РЕШЕНИЕ № 75
Гр. Бургас, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юли, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВА: Нели Събева,
Христина Марева,
Секретар: Елена Георгиева,
Като се запозна с докладваното от съдия Хр. Марева т.д. № 151 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивната жалба на „А“ ЕО. срещу решение № 87/25.02.2019г. по т.д. № 367/2017г. по описа на БОС, с което на основание чл. 517, ал. 4 ГПК е прекратено по искането на „Г“ О. с оглед предприето принудително изпълнение за задължения на едноличния собственик на капитала - С. Д. А. .
Оплакването е за съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на въззивника, изразяващо се в разглеждане на делото в проведеното на 21.02.2019г., въпреки представените медицински документи за внезапното заболяване на законния представител на дружеството.
Извън това, неаргументирано с конкретни факти и обстоятелства се поддържа оплакване за неправилност на извода на съда, че са налице предпоставките на чл. 517, ал. 4 ГПК.
Поддържа се, че съдът следвало да изготви нов доклад и да укаже разпределение на доказателствената тежест, като от друга страна липсвал анализ на наведените от въззивника правни и фактически доводи.
С въззивната жалба не е искано събирането на доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Г“ О. , който извън възраженията за недопустимост на въззивната жалба, поддържа възражение за неоснователност, поради липсата на плащане на дълга от едноличния собственик на капитала.
В с.з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.
За въззиваемия се явява пълномощника – адв. Г. Н. , която поддържа становище за потвърждаване на обжалваното решение.
БАС като се запозна с материалите по приложеното т.д. № 367/2017г. по описа на БОС съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и установи, че същото не страда от пороци, налагащи извод за нищожност или недопустимост.
По правилността на решението, във връзка с поставените във въззивната жалба въпроси, Бургаски апелативен съд констатира следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от ”Г” О. против ”А” ЕО. , с която е предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, за насоченото върху всички дялове от капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност – собственост на С. А. , върху които е наложен запор за задължения на едноличния собственик на капитала от общо 6 720 лв и разноски по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 20178010400412/ 2017г. по описа на ЧСИ Т. Д. с район на действие ОС-Бургас.
Ответното дружество е възразило в подадените отговори по първоначалната и допълнителната искови молби, че едноличният собственик на капитала – С. А. , е погасил дълга си към тОзи кредитор. В отговора не са правопогасяващите
Възражението за погасяване е оспорено като неоснователно и недоказано.
В отговора по допълнителната искова молба е посочено единствено, че се поддържа отговора по първоначалната искова молба.
В предявения с определение от 17.01.2018г. проект за доклад е посочено, че ответното дружество не е представило доказателства, като му е възложена доказателствената тежест относно възможността на дружеството за изплащане на дълга на едноличния собственик на капитала.
Със същото определение е постановен отказ за конституиране на С. А. като трето лице помагач на ответника, като частната жалба срещу определението е оставена без уважение с определение № 117/20.04.2018г. по ч.т.д. № 82/2018г. по описа на БАС, поради липсата на на посочени правоотношения, които да са поставени в зависимост от изхода на делото по предявения иск на основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Подадената срещу това определение частна касационна жалба е била върната с разпореждане № 220/30.07.2018г. по ч.т.д. № 2990/2018г. на ВКС, ТК, І отд.
Относно фактическите обстоятелства по делото във връзка с предявените права и искането за прекратяване на въззиваемото дружество на основание по чл. 517, ал 4 ГПК, Бургаски апелативен съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, в които фактическата обстановка е установена правилно.
Представените по делото доказателства установяват надлежното издаване на изпълнителен лист № 2389/ 11.05.2017г. по ч.гр.д. № 3240/2017г. по описа на РС-Бургас в полза на въззиваемото дружество - ”Г” О. за задължения в размер на 6720 лв. по договори за счетоводно обслужване, заедно със законната лихва върху главницата считано от 05.05.2017г. и разноски в размерна 634.40 лв., за които „О“ ЕО. и „П“ ЕО. – двете представлявани от С. А. , както и последния като физическо лице, отговарят солидарно. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20178010400412/2017 по опис на ЧСИ Т. Д. с район на действие ОС-Бургас., по което след наложен запор върху всички дялове от въззивното дружество, с постановление на ЧСИ изх. № 3385/ 11.07.2017г. взискателя е бил овластен да предяви пред иска по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяването му.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налага изводът за основателност на предявения иск по чл.517 ал.4 от ГПК. При наличието на редовно от външна страна изпълнително основание и образувано въз основа на него принудително изпълнение, на взискателя са противопоставими единствено възражения за погасяване на вземането по издадения изпълнителен лист, като следва да са посочени фактите и обстоятелствата на които се основава това възражение. Нито в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, нито на основание чл. 146, ал. 3 ГПК - в първото по делото съдебно заседание по повод предявения проект за доклад, нито с въззивната жалба не е посочено правоотношението между въззиваемото дружество и длъжника С. А. , нито други правопогасаващи факти и обстоятелства, във връзка с възражението на за неоснователност на предявения иск и погасяване на задължението по издадения изпълнителен лист № 2389/ 11.05.2017г. по ч.гр.д. № 3240/2017г. по описа на РС-Бургас в полза на въззиваемото дружество - ”Г” ООД.
Не са налице и данни за обективни пречки за явяване на представител на въззивника, нито относно възможността да посочи и да представи такива доказателства. Съгласно представеното удостоверение от ЧСИ размерът на дълга на към 22.02.2019г. е общо 1714.69 лв., не е платен, поради което в полза на въззивника е налице правото да поиска прекратяване на дружеството за удовлетворяване на вземанията си от дела на едноличния собственик на капитала.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Претенцията на въззиваемия за присъждане на разноски е основателна, но не са представени доказателства, че са сторени такива.
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/25.02.2019г. по т.д. № 367/2017г. по описа на БОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ
Председател:
Членове: