П Р И С Ъ Д А №
гр.
Сливен, 14 септември 2012 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в открито
съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и дванадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
при
участието на секретар И.К., в присъствието на окръжен прокурор П. СТЕФАНОВ,
докладвано от председателя НОХД № 306 по описа за 2012 година,
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Б.Д.Г. роден на *** ***,
българин, български гражданин, средно образование, женен, осъждан, ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че за периода
12.03.2008 г. до 24.06.2010 г. в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен, в
съучастие с И.П.Н., като съизвършител при условията
на продължавано престъпление, повредили защитена зона (Река Тунджа 1 – Натура
2000), изразяващо се в унищожаване на дървесна растителност и субстрата под
нея, променено речно корито, променен естествения хидрологичен режим и динамка
на водното течение в района, унижощени местообитания чрез изкопи и засипване с
баластра, както и от утъпвкване и ерозия при работата на транспортните машини
на и около площадката за складиране на баластрата, поради което и на основание
чл. 278в, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 26, ал. 1 вр.
чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б.”в” от НК го ОСЪЖДА на „ГЛОБА” в размер на 500 лева в полза на държавата, като
му НАЛАГА и предвиденото в разпоредбата на чл. 278в, ал. 1 НК допълнително
наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева в полза на държавата.
ПРИЗНАВА подсъдимия И.П.Н.
роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, женен,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че за периода от 12.03.2008 г. до 24.06.2010 г. в землището на с
Гавраилово, общ. Сливен, в съучастие с Б.Д.Г., като съизвършител
при условията на продължавано престъпление, повредили защитена зона (Река
Тунджа 1 – Натура 2000), изразяващо се в унищожаване на дървесна растителност и
субстрата под нея, променено речно корито, променен естествения хидрологичен режим
и динамика на водното течение в района, унищожени местообитания чрез изкопи и
засипване с баластра, както и от утъпкване и ерозия при работата на
транспртните машини на и около площадката за складиране на баластрата, което е
престъпление по чл. 278в, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност
като му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2 000 лева в
полза на държавата.
ОСЪЖДА
подсъдимите Б.Д.Г. и И.П.Н., с
установена по делото самоличност, да заплатят по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата от 280
лева представляваща направените по делото разноски за изготвена експертиза.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Апелативен съд, гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М О Т
И В И
към присъда №
37/14.09.2012г. по НОХД № 306/2012г. на СлОС
Съдебното
производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт п.д. № 31/2012г. от 15.06.2012г. против Б.Д.Г. *** за
престъпление по чл.278в ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК и
против И.П.Н. *** за престъпление по чл.278в ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и
чл.26 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е
по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция по искане на подсъдимите.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура поддържа обвиненията против подсъдимите така
както същите са били повдигнати и предявени с обвинителния акт. Намира, че тези
обвинения са доказани по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства и настоява подсъдимите да бъде признати за виновни по тях и
осъдени. Предлага на подсъдимия Б.Д.Г.
да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК /т.е. при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства/, като предвиденото в
разпоредбата на чл.278в ал.1 от НК алтернативно наказание пробация
бъде заменено с глоба в максималния размер от 500 лв. и му бъде наложено
предвиденото в същата разпоредба допълнително наказание глоба в максималния
размер от 2000 лв. по отношение на подсъдимия И.П.Н. се обосновава тезата, че
са налице условията за приложението на института по чл.78а от НК и се предлага
този подсъдим да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание в размер съответстващ на степента на обществената
опасност на деянието и дееца и като се държи сметка и за наложените на
подсъдимия Б.Г. наказания глоба.
Подсъдимите, лично и защитниците си, в с.з. не
оспорват обвиненията така както същите са формулирани в обвинителния акт,
правят признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признават изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. Изразяват и съжаление за стореното
от тях, като заявяват, че се разкайват за извършеното престъпление. Не оспорват
и правната квалификация на деянието. Основните претенции на защитата на
подсъдимите са свързани с размера на наказанията, които следва да им бъдат
наложени. Като не се оспорват фактическите положения изложени от прокурора в обвинителния
акт /а и в с.з./, събраните по делото доказателства и обоснованата правна
квалификация на извършеното, от страна на защитата на подсъдимите се навеждат
доводи, че деянията и самите извършители не се отличават с някакви висока
степен на обществена опасност. Изразява се съгласие на подсъдимите да бъдат
наложени наказания при условията претендирани и от
страна на представителя на прокуратурата – т.е. при условията на чл.55 от НК за
подс. Б.Г. и при условията на чл.78а от НК за подс. И.Н.. По отношение на подс.
Б.Г. се претендира да му бъде определено наказание пробация
/предвидено в разпоредбата на чл.278в като алтернатива на наказанието лишаване
от свобода/, което по реда на чл.55 ал., т.2 б.”в” от НК да бъде заменено с
наказание глоба в максималния размер от 500 лв. и не се възразява срещу
налагане и на допълнителното наказание глоба в максималния му размер от 2000
лв. По отношение на подс. И.Н. се претендира
приложението на чл.78а от НК и налагане на административно наказание глоба в
размер, който да не е по-голям от сбора на наложените на подс.
Б.Г. наказания глоба.
От извършения внимателен анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, преценени по отделно и в
съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Б.Д.Г. е роден на 2011.1972г. в гр.Сливен.
Живее в гр.Сливен. Български гражданин е. Има завършено средно образование.
Женен е. Осъждан е както следва:
- с присъда № 367/25.03.2002г. по нохд
№ 1755/2001г. на СлРС, в сила от 04.05.2006г., за
престъпления по чл.144 ал.3 и по чл.325 ал.1 от НК, извършени на 06.09.2001г. –
на общо наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години;
- с решение № 1026/19.12.2008г. по нахд
№ 2009/2008г. на СлРС, в сила от 06.01.2009г., за
деяние по чл.155 ал.1 предл.1 от НКС, извършено в
периода 01.05.-30.06.2002г. – на административно наказание глоба в размер на
700 лв. по реда на чл.78а от НК;
- с присъда № 775/25.10.1988г. по нохд
№ 827/1988г. на СлРС, в сила от 08.11.1988г., за
престъпление по чл.252 ал.1 във връзка с чл.195 ал.1 т.4 и 5 и чл.63 от НК – на
шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 за изпитателен срок
от една година;
- с решение № 1000/14.10.2003г. по чнд
№ 1237/2003г. на СлРС, в сила от 29.10.2003г., за
деяние по чл.343б ал.1 от НК, извършено на 08.08.2003г.
– на административно наказание глоба в размер на 500 лв. по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият И.П.Н.
е роден на ***г***. Български гражданин е. Има завършено средно образование.
Женен е. Не е осъждан.
С решение № 122 от 02.03.2007г.
за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на
списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата
флора и фауна, Министерски съвет на Република България е определил района на
река Тунджа около с. Гавраилово, общ. Сливен за защитена зона за опазване на
дивите птици, съгласно Приложение № 1 към т. 1 от Решението.
Установено е, че в тази защитена
зона се намират местообитания на няколко защитени видове птици - голяма бяла
чапла, голям и малък корморан, пчелояд, речна
рибарка, малък ястреб, обикновен мишелов, малък и
голям воден бик и други. Тези редки и защитени видове птици използват като
естествени местообитания дървесната
и храстовата растителност по
речното корито на река Тунджа, в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен.
Характерни дървесни видове за тази защитена зона са бялата върба, бялата и
хибридната топола, черната елша и др.
През 2006г. у подсъдимите Б.Д.Г.
и И.П.Н. породила идея двамата съвместно да започнат да се занимават с добив на
инертни материали от коритото на р. Тунджа, в землището на с. Гавраилово, общ.
Сливен, като в изпълнение на това си намерение и за тази цел взели решение да
учредят търговско дружество, което да развива тази дейност.
С решение № 1 от 03.07.2006г. по
ф.д. № 7788/2006г. на Софийски градски съд, било регистрирано търговското
дружество "Строй Сенд" ООД със седалище и
адрес ***, район "О.", ул. "И."
№ *, ет. *. Съдружници и съсобственици на капитала на дружеството били
подсъдимите Б.Д.Г. и И.П.Н., както и лицето С.С.А.,
като последния бил вписан като управител на "Строй Сенд"
ООД. Впоследствие С.А. прехвърлил собствеността на своите дружествени дялове в
"Строй Сенд" ООД на своя съдружник подс. Б.Г. чрез договор per. №
4380/09.07.2007г., нотариално заверен. Тази сделка била надлежно отразена в
решение № 2 от 25.10.2007г. на Софийски градски съд по ф.д. № 7788/2006г., с
което С. А. бил заличен като съдружник и управител на "Строй Сенд"
ООД, а за управляващ и представляващ търговското дружество бил вписан подс. Б.Г..
На 20.04.2007г. на името на
търговското дружество "Строй Сенд" ООД било
издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект с № 32150005.
Разрешителното било издадено от Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" - гр. Пловдив,
след като в институцията постъпило заявление с вх. № ПВО - 771/15.11.06г. с
искане от дружеството "Строй Сенд" ООД за
издаване на разрешение за ползване на воден обект с цел добив на инертни
материали от река Тунджа, в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен. Въпреки че
било издадено на 20.04.2007г., самото разрешително за ползване на водния обект
следвало да влезе в законна сила на 09.06.2007г. Бил определен конкретен
участък от речното корито с дължина от 1138 м. на 2,5 км. в южна посока от с.
Гавраилово, който следвало да се експлоатира от „Строй Сенд"
ООД, а разрешения обем на иззетия инертен материал (пясък и чакъл) бил до 5000
куб. м.
Подс. И.Н.
не се съобразил с обстоятелството, че разрешителното за ползване на водния
обект влиза в законна сила едва през месец юни 2007г. и веднага след като било
издадено разрешението /без да чака то да влезе в законна сила/, той се свързал
със свид. С.Д. ***, който бил багерист и притежавал
багер марка "Драглайн". Подс.
И.Н., в качеството си на съсобственик на "Строй Сенд"
ООД, се договорил със свид. Д., последният да изземва
инертни материали с управлявания от него багер от коритото на река Тунджа, в
землището на с. Гавраилово, общ. Сливен и да ги натоварва в тежкотоварни
автомобили, които да извозват добитото количество инертни материали. Подс. И.Н. лично завел свид. Д.
до участъка от река Тунджа в землището на с. Гавраилово и му посочил
конкретните места от речното корито, откъдето трябва да добива инертните
материали. Свид. Д. започнал ежедневно да копае
именно в участъците, посочени му от подс. Н.. По
разпореждане на подс. Н., свид.
Д. копал в речното корито на р. Тунджа непосредствено до старата пресевна на дълбочина 2-3 метра в продължение на около 1
месец. След това подс. Н. разпоредил на свид. Д. да започне да копае на съвсем ново място, в
западна посока от пресевната. В този участък от
реката, свид. Д. ежедневно копал с багера си в
продължение на около 3-4 месеца. Тъй като багерът, управляван от свид. Д. бил с ниска производителност, подс.
И.Н. наел още няколко хидравлични багера, които по негово разпореждане
продължили ежедневно да копаят и добиват инертни материали от различни участъци
от коритото на река Тунджа, в близост до каптажа, като тяхната дейност
продължила и след като свид. Д. преустановил работа на
обекта със своя багер.
В резултат на нерегламентираните
изкопни дейности, извършени по указания на подс. И.Н.,
речното корито било силно деформирано и целостта му била разрушена, което
довело до образуването на изкуствено езеро, в непосредствена близост до речното
корито. Били констатирани още редица нарушения, извършени по изричното
разпореждане на подс. И.Н., в качеството му на
съсобственик на "Строй Сенд" ООД,
изразяващи се в добив на инертни материали по време на периода на размножаване
на рибната фауна, образуване на ями, запълнени с вода, вследствие на
неравномерните дейности по добив, липса на опорна мрежа.
През месец май 2007г., служители
на Регионално бюро - гр. Сливен към Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" - гр.
Пловдив направили оглед и проверка на мястото, където "Строй Сенд" ООД добивало инертни материали, като
сигнализирали и подробно докладвали на ръководството на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" - гр.
Пловдив за извършените нарушения. След като се запознал с доклада, Директорът
на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" издал решение № 149/08.06.2007г., с което било отнето
разрешителното на "Строй Сенд" ООД за добив
на инертни материали от коритото на р. Тунджа.
Въпреки липсата на разрешително
за добив на инертни материали, дейността на дружеството "Строй Сенд" ООД по добив на инертни материали продължила и
през втората половина на 2007г.
През месец март 2008г.
подсъдимите И.Н. и Б.Г. разпоредили да продължи дейността по добив на инертни
материали на същия участък в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен, като
разпоредили на багерите и специализираната техника да започнат да копаят и да
изземват материали от земеделските земи, собственост на частни лица, отстоящи в непосредствена близост до речното корито и които
територии били извън обсега на участъка, който дружеството "Строй Сенд" ООД имало право да експлоатира.
Тези нерегламентирани действия по
добив на материали били безспорно установени на 12.03.2008г., когато от Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр. Пловдив извършили проверка на място на експлоатирания от
дружеството участък на река Тунджа и констатирали, че има струпана тежкотоварна
техника на посочения участък и служители на "Строй Сенд"
ООД развиват активна дейност по добив на инертни материали от земеделските
земи, в непосредствена близост до водния обект. На същата дата - 12.03.2008г.
бил съставен констативен протокол Сл 4, в който
подробно и детайлно били отразени нарушенията, извършени от дружеството
"Строй Сенд" ООД, изрично разпоредени от неговите съсобственици подсъдимите И.Н. и Б.Г..
Междувременно подсъдимите И.Н. и Б.Г.
решили да придобият собствеността върху едно вече учредено и функциониращо
търговско дружество, чрез което отново да кандидатстват за получаване на
разрешително за добив на инертни материали от същия участък на река Тунджа,
въпреки че дори и без разрешително двамата подсъдими не преустановили дейността
по добив на инертни материали.
Това ново търговско дружество с
наименование "Био Проект" ООД било
регистрирано с решение № 3 от 02.01.2008г. по ф.д. № 2/2008г. на Сливенския
окръжен съд. Седалището и адреса на управление на фирмата се намирали в гр. С., ул.
"Ш. С." блок № ., вх. *, ап. № *.
Първоначално, при учредяването на дружеството съдружници
и съсобственици на капитала му били Г.Г. Г. и А.Ж.А..
На 21.02.2008г. дружеството
"Био Проект" ООД депозирало в Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр. Пловдив заявление за издаване на разрешително по чл. 52, ал.
1, т. 3 от Закона за водите, като приложило изискуемите документи.
Въз основа на това заявление,
директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" издал на името на "Био Проект" ООД разрешително за ползване на
повърхностен воден обект № 32150029/10.06.2008г., като в него залегнали
абсолютно същите параметри, като тези в разрешителното, издадено по - рано на
"Строй Сенд" ООД през 2007г.
Установено е също така, че
документите, представени от "Био Проект"
ООД, мотивирали издаването на разрешително за ползване на повърхностен воден
обект 32150029/10.06.2008г са абсолютно идентични като външен вид с тези,
представени от "Строй Сенд" ООД при
издаване на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект №
32150005/20.04.2007г. Единствената разлика между двата комплекта документи,
представени от двете търговски дружества била в титулните им страници.
През месец юни 2008г. Г.Г. Г. и А.Ж.А. продали своите дружествени дялове в
търговското дружество "Био Проект" ООД на
подсъдимите И.Н. и Б.Г. и лицето М.А.М.. От този момент нататък като управител
на "Био Проект" ООД бил вписан подс. И.П.Н..
През лятото на 2008г. подс. Б.Г., в качеството си на съсобственик на "Био Проект" ООД се свързвал със свид.
Ж.И., който бил багерист и се договорили последният да започне да копае и да
изземва инертни материали от стопанисвания от "Био
Проект" ООД участък на река Тунджа, в землището на с. Гавраилово, общ.
Сливен. Подс. Г. посрещнал свид.
И. на участъка на реката и лично му показал конкретните места, на които
багериста трябвало да копае, като му разпоредил да започне веднага да добива
инертни материали. Тези места обаче били извън коритото на река Тунджа т.е.
били извън границите на участъка, определени в разрешителното. По изричното
разпореждане на подс. Г., свид.
И. ежедневно започнал да копае и изземва инертни материали от едно езеро,
намиращо се в източната част на пресевната, в
непосредствена близост до речното корито, но извън неговите граници. Свид. И. ежедневно копал на този участък с площ от около
5-6 дка в продължение на близо месец, като тези негови действия, изрично разпоредени от подс. Г., довели
до унищожаване на множество дървесни и храстовидни видове, които били изцяло
изкоренени от багера, а също така субстрата под тях бил напълно изгребан.
След това участъкът, на който
работел свид. И., бил посетен от подс.
И.Н.. Подс. Н. се запознал със свид.
И. и в качеството си на съсобственик на "Био
Проект" ООД му разпоредил да започне да копае с управлявания от него багер
в друг участък от брега на реката от към с. Гавраилово. В участъка, посочен от подс. Н., свид. Илиевд ежедневно копал в продължение на 2 - 3 седмици, като
тези негови действия, изрично разпоредени от подс. Н., отново довели до унищожаване на дървесни и
храстови видове, като бяла върба, бяла и хибридна топола, черна елша, които са
предмет на опазване в защитена зона "Река Тунджа 1" с код BG0000192.
Иззетия и добит инертен материал, свид. И. товарил в
тежкотоварни автомобили, собственост на "Строй Сенд"
ООД, като активната дейност по добив на инертни материали продължила през
цялата 2009г. и през първото полугодие на 2010г.
Вследствие на нерегламентираните
изкопни дейности, разпоредени от подсъдимите И.Н. и Б.Г.
извън границите на участъка, който "Био
Проект" ООД имало право да експлоатира са причинени значителни, трудно
поправими щети на защитена зона "Тунджа 1".
Вследствие на изкопните дейности,
разпоредени от подсъдимите И.Н. и Б.Г., хабитатът е унищожен на територия от 4,174349 хектара.
Дървесната растителност и субстрата под нея изцяло липсвали, хабитатът е бил буквално изгребан от тежкотоварната
техника. Силно променено и деформирано било речното корито на река Тунджа.
Значително бил променен естествения хидрологичен
режим и динамиката на водното течение в района.
На 02.06.2010г. експерти от РИОСВ
- Стара Загора съвместно с представител на Регионално бюро - гр. Сливен към Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр. Пловдив извършили проверка на място във връзка с дейността по
изземване на инертни материали от коритото на р. Тунджа в землището на с.
Гавраилово, общ. Сливен и установили, че е бил извършен добив на инертен
материал извън разрешения участък, а именно от левия северен бряг на река
Тунджа и от прилежащите земеделски земи. По този начин нерегламентирано било ушерено коритото на реката в участък с дължина около 350
метра, с което са били нарушени параметрите на проекта, въз основа на които е
било издадено разрешително № 32150029/10.06.2008г.
След констатиране на допуснатите
нарушения бил съставен протокол № 091357/02.06.2010г. от РИОСВ - Стара Загора,
с който било установено от проверяващите органи, че са извършвани добивни дейности на инертни материали извън границите на
разрешения участък, с което са били унищожени дървесни и храстови видове като
бяла топола, хибридна топола, бяла върба, които са местообитания на защитени
видове птици -голяма бяла чапла, голям и малък корморан,
речна рибарка, малък ястреб, обикновен мишелов. Също
така било установено, че нерегламентираните добивни
дейности, извършени по разпореждане на подсъдимите И.Н. и Б.Г., попадат в
защитена зона "Река Тунджа 1", с код BG0000192.
След като отчел, че титулярът на разрешителното - "Био
проект" ООД е нарушило условията и задълженията, при които му е
предоставено правото на ползване на водния обект - река Тунджа, на 24.06.2010г.
директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив като
компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, издал решение №
РР - 981, с което отнел разрешително № 32150029/10.06.2008г. за ползване на
воден обект, на основание чл. 79, ал. 3, т. 3 от Закона за водите.
Видно от общото заключение на
назначената в хода на досъдебното производство комплексна екологична експертиза
(л. 180), дейностите на концесионера "Био
Проект" ООД в концесия за добив на инертни материали в речното корито на
река Тунджа, в землището на с. Гавраилово, са довели до щети върху дивата
природа, които са локализирани, както в определените за концесията площи, така
и върху други прилежащи територии. Засегнати са около 25 ха, в които са
унищожени и силно повлияни природни местообитания и местообитания на видове,
които подлежат на опазване според Закона за биологичното разнообразие.
Засегнатите територии са в защитена зона "Тунджа 1" (с код BG0000192)
от HEM Натура 2000, като оказаното въздействие от концесионера "Био Проект" ООД е несъвместимо с целите и функциите на
защитена зона "Тунджа 1".
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от
съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и
същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова на направените
самопризнания от страна на подсъдимите и на доказателствата събрани в
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа
обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в
резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и
проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си -
обясненията на подсъдимите Б.Г. и И.Н. /прочетени/; показанията на свидетелите Ж.И.,
С.Д., П.Н., С.К., Х.И. и И.Г. /прочетени/;
заключението на вещото лице по комплексната екологична експертиза;
писмените доказателствени материали – по описа на
досъдебно производство № 51 „ИП”/2011г. на ТЗ „БОП” гр.Сливен /прочетени/.
Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимите
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени
средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на
подсъдимите, още повече, че те в най-голяма степен са заинтересувани от изхода
на делото, а и не носят наказателна отговорност в случай, че изнесат факти,
които не отговарят на действителността. Съдът прецени тези обяснения и с оглед
на направените от страна на подсъдимите признания по реда на чл.371 т.2 от НПК
на фактите съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването на определени обстоятелства от него.
Съдът намира, че следва да се кредитира изцяло
заключението на вещото лице изготвила назначената в хода на досъдебното
производство комплексна екологична експертиза. Това заключение е обосновано,
подробно и ясно. Изготвено е от компетентно вещо лице, притежаващо съответните
специални знания и не са налице каквито и да било основания за подлагане под
съмнение на изводите в него.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното
процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Освен това, тези доказателствени материали не се оспорват от страните.
Страните не оспорват доказателствените
материали.
При така установеното от фактическа страна и въз
основа на обсъдените и коментирани доказателствени
материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си от обективна и
субективна страна подс. Б.Д.Г. е осъществил
престъпния състав на чл. 278в, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че за периода от
12.03.2008г. до 24.06.2010г. в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен, в
съучастие с подс. И.П.Н., като съизвършител,
при условията на продължавано престъпление, повредили защитена зона (Река
Тунджа 1 - Натура 2000), изразяващо се в унищожаване на дървесна растителност и
субстрата под нея, променено речно корито, променен естетствения
хидрологичен режим и динамика на водното течение в
района, унищожени местообитания чрез изкопи и засипване с баластра, както и от утъпкване и ерозия при работата на транспортните машини на
и около площадката за складиране на баластрата.
С деянието си от обективна и
субективна страна подс. И.П.Н. е осъществил
престъпния състав на чл. 278в, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че за периода от
12.03.2008г. до 24.06.2010г. в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен, в
съучастие с подс. Б.Д.Г., като съизвършител
при условията на продължавано престъпление, повредили защитена зона (Река
Тунджа 1 - Натура 2000), изразяващо се в унищожаване на дървесна растителност и
субстрата под нея, променено речно корито, променен естетствения
хидрологичен режим и динамика на водното течение в
района, унищожени местообитания чрез изкопи и засипване с баластра, както и от утъпкване и ерозия при работата на транспортните машини на
и около площадката за складиране на баластрата.
Подсъдимите Б.Г. и И.Н. са
извършили престъпното деяние по чл. 278в, ал. 1 от НК в условията на чл. 20,
ал. 2 от НК. От обективна страна за съизвършителството
е характерно, че е налице участие на две или повече лица в самото изпълнение на
престъплението. Всеки един от съизвършителите
осъществява елементи от изпълнителното деяние, като в конкретния случай и
двамата подсъдими, в качеството си на съсобственици на търговските дружества
"Строй Сенд" ООД и "Био Проект" ООД, са давали изрични разпореждания да се
копае в защитената зона "Тунджа 1", да се унищожава дървесна и
храстова растителност и да се изгребва с тежкотоварна техника хабитата под нея. Последното обосновава и извода за съставомерност на деянието им от обективна страна.
От субективна страна съдържанието
на общия умисъл при съизвършителството се изразява в
това, че всеки съизвършител предвижда общественоопасните последици на извършеното от него деяние,
съзнава, че го осъществява съвместно с друго лице, което също действа умишлено,
съзнава общественоопасния характер на деянието и
същевременно също иска настъпването на общественоопасните
последици. И двамата подсъдими редовно са посещавали експлоатирания от
представляваните от тях дружества участък на р. Тунджа, в землището на с.
Гавраилово, запознавали се с хода на работата и са давали изрични разпореждания
на служителите точно от кои места да копаят и добиват инертни материали, като
двамата обвиняеми са имали една и съща цел - добитите материали да бъдат
продавани и двамата обвиняеми, в качеството си на съсобственици на капитала на
"Строй Сенд" ООД и "Био проект" ООД, да поделят получената от тази дейност
печалба.
Престъпното деяние, извършено от
подсъдимите Г. и Николово е било извършено в условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като двамата обвиняеми са
осъществявали през непродължителни периоди от време един и същ състав на едно и
също престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите престъпни деяния от обективна и
субективна страна се явяват продължение на предшестващите. В периода от
12.03.2008г. до 24.06.2010г в землището на с. Гавраилово, общ. Сливен,
подсъдимите Г. и Н. при една и съща форма на вината - пряк умисъл, в съучастие
помежду си със своите деяния периодично са осъществявали състава на чл. 278в,
ал. 1 от НК, като всяко едно извършено от тях деяние се явява продължение от
обективна и субективна страна на предходните извършени от тях деяния през този
период от време.
Престъпните деяния, извършени от
подсъдимите Б.Г. и И.Н. са извършени с пряк умисъл. И двамата подсъдими са
съзнавали общественоопасния характер на деянията си,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните
последици. Те са съзнавали, че добивайки инертни материали, извън обхвата на
стопанисвания от "Био Проект" ООД участък,
силно увреждат защитена територия, дървесна и храстова растителност,
местообитания на редки видове птици, но въпреки това са искали настъпването на общественоопасните последици.
Като причини и условия за извършване на престъплението
съдът преценява проявеното от страна на подсъдимите незачитане на правото на
собственост и физическа неприкосновеност, липсата на изградени ценности и
пренебрежението към чуждото имущество.
Съставомерността на деянията на подсъдимите т.е. обстоятелството, че
те са извършили посочените престъпления и правната им квалификация не се
оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера на наказанията,
което следва да бъдат наложени на подсъдимите за извършените от него престъпления,
съдът се съобрази с предвиденото в съответните разпоредби на общата част на НК
като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със задължителното
приложение на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, отчете степента на
обществената опасност както на всеки от извършителите, така и на всяко неговото
деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимите да извърши конкретното
престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36
от НК относно постигането на целите на наказанието.
При обсъждането на въпроса какви наказания като размер
следва да се наложат на подсъдимите за извършеното деяние отчете
обстоятелството, че подсъдимите са извършили престъпление, което не е тежко по
смисъла на закона, макар да е силно укоримо от гледна
точка на това, че се касае за посегателство срещу природата.
От друга страна съдът прецени като смекчаващи
отговорността на подсъдимите направените от тях самопризнания, изразеното
искрено съжаление и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, а
по отношение на подс. И.Н. – и чистото му съдебно
минало.
С оглед на така коментираните обстоятелства имащи
значение за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК относно начина на определяне на наказанието по реда на чл.58а от НК, съдът намира, че на подсъдимите следва да бъдат наложени наказания за
извършеното от тях престъпление при следните условия:
Настоящият съд прецени, че наказанието на подс. Б.Г. следва да се определи при условията на чл.58а
ал.4 във връзка с чл.55 от НК, тъй като по отношение на този подсъдим се
констатираха многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства –
направеното самопризнание за извършеното престъпление, изразеното съжаление и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото; възрастта
на подсъдимия и семейното му положение; обстоятелството, че макар да е бил
осъждан, през последните няколко години той е променил начина си на живот и е
започнал да води законосъобразен такъв; невисоката степен на обществена
опасност на извършеното деяние и по-незначителната степен на участие в
извършеното престъпление; липсата на допълнителни /извън тези произтичащи пряко
от деянието/ неблагоприятни последици. С оглед на така констатираните
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства, съдът
направи извод, че дори минималното предвидено по закон наказание се явява
несъразмерно тежко. Доколкото в разпоредбата на чл.278в ал.1 от НК се предвижда
наказание до две години лишаване от свобода или пробация,
по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК следва наказанието пробация
/което е по-лекото от двете/ да се замени с наказание глоба в максималния
предвиден размер от 500 лв. и на подсъдимия следва да се наложи именно такова
наказание. С оглед на целите на наказание съдът преценява, че на подс. Г. следва да се наложи и допълнителното предвидено в
разпоредбата на чл.278в ал.1 от НК наказание глоба – в максималния му размер от
2000 лв. Този вид на наложеното на подсъдимия Г. наказание и размера му
съответства на степента на обществената опасност на дееца и извършеното от него
деяние, на всички останали обстоятелства имащи значение за размера на отговорността,
както и в крайна сметка на целите на наказанието визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК.
По отношение на подс. И.Н.
съдът констатира, че са налице условията по чл.78а от НК за освобождаването му
от наказателна отговорност, тъй като той не е бил осъждан или освобождаван от
наказателна отговорност по реда на 78а от НК, за деянието му се предвижда
максимално наказание до две години лишаване от свобода и липсват причинени съставомерни имуществени вреди. Поради тези съображения
следва подс. Н. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба, чийто размер
настоящият съд прецени, че следва да бъде 2000 лв. т.е. между минималния и
средния предвиден в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК. Този размер на
наложеното административно наказание глоба съответства на степента на
обществената опасност на дееца и извършеното от него деяние, на всички останали
обстоятелства имащи значение за размера на отговорността, както и в крайна
сметка на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Подсъдимите Б. Динов Г. и И.П.Н. следва да бъдат осъдени и да заплатят по
сметката на СлОС направените по делото разноски в
размер на 280 лева, представляващи изплатеното възнаграждение на вещото лице,
изготвило комплексната екологична експертиза.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :