Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 126
28.02.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Дорета Атанасова
и в
присъствието на прокурора Цвета Пазаитова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 915 по описа на
Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.С.А., чрез
адв.С.М., против Решение № 68 от 21.07.2021 г., постановено по АНД № 525 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Свиленград.
Касационният жалбоподател заявява, че съдът не
извършил адекватна оценка на допустимата доказателствена съвкупност, съответно
не оценил в цялост валидността и законосъобразността на обжалвания санкционен акт
и факта, че не отговаря на изискването за минимално изискуемо съдържание. В
същия липсвала прецизна и ясна фактическа и юридическа формулировка на
твърдяното за извършено нарушение. От така изложеното фактическо описание било
невъзможно да се разбере къде е осъществено вмененото нарушение. Описанието на
нарушението, чрез посочване на частен дом и основна пътна артерия от
републиканската пътна мрежа, в съчетание с твърдение за действаща обща
разпоредба за допустимата максимална скорост, за която нямало представени
доказателства, поставяла жалбоподателя в невъзможност да разбере къде точно
било осъществено процесното нарушение. В тази връзка не била доказана
конкретната допустима максимална скорост, предвидена за този участък. С оглед
на така изложеното, касационният жалбоподател моли за постановяване на съответен
съдебен акт, с който да бъде отменено изцяло постановеното от PC - Свиленград
решение, както и да му бъдат присъдени разноски по реда на чл. 38, ал. 2 във
вр. ал. 1 от ЗА за предходната и настоящата инстанция.
В съдебно заседание процесуалният представител на
касационния жалбоподател поддържа касационната жалба и наведените в нея доводи.
Заявява, че от доказателствения материал не се установявала действащата
разпоредба, регулираща максималната допустима скорост за съответния участък
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР – ХАСКОВО, в депозирана по делото чрез процесуален представител писмена
молба, заявява искане да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково намира
подадената касационна жалба за основателна. Посочва, че при издаването на
електронния фиш е било допуснато процесуално нарушение, тъй като не било
изяснено каква е маркировката, респективно каква е допустимата максимална
скорост за съответния пътен участък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
С атакуваното съдебно решение Районен
съд – Свиленград е потвърдил като правилен и законосъобразен Електронен фиш
серия К, № 4454132 на ОДМВР - Хасково, с който на М.С.А. с ЕГН : ********** ***,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 21.10.2020 г. в 17.34 часа в гр.Свиленград, на ул.„Асен
Златаров”, до дом № 12, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение TFR 1-М, е регистрирано и заснето движещото се в
посока от кръстовището с второкласен път № 80 към гр.Любимец моторно превозно
средство марка „Мерцедес”, модел МЛ 270 ЦДИ с държавен регистрационен номер *******,
със скорост 65 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково бил издаден ЕФ серия К №
4454132 на името на жалбоподателя А. в качеството му на собственик на
превозното средство.
Съдът е приел, че обжалваният ЕФ е
законосъобразен от процесуалноправна страна и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя. Приел е, че описанието на нарушението съдържа
всички релевантни обективни признаци, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от
Министъра на вътрешните работи, че мобилното средство за контрол е одобрен тип,
технически изправно и преминало последваща проверка.
Във връзка с приложението на материалния
закон, съдът е приел, че са доказани обективните признаци на нарушението -
скоростта на движението на автомобила и превишението на максимално разрешената
скорост в пътния участък, като административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е законосъобразно ангажирана.
Обсъдено е наведеното възражение по отношение
на мястото на извършване на нарушението и твърдяното от процесуалния
представител на жалбоподателя дублиране на републиканската пътна мрежа
(първокласен път № 8) и общинската такава (улица „Асен Златаров”), като е
заявено, че мястото е посочено коректно с текстово описание и координатите, които
го индивидуализират и съответно е заявено, че дори и да е налице подобно
дублиране в процесния участък следва да се прилагат правилата и нормите,
касаещи населено място, тъй като републиканската пътна мрежа минава през
урбанизираната територия.
Обсъден е и размерът на наказанието,
като са наведени доводи и в потвърждение на извода, че процесното
административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай.
Настоящата инстанция счита, че
атакуваното съдебно решение е законосъобразно. Същото е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите и правни изводи на съда са направени след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства.
От представените по делото доказателства
е видно, че е спазена процедурата по издаване на електронния фиш. Извършването
на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и
заснето с мобилно по смисъла на § 6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП
автоматизирано техническо средство.
Приложимата към датата на извършване на
нарушението редакция (ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
гласи следното: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. "
Настоящата инстанция намира за правилен
извода на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Процесният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от
министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от
2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата.
В случая се установява, че контролните
органи са изпълнили изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския
институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с
представените по административнонаказателната преписка писмени доказателства,
които не са оспорени и са приети като годни за установяване на посочените в тях
факти.
В преписката се съдържа и Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система TFR-1M № 656/14, за дата на
използване 21.10.2020 г. (задължително изискване на чл. 10 от Наредбата), в
който изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е 50
км/ч. при въведено общо ограничение на скоростта в населено място. При така
попълнени в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от
органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. По делото е представен и заснетият клип, на който освен автомобила, са
отразени локацията, включително с GPS координати, датата и часът на заснемане,
посоката и заснетата скорост.
Неоснователни са наведените възражения от
процесуалния представител на касационния жалбоподател относно липсата на яснота
за максималната
допустима скорост за съответния контролиран участък. Посочената
в електронния фиш улица ***
в гр.С.
действително
попада и е част от Републикански път I-8 от Републиканската пътна мрежа на
България, който започва от границата с Република Сърбия, преминава през град
Свиленград и завършва на ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле, но същата тази улица
в конкретния пътен участък е в рамките на населеното място и съответно
приложими са правилата за ограничение на скоростта, разписани в разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Наведените от процесуалния представител на касационния
жалбоподател възражения, че в същия участък, но в противоположна посока, има
поставени последователно два пътни знака В-26, които указват допустима
максимална скорост от 60 км/ч. и 40 км/ч., са ирелевантни за правния спор.
На
водачите е вменено задължение да съобразят скоростта, с която управляват МПС, със
съответното максималното ограничение на скоростта в съответния пътен участък –
своето пътно платно, което в случая с оглед разрешената за населено място
максимална скорост е именно 50 км/ч.
В този смисъл касационната инстанция
приема, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени
доказателства. Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на
нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по
издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.
Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е
санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно
предвидения в чл. 182, ал. 1 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното
превишение на скоростта за движение.
При това положение се налага извода, до
който е достигнал и въззивният съд, а именно, че административнонаказателната
отговорност на нарушителя в случая е била правилно ангажирана.
По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че решението на районния съд, с което електронният фиш е
потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на делото, искането на
касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение. Приложимата в случая
разпоредба е тази на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, която сочи, че в производството
пред районния и административния съд в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Тоест, за да се претендира присъждане на разноски в
съдебното производство от административнонаказващия орган и то да е
основателно, е необходимо същият да е бил защитаван от юрисконсулт или служител
с юридическо образование. В конкретния случай процесуалната активност на
юрисконсулта се е изразила единствено в депозиране на молба с посочване, че
оспорва жалбата и претенция за присъждане на разноски, като при този обем на
правна защита искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и съответно такова не следва да бъде присъждано с решението по
делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
68 от 21.07.2021 г., постановено по АНД № 525 по описа за 2021 г. на Районен
съд - Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР - Хасково за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.