Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../05.01.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №11347 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№105478/30.04.2019г., постановено по гр.д. №77883/2018г. по описа на СРС, 53
състав, е отхвърлен предявения иск от М.И.Е. срещу Комисия за финансов надзор
на основание чл.128 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 5000 лева, представляваща трудово възнаграждение, както и законната лихва
върху тази сума, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
до окончателното й изплащане като недоказан и неоснователен. С решението е
отхвърлен предявения иск от М.И.Е. срещу Комисия за финансов надзор на
основание чл.220, ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 4043 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното и изплащане, като
недоказан и неоснователен. Осъдена е Комисията за финансов надзор да заплати на
М.И.Е. на основание чл.226, ал.2 от КТ сумата от 1123 лева, представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода от 12.11.2018г.
до 20.11.2018г., както и законната лихва върху тази сума, считано от
10.12.2018г. до окончателното й изплащане. Осъдена е Комисията за финансов
надзор да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на
50 лева и депозит за вещо лице в размер на 27,62 лева на основание чл.78, ал.6
от ГПК. Осъден е М.И.Е. да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 80
лева юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца в производството М.И.Е. срещу първоинстанционното
решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени. Въззивникът
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че допълнително
изпълняваните от него дейности са включени в длъжностната му характеристика,
както и, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. С оглед
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Постъпила е
въззивна жалба и от ответника в производството Комисия за финансов надзор, чрез
пълномощника юрисконсултМ.В., срещу първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен предявеният иск за сумата от 1123 лева, представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода от 12.11.2018г.
до 20.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018г. до
окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Поддържа, че искът
не е доказан по основание и размер. Излага съображения, че ищецът не е бил
активна страна, която да търси трудовата си книжка, както и, че не се е явил в
КФН, за да я потърси. Освен това не било установено и настъпването на вреди,
причинени от действия или бездействия във връзка със задържането на книжката. С
оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира
разноски.
Страните не са
депозирали писмен отговор по въззивната жалба на насрещната страна по реда и в
срока на чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбите
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По жалбата на
ищеца М.И.Е.:
От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е заемал при ответника длъжността
„Главен инспектор“ в Инспектората на Комисията за финансов надзор в периода от
18.09.2018г. до 12.11.2018г. Ищецът е подал на 05.11.2018г. предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 05.12.2018г. Със заповед
№Р-07-581/08.11.2018г. на Председателя на Комисията за финансов надзор е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца М.И.Е. на основание чл.71, ал.1 и
чл.335, ал.1 и ал.2, т.3 от КТ, считано от 12.11.2018г., а като причина за
прекратяване на трудовия договор е посочено прекратяване на договора в срока за
изпитване. В случая ищецът претендира възнаграждение за допълнителни дейности,
които твърди, че работодателят му е възлагал, извън обхвата на длъжностната му
характеристика, а именно: програмиране и компилиране на програми, системно
администриране. По делото не са събрани доказателства, от които да се
установява, че такива дейности са били възлагани на ищеца, като видно от
представената разпечатка от деловодната система на Комисията за финансов
надзор, на ищеца е била възложена само една задача за периода на трудовия
договор. Отделно от това, видно от представената длъжностна характеристика за
длъжността „Главен инспектор“, с която ищецът е запознат на 17.09.2018г., в същата
са включени задължения на служител, отговарящ за мрежовата и информационна
сигурност, разписани подробно в т. 5.36 до т. 5.49, т.е. дейностите, които
ищецът твърди, че са му били възлагани устно, се включват в длъжностната
характеристика на длъжността „Главен инспектор“, заемана от ищеца, с която
същият е бил запознат при сключване на трудовия договор. Поради това
предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение за възлагани
допълнителни дейности се явява неоснователен и правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд.
Неоснователна е и
претенцията по чл.220, ал.2 от КТ, тъй като видно от представения по делото
трудов договор №Р-07-559/17.09.2018г., същият е сключен за неопределено време
със срок за изпитване 6 месеца, съгласно чл.70 от КТ. Съгласно разпоредбата на
чл.71, ал.1 от КТ, страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, може
до изтичането му да прекрати договора едностранно без предизвестие. В случая
ищецът е подал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, считано
от 05.12.2018г., но преди изтичане на срока на предизвестието, работодателят е
упражнил правото си по чл.71, ал.1 от КТ да прекрати договора, и трудовото
правоотношение е прекратено именно на това основание. Поради това за ищеца не е възникнало право на
обезщетение по чл.220, ал.2 от КТ, и предявеният иск правилно е бил отхвърлен
от първоинстанционния съд.
По жалбата на
ответника Комисия за финансов надзор:
Установява се от
събраните по делото доказателства, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
от работодателя, считано от 12.11.2018г. На 12.11.2018г. ищецът е предоставил
трудовата си книжка на работодателя, която му е върната на 20.11.2018г. Съобразно
дадените разяснения с ТР № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГК
на ВКС работодателят ответник не е изпратил на служителя – ищец в
производството писмо с обратна разписка, за да се яви последният, за да получи
лично трудовата си книжка с оглед изпълнение процедурата по чл. 6,
ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Задължението по чл.
350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или
служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
За да се освободи от последиците на забавата си, работодателят следва да
изпълни процедурата по чл. 6,
ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка.
Незаконно задържане на трудовата книжка по
смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато
работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за
вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал.
3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато
трудовата книжка се намира при него. Обезщетението се дължи до предаването на
трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6,
ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
В мотивите към т. 2 от ТР № 1/02.12.2019 г.
на ОСГК на ВКС изрично е разяснено и че работникът или служителят не е длъжен
да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, тъй като той е
нормативно определен, а именно – съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ, обезщетението
по чл. 226, ал. 2 от КТ е в размер на брутното
трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до
предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Поради изложеното и с
оглед липсата на доказателства по делото, че работодателят е поканил ищеца да
получи трудовата си книжка, въззивната инстанция приема, че задържането на
трудовата му книжка е било незаконно и се дължи предвиденото в чл.226, ал.2 от КТ обезщетение, което правилно е било присъдено от първоинстанционния съд,
съобразно кредитираното заключение на ССчЕ.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора,
доколкото и двете въззивни жалби са приети за неоснователни, разноските следва
да останат в тежест на страните така, както са направени.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №105478/30.04.2019г., постановено по гр.д. №77883/2018г. по описа на
СРС, 53 състав, в обжалваните части.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.