Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 29.01.2018г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                       АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря П. Цанкова и с участието на прокурор Д. Маринов, като разгледа докладваното от съдия Чочкова в.н.о.х.д. № 5764 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI  НПК.

С присъда от 21.01.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 790/2014г., СРС, НО, 14-ти състав, е признал подсъдимия А.Б.М. за  виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.3 вр. ал.1 НК и го е осъдил на наказание  „Глоба“ в полза на Държавата в размер на 200 лева.

 Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП. В протеста се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на съдебния акт като на подсъдимият бъде наложено наказание пробация.

В съдебно заседание,представителят на СГП  не поддържа протеста.Посочва, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното престъпление.

Служебният защитник на подс. М. пледира протестът на СРП да бъде оставен без уважение.Сочи, че наложеното наказание е съобразено със степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Подсъдимият А.М.  моли съда да се потвърди присъдата на СРС.

Съдът, като взе предвид доводите  и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши   цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.314 НПК, намери следното:

Първата съдебна инстанция е провела съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК като подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,а именно:

 А.Б.М. *** на *** год., български гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, работи, EГH: **********. Подсъдимият  А.  М. е осъждан както следва:

1.С влязло в сила на 14.06.2011 г. определение по НОХД № 6894/11 г. на СРС, НО, 19 състав за одобряване на споразумение, по силата на което подсъдимият е признат за виновен за извършено на 18.03.2011 г. престъпление по чл.198,ал.1, вр. чл. 63, ал.1,т.3 вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. „б “ НК, като му е наложено наказание пробация;

2.С влязло в сила на 19.05.2014 г. определение по НОХД № 2701/2013 г. на СРС, НО, 18 състав за одобряване на споразумение, по силата на което подсъдимият е признат за виновен за извършено на 08.01.2013 г. престъпление по  чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за изтърпяване за срок от три години.

На 11.11.2013 г., подс.М. посетил магазин „Ню Йоркър”, находящ се на бул.„*********, MOJI „Сердика“, като виждайки изложените на щандовете с дрехи, решил да отнеме мъжка блуза, имайки намерение да я използва след това като своя. Взел я, отишъл в пробната, където откъснал алармата, след което напуснал магазина прибирайки блузата в чантата си. Св. Я.П.- служител на фирма „СОТ 161” изпълнявал по това време служебните си задължения охранявайки магазините в MOJI „Сердика”. Последният забелязал подс.М., който имал съмнително поведение, спрял го и го помолил да отвори чантата си, където установил инкриминираната вещ. Той незабавно уведомил органите на полицията и на място пристигнал полицейския служител - св.П., който задържал подсъдимия и го отвел в 5 РУП. Блузата била предадена с протокол за доброволно предаване на управителката на магазина - св.Д.Д..

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.

Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал в хода на досъдебното производство,след неговия анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика..

          Основният спорен въпрос – дали  подсъдимия е извършил престъплението, описано във внесеният обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите на атакуваната присъда.

Фактическите положения,описани във внесения по делото обвинителен акт намират опора в показанията на свидетелите Д.,П. и П..От тях се установява,че подсъдимият е отнел процесната вещ от търговския обект и същата е намерена в чантата му.Показанията на посочените свидетели са безпротиворечиви и убедителни,поради което обосновано са кредитирани от СРС.Съдържанието им намира потвърждение и в останалия събран по делото доказателствен материал като протокола за доброволно предаване и самопризнанието на подсъдимия.

 Като цяло доказателствената съвкупност изцяло подкрепя формираните от първата съдебна инстанция фактически изводи.

Правилно,действията на подсъдимия са квалифицирани като престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК-кражба в маловажен случай.

С поредица от действия под контрола на съзнанието, подсъдимият е отнел чужда движима вещ от владението на св.Д. и е установил своя фактическа власт върху нея.Деянието е извършено при пряк умисъл ,тъй като подсъдимият е съзнавал и целял постигането на общественоопасния резултат.

          Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание на подсъдимия е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Наказанието на подсъдимия е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния размер,предвиден за конкретното престъпление.Доколкото по силата на чл.58А ал.5 от НК наказанието на подсъдимият не подлежи на редукция,обосновано първата съдебна инстанция е приела ,за справедливо с оглед самопризнанието му е да бъде наложено по-лекото от предвидените алтернативни наказания в чл.194 ал.3 от НК, а именно глоба..Отчетено е обстоятелството ,че подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина и положителните му характеристични данни,както и че е признал вината си.

С оглед изложените съображения,  и като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 ал.1   вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.01.2015г. по н. о. х. д. № 790/2014 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 14 с – в

                   Решението не подлежи на обжалване и протест.

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.   

 

 

                                                                                                                                  2.