МОТИВИ по НОХД № 649 от 2019 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
Р.И.К. за това, че около 13:40 ч. на 27.03.2019 г. по бул. „Могильов” в гр.
Габрово управлявала лек автомобил марка „Мицубиши Колт” с рег. № ЕВ 96 91 АС
след употреба на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин - престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово
намира обвинението
за категорично доказано от обективна и субективна страна, преценява обясненията
на подсъдимата като недостоверни и пледира за осъдителна присъда. С оглед
обремененото съдебно минало на Р.К. моли съда да и наложи и двете кумулативни
по чл. 343б, ал.3 от НК наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба” около средния
предвиден техен размер, като по-тежкото предлага да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Намира за правилно и законосъобразно подсъдимата също
така да бъде лишена от право да управлява МПС за по-продължителен времеви
период, както и да бъде приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал.1 от НК друго
наказание „Лишаване от свобода”, чието изпълнение е било отложено.
Защитникът на подсъдимата – адв. П.П.
от ВТАК, пледира за оправдателна присъда поради обективна несъставомерност в
два пункта на вмененото деяние – недоказана по категоричен начин употреба на
наркотични вещества и установената адекватност на неговата подзащитна при
развилата се проверка. Сочи и редица положителни характеристични данни
касателно Р.К..
Подсъдимата не се признава за
виновна по повдигнатото и обвинение, отрича да е приемала забранени субстанции
преди предприетото правоуправление и мотивира незаконосъобразни действия на
полицейските служители във връзка с желания от нея отказ да се подложи на проба
с техническо средство. В последната си дума моли да бъде оправдана.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимата
Р.И.К. е родена на *** ***, български гражданин, със средно образование,
осъждана, ЕГН: **********.
Около 13:40 ч. на 27.03.2019 г., във връзка с извършвана специализирана операция, полицейските
служители Й.Р. и Н.К. спрели за проверка движещ се по бул. „Могильов”
в гр. Габрово лек автомобил „Мицубиши Колт” с рег. № ЕВ 96 91 АС, управляван от
Р.К., като до нея на предната седалка се намирал свидетелят В.В.. Подсъдимата
била видимо притеснена, като при разговор с полицейските служители заявила, че
един или два дни по-рано е употребила наркотично вещество. Поради това на място
бил извикан служителят от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово С.Я.,
който за времето от 14:19 ч. до 14:34 ч. подложил Р.К. на тест за употреба на наркотични вещества с техническо
средство „Drager Drug Test 5000” с инв. № ARJL-0025, установил наличието на метамфетамин в дадената проба. Това обстоятелство било фиксирано в изготвени на
място АУАН серия Д № 921776 и Протокол рег. № 264р-4575, а
на подсъдимата бил издаден и Талон за медицинско изследване № 0024984, в който
тя вписала, че не приема показанията на техническото средство. Поради изразеното несъгласие Р.К. била транспортирана до
МБАЛ Д-р „Тота Венкова” – Габрово, където пред медицинско лице в 16:20 ч. дала
кръв и урина за проба, обективирано в Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. Още на същия ден пробите били изпратени за изготвяне на
съдебно-химическа експертиза в Химикотоксикологичната лаборатория към ВМА –
София, като при експертното изследване се установило наличие на амфетамин
и метамфетамин в тях.
Съдът намира за категорично установени всички съставомерни
елементи от така възприетата фактология и на водещо място това, че именно Р.К. е
управлявала лек автомобил марка „Мицубиши Колт” с рег. № ЕВ 96
91 АС около 13:40 ч. на 27.03.2019 г. по бул. „Могильов” в гр. Габрово, което тя
признава, а и се сочи недвусмислено от спрелите я за проверка полицейски
служители Й.Р. и Н.К., както и от намиращия се
до нея в колата свидетел В.В.. На следващ план ясни и категорични са
показанията на проверяващите за притесненото състояние на Р.К., както и
признатата от самата нея употреба на наркотични вещества ден или два преди
това. А това заявление е станало основа за последвалото и тестване за употреба
на наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000” с
инв. № ARJL-0025 от пристигналия на място служител от сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Габрово С.Я.. Резултатът от него – наличие на метамфетамин в
пробата, е бил възприет от самия С.Я., който го посочи и при своя разпит в
съдебното следствие, а освен това е обективиран от него в следните писмени
доказателства - АУАН серия Д № 921776, Протокол рег. № 264р-4575 и Талон за
медицинско изследване № 0024984, като в последния документ
подсъдимата е вписала, че не приема показанията на техническото средство. Това
е обусловило и даването на кръв и урина от страна на Р.К. в МБАЛ Д-р „Тота Венкова” – Габрово в
16:20 ч. на 27.03.2019 г., документално закрепено в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, също
приложен по делото. А взетите проби са послужили за изготвянето на съдебно-химическа експертиза в Химикотоксикологичната
лаборатория към ВМА – София, като при експертното изследване се е установило
наличие на амфетамин и метамфетамин в тях – заключение, което по
никакъв начин не бе оспорено от страните по делото, а и настоящият състав
намира за категорично и обосновано, без каквито и да е индиции, поставящи под
съмнение неговата правилност. А стъпвайки централно върху заключението на двете вещи лица,
представляващо завършек на развитата съобразно императивите на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози процедура, както и въз основа други доказателства –
показанията на техническото средство и първоначално заявеното пред полицейските
служители, съдът приема, че управлението около 13:40 ч. на
27.03.2019 г. на коментирания лек автомобил от страна на Р.К. е било след
доказаната употреба на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин, и двете
включени в списък І по Приложение № 1 към
чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл. 3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП. Възражението
в противна насока е изцяло голословно и лишено от каквато и да е независима
доказателствена опора, доколкото се сочи само и единствено от подсъдимата в
дадените обяснения, които освен че са пристрастни, противоречат както на
първоначалните и завления пред проверяващите, така и най-вече на заключението
по изготвената съдебно – химическа експретиза. До отпадане наказателната
отговорност на Р.К. не води и още едно нейно твърдение пред настоящия състав –
че незаконосъобразно и е отказано да се подложи на тест с техническо средство,
което освен също изцяло недоказано, не влияе по какъвто и да е начин на развилата
се процедура за установяване употребата на наркотични вещества.
Същевременно
второто възражение на защитата - за липса на каквито и да е доказателства подсъдимата
към момента на проверката да е проявявала симптоми, влияещи негативно върху
поведението и като водач на МПС, съдът намира за неотносимо към предмета на
доказване. Този извод почива на стриктното тълкуване разпоредбата на чл. 343б,
ал.3 от НК, с която законодателят е предвидил наказателна отговорност при установена
употреба на наркотични вещества от даден водач на МПС към инкриминираната дата.
По никакъв начин съдът не може да сподели възражението на адв. П., че за
обществената опасност на това поведение значение има видимото състояние на
дееца, което не е отнесено като част от състава на престъплението по чл. 343б,
ал.3 от НК. Т.е. установената по делото липса на видими отклонения от
нормалното поведение на Р.К. не влияе върху противоправния характер на деянието.
Изцяло извън предмета на изследване е въпросът как приемът на съответните забранени
субстнации се е отразил на адекватността и на водач в дадения случай.
Законодателят е преценил, че опасност за обществените отношения по транспорта е
налице винаги при констатирана употреба на наркотично вещество от привлеченото
към наказателна отговорност лице при управление на МПС, респ. криминализирал е
именно и единствено този доказеум резултат, игнорирайки въпросите за
количественото или времево рамкиране на неговия първоизточник /в какъвто смисъл
е и съдебната практика – Решение № 116 от 08.08.2016 г. по н.д. № 34/2016 г. на
ВКС, ІІІ н.о. и Решение № 81 от 15.05.2018 г. по н.д. № 237/2018 г. на ВКС, ІІІ
н.о./.
Безусловно също така подсъдимата в случая е действала при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, с ясно съзнаване и
целене на общественоопасните последици от своето поведение, като е предприела
управление на лекия автомобил марка „Мицубиши Колт” с рег. № ЕВ
96 91 АС на процесните дата, час и място след като преди това е употребила
установените от експертното изсредване два вида нароктични вещества.
Въз
основа на всичко гореизложено съдът намира обвинението за категорично доказано
от обективна и субективна страна, като не бяха установени никакви
обстоятелства, които да доведат до отпадане ангажираната спрямо Р.К.
наказателна отговорност.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимата Р.И.К. за ВИНОВНА в това, че около 13:40 ч. на 27.03.2019 г. по бул. „Могильов”
в гр. Габрово управлявала лек автомобил марка „Мицубиши Колт” с рег. № ЕВ 96 91
АС след употреба на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин - престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
За това деяние законодателят е предвидил при условията на кумулативност
две санкции - „Лишаване от свобода от една до три години” и „Глоба” от 500 до
1 500 лева, като в процеса на индивидуализацията им съдът констатира баланс
между смекчаващите отговорността на Р.
Коначева обстоятелства – младата възраст и затрудненото материално положение, и
утежняващите такива - наличието на предишно осъждане и то отново във връзка с притежание
на наркотични вещества, както и установения прием на две такива при процесното
правоуправление. А това провокира съда да и наложи средния размер и на двете
разписани санкции, и по-конкретно „Две години лишаване от свобода”, което на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС следва
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и
„Глоба” от 1 000 лева в полза на държавата.
По силата на чл. 343 г от НК Р.К. следва да изтърпи и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”, като според съда законосъобразно е неговата продължителност да
възлиза на Две години, считано от влизане в сила на настоящата присъда, т.е.
минимално възможната с оглед размера на водещата санкция „Лишаване от свобода”.
В тази си величина наказанието „Лишаване
от право да управлява МПС” съответства на обществената опасност на дееца като
водач на МПС и ще послужи в максимална степен за постигане целите по чл. 36 от НК. Също така на основание чл. 59, ал. 4 от НК от този срок
следва да се приспадне времето, през което подсъдимата е била лишена по
административен ред от възможността да го упражнява, считано от 27.03.2019 г.
Съдът констатира и съществуването на предпоставките на чл.
68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение спрямо Р.И.К. на
отложеното и с Определение № 25 от 25.04.2018 г. по ЧНД № 25/2018 г. на ОС -
Габрово, в сила от 11.05.2018 г., наказание от „Три години лишаване от свобода”.
За същото е бил определен изпитателен срок от Пет години, започнал да тече на
11.05.2018 г. и несъмнено неприключил към инкриминираната дата. Ето защо
подсъдимата следва да изтърпи и това наказание при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС.
След
влизане в сила на настоящата присъда приложеното по делото веществено
доказателство – орален тест за еднократна употреба към техническо средство „Drager Drug Test 5000”, находящ
се на задната корица на делото, следва да бъде унищожено.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата Р.И.К.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените
по делото на досъдебната фаза разноски в размер на 224,40 лева,
както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата Р.И.К.
следва да бъде осъдена да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово
направените по делото на съдебната му фаза разноски в размер на 40,00 лева,
както и сумата от 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: