** идвал след определения в решението начален час на режима, както и оплаквания, че основаването на присъдата само на косвени доказателства предпоставяло нейната неправилност. Моли се за отмяна на присъдата или приемане на случая за малозначителен по смисъла на чл. 9, ал.1 НК.

В законоустановения срок страните не са подали съответни писмени възражения по подадените жалби.

В съдебно заседание тъжителят, редовно призован, не се явява, представлява се от повереник – адв. Т.Ч., която поддържа въззивната му жалба и развива съображения, че разпоредбата на чл. 78а от НК е неправилно приложена от първата инстанция, тъй като счита, че продължаваното престъпление е множество престъпления. Моли за осъдителна присъда по първоначално повдигнатото обвинение, като счита, че необходимостта от ангажиране на ЧСИ изключва доброволност от страна на ***** при предаване на детето.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява, представлява се от защитник – адв. Д.К., която поддържа подадената от страната въззивна жалба по изложените в нея съображения и оспорва подадената от  тъжителя, с доводи, че в изпълнение разпоредбата на чл. 528, ал. 2 ГПК подсъдимата писмено е декларирала готовност за доброволно предаване на детето, което впоследствие е и правила.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на  обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира наличието на основания, налагащи отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд поради допуснати в съдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

С разпореждане на съдията-докладчик по делото от 19.04.2019г. е даден ход на тъжба на Б.Т.Т. против Р.С.К. – за това, че последната, в периода 01. март – 05. април 2019г., в гр. Д., шест пъти, при условията на продължавано престъпление, като родител – ***** на детето Т. Б. Т., не е изпълнила решение на РС – Гълъбово, постановено по гражданско дело № 637/2018г., влязло в законова сила на 14.11.2018г., относно лични контакти на ***** Б.Т.Т. с детето Т. Б. Т. – престъпление по чл. 182, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК; и делото е насрочено в съдебно заседание.

В първото съдебно заседание на 21.05.2019г. не е даден ход на делото и то е насрочено за друга дата, поради депозирана молба, с приложен болничен лист от тъжителя.

В съдебно заседание от 18.06.2019г. подсъдимата не се е явила, съдът е дал ход на делото, като след проверка самоличността на явилите се лица, процесуалните представители на страните са изразили становище по тъжбата и са направили искания по доказателствата. Първоинстанционният съд се е произнесъл по тях по реда на чл. 275, ал.2 от НПК и не е дал ход на съдебно следствие, като е дал възможност на страните да постигнат спогодба, отлагайки и насрочвайки делото за друга дата.

В следващото съдебно заседание от дата 20.09.2019г., редовно призована, подсъдимата отново не се е явила. След даване ход на делото първоинстанционният съд, без да бъде даден ход на съдебно следствие, е определил да се приемат писмени доказателства и е преминал към разпит на явилите се свидетели, след което е отложил и насрочил делото за друга дата, предвид допуснато събиране на още доказателства.

В следващото и последно съдебно заседание от 05.11.2019г., в което и двете страни са се явили, отново при условията на недаден ход на съдебно следствие, липса на доклад, в който да се посочат основанията за образуване на съдебното производство по реда на чл. 276, ал.1 НПК, и непредоставена възможност на частния тъжител да изложи обстоятелствата, включени в обвинението (чл. 276, ал.2 НПК), е разпитан свидетел, разяснени са правата на подсъдимата, а тя е декларирала, че разбира в какво е обвинена, не се признава за виновна и е дала обяснения. Съдът е определил така и неоткритото съдебно следствие за приключено, дал е ход на съдебни прения и след обявяването им за приключени и дадена на подсъдимата възможност за последна дума се е оттеглил на съвещание преди да постанови обжалваната присъда.

С оглед изложеното следва да се посочи, на първо място, че стадият на съдебното следствие се реализира същинската дейност на наказателния процес, като съдът събира непосредствено всички доказателства (освен в изрично предвидените в НПК случаи, когато приобщава доказателства, събрани от други органи) и въз основа на всички доказателствени материали решава основните въпроси за престъплението и за вината на подсъдимия. Съдебното следствие по общия ред (чл. 276 - 290 НПК) създава необходимите гаранции за установяване на обективната истина по делото - в условията на проявление в пълна степен на основните принципи на публичност, устност, непосредственост и състезателност се събират нужните доказателства за включените в предмета на доказване обстоятелства; страните имат възможност да направят своите доказателствени искания и да развият тезите си по обвинението; съдът има задължение да постанови съдебен акт при пълно и задълбочено обсъждане на доказателствените материали. В тази връзка, в раздел III, гл. ХХ, част IV от НПК е посочен редът, по който следва да протече съдебното следствие, като неговото начало се поставя с устен доклад на обвинението от частния тъжител (съответно и на предявения граждански иск) и предоставяне на първата възможност за подсъдимия, ако желае, да даде обяснения. Разпоредбата на чл. 277 НПК предвижда, че едва след доклада на делото, с което съдът е сезиран, председателят запитва подсъдимия дали е разбрал обвинението и го поканва да даде обяснения. В този процесуален стадий на подсъдимия, при всички положения, трябва да бъде осигурена възможността да даде обяснения. Непрочитането преди това на тъжбата, в което се изразява и неспазването на разпоредбите на чл. 276, ал. 1 и ал. 2 от НПК, води до ограничаване на правата, които подсъдимият има по чл. 55 НПК, между които и правото да научи в какво престъпление се обвинява. Това нарушение в случая, с оглед посочените обстоятелства, е съществено, тъй като е довело до нарушаване процесуалните права на подсъдимия. С огласяването на акта на обвинението, независимо държавно или частно по реда на чл. 276, ал. 1 НПК, се цели да бъде изпълнена със смисъл и разпоредбата на чл. 276, ал. 3 НПК, респ. изявлението на подсъдимия, че разбира в какво е обвинен, както и обективната възможност за същия и неговия защитник да организират защитата му (да направят искания, представят доказателства и пр.). Независимо, че на първия е бил връчен препис от тъжбата преди съдебно заседание, следва да се приеме, че с това нарушението на посочените текстове от закона не е преодоляно и същото е довело до ограничаване на процесуалните му права.

В този смисъл, е налице хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, тъй като процесуалните права на подсъдимата Р.С.К. не са били гарантирани и реализирани в пълен обем при спазване на процесуалните норми, осигуряващи справедлив и обективен наказателен процес и възможност за разгръщане в пълна степен на прокламираното в НПК и ЕКПЧОС право на защита на подсъдимия, чието накърняване в случая съдът е допуснал. Изложеното съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК от категорията на абсолютните такива.

В настоящата въззивна инстанция няма как да бъде даден за пръв път ход на съдебно следствие и визираното нарушение не може да бъде отстранено, но същото може да се отстрани при връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Ето защи настоящият съдебен състав, намира че атакуваната присъда следва да бъде отменена, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на РС - Димитровград.

В допълнение следва да се посочи, че по делото не са представни доказателства, удостоверяващи платена от страна на тъжителя държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба, което налага той да бъде осъден да я заплати в размера от 6 лв. - съгласно т.12 във вр. с т.9 на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ присъда № 44/05.11.2019г., постановена по НЧХД № 155/2019 г. на Районен съд - Димитровград

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Димитровград.

ОСЪЖДА Б.Т.Т. с ЕГН **********, адрес ***. да заплати по сметка на ОС – Хасково сумата от 6 лв. – държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                              

 

                                                                    

                                                                                  2.