№ 134
гр. Търговище , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20213530200103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ш. К. И. от гр.Търговище с ЕГН:
********** против Наказателно постановление № 4 от 14.01.2021г., издадено
от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Считайки НП за
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила, жалбоподателят моли същото да бъде отменено. В
с.з. жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. Представя писмено становище с искане жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА . Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 30.01.2020 г. св.М. –мл. експерт в Дирекция „Контрол“ на БДЧР
съставил на жалбоподателя АУАН № 135/ 30.10.2020г. за нарушение на
1
чл.143, т.1 и т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите за деяние,
описано по следния начин:
На 05.08.2020 г. експерти от БДЧР извършиха проверка по сигнал с вх.
№ СЖ- 107/04.08.2020г., като при огледа се констатира, че в речното русло на
река „К.“, в място в с геогр.коорд. N ***** и Е *****, в землището на с.О.,
непосредствено зад разсадника за декоративна растителност, находящ от
дясната страна на пътя от с.Л. към с.О., на входа на с.О., е изграден земно –
насипен бент. Пред бента, в руслото на реката е констатирано завирено
пространство – яз, с диаметър около 4-5 метра и с дълбочина повече от 3,5м.,
измерена по време на проверката. Височината на бента е около 0,8м. от кота
водно ниво на реката. След бента не преминават води, т.к той прегражда
речното русло от бряг до бряг. Посочените обстоятелства са документирани в
КП № 207Ш, бл.№ 007231/ 05.08.2020г. по образец на БДЧР. На 19.10.2020г. в
офиса на БДЧР в гр.Шумен, на ул.“К. и М.“ № ** се яви Ш.К. И., ЕГН
********** и заяви, че той е изградил бента в речното русло на р.К., в
землището на с.О. в място с геогр. координати N ***** и Е ***** зад
разсадника за декоративна растителност, с цел да полива растенията, които
отглежда в разсадника- негова собственост. Парцел с идентификатор **** в
землището на с.О. е собственост на Ш. К. И., а бентът се намира зад този
поземлен имот. Бентът е изграден на 20.07.2020г. с помощта на селско -
стопански сечива – кирка и лопата, с цел водовземане за поливане на
растенията, отглеждани в разсадника. Обясненията на Ш.И. са
документирани в КП № 332/19.10.2020г. , бл.№ 007952 по образец на БДЧР“.
Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на БДЧР издал
Наказателно постановление № 4 от 14.01.2021г. В същото било посочено, че
на 20.07.2020г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл.46, ал.1, т.1,
б.“ж“ вр. чл.143, т.2 от Закона за водите, тъй като е ползвал воден обект за
изграждане собственоръчно със селскостопански инструменти на
съоръжение (описаните в АУАН бент и ров /яз/ - за събиране на водни
количества) с цел – водовземане от реката, за нуждите на посочения
разсадник, собственост и експлоатиран от жалбоподателя, без издадено
разрешително по реда на Закона за водите. За посоченото нарушение и на
основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 2000лв.
2
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – приложените писмени
доказателства и показанията на свидетелите С.М. и И.А..
Съдът намира за основателно възражението, че обжалваното НП е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Законосъобразното ангажиране на административнонаказателна отговорност
изисква между АУАН и НП да е налице единство както по отношение
описанието на нарушението, така и по отношение на правната му
квалификация. В случая такова не е налице.
В изпълнение изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН, актосъставителят е
описал констатираното нарушение в АУАН, като е приел, че
противоправното деяние се е изразило в изграждането на процесния бент,
преграждащ речното русло с цел водовземане. За разлика от АУАН, в НП е
прието, че нарушението се е изразило ползване на реката за изграждане на
посоченото съоръжение с цел – водовземане от реката, без издадено
разрешително по реда на Закона за водите. От АУАН е видно, че в него не
се съдържа констатация за липса на издадено разрешително. Такава
констатация липсва и в двата констативни протокола, цитирани в АУАН: КП
№ 207Ш с бл.№ 007231/ 05.08.2020г. и КП № 332/19.10.2020г. с бл.№
007952.
Следователно посоченото твърдение представлява ново фактическо
положение, което за първи път е въведено в НП, което е недопустимо.
Чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на основание на който е
санкциониран жалбоподателят, предвижда глоба за физическото лице, което
„ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда
такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното.“ Разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1,
б.“ж“ от Закона за водите, визирана като нарушена в НП гласи : „
Разрешително за ползване на воден обект се издава за изграждане на нови,
реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за
водовземане от повърхностни или от подземни води “. От цитираните
текстове следва, че липсата на разрешително за ползване на водния обект е
съществен и основен елемент от обективната страна на нарушението –
предмет на НП, който обаче актосъставителят не е констатирал с АУАН. След
3
като актосъставителят не е установил, че нарушителят не е притежавал
съответното разрешително към момента на деянието, няма как това
обстоятелство да се твърди за първи път в НП.
Чл.42, т.5 от ЗАНН изисква АУАН да съдържа законните разпоредби,
които са били нарушени. Същото изискване, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН е налице и относно НП. В тази връзка в НП е посочено, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ от Закона за
водите. В обстоятелствената част на НП е посочено, че е налице нарушение
на чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ във вр. с чл.143, т.2 от Закона за водите.
Същевременно от съдържанието на АУАН става ясно, че правната норма,
която в НП е прието, че е нарушена с описаното поведение – тази на чл.46,
ал.1, т.1, б.“ж“ от Закон за водите, липсва в АУАН. Отразена е само
нормата, посочена като свързана с нарушената разпоредба, а именно чл.143,
т.2 от Закона за водите. Наред с това в АУАН е отбелязана като нарушена т.1
на чл.143 от Закона за водите, която пък не се съдържа в НП. От друга страна
в правната квалификация на нарушението в АУАН е включена нормата на
чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите, която не е приложена от наказващия
орган, който е санкционирал жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.2 от
Закона за водите.
Съдът намира, че посочените несъответствия между АУАН и НП са
недопустими. Включването на нови фактически положения в НП,
неконстатирани от актосъставителя; липсата в АУАН на правната норма,
приета в НП като нарушена; посочването в АУАН на норми, невключени в
правната квалификация на нарушението в НП, създават неяснота и
представляват съществено процесуално нарушение, тъй като нарушават
правото на защита на наказаното лице. Посочените обстоятелства
възпрепятстват същото да разбере за какво точно нарушение е
санкционирано /още повече, че във връзка със същата фактическа
обстановка е наказан и с друго НП - №3/14.01.2020г./ и в съответствие с това
да организира защитата си. Съдът намира, че посочените нередовности на
АУАН не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Тази разпоредба
предвижда възможност за издаване на НП и при нередовност на АУАН, ако
е установено по безспорен начин извършването на нарушението. Последното
предполага да е налице безспорна установеност както на всички негови
елементи, така и на нарушената правна норма, каквато в случая не липсва.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно от процесуална страна, поради което следва да бъде
отменено, като естеството на констатираните пороци изключва обсъждането
му по същество.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4 от 14.01.2021 г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на Ш. К. И.
от гр. Търговище, кв.“З.“ ***** с ЕГН: ********** за нарушение на чл.46,
ал.1, т.1,б.“ж“ и на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена
глоба в размер на 2000 лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5